Страница 1 от 1

Родители на деца с увреждания.

Публикувано на: Вто Мар 24, 2020 3:45 pm
от petronix
Какво трябва да знаят родителите, когато в семейството се роди сляпо дете?

Re: Родители на деца с увреждания.

Публикувано на: Сря Апр 01, 2020 7:49 pm
от redaktor
Здравейте,

Когато се роди зрително затруднено дете в семейството, всички в семейството, изпадат в шок. Затова е добре най-вече родителите да бъдат подготвени до известна степен.
Най-напред да поговорим за родителската реакция в тази ситуация.
Може да се каже, че родителите на сляпо родено дете имат потенциални трудности, които се обособяват в три области: емоционални проблеми, изолация и практически проблеми. Първите са свързани със специфичните реакции спрямо увреждането на детето. Появата на дете с трайно и дълбоко зрително увреждане в семейството е крайно нежелан проблем, който предизвиква разнообразни реакции у различните категории родители.
Обикновено родителите демонстрират следните реакции:
Объркване. Тези родители видимо изразяват своето смущение. Те са стъписани, не знаят към кого да се обърнат или другата крайност, посещават различни инстанции с надеждата да бъдат подпомогнати при вземане на някакво решение. В други случаи се ограничават само до първоначалните лекарски предписания. Тази безпомощност може да се преодолее, като внимателно им се обясни, че макар и случилото се да е нещо сериозно, то не е непреодолимо. Паниката с нищо няма да помогне на детето, а само ще забави неговото обучение.
Отчаяние. Това е често срещана реакция на родителите, която се изразява в силна потиснатост и песимизъм. За тези родители бъдещите планове са рухнали. Те си представят живота на семейството само в черни краски. Те се нуждаят от много такт и внимание, за да разберат, че активната им намеса ще помогне на детето да заживее един пълноценен живот.
Бягство. Паралелно с обичта към детето някои родители се срамуват от зрителното му увреждане и не желаят да го показват, особено пред непознати. Някои родители стигат до много далеч като не само не разговарят за проблемите на детето, но и забраняват на близките да говорят за него. Тези родители си мислят, че като бягат от проблема, така ще го решат. Със спокоен тон и загриженост на тези родители трябва да се обясни, че с тяхното поведение не решават, а отлагат проблемите на детето и по този начин могат да ги задълбочат. Трябва да им се внуши, че видимата страна на зрителното увреждане е второстепенно за човека.
Бунт. Има родители, които са в състояние да изгубят години в търсене на нечия вина за случилото се, а през това време не правят нищо за детето. Обикновено такива родители са настроени доста агресивно. Те обвиняват лекари, роднини, съседи и дори случайни хора. Не по-малък е проблемът, когато започнат да се обвиняват взаимно. У тях се появява гняв, яд, горчивина, завист и враждебно отношение към другите. Дори се озлобяват не само към другите, но и към себе си. Лошото е, че в цялата тази разправия нуждите на детето остават на заден план. Такива родители се нуждаят от много внимание и търпение, за да осъзнаят, че така ощетяват детето си. Аргументирано и последователно трябва да им се обясни, че техните грижи са основното, от което се нуждае детето им в момента.
Силно протежиране. Водени от чувството за състрадание и криворазбрана родителска обич, някои семейства издигат зрително затрудненото дете в култ. Винаги му се угажда и не се оставя да върши нищо самостоятелно. Много скоро това дете може да се превърне в домашен тиранин. В този случай трябва да се помогне на родителите да разберат, че тяхното поведение увеличава нещастието на детето като го превръща в безпомощен инвалид. Практиката у нас показва, че тази родителска реакция е често срещана, много консервативна и трудна за преодоляване.
Занемаряване. Тази реакция е противоположна на предишната. Такива родители могат да създадат впечатлението, че обичат детето си, но мразят увреждането му. Те удовлетворяват само най-елементарните му нужди от храна и облекло, но без каквато и да е грижа за създаване на някакви навици. Разговорите с тези родители трябва да бъдат насочени към това да осъзнаят своите родителски задължения и че занемареността на детето увеличава неговата безпомощност.
Отхвърляне. За съжаление има родители, които не желаят детето със зрителни увреждания и търсят различни начини да се освободят от отговорност към него. Много е трудно да се въздейства на тази категория родители, но не бива да се отказваме. Може да се наложи да привлечем социален работник, лекар, а при нужда дори юрист.
Реалистично отношение. За щастие не малко родители интуитивно намират верния път към своето дете. Подобно отношение може да се дължи на: природна интелигентност, нравствени ценности, семейни традиции, социална култура и др. Това обяснява факта, защо много деца от отдалечени селски райони, имат у себе си интуиция за изграждане на различни умения. Родителите на тези деца бързо осъзнават, че тяхното дете е като всички останали деца и има същите нужди, но се налага да учи по по-различен начин. Тези родители са реалисти в отношението си към детето. Могат да бъдат нежни и строги, справедливи и взискателни.
Надявам се, от това, което написах да се ориентирате какво поведение имат различните родители, когато в семейството се роди зрително затруднено дете. Опитах се да споделя, кое поведение е от полза за детето и кое му вреди. В продължението на този отговор ще ви напиша някои принципи, от които е хубаво да се ръководят родителите при възпитанието и обучението на своите зрително затруднени деца.

