общуване със съучениците

Модератор: bisolnev

Добави отговор
ewa
Мнения: 10
Регистриран на: Вто Окт 16, 2018 6:55 pm
Име: Eva
Фамилия: Genova
Лице със зрителни увреждания: да

общуване със съучениците

Мнение от ewa » Нед Авг 11, 2019 2:42 pm

Здравейте, моля за идеи и съвети за интегрирана зрително затруднена ученичка. Какво може да се направи, за да не е изолирана и да не се чувства различна от другите деца. В същото време, как тактично да се обясни на децата, че понякога се нуждае от тяхната помощ и разбиране.

redaktor
Site Admin
Мнения: 58
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: общуване със съучениците

Мнение от redaktor » Нед Авг 18, 2019 9:56 am

Здравейте, усилията за успешното интегриране на детето в масовото училище са поделени между родителите, учителите, самото дете и останалите ученици. Много може да бъде направено за включването на детето по удовлетворяващ начин, но всичко е много индивидуално и зависи от множество фактори като възраст на детето, допълнителни увреждания, семейна среда, желание и умения на масовите учители да включват детето в класните и извънкласни дейности. Колкото по-подробна информация имам за случая, толкова по-конкретни и полезни за Вас съвети бих могла да Ви дам. Все пак в момента мога да дам някои общи препоръки що се отнася до отношенията със съучениците.
1. Преди всичко, трябва родителите, детето и учителите да положат усилия интегрираното дете да не е изолирано и да не бъде третирано по различен начин. Това може да отблъсне околните деца, внушавайки им, че то е по-различно от тях. При всяка удобна възможност на децата трябва да се казва и показва, че хората с увреждания са като всички останали по отношение на много неща. Те просто използват различни начини и средства за учене, придвижване, получаване на информация. Това не ги прави различни в техните човешки качества и стремежи. И те, както всички останали, могат да бъдат тихи и затворени или буйни и игриви. Могат да бъдат добри и доверени приятели, а могат и да не бъдат. Както всички останали хора, изпитват притеснения, страхове, съмнения, имат мечти и стремежи. Всичко това трябва да бъде обяснявано с думи и личен пример от близките на детето от най-ранна възраст, по начин, достъпен за него.
2. В отношението на много на пръв поглед амбициозни и упорити родители на зрително затруднени деца прозира тяхното собствено отхвърляне и непримиримост към това, че детето е с увреждане. Родителският стремеж към свръхпостижения, сякаш за „компенсиране“ на увреждането е изключително вреден. Пример за това може да бъде родител, неглижирал самостоятелността на детето, но настояващ задължително за отличен успех в училище. Децата интуитивно усещат това отхвърляне, дори и в най-ранна възраст. Правилното поведение е насърчаване на талантите и интересите, но не и на всяка цена. Посланието, което ще изпратите на детето, е че то е ценено и обичано, само ако е отличник и гений.
3. Ползотворно е общуването и личният пример с успешно приспособени деца, младежи и възрастни хора със същото или сходно увреждане. Така децата виждат на практика как незрящите хора умеят да се грижат за себе си и дома си, да готвят, да гладят, да се придвижват с бели бастуни; как се обучават да работят с компютри, да ползват помощни средства, да четат на Брайл. Ако говорим за по-големи ученици от гимназиалните класове, за тях би било интересно да научат как слепите преодоляват проблемите си, как си търсят работа, как осъществяват връзка с институции, как пътуват, как водят социален живот и се срещат с приятели.
4. Не се колебайте да потърсите съдействието на специалист по основна рехабилитация на зрително затруднени, на психолог и на ресурсния учител и класен ръководител на вашето дете. Предложете занятие в час на класа, в което под подходяща форма да бъдат дискутирани тези теми. За малките деца може да се предложат игри, филмчета или илюстрирани материали. Могат да им се покажат различни помощни средства на слепите и как те се използват. Експериментите с поставяне на превръзка на очите на виждащите, за да се почувстват за момент „незрящи“ винаги провокират много емоции, въпроси и коментари. За по-големите може да се използва формата на беседа или дискусия. Задължително подгответе зрително затрудненото момиче за предстоящата беседа. Поканете я да говори открито за своите потребности и способности, но не я насилвайте, ако не желае.
