Какъв е езикът на тялото?

Модератор: bisolnev

Добави отговор
Илия Ванков
Мнения: 1
Регистриран на: Чет Юли 17, 2014 11:40 am
Име: Илия
Фамилия: Ванков
Роднина (близък) на лице с увреждане: да

Какъв е езикът на тялото?

Мнение от Илия Ванков » Чет Юли 17, 2014 12:48 pm

Имам нужда от малко разяснение по въпроса за езика на тялото. С жена ми често се спречкваме и тя се сърди, че само съм я слушал без да разчитам какво ми говори с тялото си. Забелязвам нейните жестове, които често са много красноречиви, но явно това не е достатъчно.
Ще ви бъда много признателен да имам повече информация по въпроса.
Иван Ванков

Иванка Филева
Мнения: 4
Регистриран на: Нед Фев 16, 2014 7:02 pm
Име: Иванка
Фамилия: Филева
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Какъв е езикът на тялото?

Мнение от Иванка Филева » Съб Юли 26, 2014 11:31 am

Здравейте, Иван!

Както вероятно знаете, голяма част от информацията при прякото общуване между хората се предава по несловесен път. Това е така нареченият „език на тялото“ – мимика, жестове, поза. Той има съществено значение при общуването лице в лице, когато освен гласа, върху партньорите в общуването въздействат и всички знаци, изпращани от тялото и лицето, включвайки към него и очният контакт.

Нека да разгледаме какво представляват жестовете, мимиката, пантомимиката.
Жестовете са условни движения на ръцете, пръстите, главата, представляващи голяма част от невербалната комуникация. Те могат да изразяват указание, покана, доброжелателни или агресивни намерения.
Различаваме жестове за агресивност /размахване на юмрук, махане с външната страна на ръката към някого, поставяне ръцете на хълбоците, с което разширяваме размерите си, символ на увеличаващата се мощ, както при животните – лъвът изправя гривата си, змията се изправя при атака и т.н./; жестове на несигурност и лъжливост /поставяне на ръка на устата, разтриване на носа, „почесване там, където не ни сърби“/; жестове на задоволство /различни видове погалвания – по бедрата, по чашата на масата, облегалката на стола/; жестове на недоверие и нехаресване /подпиране на брадичката с палец, като показалецът сочи нагоре и опира носа, кръстосване на пръстите/; жестове на безпокойство / докосване на устата, покашляне без нужда, докосване на брадичката, оправяне на ризата или сакото, оправяне на бижута, въртене на химикал или друго в ръцете, жестикулиране с обърнати нагоре длани и разтворени пръсти, гризане на ноктите/.

Мимиките също са невербални, изразителни състояния на лицето на човек, включващи в себе си и контакта с очите. Състоянието на лицето и очния контакт могат да изразяват одобрение, да предизвикат внимание, да бъдат сигнал за действие и т.н. Лицето и контакта с очите са сериозен източник на невербална информация и имат огромно значение в процеса на общуването. Още повече, че в полезрението на партньорите най-дълго време се намира именно лицето на другия. Народна поговорка гласи, че „лицето е огледало на душата“, т.к. емоционалните състояния на индивида се изписват на лицето. В тази поговорка се съдържа психологична истина, доказана в множество изследвания.

В процеса на общуването, при промяна отношението на индивида към ситуацията на общуване и разменяната информация, настъпват съответни изменения в израза на лицето. Лицето проектира емоционалните състояния на индивида и с това се явява обективен източник на информация за отношението му към ситуацията на общуване. В целия израз на лицето се вписва и така нареченият очен контакт, или състоянието на очите и посоката на погледа. Използването на погледа от общуващите зависи в голяма степен от традициите, културата, възрастта на общуващите.

Контактът с очите намалява времетраенето и честотата, когато се засегнат интимни проблеми, когато общуващите са много близо, когато се опитваме да скрием нещо, когато не харесваме партньора си, когато повече се говори, отколкото се слуша и т.н. Съществен момент е и характерът на погледа. Той може да бъде от втренчен до мек, благ или проницателен до изразяващ неприязън.
Пантомимиката представлява изразителните движения и положението на тялото.

В същото време следва да не забравяме, че е възможно човек добре да изучи тази материя и да оттренира определени форми на поведение, чрез които да „дезинформира“ партньорите в общуването. За това трябва внимателно да се „четат“ невербалните знаци, идващи от тялото и лицето, и да не се абсолютизира значението им. Разбира се, ако човек е по-наблюдателен и целенасочено събира опит в това отношение, по-трудно би се заблудил.

Иван,

Искам да Ви обърна внимание, че върху общуването оказват влияние и други несловесни фактори като облекло, прическа, социалната или архитектурна среда, в която се осъществява.

