Да поговорим за агресията...

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Да поговорим за агресията...

Мнение от bisolnev » Вто Юни 11, 2013 11:22 pm

Свали темата в pdf

Актуалността на темата се определя от проблемите на обществения живот. Острата криза, преживявана в нашата страна, политическите и икономическите проблеми, ръста на престъпността, разпространението на тероризма и непрестанните въоръжени конфликти по света увеличават броя на немотивираните, разрушителни агресивни действия.
Днес в центъра на общественото внимание, провокирано от последните събития не само у нас, но и в редица европейски страни, е агресията в различните й прояви. Тя най-често се разглежда като устойчиво поведение на човека, отразяващо биологически вродена или социално придобита особеност вследствие на промените в динамичната социална среда, или като вътрешноличностно и междуличностно явление.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АГРЕСИЯТА?
Терминът „агресия“ произхожда от латински език - думата аggressio - и означава нападам, настъпвам. Първоначално думата „агресивен“ била използвана, за да се обозначи нещо от типа „движи се към целта без забавяне, без страх и съмнение“.
В съвременната психология до този момент няма еднозначна формулировка на многостранния феномен, наречен агресия.
Съгласно речника на психологическите термини, агресивността е враждебност, свойство или черта на личността, подчертаваща тенденцията да причинява неприятности, да напада, нанася вреди на други хора и околния свят.
Агресивността е определяна като мотивирано деструктивно поведение, противоречащо на приетите социални норми, нанасящо вреда на обектите на нападение, носещо физически щети на хората или възникване на психологически дискомфорт.
Според Албърт Бандура тя е „поведение, изпълнено извън социално одобрена роля“, а Елиът Арънсън я определя като „поведение, целящо да причини зло или болка“. Освен акта на вреда, авторите обръщат внимание на намерението на извършителя преднамерено да ощети другия.

АГРЕСИЯ И АГРЕСИВНОСТ
Учените подчертават, че агресията и агресивността не са синоними. Агресията е специфична форма на поведение, а агресивността е психично свойство на личността, изразяващо се в готовност за агресия, а също и в склонност да се възприема и интерпретира поведението на другия като враждебно.

ПОДХОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АГРЕСИЯТА
За обяснение и анализиране на агресията като явление съществуват различни теоретични подходи. Най-общо може да се представят в две позиции. Някои учени като Зигмунд Фройд, Конрад Лоренц и др. смятат, че по своя характер агресията е вродена, вид животински инстинкт, наследен от човека. Други /Дж. Долард, А. Бандура/ поддържат теорията, че в по-голямата си част агресивните действия са научени чрез наблюдение или пряка подкрепа на подобно поведение от страна на околните.
К. Лоренц обосновава схващанията си за агресията в етологичен аспект. Той подкрепя идеята за инстинктивния характер на агресивността като непрекъснато пораждащ се в организма. Според него агресията произтича от нападателния инстинкт, които хората и останалите животински видове споделят. Свързаната с този инстинкт енергия се продуцира спонтанно в организмите.
Американският психолог Алберт Бандура счита, че човешкото поведение и мисъл могат силно да бъдат повлияни от наблюдението. Той има значими изследвания върху приучването към агресивно поведение от деца.
При демонстрация на агресия от страна на значим възрастен децата извънредно бързо започват да имитират действията му. Дори не е необходимо агресивният модел да бъде демонстриран на живо пред децата. Например гледането на филми от типа екшън е достатъчно, за да събуди агресията у подрастващите. Те гледат подобни филми с интерес, разказват си ги помежду си, показват новите си „умения“ в междучасието или на детската площадка и се възхищават от смелостта и силата на екшън-героите.
След изпълнение на определено поведение от страна на детето, ако то бъде наградено, това ще го мотивира да продължи да имитира модела, а при наказание евентуално ще последва потискане на съответното поведение.
Според Бандура децата имитират и се отъждествяват със значимия възрастен, т.е. с този, който държи в ръцете си значимите ресурси. Значението на този факт за моралното развитие на детето не бива да се омаловажава.