Галина Петрова

Използвана литература: Радулов, В. Педагогика на зрително затруднените.

Re: Родители на деца с увреждания.

Публикувано на: Пет Апр 24, 2020 7:00 am
от redaktor
Здравейте Петроникс,

Както Ви обещах ще се спрем на някои ръководни принципи, които ще помогнат на родителите да са истински полезни на зрително затрудненото дете.
- Зрително затруднените деца са като другите.
- Първо детето после увреждането. Родителите трябва да осъзнаят, че детето им има нужда, макар и по специфичен начин, да се самообслужва, да играе, да се забавлява, да получава информация, да се ограмотява.
- Подпомагане на цялостното развитие. Родителите трябва да бъдат своеобразни посредници между детето и околната среда. Те могат да обясняват какво се случва около тях, от какво идва този шум, защо хората групово се смеят, откъде минаваме, какво се вижда и т.н. Родителите трябва да съдействат за развиване на функциите на останалите запазени анализатори. Домът, дворът, улицата, различните транспортни средства, домашните животни и цялото богатство на природата са основна база за формиране на реални понятия и развитие на сетивата.
- Да се гледа на зрително затруднено дете като на човек, а не като на формален обект на обучение. Всяко дете има своя съдба в настоящето и в бъдещето. Това е една уникално развиваща се личност, затова обучението не трябва да се провежда формално и бездушно.
- Внимание към природата, характера и темперамента на детето. Като пример: може детето да не обича да бъде докосвано, галено, целувано или пък изпитва страх от непознати. Проникването в уникалността на детската природа не е лесно, но е необходимо за ефективността на работата.
- Родителите трябва да внимават да не развалят взаимоотношенията помежду си.
Раждането на зрително затруднено дете носи със себе си някои проблеми и създава известно напрежение в семейството, но родителите трябва да помнят, че ако останат заедно и бъдат сплотени ще помогнат най-добре на детето си да израсне като пълноценен човек. С общи усилия ще се справят по-добре със ситуацията, отколкото по отделно.
- Равноправно участие на детето в обучението. Тук родителите могат да се опитат да разберат какво обича детето да прави, какво му харесва, какво му доставя удоволствие. А ако е по-голямо могат директно да го попитат дали му харесва дадено действие или умение. Когато детето харесва това, което прави и го използваме за формиране на дадено умение, резултатът ще е много добър.
От казаното дотук става ясно, че родителите поемат отговорност за по-голямата част от обучението на детето вкъщи и подготовката му по-нататък за училище. Това е задължение не само на майката, но и на всеки член на семейството. Вкъщи кухненското оборудване е важен ресурс за познавателно развитие. При подходящи ситуации родителите могат да стимулират общуването на детето с различни служебни лица: кондуктори, продавачи, чиновници и др. Колкото може по-рано децата трябва да разберат и почувстват значението на самостоятелността. Родителите на зрително затруднени деца трябва да са особено щедри в похвалите си към тях, тъй като това увеличава тяхната мотивация.
Надявам се да съм била достатъчно изчерпателна за това, какво трябва да знаят родителите, когато в семейството се роди зрително затруднено дете. Ако имате други въпроси относно обучението на зрително затруднени деца, аз съм на Ваше разположение да отговарям на всичко, което Ви интересува. Поздрави!

