Страница 1 от 1

помощ за близък

Публикувано на: Вто Юли 23, 2019 10:49 am
от Nadya
Здравейте, имам нужда от съвет. Какво може да се направи за моя близка, която след влошаване на зрителното заболяване преди около 1 год, сякаш се отказа от всичко и не приема никаква помощ. В същото време обвинява всичко и всички за състоянието си, като се започне от лекарите и държавата, социалната система и се стигне до близките й, които всъщност се тревожат и се опитват да й помагат.

Re: помощ за близък

Публикувано на: Пон Юли 29, 2019 7:50 am
от redaktor
Здравейте,

Това, което описвате е нормална реакция на влошеното състояние и произтичащите от него загуби – на възможности, способности, надежди и пр. Човекът с увреждане – настъпило или влошило се сравнително скоро или внезапно, е преживял силен шок и е поставен пред задачата да се адаптира към ново състояние – състояние, в което може да е загубил способността да върши ежедневните си дейности, да бъде самостоятелен, да се чувства полезен и да се радва на любимите си занимания. Може да не знае как да се държи с околните, да се страхува от техните реакции на съжаление и отхвърляне, да се срамува и да предпочита да се скрие. В същото време, ако не е самостоятелен, да е принуден да разчита на тях и това да го натоварва допълнително. Една година е сравнително кратък период от време, особено ако този период е бил натоварен и изпълнен със събития като медицински процедури и обикаляне по институции. Тези проблеми може да не са оставили време на вашата приятелка или роднина да се успокои и да се приспособи към новите обстоятелства. Реакцията от подобно неприятно събитие, способността за преценка и адаптиране към ситуацията, откриването на нова житейска перспектива – всичко това е много индивидуално, отнема различно време и зависи от много фактори, включително и характера и качествата на самия човек. Подкрепящата среда, близките, които да насърчават човека с увреждане и да не се отказват от него, разбира се, са ключов фактор. Понякога въпреки техните усилия обаче, човекът продължава да потъва в отчаяние и да се отказва от желанието и правото си на пълноценен живот. Причините за това могат да са различни – например, възможно е потиснатото състояние да е било налице и преди и да се е отключило сега с настъпването/влошаването на заболяването. Препоръчително е човекът с увреждане да посети лично специалист – психолог, за да се направи консултация и да се установи същността на проблема. Някои хора са склонни да реагират с отдръпване и отчаяние и да насочват огорчението си към околните или към обстоятелствата. По този начин се избягва приемането на ситуацията, отказва се признаването на проблема и поемането на отговорност за справяне с него. Препоръчвам ви да прочетете материала за заучената безпомощност viewtopic.php?f=29&t=2148. Явлението е много често срещано. При много хора се наблюдава консуматорският манталитет - че всички околни са им длъжни и виновни за проблемите им. За съжаление при някои това е дълбоко вкоренено разбиране, залегнало в житейската им философия.
Какво можете да направите вие? На първо място, приемете положението с разбиране и спокойствие. Не влизайте в конфликти и остри спорове с вашата близка, защото в сегашното си състояние тя само ще реагира все по-остро и отхвърлящо на вашите аргументи. Това ще затвърди мнението й, че никой не я разбира и не й влиза в положение. Старайте се атмосферата да бъде спокойна и без напрежение.
Осигурете приятни и разтоварващи занимания според възможностите и предпочитанията. Давайте й възможност за избор – на заниманията или местата, където да ходи и пр. Усещането за загуба на контрол е едно от най- стресиращите и обезсърчаващи състояния, които човекът със скоро влошено заболяване е изпитал. При всяка възможност наблягайте на способността за избор и собствено решение. По този начин насърчавате и поемането на отговорност.
Ако имате възможност, насърчавайте социалните контакти. Човек има нужда от известна доза усамотение и размисъл, но в периода на потиснатост и отчаяние не бива да се допуска да остава прекалено самотен и изолиран. Предложете разходки, ако е възможно настолни игри, достъпни арт дейности, приятни и позитивни филми или аудио книги, музика. Нека това да са занимания, които да споделя с други хора, а не да се затваря вкъщи. Контактите с добре приспособени и успешни хора с увреждания винаги действат положително и обнадеждаващо. Стимулирайте откритостта и активността, нека да не се крие и срамува, да излиза, дори и на съвсем кратки разходки и да се занимава с разнообразни неща.
Насърчавайте самостоятелност като не натрапвате помощта си. Вместо „нека аз да направя това“, казвайте „с какво мога да ти помогна?“, „имаш ли нужда от помощ?“. Много е важно зрително затруднените да могат да обясняват на околните от какво имат нужда и как да им се помогне. Общуването, изслушването и разбирането трябва да заменят дърпането, бутането и направляването на зрително затруднения човек. При добър ред и спазени правила за безопасност дори и напълно слепите се справят отлично и самостоятелно в домовете си, с хигиената и личните си вещи. Уважавайте това лично пространство и нужда от самостоятелност.
Давайте положителен пример. Проявявайте любезност, търпение и благодарност. Благодарността е едно от най-силните „оръжия“ срещу отчаянието и гнева. Бъдете винаги фокусирани върху добрите страни на ситуацията и положителните качества на човека – и ги изказвайте на глас при всяка възможност. Винаги има положителни аспекти – например, зрението може да е влошено, но не е напълно загубено. Зрението може да е напълно загубено, но слухът, тактилността, уменията за ориентиране да са много добре развити. Човекът може преди да е умеел да се движи бързо и безпроблемно без бял бастун, но сега пък може да прави нещо друго или да се научи на нещо ново. Приемайте нещата, които не може да промените и да върнете назад, а работете и се обучавайте на нещата, които можете да развивате. Радвайте се на всеки малък успех.
Ако имате още въпроси или коментари, не се колебайте да ни пишете.

Ива Тонева