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ПОЯВАТА НА АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ
Не е необходимо на живо да се репетират образци на агресивно поведение – тяхното символично изобразяване във филмите, телевизионните предавания, електронните игри, литературата са напълно достатъчни за формиране ефекта на научаване от наблюдателя.
Станалият свидетел на насилие човек открива за себе си нови граници на агресия, които преди са липсвали в поведението му. Наблюдавайки агресивните действия на другите, човек може да преразгледа ограничението на своето поведение: за другите е позволено, значи и за мен също. Постоянното наблюдение на сцени на насилие води до загуба на емоционално възприемане на агресията и чуждата болка. В резултат така свиква с насилието, че престава да го разглежда като неприемлива форма на поведение.
Главен източник на агресивно поведение за повечето деца е семейството. Много изследвания показват, че за семействата на агресивни деца са характерни особени взаимоотношения между техните членове. Подобни тенденции се описват от психолозите като „цикъл на насилие“. Децата са склонни да възпроизведат такива взаимоотношения, каквито „практикуват“ родителите им помежду си. Когато пораснат и встъпят в брак, те използват отрепетираните способи за разрешаване н конфликти и ги предават на своите деца чрез характерния стил на дисциплина. Подобни тенденции се наблюдават и в самата личност – принцип на спиралата.
Децата от „неблагополучни“ семейства са неподготвени за системни учебни занимания. Те са раздразнителни, по-възбудими и това усложнява усвояването на учебния материал, довежда до трудности и неудачи в учението. Но вместо да получат помощ в училище и вкъщи, децата слушат само обвинения, че са мързеливи, глупави, нямат желание да учат. Непрекъснато ги наказват. Липсата на одобрение и помощ от страна на възрастните /родители, учители/ в основната им дейност – учението, водят до блокиране на важни за децата в тази възраст потребности /одобрение на околните, самоуважение/. Постепенно в тях се създава дълбок вътрешен дискомфорт. Стремейки се да намерят изход от това състояние, подрастващите се опитват да компенсират училищните проблеми с грубост, нарушение на дисциплината, да търсят други, достъпни средства за самоутвърждаване.
Изграждането на градската среда също може да окаже влияние върху агресивното поведение. Проучването на О. Нюман върху жилищните типологии показва, че в големите, безлични блокове, където обитателите не могат да се различават от чуждите хора, вероятността от насилие нараства. Опасността от агресия е най-голяма в пространствата за общо ползване: коридори, входове, асансьори, стълбища. Голямата анонимност също води до агресивност.

АСПЕКТИ НА АГРЕСИЯТА
1. Конструктивна агресия
Присъщата на човека конструктивна Аз-функция /аd gredi – приближавам се към нещо/ представлява първоначалната откритост на детето към обкръжаващата среда, в стремежа му да любопитства и установява контакти. С други думи това е първичния общ потенциал на личността за адаптация, поддържане и развитие на своята Аз-идентичност.
Конструктивната агресия обезпечава активно изследователско отношение към света, творчески подход към живота, способност за контакти, открито изразяване на емоционалните преживявания, предпочитания, гледна точка, мнения, идеи, за формиране и достигане на собствените жизнени цели и безболезненото им отстояване в дискусии с други хора и групи; установяване и поддържане на продуктивни междуличностни контакти, независимо от възможните противоречия, способност за съпреживяване, широк кръг от интереси и богат фантазен свят.
Конструктивно-агресивния подход в човешките взаимоотношения е развиващ, стимулиращ и плодотворен.
Но в зависимост от характера и структурата на групово-динамичните отношения преди всичко в първичната /семейството на родителите/, а в последващите и референтни групи /близкото обкръжение/, агресията може да загуби своето активно приспособяващо значение и да стане дезинтегриращ и дезадаптиращ фактор.
2. Деструктивна агресия
Под влияние на деструктивна динамика на първичната група /семейството/, конструктивната агресия се превръща в деструктивна, против социума и предметния свят /престъпност, разрушителни фантазии, цинизъм и др./, а също и против собствената личност, цели и планове /психосоматика, депресия, наркомания, суицидни тенденции, самонаранявания или социална занемареност/.
Обикновено причината се крие в неосъзнаваното отхвърлящо отношение на майката към потребностите на детето да получи под нейната закрила нов жизнен опит и психически да овладее обкръжаващата го реалност. Тази интериоризирана „забрана“ на собствена автономия и идентичност впоследствие води до ситуационна неадекватност на използване на активността, проявява се в сложното междуличностно пространство на човешките взаимоотношения.
На поведенческо ниво се проявява в склонност към конфронтация, обезценяване /емоционално и интелектуално/ на другите хора, разрушение на контактите и междуличностните отношения, разрушителни постъпки, стигащи до открито избухване на гняв и насилие, стремеж към силово решаване на проблема, словесно изразяване на гнева и яростта.
Характерни за деструктивно-агресивните личности са недоброжелателността, конфликтността, агресивността, прекалената неотстъпчивост, злопаметност, отмъстителност, злорадство, цинизъм, жестокост, импулсивност, избухливост и /или/ прекалена взискателност, ироничност, сарказъм, неспособност да поддържат дълги приятелски отношения, нарушения на емоционално-волевия контрол и социална адаптация, деструктивни фантазии и /или/ кошмарни сънища.
Деструктивната агресия има важна роля при всички така наречени архаични болести на човека. Във връзка с тях основно звено на психодинамичната терапия на идентичността е нейната психотерапевтична обработка.