5. Относно търсенето, приемането и отказването на помощ също може да се поговори в подобно занятие. Ако детето е в горните класове, то самото също трябва да се научи как да обяснява на околните състоянието и потребностите си. Това е изключително важно умение. От възможно най-ранна възраст трябва да е ясно на детето, че не бива да се срамува от белия бастун, очилата, лупите, брайловите пособия и др. специални средства, които използва. То не бива да ги крие, всъщност може дори да ги използва като тема за разговор и контакт. На много хора например им е интересно как зрително затруднените ползват телефон и компютър. Вместо да се смути, зрително затрудненият човек изважда телефона си и демонстрира, разказва как и къде се е обучил и по този начин създава добро и приятно впечатление. Децата често могат да бъдат нетактични и даже груби – нека не реагира с агресия и затваряне в себе си, да отговаря твърдо и уверено, но спокойно и без обиди.
6. За да потърси и приеме подходяща помощ, детето на първо място трябва да е наясно кога и за какво се нуждае от нея. Например при качване и слизане от автобус, при прекосяване на двор или коридор, при търсене на стол, чин и др. , при хранене, при качване и слизане по стълби. В много от тези случаи помощта се изразява в това, че някой придружава, води зрително затруднения . Това се извършва по следния начин:
Как се води сляп човек? Това се прави като той се хване за водача малко над лакътя. Никога водачът не хваща слепия, а обратно. Не дърпайте, не сграбчвайте, не подпирайте– това не е необходимо, дори може още повече да обърка водения. Хващането трябва да не е твърде силно, но достатъчно стабилно. Водачът трябва да върви винаги половин до една крачка пред слепия. Това се прави, за да може ако се спре внезапно, да има време незрящият да се спре и да не се засили напред. Предупреждавайте винаги когато пред вас има препятствие – дупка, стъпало надолу или нагоре, когато ще се обръщате в другата посока, когато се налага да се забързате или забавите.
Когато прекосяваме училищния двор, градинка, коридор. Децата могат да помогнат като водят незрящия съученик по начина, който описахме. Не забравяйте, че водейки човек не можем да го оставим по средата на пътя, без предупреждение и без той да е ориентиран къде се намира и накъде да тръгне. Често срещана грешка – хората виждат зрително затрудненото лице, което просто стои, сграбчват го, понасят го, без да попитат. По този начин те го отделят от познатия му маршрут и той се изгубва. Ако решите да отидете и да помогнете, първо го попитайте има ли нужда от помощ, а после – къде би желал да отиде. Винаги се опитвайте да се поставите на негово място. Не се пускайте и дърпайте рязко и без предупреждение; не го оставяйте, без да сте сигурни, че той знае къде е и може да се справи сам, и без да предупредите за това. Когато се наложи да го оставите за малко, предупредете за това, добре е да го заведете до стена, пейка, стол – място, на което да ви изчака, без да се почувства изгубен в пространството. Винаги предупреждавайте за препятствия, като се опитвате да бъдете максимално точни „внимавай, отдясно има пейка”; „пред теб има дупка, направи две крачки вляво, за да я заобиколиш”. В класната стая, киното, театъра, може да се наложи да заведете или упътите ЗЗ (зрително затруднения) до неговото място. Никога не казвайте „тук има стол” или „седни ей там” – думите „тук” и „там” не значат нищо за незрящия. Обяснете: „чинът ти е в средната редица, втория, мястото ти е отляво”, или заведете ЗЗ до стола и поставете ръката му на облегалката.
Когато се качваме и слизаме по стълби. Много по-сигурно и удобно е слепият да бъде откъм страната на парапета, за да се държи стабилно за него с едната ръка. Когато наближат стълбите, предупредете „стълби нагоре/ стълби надолу”. Ако е необходимо, сменете местата си, за да може слепият да е откъм парапета и кажете „парапетът ти е отляво” или протегнете ръката, за която ви държи, за да може по нея той да намери парапета. И тук важи правилото, че водачът е на една крачка, т.е., едно стъпало напред. Когато стълбите свършват, предупредете: „край на стълбите”.
Когато се качваме и слизаме от автобус. Не е необходимо да хващате и повдигате детето. Упътете го към вратата, ако е необходимо и кажете „има 2 стъпала”. За да покажете къде има дръжка, за която да се хване, леко поставете ръката му на нея. Можете да заведете или упътите до свободна седалка или до дръжка, за която да се хване, както и да го предупредите кога да извади и кога да прибере картата си. Когато видите сляп човек на спирката, можете да помогнете, като попитате кои номер автобус чака и му кажете, когато той дойде.
Когато общувате. Възпитано е когато решите да си тръгнете, да предупредите да това слепия, за да не продължава той да си говори сам или да се чуди къде сте. Когато се присъединявате към други хора, можете да представите всички присъстващи, за да знае незрящия кой е в стаята и на кого да говори, кой е зад него, до него, пред него, накъде да се обърне. Не всички слепи могат безпогрешно и веднага да разпознават гласовете на всички, затова е добре да се представяте, когато се обръщате към него, особено когато все още не се познавате добре и не е свикнал с вашия глас. Никога не забравяйте, че хората с увредено зрение могат да чуват и да говорят и да говорите от тяхно име не е нито необходимо, нито възпитано. Например, ако има нужда, вие може да го заведете до кабинета на психолога, ако желае, може и да влезете с него, но да говорите вместо него така, сякаш не е там и не може да говори, е напълно излишно.
