Страница 1 от 1

Справяне с изолацията

Публикувано на: Сря Окт 17, 2018 10:24 am
от ewa
Здравейте, бих се радвала да получа идея или съвет. Какво би могъл да направи зрително затрудненият човек, за да не бъде изолиран от околните? Могат ли неговите близки да му помогнат с нещо, например да го насочат към нови социални контакти и т.н.?

Re: Справяне с изолацията

Публикувано на: Нед Окт 21, 2018 6:31 pm
от s.zaykov
Здравейте и добре дошла във форума.

Кога един зрително затруднен човек изпада в състояние на изолация?
- При зрително затруднените хора, изпаднали в състояние на изолация може да се наблюдават изявени предпочитания към самотни и затворени дейности като слушане на музика в къщи, прекарване на времето само пред компютъра или телевизора, нежелание за излизане и срещи или запознанства. Обикновено това са хора с ограничена мобилност и самостоятелност.
- Липса на или много тесен кръг от социални контакти, включващи обикновено само най-близките, с които живеят, прекалена срамежливост или самовглъбеност, срам и неудобство при срещи с нови хора или желание за общуване в затворена среда само от зрително затруднени, избягване на виждащите.
- Тъжни, потиснати настроения, продължаващи дълго и без определена причина, неустойчивост на стрес, апатия и раздразнителност. Усещането за самота, липса на подкрепа и разбиране може да отключи у човека и защитни реакции като гняв и агресия, насочена както към другите, така и към себе си.
Казано накратко, ако сте се разпознали в горното описание и сте се сблъскали с някой от тези проблеми, то Вие в никакъв случай не сте сама в това, което преживявате. Изолацията е проблем, с който се сблъскват почти всички хора със зрителни увреждания, както слепите по рождение, така и късноослепелите. Трудностите с придвижването и с ежедневните задачи могат сериозно да ограничат възможностите на зрително затруднения човек свободно да излиза навън и да създава нови контакти. Понякога тези пречки водят до зависимост от помощта на останалите, което влияе зле на самочувствието на човека с увредено зрение, той може да се почувства непълноценен и да се затваря в себе си. За съжаление, изолацията е състояние, което има свойството да се самоусилва, т. е., колкото повече човек избягва общуването и контактите, толкова повече се чувства зле и се затваря още повече - върти се в омагьосан кръг. При слепородените хора и тези, добили увреждането си в много ранна детска възраст, съществуват и проблеми при овладяването на някои аспекти на вербалната и невербалната комуникация като жестове, позиция на тялото, обръщане на лицето към събеседника, умения за изслушване и изразяване и други. Всичко това допълнително може да затрудни човека в социалните ситуации.
За щастие, зрително затрудненият може да направи много, за да си помогне. Всъщност, именно той трябва да е активният що се отнася до неговата собствена самостоятелност и и приобщаване.
Какво може да направи зрително затрудненият, за да преодолее състоянието на изолация?
1. На първо място, както споменах, научете се да поемате инициативата. Потърсете хора, с които можете да общувате – обадете се на стари приятели или се запознайте с нови. Използвайте удобните ситуации в ежедневието. Това не значи да досаждате и да заговаряте всеки срещнат, но да се държите любезно и приветливо с хората и ако се появи възможност да завържете разговор. Осъзнайте, че мнозинството виждащи хора не са наясно с живота на зрително затруднените и ще се наложи да им обясните или разкажете за това как се придвижвате, как ползвате мобилен телефон или как четете. Вместо да изпитвате неудобство от тези въпроси, превърнете ги в тема за разговор и повод за сближаване.
2. Работете върху своята самостоятелност. От ключово значение е да умеете да се придвижвате с помощта на бял бастун, куче водач или с помощта на зрението, ако имате такова. Да умеете да вършите ежедневните си задачи, да поддържате добър външен вид, да поддържате дома си, да имате култура на поведение, хранене и т.н. – без всичко това Вие трудно ще бъдете приети като самостоятелен човек. За да се научите на всичко това Вие трябва да преминете през необходимите обучения по ориентиране и мобилност и полезни умения в случай, че не сте го направили досега. Липсата на тези елементарни умения означава в повечето случаи да останете затворени вкъщи и да зависите силно от помощта на вашите близки.
3. Развивайте интересите, уменията и знанията си. Когато изпълвате ежедневието си с различни дейности, когато обогатявате културата си и надграждате своите умения, Вие, освен че се усъвършенствате, ще имате и повече възможности за контакти, повече теми за разговор с околните и ще изпитвате повече удовлетвореност от общуването.
4. Ползвайте новите технологии и Интернет. Те създават много възможности за общуване и запознанства. Имайте предвид обаче, че онлайн общуването крие някои рискове и опасности и то не бива да бъде единственият Ви начин на общуване.
5. Култивирайте в себе си позитивизъм и чувство за хумор. Приемайте себе си и хората такива, каквито са.

