Психологически проблеми при незрящи хора

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bojana
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Дек 08, 2013 11:07 pm
Име: Bojana
Фамилия: Banova
Роднина (близък) на лице с увреждане: да

Психологически проблеми при незрящи хора

Мнение от bojana » Сря Авг 06, 2014 8:23 pm

Имам роднина, който е почти сляп и за когото се грижа. Забелязвам, че с намаляването на зрението започна често да стои сам в стаята си, да капризничи, лесно се обижда или крещи почти за нищо. Искам да попитам дали това е свързано с промяна в психиката и какво може да се направи? Моля да ме запознаете по-подробно има ли психични отклонения при хора, които не виждат и как предлагате да се подхожда
Поздрави от мен, Божана

iv_fileva
Мнения: 1
Регистриран на: Нед Сеп 28, 2014 7:41 pm
Име: Иванка
Фамилия: Филева
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Психологически проблеми при незрящи хора

Мнение от iv_fileva » Съб Авг 23, 2014 2:00 pm

Здравейте, Божана!

В отговор на Вашето запитване ще ви запозная какви са психологическите проблеми при хората с нарушено зрение и различните модели за справяне с тях.
За да добиете представа какво означава на един човек да загуби зрението си ще Ви запозная с неговото значение за всеки от нас.
Окото е един от главните анализатори на човешкия организъм, обезпечаващ получаването на най-пълна динамична информация за света около нас – цвят, форма, големина, отдалеченост и др.
Главната функция на зрението е познавателната – около 90 % от информацията получаваме чрез зрителния анализатор.
Зрението играе голяма роля и в емоционалното и естетическото развитие на човека – зрителните усещания, свързани с цветното зрение, предизвикват най-ярките и дълбоки преживявания при възприемане красотата на природата, на произведенията на изкуството и др..
Голяма е ролята на зрението и в общуването, в т.ч. и речевото – то е в основата на разбирането на първите думи, в усвояването на артикулацията, формира образа на партньора в общуването. Въз основа на визуалното възприемане на мимики, пантомимики възниква обратната връзка, необходима за по-нататъшно възприемане на човек от човек, емоционалните преживявания се формират във вид на адекватни емоционални реакции.
Когато се ограничи постъпването на зрителна информация могат да настъпят депривационни поражения.
Психическата депривация е такова психично състояние, при което на човека не се предоставя продължително време и в достатъчна степен да удовлетвори някои свои основни потребности. Кои потребности наричаме основни? Това са:
- Необходимост да получаваме разнообразна сензорна информация от външни стимули в определено количество и качество /Перцептивна потребност/.
Какво се случва, ако не получим такава информация и не удовлетворим тази наша потребност? Това може да доведе до нарушения в познавателната дейност, задръжка на психическото развитие и се нарича от психолозите сензорна депривация.
Друга основна потребност на всички ни е да установяваме емоционални контакти с близкото си обкръжение, родители, в социалните контакти с връстници и т.н. При невъзможност се предизвиква емоционална депривация /нарушения в емоционалната сфера – емоционална отчужденост, тревожност, агресивност.
Основна е и потребността от създаване на условия за придобиване на знания и усвояване на умения и навици. В противен случай води до когнитивна депривация /нарушения в познавателната сфера и личностовото развитие – задръжка на психическото развитие, формиране на патологични характерови качества на личността, нарушения в поведението/
Всички хора имат потребност от самореализация и ако не могат да я удовлетворят се стига до различни форми на социална дезадаптация. Нарича се социална депривация.

Божана, усещането за загуба е основно при хората с нарушено зрение. Измеренията на загубата са различни:
• Загуба на здраве;
• Загуба на предишна активност;
• Промяна на обичайния стереотип и стил на живот;
• Загуба на социални активности;

Всяка загуба преминава през няколко етапа. Преживяванията могат да не са в посочената по-долу последователност, но е от голямо значение човек да не „заседне“ в някой от етапите. Тогава е необходимо да се обърне за помощ към специалист – психолог, психотерапевт.
Ето и етапите на загубата:
Първият етап е Шок и отричане - това е първата реакция на повечето хора, научили за увреждането . «Не, това не може да е истина». Проявите на отричането са много:
• Хората просто не вярват на поставената диагноза.
• Някои се опитват да я проверят, изискват нови изследвания или търсят нови лекари.
• Трети говорят за диагнозата си и сякаш я приемат, но го правят по един дистанциран и отчужден начин – сякаш не става дума за тях.
• Някои просто отричат, че им е поставена подобна диагноза.
• Има и такива, които изпадат във вцепенение. Често те се изолират от близките и приятелите си, и т.н.
По-късно хората отново могат да се върнат на този етап – ако има промяна в здравословното им състояние или те усещат, че не могат повече да понасят напрежението.