Както разбирате, невербалната комуникация е от голямо значение при комуникацията и изпълнява пет основни функции. Една от функциите е, че чрез невербални знаци може да се повтори и потвърди вече изказаната информация.
Също е възможно чрез невербални знаци да се противоречи на казаното с думи и да почувстваме разногласие между словесното и несловесното изразяване. Понякога усещаме истинското отношение на нашия събеседник независимо от казаното с думи. Пример за такава ситуация е следният: съпругата уверява съпруга си, че й е много забавно и приятно да гледат заедно футболен мач по телевизията, а в същото време той вижда как тя често поглежда часовника си.
Има ситуации когато невербалните знаци могат да станат основен носител на послание към партньора, като заместят вероятно вербално послание. Например, само един строг поглед казва много повече от вербалното неодобрение на конкретно поведение.
По време на общуването невербалните знаци могат да акцентират на определени моменти от вербално послание, било чрез интонация, жест, мимика или поза на тялото.
Последната функция на невербалните знакови системи се отнася до възможността чрез тях да се довърши вербално послание.
Към вече написаното по-горе можем да добавим още една възможност - невербалните знаци да видоизменят смисъла на вербалното послание. Това се получава обикновено при общуване между представители от различни култури и националности. Всеизвестен е примерът с поклащането на глава в България надолу и нагоре в знак на несъгласие, докато в Западна Европа и Северна Америка това означава „да“. Непознаването на тези различия и специфики може да доведе до конфузни ситуации на общуване между двама представители от тези райони. С думи казват нещо, а после чрез невербални знаци казаното се възприема от отсрещната страна като отричане.

Когато общуваме с партньори, които са седнали срещу нас, в полезрението ни попада цялостното положение на тялото и движенията, които се извършват от него. Ние вече знаем, че в процеса на общуването движенията не са случайни, а в значителна степен провокирани от несъзнаваното, но в контекста на създалата се ситуация в общуването. В такъв смисъл, когато говорим за пози, имаме предвид определени състояния на трупа и крайниците.

В зависимост от това могат да се определят няколко характерни пози.
Говорим за „отворена поза“ когато ръцете са отпуснати на краката или на облегалките на стола, а краката са успоредно един до друг или леко разтворени, насочени към партньора по общуване. Обикновено човек заема тази поза, когато има доверие на партньора в общуването и/или изпитва определено задоволство от самия процес на общуване. В делова ситуация тази поза отразява удовлетворението на индивида от хода на преговорите.

Кръстосани ръце и крака ни подсказват за така наречената „затворена поза“. Тя се нарича затворена, защото чрез нея човек създава несъзнателно бариери между себе си и партньора в общуването. Обикновено човек застава така, когато в процеса на общуването не изпитва задоволство от самото общуване, когато събеседникът не е приятен, когато разменяната информация подбужда неприятен спомен от миналото или когато човек е нападнат вербално от другия. В делова ситуация може да бъде и сигнал за това, че предложенията се разминават с намеренията, с които е дошъл преговарящият.
Установено е, че хората от първобитните племена при заплаха защитават две зони от тялото. Първата е зоната на половите органи, а втората е зоната на сърцето, за която те смятат, че е зона на душата. Най-вероятно затворената поза днес е един вид социализация на този стремеж на първобитните да защитят най-важното у себе си. Несъзнателно днес защитаваме същите две зони, но когато не сме нападнати реално физически, а в психичен план.

При междинната поза ръцете са отпуснати, а краката са кръстосани. Заелият тази поза изпитва определено напрежение в процеса на общуване, но не и неприятни чувства от партньора си или от цялостната ситуация. Някъде се среща и като работна поза, разновидност на отворената поза. Тази поза много често се среща в деловия живот и при срещи на политиците. Тя е израз на психическото напрежение от следването на логиката в процеса на преговарянето.

При анализа на позите съществен момент е смяната им в процеса на общуването. За нас трябва да е знак, че нещо става, ако партньорът ни е заел отворена поза и докато говорим заема затворената поза. Възможно е това, което сме казали, да е породило спомени с негативен оттенък, да го е засегнало директно или да очаква упрек или обвинение. Възможно е и темата на разговора да е досадна и да не представлява интерес за него. Ако преговаряме за цени на стока, очевидно, че сме „навлезли“ в зоната, която е неприемлива за партньора ни. Възможна е и ситуация, при която партньорът ни в общуването от затворена поза да заеме отворената или междинната. Това е показател за намалено напрежение или например, че предложението в едни преговори е близо до желаното от него.

Надявам се, Иван, че с разбирането на езика на тялото ще започнете да разпознавате и разгадавате невербалните знаци не само на Вашата съпруга, но и на всеки един от партньорите с които общувате.
Двата езика, говоримия и безмълвния, ни представят разнообразната палитра на човешките преживявания и обогатяват нашия живот.

Иванка Филева, експерт психолог

Добави отговор

Назад към