Как могат да помогнат близките?
- Ролята на близките е от първостепенно значение. Те трябва да осъзнават нуждата на зрително затруднения от самостоятелност и лично пространство. Свръхпротекцията, прекалената помощ и обгрижване правят човека безпомощен, неактивен и имат негативен ефект върху всички аспекти на неговото развитие.
- Също така, близките могат да са първите, които да забележат проявите на депресия и изолация и да насърчат зрително затруднения да потърси помощ. В случай, че човекът с увреждане проявява потиснатост, мрачни мисли и се затваря в себе си за дълго, в случай, че никой от близките му не намира начин да му помогне, търсенето на професионална помощ не трябва да се отлага. В случай, че той няма мобилни и всекидневни умения, решението е да се потърси обучение от специалисти по основна рехабилитация, а не да се обгрижва и обслужва слепият като бебе.
- Близките могат да подпомогнат създаването на нови контакти като поне за начало придружават зрително затруднения на места, където би могъл да срещне хора, да предложат идеи за неща, които той би могъл да прави извън дома си.
- Отношението, което те демонстрират е най- важният фактор. Проявата на уважение и подкрепа се изразява в това да вярват в своя близък човек със зрително увреждане и да го стимулират да се обучава, развива и да търси удовлетворение в живота, да уважават неговото достойнство и самостоятелност. Изразява се в това да го приемат какъвто е, да не се срамуват от увреждането му и да не се отказват от него.
Ако смятате, че Вашите близки не проявяват към Вас уважението, което заслужавате и не Ви подкрепят, трябва да намерите начин да им поясните как се чувствате.
Надявам се отговорът да Ви е бил от полза. В случай, че имате още въпроси или нужда от пояснения, не се колебайте да попитате!

Ива Тонева, психолог

Re: Справяне с изолацията

Публикувано на: Пон Окт 29, 2018 9:38 am
от ewa
Благодаря за отговора и съветите!Работя в посока самостоятелност и справяне със ситуацията...Най-много се страхувам от съжалението на околните. Искам да ме приемат като нормален човек, но не знам как да постъпя.

