Загуба на съпруга

Модератор: bisolnev

Добави отговор
Милан
Мнения: 1
Регистриран на: Пон Яну 20, 2014 3:03 pm
Име: Милан
Фамилия: Михайлов
Лице със зрителни увреждания: да

Загуба на съпруга

Мнение от Милан » Пон Яну 20, 2014 4:52 pm

Здравейте,
След инцидент съпругата ми внезапно почина. Докато беше суматохата около погребението, след това ангажименти по уреждане на различни документи и формалности не усещах силно загубата. Сега останах сам, нямам желание да правя каквото и да е, не виждам смисъл в нищо. Напоследък имам силни болки в сърдечната област и трудно заспивам вечер. Трябва ли да потърся специалист?

bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Re: Загуба на съпруга

Мнение от bisolnev » Нед Яну 26, 2014 10:00 am

Здравейте, Милан!
Приемете съболезнованията ми за Вашата съпруга. Загубата на партньор и близък човек е мъчително преживяване, което всеки човек изпитва в определен момент от своя живот. Същевременно тя е свързана и с голяма промяна, защото човекът, когото сме обичали, с когото сме споделяли живота си, на когото сме разчитали и с когото сме правели планове вече го няма. Занапред нищо вече няма да бъде по начина, по който сме свикнали да ни се случва. Вече никога няма да имаме втори шанс за малките удоволствия в ежедневието ни, пропуснатите възможности от миналото, починалият няма да вземе участие и в дългоочаквани събития от бъдещето.
Трябва да знаете, че при всяка загуба минаваме през пет етапа на скърбене. Първата реакция на повечето хора е свързана с шок и отричане на случващото се. Някои изпадат във вцепенение, други се дистанцират сякаш не става дума за тях. „Не, това не може да ми се случва“. Отричането отстъпва място на чувствата на болка, гняв и ярост, които са породени от загубата. Често действията на другите се приемат като дразнещи и грешни, изпитва се завист към видимо здрави и щастливи хора. С въпросите „Защо се случва на мен?“, „Кой е виновен за станалото?“ страдащите се опитват да намерят някакво обяснение или търсят на кого или на какво да излеят силните си чувства. Следващият етап се характеризира с пазарене и договаряне с Бог или със съдбата /в зависимост от това кой в какво вярва/, като се дават различни обещания за по-добро поведение, за подкрепа на някаква хуманна кауза, за здравословен начин на живот и др. Нагласата е „Ако се промени.... аз ще направя....“. Депресията идва, когато човек губи всякаква надежда да предотврати загубата. „Нямам желание за нищо“. Хората изразяват тъгата си по различен начин – често плачат, стават мълчаливи, ограничават контактите си, като се виждат само с най-близките си. Последният етап е приемане. До него се стига след преминаване на предишните четири. Понякога преди да стигне до приемането на загубата, човек преминава през горните етапи по няколко пъти и в различна последователност. Тъгата не изчезва, но отслабва с течение на времето и не пречи на другите дейности в ежедневието. На този етап човек е готов да приеме загубата - „Приемам това, което се случи“.
Неочакваната загуба е по-трудна за преодоляване. Когато обичан от нас човек почине неочаквано се чувстваме опустошени и по-трудно се възстановяваме, отколкото ако смъртта е настъпила след дълго боледуване. Мъката ни се увеличава, когато връзката с партньора ни е била дълга и много силна.
Милан, в този момент изключително важна е емоционалната подкрепа на хората около Вас – близките и приятелите Ви. Споделянето на загубата Ви може да направи скръбта по-лесна за преживяване. За възстановяването Ви може да помогнат спомените за съпругата Ви, която сте загубили, затова говорете за нея. Ако мъката Ви не намалява в течение на месеци и имате физически симптоми като проблеми със съня и др., ако не можете да се справяте с ежедневието трябва да потърсите специалист – психотерапевт или психолог.
Загубата на близък човек е много труден период. Не потискайте болката в себе си, трябва да позволите на бушуващите емоции и чувства да излязат навън, за да може да ги преработите. Ако ги подтискате, те няма да избледнеят с времето. Напротив, спирането на скърбенето ще забави, може и да намали способността Ви за възстановяване. Да говорите за мъката си е част от изживяването на скръбта. Не се съобразявайте с другите хора затова как се чувствате и какво правите, защото това е Вашата мъка и не бива да се смущавате дали нещо е уместно или не. Не се насилвайте да правите неща, които не искате. Вземете си почивка и отделете време само за себе си, което да прекарате както Вие намерите за добре. Може да напишете писмо на съпругата си, в което да излеете това, което идва от сърцето Ви и всичко, което бихте искали да й кажете. Планирайте предварително как да почетете починалия Ви любим човек и не вземайте прибързани решения.
Милан, както казват някои автори, ще дойде ден, когато ще осъзнаете, че хората, които живеят в сърцата ни, никога не умират!

Иванка Филева, експерт психолог

Добави отговор

Назад към