Галина Петрова

Л И Т Е Р А Т У Р А:
Радулов, В. Педагогика на зрително затруднените.

Re: Родители на деца с увреждания.

Публикувано на: Пет Апр 24, 2020 12:32 pm
от petronix
Благодаря много за изчерпателния отговор. Изкам да попитам в България провеждат ли се някакви семинари за обучение на родители на такива деца?

Re: Родители на деца с увреждания.

Публикувано на: Съб Май 02, 2020 1:49 pm
от redaktor
Здравейте,

Формите за подготовка на родителите на зрително затруднените деца са различни.
Но при подготовката им се срещат някои трудности. Една от тях е географската разпръснатост на семействата. Другата е липса на контакт между самите родители.
На тези трудности днес противодействат два нови фактора. Това са развитието на интегрираното обучение и родителските организации. Формите на подготовка на родителите трябва да се основават на партньорството между професионалистите и семейството.
Ще разгледаме някои т. нар. групови форми за подготовка на родители.
Родителски семинари
Това е една от най-популярните групови форми за подготовка на родители. Те могат да бъдат организирани от: специалните училища, организациите на и за слепи, университетите и родителските организации. Според вида семинарите се разделят на: краткосрочни – с продължителност един или два дни, дългосрочни – от един до два месеца, и перманентни – постоянно действащи. Последният вид предполага един ден от седмицата родителят да посещава сбирките. Но за нашите условия най-подходящи по финансови съображения са краткосрочните семинари. Особено важно е, когато децата са поотраснали, родителите да ги придружават. Докато те са ангажирани в семинара, децата са включени в полезни за тях дейности и занимания от учители, които могат да съберат полезна информация за предстоящо диагностициране и оценяване.
Като най-подходяща в световната практика се налага следната структура:
1. 15-минутно въведение от ръководителя, представяне на участниците и създаване атмосфера на отпускане.
2. Лекция върху основната тема до 20 минути.
3. Разделяне на участниците на малки групи от 6 до 10 лица, които седнали в кръг, провеждат едночасова дискусия върху лекционната тема. Всяка група избира свой ръководител.
4. Заключителна сесия, на която всички групи докладват резултатите от дискусията.
Поддържащи групи
Тази форма на обучение може да се осъществи от специалните училища, извън училищните служби за интегрирано обучение и ранно въздействие и от университетските звена за обучение на учители.
Това е най-трудната групова форма за подготовка на родители, затова тя изисква много добре подготвен специалист. Под негово ръководство участниците свободно и един с друг споделят опит, като целта е да достигнат до подходящи решения на деликатни проблеми около отглеждането и обучението на зрително затруднените деца.
Груповите занятия трябва да се провеждат по следния начин:
1. Сформиране на групата. Опитът показва, че е много подходяща малка група от 3 до 10 лица. Може да се включат родители с различно образование, професии, религиозна принадлежност и пр. Такава хетерогенна група се отразява много добре на обучението.
2. Самопредставяне. Всеки член на групата трябва накратко да разкаже за себе си като се започне от ръководителя.
3. Изясняване целите на групата. Срещите ще помогнат на участниците да получат нови решения на възникнали проблеми и ще бъдат подготвени да посрещнат различни предизвикателства.
4. Приемане на правила за функциониране на групата. Тук се набляга на свободното и многократно изказване, но без да се допуска доминиране и лидерство, както и изолация на някой от членовете.
5. Избор на тема за дискусия. Например:
• Моето дете и другите деца;
• Как да разбираме самостоятелността на детето;
• Да се опитаме да видим бъдещето на нашето дете;
• Как и за какво да разговаряме с учителите;
• Как да помагаме в обучението на детето и др.
6. Събиране на факти по темата. Могат да се дискутира различни случки.
7. Обсъждане на различни варианти за решения.
8. Достигане до оптимални решения.
9. Завършване на занятието. Обобщава се работата на групата, насрочват се бъдещи срещи. Особено важно е родителите да продължат да общуват и да прилагат решенията на практика.
Родителски уикенди
Тази групова форма предвижда събиране на майки, бащи, братя и сестри заедно със зрително затруднените деца от петък следобед до неделя. Това събиране може да се организира в хотел, хижа или друго подходящо място извън града. Могат да се провеждат информационни сесии за представяне на различни проблеми около обучението на детето. Могат да се сформират и дискусионни групи, в които има запознаване с различни алтернативи за бъдещето, демонстриране на технически средства и пр. Една част от времето може да се отдели за занимания и игри през свободното време. Би било полезно и да се представят различни служби и институции, свързани с обучението и рехабилитацията на зрително затруднените деца.
Организирането на тези групови форми си има и своите трудности:
- родителите се страхуват да общуват заради социалните и културни различия помежду им. Мислят, че проблемите са само техни.
- често изпитват чувство на изолация.
- не бива да се допускат само едни и същи участници, защото така се стига до изчерпване на информацията.
Но положителните страни са много повече:
- изгражда се положително отношение към увреждането на детето, не само у родителите, но и у другите членове на семейството.
- по-лесно се споделят страховете и се работи за тяхното неутрализиране.
- намалява се социалното напрежение в различни ситуации, както на детето така и на родителите.
- по-реалистично се оценяват възможностите за отглеждане на зрително затруднено дете.
- родителите развиват чувство за групова принадлежност и по-лесно преодоляват изолацията.
- печели цялото семейство, защото се засилват се връзките между му.
- семейството получава практическа подготовка за справяне с проблеми от съседи и приятели.
- родителите на детето вярват повече на другите родители, отколкото на професионалистите.