След първоначалния шок идва гняв - отричането отстъпва мястото си на чувствата на безпомощност, болка и гняв, породени от загубата.
«Защо аз?! Други хора заслужават повече от мен!»

Човек започва да търси на кого или на какво да си го излее (може да се ядоса на Бог, на лекарите и другия персонал, на близките си, на много други хора), дава израз на гнева по познатите за него начини. Може да изпита завист към останалите, защото те не страдат, а се радват на живота си; завистта се засилва, ако тези хора са видимо енергични и щастливи, с което допълнително подчертават загубата, която предстои за дадения човек.
Много често каквото и да правят другите, то все е грешно и дразнещо.

Следващият етап е пазарлък – опит за споразумяване с болестта си (или с Бог, със съдбата, кой в каквото вярва) с цел спасяване от неизбежното или поне отлагането му.
«Ако аз... тогава ще ...»
Болният започва да се пазари. “Ще оздравея ли, ако се държа добре?” Подобно пазарене често включва краен срок на действие на сделката, който човек сам посочва – до завършване на детето, до годишнината и т.н. ;
Обещанията могат да бъдат за промяна към здравословен начин на живот, доброволческа дейност и пр. Не е толкова важно какво е обещано. Важно е, че този процес бележи ново ниво на приемане на увреждането. Спазаряването не е сериозно. Веднъж изпълнено, поисканото вече не е достатъчно, и човек започва да се пазари за още.
Приемането «Добре». е крайният етап и той най-често настъпва след преминаване на горните четири. В много случаи човек минава през горните етапи много пъти, преди да стигне до приемането.

На този етап човек вече е подготвен да приеме загубата. Това не означава, че повече няма тъга. Напротив, тъга има, но тя не пречи на другите дейности от ежедневието. С течение на времето тя отслабва, но никога не изчезва напълно. Това бележи края на скръбта.
Тази фаза не е достигана от всички. Някои продължават да се борят и отричат загубата. Други пък се отказват твърде рано. Достигането на този етап се улеснява от роднините и приятелите – те трябва да стигнат в етапа на приемането.


Друг често срещан психологически проблем при лица със зрителни нарушения е свързан с тяхната самооценка. За да могат да се очакват добри резултати е необходимо да се знае как дадено лице възприема собственото си зрително увреждане, как преценява възможностите си за реализация, чувства ли се конкурентноспособен. Рядко се случва оценката да е реалистична, обикновено се забелязват двете крайности:

• Ниска самооценка – човек подценява собствените си възможности, отдава голямо значение на зрителното си увреждане, склонен е да развие “консуматорска психика”, смята, че всички са длъжни да задоволяват потребностите му и очаква да му правят компромиси поради неговия дефицит. Понякога развива свръхчувствителност, изпада в самосъжаление, търси съчувствие и съжаление у околните.

• Висока самооценка – когато надценява възможностите си, игнорира зрителното увреждане и се опитва да живее сякаш няма такова.

Божана, вероятно често сте чували в ежедневието си думата „стрес“ по различни поводи. Именно стресът е следващия психологически проблем при зрително затруднените лица.
Какво представлява стреса?
Стресът e защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, които предизвикват физически и/или психически дискомфорт. При силен и продължителен стрес, така нареченият «дистрес», се прекратяват адаптационните възможности на човека, което води до психически и физиологически увреждания в организма.

Стресът е усещане, формиращо се от реакциите ни към определени събития. Събитията, предизвикващи стрес, се наричат стресови фактори и могат да бъдат много разнообразни - от открита физическа опасност до правене на презентация пред аудитория , явяване на труден изпит, болест или сключване на брак, раждане на дете.

Както преживяването на загубата, така и стреса минава през няколко етапа. Известният психолог Ханс Селие в книгата си „Стрес без дистрес“ е формулирал общо три основни етапи на стреса:

• Реакция на тревога – това е етапът на „отключване“ на стреса в нашия организъм. В зависимост от стресора трае от няколко часа до 2 – 3 денонощия. На този етап способността за съпротивление на организма към стреса е ниска;

• Етап на съпротивление /повишена резистентност/ - постепенно и контролиране организмът се връща към нормалните си нива на функциониране. Това е нормалният завършек на стреса;