3. Дефицитна агресия
Дефицитната агресия обозначава блокиране на първичния потенциал, блокиране на потребностите за реализация на Аз-идентичността.
Причината се крие в дефицитния характер на ранната симбиоза с несъзнаваното емоционално отхвърляне на детето от майката или прекалената идентификация с нея.
На поведенческо ниво дефицитната агресия се проявява в неспособност да полага усилия за достигане на собствените цели, за реализация на собствените планове, задачи, отстояване на интересите и удовлетворяване на потребностите, бягство от всякакви ситуации на съперничество, конфронтации, конфликти, дискусии и склонност към бързи отстъпки, затруднения за открита проява на чувства, преживявания, изразяване на предпочитания и претенции, намаляване на кръга от интереси, пасивно уединение, неспособност за установяване на продуктивни междуличностни контакти и топли човешки отношения.
За дефицитно-агресивните личности са характерни пасивността, отстъпчивостта, жертвеността, зависимостта, послушанието, стеснителността, неспособност за поемане на отговорност в избора и вземане на решения, чувство за вътрешна пустота, скука, самотност, собствена некомпетентност и вина, непотребност, безсилие, хроническа неудовлетвореност, отсъствие на радост от живота, чувство за безперспективно съществуване и непреодолими житейски трудности, компенсаторна склонност към заместване с фантазии, несбъдване на планове и мечти.

ВИДОВЕ АГРЕСИЯ
Арнолд Бъс счита, че е необходимо да се различават видовете агресивни поведения. Неговата класификация определя осем вида агресия, основана на три дихотомии: физическа – вербална; активна – пасивна; директна – индиректна.
Директната агресия /физическа и вербална/ е най-често срещаната. Физическата агресия е поведение, включващо разнообразие от преки физически нападения: удряне, ритане, мушкане, хапене, спъване и всякакви прояви на насилствени действия с цел да се причини болка или вреда.
Вербалната агресия също се възприема като болезнена и оскърбителна – както е известно „думите могат да убиват“. Тя представлява изказване на мисли и желания с агресивно съдържание от типа: „ще те убия“, директно отправяне на заплахи, оскърбления, унижаване, ругаене, присмиване и оскърбителни шеги, упреци и обвинения, критически забележки и др. често изречени на висок тон или с викове, крясъци.
При индиректната агресия жертвата не присъства и вредата се нанася по заобиколен начин. В ход влизат клеветите, отрицателните отзиви, лъжите с цел уронване на престижа и достойнството или агресията се насочва към обекти от близкия кръг на жертвата. Например нанасяне на вреда на член на семейството, влизане с взлом в жилището, повреждане на автомобила и др.
Агресията може да бъде насочена освен навън – към други хора, така и навътре, към самия себе си – автоагресия. Към вербалната автоагресия се отнасят самокритиката, самообвиненията. Физическата автоагресия се проявява с различни самонаранявания, достига до жесток, брутален вид на суицидни опити и самоубийство.
Леонард Берковиц класифицира агресията в два вида, в зависимост от целите, които агресорът преследва, нападайки жертвата: емоционална или враждебна агресия, когато нападателят цели да нанесе вреда и инструментална агресия, при която нападението е с други, различни от причиняване на болка, цели.

