Родители на деца с увреждания.

Модератор: bisolnev

Добави отговор
petronix
Мнения: 1
Регистриран на: Вто Мар 24, 2020 2:48 pm
Име: Петър
Фамилия: Иванов
Родител на дете с увреждания: да

Родители на деца с увреждания.

Мнение от petronix » Вто Мар 24, 2020 3:45 pm

Какво трябва да знаят родителите, когато в семейството се роди сляпо дете?

redaktor
Site Admin
Мнения: 88
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Родители на деца с увреждания.

Мнение от redaktor » Сря Апр 01, 2020 7:49 pm

Здравейте,

Когато се роди зрително затруднено дете в семейството, всички в семейството, изпадат в шок. Затова е добре най-вече родителите да бъдат подготвени до известна степен.
Най-напред да поговорим за родителската реакция в тази ситуация.
Може да се каже, че родителите на сляпо родено дете имат потенциални трудности, които се обособяват в три области: емоционални проблеми, изолация и практически проблеми. Първите са свързани със специфичните реакции спрямо увреждането на детето. Появата на дете с трайно и дълбоко зрително увреждане в семейството е крайно нежелан проблем, който предизвиква разнообразни реакции у различните категории родители.
Обикновено родителите демонстрират следните реакции:
Объркване. Тези родители видимо изразяват своето смущение. Те са стъписани, не знаят към кого да се обърнат или другата крайност, посещават различни инстанции с надеждата да бъдат подпомогнати при вземане на някакво решение. В други случаи се ограничават само до първоначалните лекарски предписания. Тази безпомощност може да се преодолее, като внимателно им се обясни, че макар и случилото се да е нещо сериозно, то не е непреодолимо. Паниката с нищо няма да помогне на детето, а само ще забави неговото обучение.
Отчаяние. Това е често срещана реакция на родителите, която се изразява в силна потиснатост и песимизъм. За тези родители бъдещите планове са рухнали. Те си представят живота на семейството само в черни краски. Те се нуждаят от много такт и внимание, за да разберат, че активната им намеса ще помогне на детето да заживее един пълноценен живот.
Бягство. Паралелно с обичта към детето някои родители се срамуват от зрителното му увреждане и не желаят да го показват, особено пред непознати. Някои родители стигат до много далеч като не само не разговарят за проблемите на детето, но и забраняват на близките да говорят за него. Тези родители си мислят, че като бягат от проблема, така ще го решат. Със спокоен тон и загриженост на тези родители трябва да се обясни, че с тяхното поведение не решават, а отлагат проблемите на детето и по този начин могат да ги задълбочат. Трябва да им се внуши, че видимата страна на зрителното увреждане е второстепенно за човека.
Бунт. Има родители, които са в състояние да изгубят години в търсене на нечия вина за случилото се, а през това време не правят нищо за детето. Обикновено такива родители са настроени доста агресивно. Те обвиняват лекари, роднини, съседи и дори случайни хора. Не по-малък е проблемът, когато започнат да се обвиняват взаимно. У тях се появява гняв, яд, горчивина, завист и враждебно отношение към другите. Дори се озлобяват не само към другите, но и към себе си. Лошото е, че в цялата тази разправия нуждите на детето остават на заден план. Такива родители се нуждаят от много внимание и търпение, за да осъзнаят, че така ощетяват детето си. Аргументирано и последователно трябва да им се обясни, че техните грижи са основното, от което се нуждае детето им в момента.
Силно протежиране. Водени от чувството за състрадание и криворазбрана родителска обич, някои семейства издигат зрително затрудненото дете в култ. Винаги му се угажда и не се оставя да върши нищо самостоятелно. Много скоро това дете може да се превърне в домашен тиранин. В този случай трябва да се помогне на родителите да разберат, че тяхното поведение увеличава нещастието на детето като го превръща в безпомощен инвалид. Практиката у нас показва, че тази родителска реакция е често срещана, много консервативна и трудна за преодоляване.
Занемаряване. Тази реакция е противоположна на предишната. Такива родители могат да създадат впечатлението, че обичат детето си, но мразят увреждането му. Те удовлетворяват само най-елементарните му нужди от храна и облекло, но без каквато и да е грижа за създаване на някакви навици. Разговорите с тези родители трябва да бъдат насочени към това да осъзнаят своите родителски задължения и че занемареността на детето увеличава неговата безпомощност.
Отхвърляне. За съжаление има родители, които не желаят детето със зрителни увреждания и търсят различни начини да се освободят от отговорност към него. Много е трудно да се въздейства на тази категория родители, но не бива да се отказваме. Може да се наложи да привлечем социален работник, лекар, а при нужда дори юрист.
Реалистично отношение. За щастие не малко родители интуитивно намират верния път към своето дете. Подобно отношение може да се дължи на: природна интелигентност, нравствени ценности, семейни традиции, социална култура и др. Това обяснява факта, защо много деца от отдалечени селски райони, имат у себе си интуиция за изграждане на различни умения. Родителите на тези деца бързо осъзнават, че тяхното дете е като всички останали деца и има същите нужди, но се налага да учи по по-различен начин. Тези родители са реалисти в отношението си към детето. Могат да бъдат нежни и строги, справедливи и взискателни.
Надявам се, от това, което написах да се ориентирате какво поведение имат различните родители, когато в семейството се роди зрително затруднено дете. Опитах се да споделя, кое поведение е от полза за детето и кое му вреди. В продължението на този отговор ще ви напиша някои принципи, от които е хубаво да се ръководят родителите при възпитанието и обучението на своите зрително затруднени деца.

Галина Петрова

Използвана литература: Радулов, В. Педагогика на зрително затруднените.

Добави отговор

Назад към