Същност на полезните умения

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Същност на полезните умения

Мнение от bisolnev » Чет Юни 06, 2013 4:30 pm

Същност на полезните умения
Свали статията в pdf

Полезните умения са много важна част от обучението. Те имат рехабилитационна насоченост и обезпечават самостоятелния, пълноценен и независим живот.
В различните страни терминологията е различна: корекционни умения, функционални умения (САЩ), умения за самостоятелност, дейности от всекидневния живот (Холандия). У нас е възприет термина полезни умения. Той има широк и обобщаващ смисъл.
Полезните умения не са наука, а сбор от различни умения за самостоятелен живот. Те са свързани с цялостната рехабилитация, което ги определя като една от най-важните сфери в обучението на зрително затруднените лица и се обуславят от естеството и дълбочината на зрителното увреждане, както и от индивидуалните нужди.
Полезните умения се делят на три основни вида: общо познавателни, социални и всекидневни.
Слепотата и слабото зрение изискват формиране на най-широк кръг от полезни умения. Физическата самостоятелност при зрително затруднените лица е силно намалена. Те не могат да овладеят тези умения по пътя на подражанието, както при виждащите. Трябва да се хване ръката на незрящия или той да докосва ръцете на учителя, за да разбере действието, което се извършва. Също така учителят набляга и на вербалното обяснение. При обучението се взима под внимание темперамента и семейния аспект (дали човека е занемарен от своите близки или е прекалено обгрижван). Добре е близките да вземат активно участие във формирането на полезните умения.
В миналото се считало, че слепият е най-безпомощния човек. В същото време се наблюдава и надценяване на някои способности у слепите. Тези теории водят до неадекватно преподаване. За да се постигнат добри резултати, в обучението по полезни умения е нужен реализъм – слепите са като всички останали хора и имат същите нужди, само че преподаването става по по-различен начин.
Както при всяко обучение и тук трябва де се изгради предварителна мотивация и да се проведе диагностично оценяване. То се налага, за да опознаем зрително затрудненото лице, да определим индивидуалните му нужди и желания. Кои области оценяваме? Запознаваме се с експертното решение на ТЕЛК; оценяваме състоянието на другите анализатори; общото физическо здраве, координацията на ръцете, сръчността; отношението на близките към зрително затруднения; желанието за обучение на самия човек, общо познавателните му умения, умее ли да опипва и изследва предметите; оценяваме всекидневните му и социални умения. От особено значение е пълноценното сътрудничество с другите професионалисти от екипа.
Всичко това ни помага в изработването на индивидуален план. Отбелязваме приоритетните области, на които трябва да наблегнем.
Организацията на обучението се осъществява навсякъде, не само в кабинета – използваме цялата учебна среда. Не поставяме оценки, те по-скоро са словесни и обяснителни.
Как протича едно занятие? Набелязваме целта на занятието – какво ще правим днес? Разделяме уменията на отделни операции. Следва усвояване на уменията, упражнение, затвърждаване и накрая пренасяне в практиката. В процеса на обучение е добре винаги да си задаваме въпроси като: Как го правя аз? Как да го преподам на човек без зрение?
Общо познавателните умения са в основата на всекидневните и социалните умения. Тези умения пряко подпомагат цялостното развитие на зрително затрудненото лице. В миналото се е преподавала специална дисциплина „опипване”.
Необходимо е да се преподават общо познавателни умения, защото сферата на представите у зрително затруднените е бедна, при някои се наблюдава дискоординация на движенията. Няма пълен списък на тези умения, трябва да развием най-важните от тях. Например изследване на околната среда (техники на изследване), сравняване на предмети (задачи на Пиаже за съхраняване на субстанцията), измерване на предмети.
Сляпо родените деца нямат реална физическа представа за тялото. Това налага да се създаде интерес към физическата страна на собственото тяло. Виждащите хора обръщат внимание на външния вид. Всяко дете трябва да знае как изглежда. Чрез опипване и сравняване децата разбират, че хората не са еднакви. Някои носят очила, други не, едни са с къдрави коси, а други с прави, има високи хора, има и ниски. Трябва да опознаят частите на собственото си тяло, къде е носа, устата, миглите, веждите и т.н. Развиването на визуална представа за себе си ще им помогне да разберат, че са различни. Те трябва да усвоят и да разберат каква е ориентацията на тялото им спрямо предметите.
Една от трудностите е формирането на представите за цвят. У сляпо роден човек не може да има представа за цвят. Правени са много опити за създаване на такава представа - чрез тактилността, вкуса, опити с музикални тонове, но все пак проблемът остава открит. Въпреки това можем да създадем познание за цвят, за да разберат зрително затруднените разнообразието на заобикалящия ни свят, за да могат да подбират мебелите си, да съчетават дрехите си. Ако не са убедени, че това познание им трябва, добре е да направим беседа с курсистите на тема: „Защо трябва да имат познание за цвят?“. Няма универсални модели за обяснение. При сляпо родените формираме познание за цвят. При слабо виждащите коригираме представите за цвят. При късно ослепелите актуализираме представите за цвят. Тук много важна роля играе фантазията на учителя. Както вече отбелязахме представата за цвят при сляпо родените е невъзможна, но можем да формираме познание за студени цветове и топли цветове, има основни и производни цветове, познание за това, че цветовете имат контраст. Теоретично е добре да знаят, че има хармония на близки цветове и хармония на контрастни цветове (най-големият контраст е жълто-черно). Трябва да се обясни, че цветовете нямат еднозначно значение.
