Приятелство

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bojana
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Дек 08, 2013 11:07 pm
Име: Bojana
Фамилия: Banova
Роднина (близък) на лице с увреждане: да

Приятелство

Мнение от bojana » Чет Дек 12, 2013 12:01 pm

Здравейте,
Имам дъщеря на 15 г. и доскоро смятах, че двете сме приятелки - излизахме заедно, ходехме на концерти, споделяхме си. Класният ръководител ме извика, за да се информира за честите й отсъствия. Бях изненадана, защото излизаше редовно за училище. Когато я попитах къде е била, тя се развика и ме обвини, че съм лицемерка и не съм й приятелка.
Молбата ми е за съвет как да постъпя?

bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Re: Приятелство

Мнение от bisolnev » Нед Дек 15, 2013 4:36 pm

Здравейте, Божана!
Много се говори за приятелството между родители и деца, за споделянето и доверието. Но определено водещата фигура в общуването трябва да е родителят със своя авторитет, опит и отговорност за здравето и живота на детето.
Често чувам от родители, които се хвалят, че са приятели с детето си. По този начин те изравняват позициите си, а това не бива да се случва в техните взаимоотношения. Родителите са йерархично винаги едно ниво над детето.
При приятелството хората са равнопоставени, между тях няма разлика, тъй като липсва някой доминиращ, който да изисква, да контролира. Ако това стане между родител и дете означава, че няма никаква емоционална граница между тях.
Когато приятел е засегнат, той може да се обърне срещу теб, да те обиди и повече да не те погледне. По същия начин ще постъпи и дете, на което родителят е казал и то го възприема като приятел.
Не бива да се опитвате да бъдете приятелки с дъщеря си, защото един родител не може да бъде приятел. Вие сте нейна майка и останете такава. Бъдете любяща, толерантна към мненията и желанията й, но без да снемате ограниченията и контрола върху поведението й, като ги придружавате с подробни обяснения. Опитайте се да разберете ситуацията от гледна точка на дъщеря си, изслушайте обясненията й и нейните преживявания преди да направите заключение. От това зависи доверието на детето и дали то ще споделя с Вас.
По някои теми може да използвате приятелски подход към детето, но не и да изравнявате нивата си и да искате да бъдете приятелки. По този начин Вие ще я лишите от възможността да има своя емоционална граница, свой периметър.
В основата на всяка добра връзка, както и между родител и дете, е доверието и добрата комуникация. Общувайте с порасналата си дъщеря под формата на диалог, избягвайте назидателни монолози. Опитайте се да я изслушвате, но не с мълчаливо присъствие, а активно вслушване, като изказвате мнение, без да го натрапвате. Дъщеря Ви съзрява и в тийнейджърските години са характерни раздразнителността, полюсните настроения, декларирането на независимост в най-невероятни форми.

Добави отговор

Назад към