Искам да спомена и важната роля на консултанта по ранно въздействие. Основните му функции могат да се изразят в следното:
1. Организира и ръководи оценяването на зрително затруднените деца в предучилищна възраст.
2. Отговаря за разработката на индивидуалните програми по ранно въздействие.
3. Обучава зрително затруднените деца и техните родители по домовете и в центровете за ранно въздействие.
4. Адаптира учебните материали за дома и дава препоръки за модифициране на околната среда в него. Съветва родителите как да направят средата в дома по-безопасна и по-лесна за ориентиране. Става въпрос за дребни модификации.
5. Обслужва интегрираните деца в масовите детски градини.
6. Подпомага родителите при изграждане на адекватно отношение към зрителното увреждане на детето. Помага им да осъзнаят тяхната изключително важна положителна роля в неговото отглеждане и възпитание.
7. Организира родителите и създава контакти между тях.
8. Отговаря за организирането на различни форми за квалификация на родителите като: семинари, уикенди поддържащи групи и др.
9. Снабдява родителите с безплатна литература, видеоматериали, брайлови пособия и други средства като допълнение към материалите по ранно въздействие.
10. Координира партньорството между училището и семейството, както и сътрудничеството му с обществените институции.
11. Защитава правата на зрително затрудненото дете в обществото. Разбира се консултантът не е юрист, но ако се наложи, той трябва да потърси обществени организации, които биха защитили детето или да препоръча на родителите към какви специализирани институции да се обърнат.
12. При необходимост съдейства за материалното подпомагане на детето и семейството.
С казаното до тук се постарах да Ви покажа, че родителите не са оставени сами в преодоляването на предизвикателствата, породени от отглеждането и възпитанието на зрително затрудненото дете. С общи усилия такова дете може да бъде отгледано и обучено така, че да води един качествен и удовлетворяващ живот.

Галина Петрова

Литература: Радулов, Вл., “Педагогика на зрително затруднените.“