Нашия спътник в ежедневието – стресът

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Нашия спътник в ежедневието – стресът

Мнение от bisolnev » Пет Юни 07, 2013 10:51 am

Свали статията в pdf

Едва ли в днешно време съществува човек, който никога не е чувал думата „стрес“. Тя е станала нарицателно име, с което обозначаваме различни наши други неразположения. Може би на много от нас то не звучи толкова сериозно и значимо, но не трябва да оспорваме, че явлението стрес е широко разпространено и на него обръщат внимание специалисти като психолози, психотерапевти, лекари и други. Защото стресът оказва активно влияние на целия човешки живот - здраве, лични и професионални взаимоотношения, интимен живот, професионално развитие.
Ако се интересувате какво се крие зад думата „стрес“, ако слушайки за него не можете напълно да си представите за какво точно става дума и ако вече сте се сблъсквали с това явление, но желаете да разберете повече за него, тази статия е за вас.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТРЕСА
Понятието „стрес“ е въведено от Нобеловия лауреат, знаменития канадски физиолог Ханс Селие през 1936 г. Селие използва техническия термин „стрес“, означаващ „напрежение“, „натиск“, от науката за съпротивление на материалите и го употребява по отношение на човека. По-точно, отначало не за човека, а за обикновените лабораторни мишки, с които прави своите експерименти. Неговите изследвания показват, че в дадена степен стресът може да бъде полезен, тъй като има мобилизираща роля и способства човек да се приспособи към постоянно изменящите се условия. Той е начинът тялото ни да се противопостави на определено предизвикателство и да се подготви да посрещне трудна ситуация.
При силен и продължителен стрес, така нареченият „дистрес“, се прекратяват адаптационните възможности на човека, което води до психически и физиологически увреждания в организма.
Стресовата ситуация може да бъде вълнуваща, стимулираща или изпълваща с енергия. За много хора стресът е толкова естествен, че е станал начин на живот. Някои хора процъфтяват при постоянен стрес и показват най-доброто от себе си, но повечето успяват да се справят само за известно време.
Много фактори влияят върху начина, по който реагираме на стреса, включително това дали сме първородно или второ, най-малко или единствено дете, възрастта, полът, образованието, житейският опит, личностните характеристики, очакванията и здравословното състояние.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СТРЕСЪТ?
Стресът e защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, които предизвикват физически и/или психически дискомфорт.
Стресът е усещане, формиращо се от реакциите ни към определени събития. Събитията, предизвикващи стрес, се наричат стресови фактори и могат да бъдат много разнообразни /положителни и отрицателни/ – от открита физическа опасност до явяване на труден изпит, започване на работа, пенсиониране или сключване на брак, смяна на жилището, раждане на дете.
Човешкото тяло отговаря на стресорите посредством активиране на нервната система и отделяне на специфични хормони. Хипоталамусът сигнализира на жлезите да произвеждат хормоните адреналин и кортизол и да ги вкарват в кръвообращението. Тези хормони ускоряват сърдечния ритъм, дишането, метаболизма и повишават кръвното налягане. Кръвоносните съдове се разширяват, за да улеснят притока на кръв към големите мускулни групи. Зеницата също се разширява, за да подобри зрението. Черният дроб освобождава част от складираната гликоза, за да увеличи свободната енергия в тялото. От повърхността на кожата се отделя пот, за да предизвика охлаждане. Всички тези физически промени подготвят организма да реагира бързо и ефективно в овладяването на моментния натиск. Тази естествена реакция се нарича стрес отговор.
При правилно функциониране стрес отговорът на тялото повишава пригодността на човек да работи под стрес. Той има критично значение по време на спешни ситуации като например ситуацията, в която шофьорът трябва рязко да натисне спирачките на автомобила, за да предотврати катастрофата или хирургът да оперира по спешност, за да спаси човешки живот. Стрес отговорът може да се задейства и в по-лека форма, когато напрежението се появи, но опасността все още не е налице. Но стрес отговорът не винаги се появява незабавно. Дългосрочните стресови ситуации могат да доведат до появата на продължителен стрес, който може да източи резервите на тялото и да „захвърли“ човек изчерпан или смазан и с отслабена имунна система.