Re: Справяне с изолацията

Публикувано на: Нед Ное 04, 2018 9:58 pm
от s.zaykov
Здравейте,

За жалост хората с увреждания често се срещат с негативните реакции на околните. Като тези негативни реакции понякога не се осъзнават като такива от хората, а често дори биват замаскирани като снизхождение, пренебрежение, прекалена и натрапена помощ. Да бъде обект на съжаление е може би едно от най-неприятните преживявания, с които се среща незрящият човек. Причините за това отношение към хората с увреждания са многобройни, като обхващат особеностите на културата и народопсихологията, липсата на достатъчно осведоменост и опит и до голяма степен личните качества и преживявания на самия човек. Да се променят нагласите на обществото е процес, върху който хората с увреждания нямат пълен контрол. Те могат да допринесат за него и могат да направят много, за да бъдат приемани по-добре, но за съжаление е невъзможно напълно да повлияем върху реакциите и мненията на околните. Вие можете да предприемете следните стъпки, за да си помогнете:
1. Изградете самостоятелност. Вече обясних колко важни са уменията за придвижване, грижа за външния вид и дома, приемливо и възпитано поведение. Без тях няма как да очакваме уважение и равнопоставеност. Разбира се, никой не очаква от Вас чудеса, които са извън границите на възможностите Ви. Всеки обаче, може да се научи поне на елементарни умения за самообслужване, с което да не е в тежест на близките си и да не се чувства зависим. Не се срамувайте от това, че носите бял бастун или други помощни средства. Вие имате право на достъп до всички обществени места така, както и всички останали хора, не позволявайте вътрешните страхове да диктуват ежедневието Ви. Белият бастун е символ на Вашата самостоятелност.
2. Борете се със самосъжалението. Човек е склонен да преувеличава своите проблеми, да ги вижда като много по-тежки и сериозни от тези на другите. Когато се сблъскаме с предизвикателство като тежко заболяване и увреждане, е напълно нормално да си задаваме въпроси като „Защо на мен“, „Защо аз“, да се чувстваме ощетени от съдбата. Никой не оспорва, че настъпването на зрително или друго увреждане е сериозна житейска криза, която ще засегне всички аспекти от живота на индивида. Ако обаче се отдадете на тези деструктивни емоции и ги оставите да Ви превземат, лесно може да се завъртите в омагьосания кръг на отчаяние и бездействие. Никога не забравяйте, че това как ще се адаптирате към обстоятелствата е във Ваши ръце! Обучавайте се и се радвайте на успехите си, откривайте и развивайте силните си страни! Мислете за това какво можете да правите, а не за това, което сте загубили и което не можете да правите. Концентрирайте усилията си върху всичко това, което зависи от Вас и приемете с мъдрост това, което не можете да промените!
3. Бъдете активната страна. Взимайте решенията, които касаят Вас и живота Ви, инициирайте и поддържайте контактите си, водете сами комуникацията си. Не бъдете като безпомощно дете, което мълчи, а родителите му говорят вместо него. Сами търсете възможностите си – например за обучение, работа, пътуване, а не чакайте да Ви ги предложи някой. Всичко това ще Ви даде увереност, нови умения и информация и ще Ви покаже какво можете и къде са слабите Ви места. Околните ще Ви приемат като активен и действащ човек, който е отговорен за себе си.
4. Бъдете полезни на обществото. Открийте това, което можете и правете нещо, с което да допринасяте в семейството си, сред съседите или колегите си. Ако имате някакъв талант, интереси в определена област, например музика или изкуство, развивайте ги и ги споделяйте.
5. Осъзнайте, че никой не Ви дължи нищо. Забравете консуматорския начин на мислене и т. нар victim mentality (манталитет на жертвата),които са особено заразни в затворените общности и водят до изолация и пасивност. Бъдете открити и се учете от опита и успехите на другите, борете се със завистта и с вътрешния глас, който казва „не е честно“. За съжаление светът не се върти според нашите представи за справедливост. Сблъскваме се с много несправедливости и трагедии, но единствената ни опция е да се мобилизираме и да се справим с тях, вместо да се оплакваме и да обвиняваме някого.
6. Бъдете благодарни! Ценете помощта, която Ви оказват близките и непознатите хора. Винаги изказвайте своята благодарност на момента. Пояснете за какво точно благодарите. Човекът срещу Вас ще се почувства оценен и разбран. Например, вместо да кажете само „Благодаря“, кажете „Благодаря Ви за помощта“, „за отзивчивостта“, „за доброто обслужване“, „за търпението“, „за загрижеността“. С това можете да направите деня на някого по-добър, а жестът да Ви бъде върнат. Благодарете на близките си често и искрено за това, че са до Вас и Ви подкрепят.
И накрая, не забравяйте, че не можете напълно да избегнете негативните реакции. Ще се срещнете с хора, които няма да Ви приемат и разбират, с такива, които няма да оценят Вашите усилия. Неприятната истина е, че в очите на някои хора винаги ще бъдете обект на снизхождение и отхвърляне. Разберете, че проблемът не е във Вас, нито в увреждането Ви. Приемете тези разочарования като част от живота, защото те са точно това, използвайте ги като уроци, развиващи Вашето търпение, увереност и постоянство.

Ако имате още въпроси или коментари, насреща сме!

Ива Тонева, психолог