АГРЕСИВНИ ПРОЯВИ. СЪВРЕМЕННИ ФОРМИ НА АГРЕСИЯ
1. „Екстрапунитивност“ – тенденция винаги и за всичко да се обвиняват другите и никога себе си. Има хора, които „никога и за нищо не са виновни“. Те са убедени, че не им е провървяло, защото не са родени под щастлива звезда, обстоятелствата често не са в тяхна полза, не им е провървяло в избора на приятели, в брака, към тях незаслужено лошо се отнася началника. В съзнанието и мисленето на такива хора преобладават откровено обвинителни тенденции, има стремеж да виждат причините и следствията единствено извън тях – в околните, в обстоятелствата, но не и в себе си. Нерядко изключват себе си от причинно-следствените връзки. Взаимодействието с околните е предизвикателно, на основата на конфронтацията и нападките.
Естествено това поражда негативни ответни реакции от страна на партньорите, възниква некомуникабелна атмосфера, изпълнена с енергията на отрицателни емоции. Обвинителните тенденции се проявяват в различни ситуации: Единият партньор се опитва да обясни на другия своя идея за обзавеждане на дома и казва: „Виждам, че не разбираш това, което ти говоря“. Типична агресивна нападка по адрес на събеседника, косвеното утвърждаване е: аз съм умен/умна, а ти си глупав/глупава“. В отговор на запитване на началника защо не е изпълнена поставената задача, служителят отвръща: „Ако ми бяхте дали точно указание как да го направя, така щях да постъпя“. Подобен обрат извиква ответна защитна реакция: „Защо не уточнихте, ако не Ви е било ясно, а сега се оправдавате?“.
2. „Търсене на мишена“ – стремеж за изместване на агресията върху невинен субект или незамесен обект. Типичния модел „търсене на мишена“ е следния: вие сте сгрешили за касата на стола и ядосано го изхвърляте, все едно този предмет, а не вие сте виновни в своята неловкост. В ежедневието в роля на обекта, на който изливате яда си, яростта, пристъпите на гняв се оказва близък човек или някой, случайно оказал се „под ръка“. Агресорът несъзнателно намира „виновник“ и му става леко – намерен е обект за изливане на негативните емоции. Може да го оскърби, може да го удари. Важното е да остане безнаказан. Безнаказаността е мощен стимул на агресията.
3. „Оправдание чрез нападение“ – механизъм на агресия, основан на подмяна на обекта на порицание – вместо себе си агресорът поставя друг. На агресивния човек му е трудно да признае грешка, допусната несполука или случаен конфуз. На възникналото енергийно напрежение трябва разреждане, изпразване. Къде да го насочи? Най-лесно е към свидетеля на несполуката, към опонента или критика. За основен принцип на поведението често се избира житейската псевдомъдрост „Нападението е най-добрата отбрана“. Ако говорите на агресора за необходимостта на обърне внимание на личната си дисциплина или качеството на работа, той мигновено ще намери недостатъци във вашата работа или „копае“ още по-дълбоко – обсъжда факти от вашата биография. Агресивният човек често е безнравствен.
4. „Праведен гняв“ – оправдание на собствената агресия с възвишени мотиви. Агресорът разбира, че някои чувства и постъпки намалят достойнството му. Трудно преживява поражение в любовта или фиаско на попрището на изкуството. Неприятно да се признае в грубост, лъжовност, завист, безнравственост. Ужасно да каже за себе си, че е недодялан, примитивен. Душата му кипи, негативните емоции са готови да се изхвърлят навън. И тук на помощ идва „праведния гняв“. Възмущението се облича във форма на благороден протест. Завистта се маскира под разсъждения за чест и достойнство. „Аз не завиждам, просто се дразня от кариеристи, хора, готови на всяка цена да стигнат целта си“. Личното творческо поражение приема различни форми на критика по адрес на повече успели колеги: „Ако съм принципен, трябва да призная, че това е далеч от таланта“. Безнравствеността се оправдава с някакви „висши ценности“. С помощта на „праведния гняв“ неталантливите отстраняват талантливия, ленивите – трудолюбивия, нечестните – честния.
5. „Проекция на негативните качества“ – приписване на своите недостатъци на партньора. Агресивната личност преживява факта, че има недостатъци. Но да ги признае е трудна задача и още повече да ги преодолее. Тогава несъзнателно възниква съблазънта да обвини в собствените пороци някой друг. Затова нечестния, грубия, завистливия, жлъчен порочен човек охотно намира тези и други недостатъци в друг. Собствените лоши качества предизвикват у него вътрешен дискомфорт, но ако ги види у партньора му става леко: „не само аз съм лош“.
6. „Самоутвърждаване чрез унижение на друг“ – агресия, основана на девалвация достойнството на партньора. За много хора е невъзможно да кажат за себе си „Аз съм бездарен, ленив, глупав“. Много по-просто е да принизят достойнството на другия. За талантливия пускат слух, че със съмнителни средства достига до успехите си. За честния намекват, че не е на себе си. За професионалната кариера на трети са убедени, че има височайша подкрепа. В края на краищата признават второстепенните достойнства на партньора: „той е бездарен, но много пробивен“, „умее да говори“. Може да се намери и някакъв съмнителен аргумент в полза на този, който дразни агресора с достойнствата си: „у нас е открит пътя за глупаците“, „позволяват на бездарните да се изкачват в йерархията, защото на никого не пречат“.
7. „Девалвация на обекта на безпокойство“ – намаление на значимостта, ценността на предизвикващия безпокойство. За свое успокоение агресивните хора намират недостатък или хулят желания обект, който е недостъпен за тях . Отхвърления младеж с уязвено мъжко достойнство намира отдушник в отзивите по адрес на момичето, обект на увлечението му: „Ако мисли, че е някаква красавица...“. Човек, който никога не е бил в чужбина, се утешава: „какво ли бих видял там“. Този, който не е в състояние да си купи автомобил, привежда следния девалвиращ аргумент: „не трябва да карам всеки ден“.
8. „Деликатна наглост“ – изтънчено оскърбление на човешкото достойнство. Тази мека по форма, но жестока по съдържание агресия, разчита да унижи личността. Тя се демонстрира от определени хора, които напълно владеят себе си и са способни да мислят в състояние на психологически дискомфорт. Агресорът хладнокръвно „разсъблича“ своята жертва, целейки се в най-чувствителните й места. Определят човека, притежаващ особен талант като „сива мишка“. На неудачника в живота показват, че „трябва да си знае мястото“. Беднякът слуша морал на тема „това трябва за вас“. Скромният човек подлагат на порицаване за наивността и простотата.

СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С АГРЕСИЯТА
Задълбочаването на проблема с агресията налага изработване на ефективни стратегии за нейното редуциране. Джералд Патерсън и колегите му от Орегонския изследователски институт разработват метод, основан на предположението, че повишената агресивност на децата ще бъде намалена, ако те разберат, че деструктивното и асоциалното поведение няма да им донесат желаната изгода. Обратно – конструктивните действия в съответствие със социалните норми ще ги доведат до желаните резултати.
Разработената от Р. Новако програма за сдържане на раздразнението е когнитивно ориентирана. Основните усилия в нея са за намаляване на емоционалните подбуди към агресивни действия, а не на възнаграждение за отказ от агресия.
Ефикасен способ е включване на склонни към агресия деца и възрастни в тренинги за придобиване на комуникативни умения, самоконтрол, релаксация и др.
Друг начин, който масово се прилага, е наказанието. За да бъде то ефективно трябва да отговаря на следните условия: да е навременно – възможно по-скоро след акта на агресия, да отговаря на степента на агресията и да е в разумни граници; да е интензивно – да е нежелано от извършителя на агресивния акт.
Развиването и проявата на емпатия рядко води до агресивност.
Много добро средство за редуциране на агресията е хуморът. Хората с добро чувство за хумор е по-малко вероятно да се подадат на провокации и агресивни нападки.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ искам да отбележа, че дали признава или не, всеки човек притежава в известна степен агресивност. Ако тя липсва ще бъдем пасивни и конформни. Когато, обаче, агресията започне да се развива прекомерно, се превръща в определящ за личността фактор. Човек става конфликтен, неспособен да изгражда партньорски връзки, да се кооперира с други хора. Затова е много важно да се научим да изразяваме агресията си конструктивно и цивилизовано.

Използвана литература:
1. Электронная библиотека RoyalLib.ru – Лоренц, К. “Агрессия”; Берн, Эрик „Форми человеческих отношений”; Бандура А., Уолтерс Р. Подростковая агрессия. Изучение влияния воспитания и семейных отношений
2. Электронная библиотека Padabum.com –Берковиц, Л. „Агрессия: причины, последствия и контроль”
3. Фромм, Э. ”Анатомия человеческой деструктивности”;
4. Раттер, М. ”Помощь трудным детям”
5. http://www.psychologos.ru/articles/view ... ressivnost
6. http://www.psychology-bg.org
7. Гинът, Хаим „Децата и ние”

Автор: Мариана Ангелова

Добави отговор

Назад към