Развод

Модератор: bisolnev

Добави отговор
Грациела
Мнения: 1
Регистриран на: Нед Яну 12, 2014 2:05 pm
Име: Грациела
Фамилия: Монева
Лице със зрителни увреждания: да
Лице с други увреждания: да

Развод

Мнение от Грациела » Нед Яну 12, 2014 4:52 pm

Много съм притеснена и затова се обръщам за помощ към Вас. Синът и снахата се развеждат и не са в добри отношения. Снаха ми се изнесе преди година от жилището ни и взе със себе си внученцето. За тази година синът ми и аз сме го вземали точно 3 пъти и то само за няколко часа. Детенцето, което аз съм отгледала от раждането му и което не можеше без мен и баща си, сега не иска да ни вижда. В детската градина казвало, че няма баща. Синът ми е сломен, опитва се да говори с майка му, съветва се с адвокати, но без резултат. Аз често плача и не знам какво да правя.

bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Re: Развод

Мнение от bisolnev » Нед Яну 19, 2014 12:48 pm

Здравейте, Грациела!
Поставяте много наболял през последните години въпрос. За съжаление при голяма част от разводите ситуацията е подобна на тази, която Вие описвате. Разводът е тежко преживяване, което разтърсва цялото семейство – родителите и детето. За родителите разпадът на семейството означава край на общите им мечти и стремежи, а за детето е травма, която може да изглежда като край на света.
Между родителите /включително и техните близки/ започва да се води война, в която детето често е използвано като цел и като средство за отмъщение на другия родител, без да се дава сметка за последиците от тези действия върху крехката детска психика. Злепоставянето, осъждането, оклеветяването могат да стигнат до крайности, включително и до отдръпване и отчуждение на детето от родителя, с когото вече не живее. Умишлено единият родител се старае да елиминира бившия си партньор от живота на детето като обработва психиката му, разказва силно преувеличени или неверни събития, в които детето започва да вярва. Това се случва обикновено при така наречените фамилни войни при спор за родителски права, издръжка и определяне режим на контакти в съда.
Описаното състояние е познато като „синдром на родителско отчуждаване“. Детето намразва единия родител до такава степен, че не иска да го види и да говори с него, отказва да вижда дори баба, дядо, леля, чичо, братовчеди. Хората, с които е отрасло, могат да бъдат необяснимо отхвърлени. Детето, жертва на "синдрома", е напълно объркано и неспокойно. Много родители казват, че не могат да познаят собственото си дете.
Манипулацията на детето най-често започва с намаляване на комуникацията между родител и дете / на детето не са позволени телефонни разговори/, ограничава се физическия контакт поради ангажименти, забравяне, включване на болести и др. Може да се разпростира и върху други области като например липса на информация на другия родител за дейности, свързани с развитието на детето, рождени дни, събирания и т.н.
Малко по малко отчуждаващият родител влияе върху цялостното развитие на детето, включва цялата си фамилия и взема всички решения, касаещи детето, без да се консултира с другия родител, който е негова мишена. Стига се до момент, когато детето само взема инициативата за мразене на другия родител, както и на неговите близки. Отчуждаващият родител казва, че не може нищо да се направи, за да се промени решението на детето, но продължава тайно да подкрепя поведението на отхвърляне на другия родител като оставя то само да избере дали да го посещава или не. По този начин го натоварва с неподходяща за неговата възраст отговорност.
Отграничават се различни степени на синдрома на родителско отчуждение – лека, средна и тежка. За всяка от тях се използва отделен диференциран подход.
При леката степен няма нужда от семейна терапия. Посещенията се осъществяват и свързването с отчуждаващия родител е нормално или леко засилено, няма промяна на родителските права.
За разлика от леката степен при средната се наблюдава значително родителско програмиране и има проблеми при посещенията. Детето се затруднява да премине от жилището, където живее в това на отчуждения родител. Въпреки, че този родител е вече подценен, връзката с него е все още здрава. Ако на този етап работата с детето и отчуждаващия родител се подцени или е неуспешна се стига до следващата степен на синдрома.
Сериозна промяна в поведението на детето се установява при тежката форма на синдрома. На практика има резистентност към терапията, защото както отчуждаващият родител, така и зависещото от него дете отказват и само в изключителен случай изразяват готовност да се подложат на семейна терапия.
Нивото на последиците за самото дете се определя от степента на конфликта и включването на детето в него. През цялото време то е подложено на продължително емоционално натоварване от изискванията на отчуждаващия родител и съпротивителните действия на отчуждения родител. Но най-натоварващият проблем е прекъсването на връзката с единия родител, която психолозите квалифицират като загуба на ден след ден – загубват се взаимовръзки, възможности и ситуации, обикновено протичащи нормално между родители и деца, между деца и баби и дядовци. При синдрома на родителско отчуждение тази загуба е неоправдана, но неизбежна. Това е сериозен проблем, т.к. този тип емоционална злоупотреба е с дълбоки последици за децата и техните близки роднини.

Грациела,
Опитайте се да се срещнете и разговаряте със снаха си, като с много такт и търпение напомните, че независимо от раздялата със сина Ви двамата продължават да бъдат родители и трябва да мислят за детето и неговото бъдеще. Това съвсем не е лесна задача, но може да направите усилие да възобновите контакта.
Заедно с бащата потърсете помощ от отдел „Закрила на детето“. Социалните работници ще изследват отношенията между родителите и детето и при идентифициране на риск от родителско отчуждение ще организират среща с двамата родители, на която ще ги консултират и информират какво представлява този синдром, а също и за последиците му върху детската психика. Ако на територията на Вашата община се предоставят подходящи социални услуги може да ползвате такива.
Работата с фамилен терапевт е подходяща за Вашия случай, както и доброволна медиация. Възможно е това да накара снаха Ви да преосмисли поведението си към детето, да осъзнае, че то ще е щастливо само, ако вижда и двамата си родители и да имате възможност за чести срещи с него.
Искам да Ви уведомя, че у нас синдромът на родителско отчуждение е вписан в Семейния кодекс и синът Ви може да поиска съдът да го защити.

Използвана литература:
• Гинът, Хаим „Децата и ние“, С, „Наука и изкуство“, 1988 г.
• Колман, Пол „Нека поговорим“, С., ИК „Кръгозор“, 2001 г.
• Кубратова, Галина, Проблемите на децата и родителите при Синдрома на родителското отчуждаване, 21. 06. 2007 г.

Иванка Филева, експерт психолог

Добави отговор

Назад към