Как ЗЗ опознават предметите около себе си? Незрящите хора използват пръстите си, за да опознаят голяма част от заобикалящите ги неща. Ако искате да покажете някоя дреха, чанта, играчка, вие трябва да я поставите в ръцете на незрящия, за да може да я опипа и опознае.
Когато се храним заедно със ЗЗ. Можете да помогнете, като обясните какво има в чинията, за да не се налага да пипа храната с пръсти. Използвайте стрелката на часовника, за да обясните: „има пилешко бутче на 9 часа, на 12 часа има картофи, на 6 часа има салата и т.н. Ако сте решили вие да донесете закуската/ обяда на ЗЗ, кажете му какво му давате и къде го поставяте.
Безопасността и реда са много важни. Не оставяйте отворени врати, в които може да се удари; раници и предмети на пода, в които може да се препъне, предупреждавайте за отворени прозорци и шкафове, в които може да удари главата си, за разсипани и разлети течности, по които може да се подхлъзне и т.н.
Кога да помогнем и кога ЗЗ(зрително затрудненият) предпочита да се справи сам? Когато се движат в позната среда, когато са обучени да ползват бял бастун и когато извършват повечето ежедневни дейности, ЗЗ могат съвсем самостоятелно да се справят и без вашата помощ. Както всички останали, и те имат желанието да бъдат независими и ние винаги трябва да уважаваме това тяхно право. Понякога прекалената и ненужна помощ може също да навреди. Какво да правим, когато не сме сигурни дали трябва да помогнем или дали да не се намесваме? Просто попитайте учтиво ЗЗ „имаш ли нужда да ти помогна?”; „желаеш ли да те придружа?” и уважете преценката му, ако ви откаже. Никога не натрапвайте помощта си, когато не е желана, не казвайте „ти не можеш, нека аз”. Когато се колебаете, винаги първо предложете, попитайте – по този начин вие показвате уважение към самостоятелността на ЗЗ. Така вие им помагате те самите да осъзнаят значимостта на собствените си нагласи към себе си, стимулирате ги да разчитат на собствената си преценка, да изградят реална представа какво могат и какво още има да усъвършенстват. Когато оставим те сами да решат кога имат нужда от помощ, ние им помагаме да се научат да разчитат на себе си, а не на това, че до тях винаги трябва да има някой, който да ги държи за ръка и да им помага.
1. За по-големите деца – тийнейджърите е от още по-голяма важност да се осигурят възможности за срещи и контакти с връстници. Те не бива да се изолират и затварят в себе си. Специалистите по полезни умения и психолозите следва да насочат усилията си към уменията за общуване, справянето с емоциите, към самопредставянето, към етикета на обличане и грижа за себе си.
2. За момичетата е добре да се предложат достъпни варианти за ползване на козметика, поддържане на прическа, познаване на модата и съчетаване на облеклото. Родителите и специалистите по основна рехабилитация трябва да откликват на тези нужди с разбиране и внимание, да не ги смятат за излишни или глупави, защото те са много важни за самочувствието на момичето в пубертета. Изключително много подрастващи избягват излизания и интересни дейности, защото се тревожат, че не изглеждат красиви, нямат модерни дрехи и т.н. Нека доколкото е възможно младата дама сама да избира дрехите, обувките и аксесоарите си, когато пазарувате. Не й отказвайте (в разумни граници, разбира се) посещения при фризьор, маникюрист, козметик. Това е дори задължително, ако момичето е напълно незрящо и не може самостоятелно да извършва неща като оформяне на косата, епилация, грижа за ноктите и пр., които са важни за всяка уважаваща себе си жена.
3. На първо и най-важно място остават и винаги ще бъдат уменията за самостоятелност на ЗЗ дете/юноша. От изброеното по-горе става ясно, че дори и за да потърси помощ, то се нуждае от известна доза самостоятелност и преценка кога и как да потърси тази помощ. Мобилните умения, уменията за самообслужване, подреждане, организация на времето и пр. са задължителни за всяко лице/дете със зрително увреждане. За изграждането им е необходима целенасочена работа както от страна на родителите и близките, така и от страна на специалистите по основна рехабилитация. Никога не пренебрегвайте тези умения и не неглижирайте обучението, необходимо за тях. То е не по-малко важно от училищните постижения и знанията по английски, химия, музика или математика.
По темата може да се пише много. Надявам се, че идеите са Ви били от полза. Ако се нуждаете от по-конкретен съвет, не се колебайте да ни пишете.

Ива Тонева

Добави отговор

Назад към