Всекидневните умения са тези, без които не можем да се справим във всекидневния живот. Виждащите също имат нужда от тях, но не е необходимо специално обучение. Всекидневните умения заедно с мобилността формират социалната компетентност на личността, нейната самостоятелност. Това са няколко десетки умения, които са приложими всеки ден. Уменията, без които не можем да се справим във всекидневния живот - няма точен списък и на тези умения.
Можем да се натъкнем на отказ от страна на ослепелия човек да се обучава на всекидневни умения. Защо? Причините може да са няколко – може би не възприема своето зрително затруднение (отхвърля го) или не е попаднал в реална жизнена ситуация, когато това ще му трябва.
Зрително затруднените трябва да познават и обикновеният плоскопечатен шрифт. Те трябва да учат два шрифта - един за тях и един за общуване с другите.
Подписването е много важно. Ако зрително затрудненият не може да се подписва, учителят трябва да разработи подпис от две букви без повдигане на химикала. Тук се включва и обучение как да се държи химикала, какъв да е натиска върху листа и т.н. Дори и зрително затруднени с множество увреждания могат да овладеят подписването.
Грижата за себе си включва - обличане-събличане, грижи за дрехите и обувките, сгъване. Елементарни ремонти на дрехите, гладене. Лична хигиена и козметика. Етикеция на хранене, домакински умения, готварство. Ползване на електродомакински уреди. Грижи за дома. И разбира се безопасността при обучението е задължителна.
Личността се реализира чрез дейността и общуването. Социалните умения при зрително затруднените са на ниско равнище. Още при диагностиката можем да преценим на какво равнище са социалните умения чрез речта и комуникативните умения. Формирането на социални умения може да стане като използваме игрова терапия (влизане в роля), групова терапия и др.
Речта трябва да е добра, чрез нея се общува, затова се обръща внимание на техниката на говора. Правилното дишане и интонацията са много важни. При някои зрително затруднени се забелязва високо говорене. Тази липса на преценка за височината на гласа трябва да се преодолее. При формиране на социални умения е добре да се развие мимиката и жеста, защото при зрително затруднените те са на ниско равнище. Добре е да знаят, че има различни видове жестове: изразителни (поклащане на глава), описателни и показателни. Според вътрешната си природа: жестове по навик (барабанене с пръсти), естествени и нервни тикове. Също могат да бъдат вродени и придобити.
Как могат да бъдат коригирани мимиката и жеста при зрително затруднените? Преди всичко те трябва винаги да се свързват с речта. Може да се наложи да хванем ръката или главата на незрящия, да повторим жеста няколко пъти и т.н.
От друга страна са маниеризмите. Това са неосъзнати, социално неприемливи мимики и жестове, които трябва да се контролират и премахнат. Те се срещат най-често при сляпо родените. Борбата с тях не е лесна, но не и невъзможна.
Най-лесно мимиката и жеста се придобиват и коригират чрез драматичните умения. Така се развиват координацията на жестовете, пространствените представи, израза на лицето, техниката на говора, позата. Тук на помощ идва и пантомимата. Всеки зрително затруднен може да овладее елементарна пантомима.
За премахване на културните и социалните бариери, зрително затруднените трябва да се приобщят към културата и изкуството. Те могат в детайли да се запознаят със скулптурата, керамиката и друго ръчно творчество. Докато при запознаване с визуалните изкуства (киното, изобразителното изкуство и др.) се формира една култура у тях, която не е като при виждащите, но е напълно достатъчна за тяхното успешно интегриране.
Планирането и използването на свободното време са много важни. Зрително затруднените разполагат с повече свободно време. За да се постигне добро осмисляне на свободното време, в обучението по полезни умения се включва запознаване с различни игри за слепи (шах, табла, дама, не се сърди човече, домино и др.). Насърчава се практикуването на хобита и участието в клубове по интереси.
Подготовката за самостоятелен и независим живот включва пет главни области:
- Обществени ресурси - учим хората как да използват обществените ресурси - ателиета за услуги, информационни бюра и др.
- Професионални знания - как да се държат на интервю, как да се облекат, как да говорят. Да не крият, че не виждат. Как да се вградят в екипа. Как да участва в разговор, да не се натрапват и т.н.
- Икономика на потреблението - какво е това лихва, как да внасят парите си, къде да ги влагат, как да общуват с банковия служител. Откриване на влог, с кого да се посъветват. Това, обикновено, става като се организират срещи с финансисти и икономисти.
- Здраве - как да общуват с лекаря, как да му се представят. Трябва да се съобщи за зрителния проблем. Взаимоотношения с офталмолога. Да знаят, че пациентът има право да попита.
- Държава и закон - да знаят своите права и задължения. Да не подписват нищо пред случайни хора. Как и защо да се обръщат към адвокат, къде да го намерят? Как да участват в избори? Взаимоотношения с държавни служители, държавни служби. Тази правна култура отново се постига чрез срещи и беседи с юристи, много, от които са зрително затруднени.
Обучението на зрително затруднени по полезни умения не е лесен процес, но е много важен за самостоятелния и независим живот на тези хора. Затова усилията, от страна на незрящия и от страна на учителя, си струват. Свободата при самообслужване и социалните контакти, носят удовлетворение и самочувствие, които не бива да се пренебрегват.


Автор: Галина Петрова – учител по
ориентиране и мобилност в НЦРС

Добави отговор

Назад към