• Етап на изтощението – настъпва при постоянен стресов фактор или ако организмът не може да се справи с проблема, способността му да реагира е сведена до минимум. Като цяло състоянието е болестно, в някои случаи и животозастрашаващо.
Божана, как може да разпознаете наличието на стрес? Появяват се определени симптоми на стреса, които могат да се групират по следния начин:
- емоционални симптоми - тревожност, негативни мисли, депресия, ниска мотивация, раздразнителност, фрустрация, гняв, необичайна агресия, пристъпи на паника, понижена самооценка и самочувствие, сънуване на кошмари, безпричинна смяна на настроението, намалено удоволствие от работата, социалните и семейни дейности, загуба на сексуален интерес и др.
- поведенчески промени - импулсивно и невротично поведение, свръхчувствителност към критика, трудности при вземане на решения, хронични закъснения и отсъствия, увеличена консумация на кафе, цигари, алкохол, лекарства или наркотици, загуба на интерес към физическия облик, внезапни промени в социалните навици, асоциално поведение и др.
- физически/физиологични/ симптоми - главоболие, болки в челюстта и лицевите мускули, пресъхване на устата или повишено слюнкоотделяне, трудности при преглъщането, при говорене и заекване, резки промени в теглото, пробождания в сърдечната област, студени ръце или крака, инсомния или прекалено спане, чести простудни заболявания, тикове, умора, стомашни заболявания, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, кожни проблеми и др.
За справянето със стреса има различни способи. Как можем да подходим? Ще Ви посоча няколко стъпки, които може да следваме:
Първата стъпка за справяне със стреса е да се установи какво и кой кара дадения човек да се чувства стресиран и как той реагира на това.
След това да бъдат сведени до минимум стресовите ситуации, които зависят от него - например да смени работата си, да ограничи разходите си, да започне нова дейност.
Третата стъпка за преодоляване на стреса е клиента да използва стратегии, които ще му помогнат да реагира на напрежението по съзидателен начин.
Божана, в нашето забързано ежедневие, в което сме подложени на влиянието на различни външни и вътрешни фактори и преживяваме множество негативни емоции можем да използваме следните алтернативни методи за справяне със стреса:
 Ароматерапия - има незабавен ефект за намаляване на стреса чрез повишаване на настроението, намаляване на тревожността и подпомагане на фокуса и концентрацията. Популярните масла, предназначени за намаляване на стреса и умствената умора, включват лавандула, кипарис и розмарин.
 Физически упражнения - всекидневните 30-минутни енергични упражнения намаляват дистреса, като „изгарят" излишъците от стресови хормони в кръвта и повишават нивото на ендорфините - химическите вещества, повдигащи настроението.
 Танци - подобно на енергичните упражнения, танцуването е чудесен начин за релаксация. Научаването на нещо ново е добро за самочувствието на пациентите, а също и добър начин да поддържат формата си.
Полезно е да се релаксира и чрез: редовни почивки по време на работа, пътуване по време на отпуск, занимания с любими дейности, изпълнение на дихателни упражнения и йога, масажи, медитация, акупресура, контакт с домашни любимци, гледане на комедии, разговори с приятели.
В периоди на стрес може да се приемат веднъж или два пъти дневно чайове от успокояващи билки (лайка, валериана, липов цвят или цвят на детелина).
По време на стрес организмът изразходва хранителните вещества много по-бързо от обикновено. Препоръчително е храненето да е редовно и в спокойна обстановка, да се консумират повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, храни, богати на витамини А, В, С, калций, магнезий, селен и незаменими мастни киселини. Да се намали приема на кофеин и алкохол.
При силен стрес хората трябва да потърсят специализирана помощ и подкрепа от психолог или психотерапевт, за да преодолеят стреса и да анализират причините, поради които трудно се справят с него и това може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Специалистите използват следните психологични методи: Дискусионни групи; Групова психотерапия; Медитация;
Работа за засилване на въображението и позитивното мислене;Методи за мотивация;Биологична обратна връзка;Метод на Хосе Силва – курсове за „развиване на мисленето“ и „на динамиката на мисълта“.
Успешността на психотерапията е възможна при спазването на следните задължителни условия:
• Клиентът трябва да знае за своето състояние;
• Пациентът трябва да почувства убеденост в собствения си късмет /например, че има подкрепа на квалифицирана психотерапевтична помощ/;
• Нивото на очакване на позитивен ефект не бива да е прекалено високо, а продължителността на времето на очакване трябва да е достатъчно голяма;
Дори при несъвпадане на положителната прогноза с реалността трябва да остава надеждата, че в бъдеще очакваният резултат ще се реализира.
Божана, надявам се да сте получили необходимия Ви отговор на зададения въпрос.

Пожелавам Ви успех,

Иванка Филева – експерт психолог

Добави отговор

Назад към