ЕТАПИ НА СТРЕСА
Реакцията на стрес преминава през няколко етапа и всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При лек стрес човек преминава от един към друг етап, но при силен и продължаващ или внезапен стрес може да се премине директно към по-късен етап.
Ханс Селие е формулирал общо три основни етапа на стреса:
Реакция на тревога – това е етапът на „отключване“ на стреса в нашия организъм. В зависимост от стресора трае от няколко часа до 2 – 3 денонощия. На този етап способността за съпротивление на организма към стреса е ниска;
Етап на съпротивление /повишена резистентност/ - постепенно и с контролиране организмът се връща към нормалните си нива на функциониране. Това е нормалният завършек на стреса;
• Етап на изтощението – настъпва при постоянен стресов фактор или ако организмът не може да се справи с проблема, способността му да реагира е сведена до минимум. Като цяло състоянието е болестно, в някои случаи и животозастрашаващо.
Постоянният стрес поразява имунната система и прави организма по-податлив на инфекции, рак и автоимунни заболявания. Изследванията показват, че 75% от заболяванията са предизвикани от стрес. Към тях спадат високо кръвно налягане, сърдечни пристъпи, инсулт, диабет, ставни заболявания, депресия, тревожни разстройства, синдром на хроничната умора, заболяване на щитовидната жлеза и някои видове анемия, синдром на раздразненото дебело черво и други храносмилателни разстройства, язва, затлъстяване, мигрена и дихателни проблеми. Той е причина и за проблеми със зачеването (стерилитет). Пушенето, преяждането и други вредни навици често са свързани със стреса.

СИМПТОМИ НА СТРЕСА
Стресът може да се прояви чрез различни емоционални, поведенчески и дори физически симптоми, които варират в голяма степен при отделните хора.
В теорията за емоциите американския психолог Лазарус формулира две групи променливи, които са индикатори за преживяване на емоция:
• Към първата група спадат т. нар. непосредствени ефекти, които включват физиологичните промени, позитивните, негативни емоции и адаптационния резултат;
• Втората група обхваща дълготрайните ефекти, които включват соматичното здраве или болест, психичното благополучие или психични разстройства и социалното функциониране.
Най-често посочваните симптоми при преживяване на стрес са:
- емоционални симптоми - лошо настроение, възбуда, тревожност, негативни мисли, депресия (включително чувство на безпомощност, отчаяние, суицидни мисли), ниска мотивация, раздразнителност, безпокойство, заядливост, фрустрация, гняв, необичайна агресия, пристъпи на паника, чувство за загуба на увереност и контрол, чувство за несигурност, обърканост, понижена самооценка, понижено самочувствие, усещане за липса на перспектива, сънуване на кошмари, безпричинна смяна на настроението, отдръпване от другите хора, намалено удоволствие от работата, социалните и семейни дейности, загуба на сексуален интерес и др.
- поведенчески промени - тракане или скърцане със зъби, истеричен смях, често потропване с крак или барабанене с пръсти, импулсивно и невротично поведение, свръхчувствителност към критика, слаба концентрация, трудности при вземане на решения, хронични закъснения и отсъствия, увеличено ниска ефективност на труда, намалено социално взаимодействие, семейни конфликти, увеличена консумация на кафе, цигари, алкохол, лекарства или наркотици, загуба на интерес към физическия облик, липса на апетит или повишен апетит, внезапни промени в социалните навици, асоциално поведение и др.
- физически/физиологични симптоми - главоболие, болки в челюстта и лицевите мускули, пресъхване на устата или гърлото или повишено слюноотделяне, трудности при преглъщането, трудности при говорене и заекване, намаляване или увеличаване на апетита, резки промени в теглото, пробождания в сърдечната област, студени ръце или крака, повишено изпотяване, инсомния или прекалено спане, алергии, чести простудни заболявания, тикове, умора, отслабена имунна система, болки в гърба, мускулно напрежение, стомашни заболявания, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, кожни проблеми и др.

СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА
От значение за ефективността и продължителността на стратегията за справяне със стреса са: отчитането на природата на стресора, възможностите за избори за справяне с него и наличните ресурси на личността.
Стратегиите за справяне със стреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи:
- вътрешни стратегии - това са начините, с които личността се справя със стресорите, като използва само наличните си вътрешни ресурси. Свързани са със способността й да определя стресовото събитие като предизвикателство, което може да бъде преодоляно или като нещо, което ще премине от само себе си;
- външни стратегии - свързани са с включването на ресурси за справяне със стреса, извън индивида. Това е социалната /семеен и приятелски кръг/ и професионална подкрепа от специалисти психолози и психотерапевти.
По своята фокусираност стратегиите са активни и пасивни. При активните целта е за справяне с проблема конструктивно, като се въздейства на стресора и се промени ситуацията.
При пасивните се цели промяна на въздействието на ситуацията върху личността, когато стресорът се оценява като нещо, което може да се преживее. За пасивните стратегии са характерни следните особености:
• Бягство в сферата на мечтите – „излизане“ от ситуацията и насочване към позитивни желания или мечти;
• Изолиране – човекът се държи така, сякаш нищо не се е случило или сякаш ставащото не го засяга;
• Позитивност – търсене на положителен смисъл в стресовата ситуация;
• Разтоварване – намаляване на напрежението чрез изразяване на емоциите или чрез използване на заместители като спорт, алкохол, цигари;
• Самоизолация – избягване на всякакви контакти;
• Самообвинения – търсене на причините в самия себе си.

СПОСОБИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА
Не е достатъчно само да можем да идентифицираме стреса в живота си, както и да осъзнаваме отрицателното му влияние. Необходимо е да намерим ефикасни начини да се справим с него и по-точно с факторите, които го предизвикват. Така, както има много източници на стрес, съществуват и много възможности за въздействие и промяна, всяка от които изисква да положим известно усилие.
Първата стъпка за справяне със стреса е да установим какво и кой ни кара да се чувстваме стресирани и как реагираме. След това да сведем до минимум стресовите ситуации, които зависят от нас, например да направим работното си място по-комфортно, да сменим работата си, да ограничим разходите си, да започнем нова дейност. Третата стъпка за преодоляване на стреса е да използваме стратегии, които ще ни помогнат да реагираме на напрежението по съзидателен начин.
Някои способи за справяне със стреса са чисто медикаментозни, други са съвсем алтернативни. Един от алтернативните начини е лечение на стреса посредством музикотерапия, която е достъпен за всички метод. Да слушаме музика, която ни кара да се чувстваме комфортно. Принуждавайки се да слушаме нещо, която не харесваме, може да ни причини стрес, а не да го облекчи.
Полезно е да се слушат звуците на природата: шумът на прибоя, на дъжда, пеенето на птиците, шепотът на листата. Това помага да приведем в ред емоциите си. Записите на флейта или роял, класическите произведения на Бах, Моцарт, Вивалди или древноиндийската музика на Гандхарва Веда също ще ни помогнат да се успокоим и да се настроим на положителна вълна. За постигането на нужния ефект е важна тоналността на композицията. В Япония вече дори се предлагат специални „лечебни“ мелодии за мобилни телефони.
В някои случаи, вдишването на определени аромати /аромотерапия/ има незабавен ефект за намаляване на стреса чрез повишаване на настроението, намаляване на тревожността и подпомагане на фокуса и концентрацията. Популярните масла, предназначени за намаляване на стреса и умствената умора, включват лавандула, кипарис и розмарин. Да използваме отпускащи етерични масла - за масаж, във ваната, за вдишване от изпарител или напръскани върху кърпа.
Всекидневните 30-минутни енергични физически упражнения намаляват дистреса, като „изгарят“ излишъците от стресови хормони в кръвта и повишават нивото на ендорфините - химическите вещества, повдигащи настроението.
Подобно на енергичните упражнения, танцуването е чудесен начин за релаксация. Научаването на нещо ново е добро за самочувствието ни, а танците също са и добър начин да поддържаме формата си. Не е необходимо това да става във формалното обкръжение на школа по танци. Може да разчитаме на радиото или МР3 плейъра си например, докато се занимаваме с ежедневните си домашни задължения.
Полезно е да релаксираме и чрез: редовни почивки по време на работа, пътуване по време на отпуск, занимания с любими дейности, изпълнение на дихателни упражнения и йога, масажи, медитация, акупресура, контакт с домашни любимци, гледане на комедии, разговори с приятели.
В периоди на стрес можем да приемаме веднъж или два пъти дневно чайове от успокояващи билки (лайка, валериана, липов цвят или цвят на детелина).
По време на стрес организмът изразходва хранителните вещества много по-бързо от обикновено. Препоръчително е да се храним редовно и в спокойна обстановка, да консумираме повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, храни, богати на витамини А, В, С, калций, магнезий, селен и незаменими мастни киселини. Да намалим приема на кофеин и алкохол.
При силен стрес да не се стесняваме да потърсим специализирана помощ и подкрепа от психолог или психотерапевт, за да преодолеем стреса и да анализираме причините, поради които трудно се справяме с него.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Стресът е универсален спътник в нашето ежедневие. Ние не можем да го избегнем, тъй като съвременният ни живот е на „високи обороти“, наситен с големи изисквания и потребности, разочарования, конфликти и неприятности. Когато е твърде голям или твърде продължителен, обаче, или когато не разполагаме с адекватни механизми за справяне, той води до нарушения в телесното и психичното ни функциониране, които могат да се проявят под формата на различни заболявания. В ежедневието понятието „стрес“ често се използва, за да обозначи състояние, което е свързано с дискомфорт, но не изисква особено внимание. Това, обаче, не е така. Последиците от прекомерния или продължителен стрес са сериозни и колкото по-рано се вземат мерки за овладяването му, толкова по-добре и по-удовлетворени ще се чувстваме в ежедневието си.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Электронная библиотека RoyalLib.ru – Селие Ганс, „Стрес без дистреса“; Ю. В. Татура, „Стресс: Тонкости, хитрости и секреты“
2. Электронная библиотека www.padabum.com – Китаев,Л.А. 0 „Психология стреса”
3. РАЗДЕЛ II. ПСИХОФИЗИОЛОГИЯ ФУНКЦИОНАЛЬНЫХ СОСТОЯНИЙ И ЭМОЦИЙ
4. http://bookap.info/genpsy/eliseev/gl15.shtm
5. http://www.dermatolog4you.ru/stat/zverkova/1.html

Автор: Мариана Ангелова

Добави отговор

Назад към