ПОТРЕБНОСТТА НА НЕЗРЯЩИТЕ ОТ КОМПЮТЪРНИ И ДРУГИ ИТ

Модератори: bisolnev, cristo

Добави отговор
s.zaykov
Мнения: 44
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 3:22 pm
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

ПОТРЕБНОСТТА НА НЕЗРЯЩИТЕ ОТ КОМПЮТЪРНИ И ДРУГИ ИТ

Мнение от s.zaykov » Пон Авг 13, 2018 9:25 pm

Компютърът е машина, създадена да служи на човека и да улеснява живота му. Полезен е в бита, в образователния процес, в професионалната и развлекателната сфера.
Сега не мисля да провеждам курс за подробно запознаване с него, защото целта ми не е такава, а само накратко ще кажа, че той се състои от кутия, в която са скрити микропроцесора, харддиска, дънната и другите платки, захранващия блок, CD устройството и флопидисковото устройство. Другите части извън кутията са: клавиатурата, мишката и монитора. Всички части - Hardware (Хардуер) в синхрон с програмите - Software (Софтуер) правят компютъра наш приятел, помощник и посредник между нас и хората от цял свят.
Компютърът се развива невероятно бързо. От някогашната изчислителна машина през осем битовите, 16, 32, до 64 битовите компютри.От простата еднозадачна операционна система DOS (Дисковооперационна система), до сложната многозадачна система Windows (Уиндоус). Windows, в превод от английски, означава „прозорци“. Всяка програма е един прозорец. Можем да работим с няколко едновременно отворени прозореца без те да си пречат помежду си. Преминаването от един в друг става бързо и лесно само с една клавишна комбинация – Алт и Таб. Характерни за системата Windows са и многобройните менюта, които улесняват работата на потребителите.
Операционната система е посредника между човека и машината. Тя превежда човешкия език за машината на нейниия машинен език и обратно – нейния машинен език за нас на разбираем за човека език.
Хората с нормално зрение, общуват с компютрите като следят изображенията, които се появяват на монитора (екрана), а незрящите като следят с пръстите си текста на брайловия дисплей или пък слушат какво той изговаря. Виждащите използват мишката за придвижване по прозорците и менютата, а незрящите, за тази цел си служат с клавишни комбинации.
През осемдесетте години в Пловдив беше проведен първия по рода си курс за слепи програмисти и бяха направени опити за създаване на български брайлов дисплей, но за съжаление не се постигна успех. В тъй наречените западни страни, слепите използват паралелно брайлови дисплеи и говорящи програми, но за нас, брайловите дисплеи са много скъпи. В България има няколко, но те са предимно за DOS. Можете да ги видите в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив, във фондация „Хоризонти” и в Националното читалище на слепите „Луи Брайл” в София.
През пролетта на 1990 година на пловдивския панаир, за първи път беше изложен говорещ компютър. Това беше „Правец8”. Роботизираният му глас ми се стори толкова мил и приятен, че веднага пожелах да го имам и да се науча да работя с него. През следващата година желанието ми беше удовлетворено. Като учител в Рехабилитационния център за слепи в Пловдив ми беше възложено да се обуча и да преподавам компютърна грамотност на нашите незрящи клиенти. Оттогава обучението и преподаването вървят паралелно в живота ми, защото компютър и език се учат цял живот и защото застоя означава регрес.
Автор на първата българска синтетична реч е Борислав Захариев. Неговият скрийнридер и синтезатор, направиха компютъра достъпен за нас незрящите. След „Правец8” разбира се дойде „Правец16”, а след това компютрите с микропроцесори 286, 386, 486 и 586. Дълго време продължи пътуването към днешния приятен електроннообработен глас на Гергана Стоянова. В началото клавиатурата не беше озвучена, а английските думи се произнасяха ужасно от синтезатора на Борислав Захариев. Торос Хованесян подобри в известен смисъл произношението и прибави англо-български и българо-английски речници, които бяха наш добър помощник, но истинска революция внесе Хюсеин Исмаил, когато накара американския скрийнридер Vocal eyes (Вокал айс) да проговори на български. Това стана през 1995 година. Българската му адаптация беше наречена „Ехо“. Така получихме възможност да работим с нормални програми, да си ги адаптираме сами, а и клавиатурата вече се озвучи.
През това време зрящите хора ни бяха изпреварили. Появи се операционната система Windows. Тръгнаха една след друга бързо, бързо нови версии, а ние все си стояхме на DOS. Създадоха се програми-конвертори от DOS в Windows и обратно. Това до голяма степен улесняваше работата ни, но все пак ни тежеше, че изоставаме неумолимо.
Пак през една есен, а именно есента на 1999 година от Рехабилитационния център ме изпратиха на конференция в Нижни Новгород в Русия. Там чух руския синтетичен глас за Windows. Той не беше с качеството на нашия синтезатор и произнасяше българските думи твърде лошо, но все пак даваше възможност да се работи в мечтания Windows. Запознах се с мои колеги и те ни дадоха интернет-адрес, от който изтеглихме руския синтезатор Speeking mouse (Спикинг маус). Така той заедно с американската програма Jaws (Джоуз), направиха Windows достъпен и за незрящите в България.
През 2003 година фирма „Манро” разработи и представи първият български синтезатор за Windows. Той беше с доста лошо качество като дикция и произношение, но говореше на български и незрящите му се зарадваха. Това, разбира се, не ни накара да спрем да мечтаем за приятен и с ясна дикция глас.
Българската асоциация за компютърна лингвистика (BACL) И говорящата лаборатория – Speechlab (Спиичлаб) със електронно обработения глас на Гергана Стоянова ни дадоха това. Сега работим удобно с него, слушаме приятни и полезни книги, търсим информация в интернет. Изобщо сме пълноценни ползватели, програмисти и дизайнери.
В Националния рехабилитационен център за слепи разполагаме с добри компютри и предлагаме курсове за начинаещи, за напреднали и професионално компютърно обучение по няколко специалности. Няколко години се провеждаха курсове за подготовка на незрящи за полагане на изпити за европейски сертификат по компютърни умения (Europian computer driving license ECDL).
Вече незрящите успешно работят и със смартфоните. Можем да кажем, че имаме избор и на синтезатори. Освен Гергана, можем да избираме и Дария за компютри и смартфони и Иван за Windows(Уиндоус). Най-добро е качеството на синтезатора Гергана и всички ще сме доволни ако продължи разработката на този синтезатор, за да се радваме на още по-успешно обучение и работа с тази умна и услужлива машина – компютъра.

Стефка Стойчева

Добави отговор

Назад към