Умения за работа в екип при наличие на зрително затруднение

Модератор: bisolnev

Добави отговор
s.zaykov
Мнения: 44
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 3:22 pm
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Умения за работа в екип при наличие на зрително затруднение

Мнение от s.zaykov » Нед Юли 01, 2018 8:45 pm

Умения за работа в екип при наличие на зрително затруднение

В почти всяка обява за работа или CV можем да прочетем „умения за работа в екип”. Всички сме убедени, че това е изключително важна характеристика, като повечето от нас са убедени и че я притежават. Определено във всяка една работа, в училище, в университета, във всекидневието, на човек се налага да взаимодейства с други хора. Но дали това означава, че той умее да работи в екип? Зададете ли на някого въпроса – Умеете ли да работите в екип?, автоматично ще получите отговор – „Ами да! Нали работя (или съм работил) с други хора!” Много често в CV-тата си дори пишем „отлични умения за работа в екип”. Знаем ли обаче какво точно означава това? Какво според вас включват тези умения?
В много ситуации вие може и да съумеете да работите с някого, защото така са го наложили обстоятелствата. Това обаче все още не значи, че вие сте развили и затвърдили такива поведения, чрез които да сътрудничите, да подпомагате работата в екип, да следвате общи цели. Уменията за работа в екип са комплексни и включват в себе си:
1. Умения за общуване. Те обхващат широк спектър от личностни способности и качества: самоосъзнатост, благонадеждност, съвестност, приспособимост, критично мислене, ангажирано отношение, инициативност, състрадание, самоувереност, почтеност, самоконтрол, организационни умения, приятно поведение, влияние, поемане на рискове, умение за решаване на проблеми, ръководни умения, разпределение на времето и други. Тези умения допълват професионалните и са от огромно значение за постигането на успех на работното място.
2. Умения за решаване на конфликти. Ще споменем един известен практически подход, наречен „Аз печеля – Ти печелиш”. Той се състои в това да дискутирате нуждите, които са в основата на конфликта. Представете си пример: В кухнята има двама души. Останал е само един портокал и двамата го искат. Какво очаквате да стане? Повечето хора мислят, че най-справедлив вариант е компромисът. Разрязват го и всеки получава по една половина. Но тогава единият отива до сокоизстисквачката и започва да си прави сок, който е доста малко. Другият, с много усилия започва да стърже кората на портокала, за да я сложи в тортата. Ако първо бяха дискутирали нуждите си, вместо да се спускат направо към решението, и двамата биха получили еквивалента на цял портокал. Техните нужди са допълващи се, а не конфликтни. При подхода „Аз печеля – Ти печелиш” разбираме, че две различни нужди често могат да съществуват заедно. Когато взимаме под внимание нуждите, които лежат в основата на ситуацията при съответния човек, ние изграждаме решения, които признават и ценят тези нужди, а не ги отричат. Дори и когато решенията не са толкова перфектни, човек се чувства много по-различно при изхода от ситуацията. Задавайте въпроси като: “Защо това ти изглежда най-доброто решение?”, “Каква е истинската цел, която трябва да се постигне?”, “Какви интереси трябва да бъдат обслужени в тази ситуация?”, “Какви ценности са важни за теб в случая?”, “Кой е търсеният от теб резултат?”
3. Умения за взимане на решение. Това е един от най-критичните фактори за ефективността на даден екип. Съществуват различни начини за вземане на решение. За съжаление най-често се избира начинът, който да спести време, но обикновено така не се дава възможност на всички участници да изкажат и обсъдят мненията си. Решението, взето с консенсус – това е истинското колективно решение, което се получава в хода на открита и задълбочена дискусия (комуникация). Всички участници изказват мнения, аргументират идеи, могат да бъдат чути, никой не се чувства засегнат, ощетен, подценен, неразбран. Основният недостатък на консенсусното решение е “многото време”, необходимо за дефиниране на решението.
4. Умения за планиране и организиране. Тези умения са свързани със структурирането на работните задачи и процес, както и със способността за определяне на ресурсите и конкретните дейности, необходими за постигането на заложените цели.Това включва: Способност за разпределяне на ресурсите, съобразно целите, способност за цялостна преценка, способност за разбиране на взаимозависимостите между отделните части, способност за координиране на отделните аспекти от работния процес, способност за актуализиране и коригиране на утвърдени планове съобразно нововъзникнали изисквания или условия, способност за определяне на приоритетите, управление на времето, способност за координиране на взаимодействието и усилията на отделните членове на екипа, способност за систематичен, рационален и обективен подход, предвидливост, далновидност и други.
В какво на практика се изразява работата в екип? Преди всичко, това е желанието за участие, като пълноправен член на екипа, който допринася ефективно в работата, дори когато екипът работи върху нещо, от което няма директен персонален интерес. Ще изброим част от конкретните действия и поведения, които могат да се наблюдават и могат да служат за индикация за наличие на въпросните умения. Човек вероятно има добре развити умения за работа в екип, когато:
• Допринася в опитите на групата за разрешаването на даден проблем
• Споделя собствено мнение, идеи, информация, опит
• Взима активна роля, дори когато групата дискутира други идеи
• Подпомага за развитието и доразработването на идеи от останалите членове
• Демонстрира разбиране на екипните цели и задачи и подпомага за това
• Демонстрира отдаденост към груповия процес
• Изслушва мнението на останалите
• Уважава чуждото мнение, отворен е и подкрепящ към останалите
• Разпознава и уважава различията в групата и индивидуалните гледни точки на останалите.
• Търси и предоставя обратна връзка по конструктивен и внимателен начин
• Разбира ролята на конфликта и противоречието за достигане на определено решение
• Справя се успешно в конфликтна ситуация, когато е нужно
• Адаптира се към променящите се изисквания, среда и информация
• Мотивира групата към постигането на по-добри резултати
• Допринася за добрия дух, настроение и атмосфера в груповата работа

Използвани източници: http://www.inspirelearning.net

Добави отговор

Назад към