Лична позиция = агресия ли?

Модератор: bisolnev

Добави отговор
CVETAN
Мнения: 1
Регистриран на: Сря Юни 04, 2014 1:48 pm
Име: Цветан
Фамилия: Манолов
Родител на дете с увреждания: да

Лична позиция = агресия ли?

Мнение от CVETAN » Сря Юни 04, 2014 2:25 pm

Здравейте,
Имам син, който е в пети клас. От малък е много самостоятелен, вкъщи се интересуваме от неговото мнение по различни въпроси и му даваме възможност да прави собствени избори, съобразно възрастта му. Неотдавна бях неприятно изненадан, когато новата му класна съобщи, че е много агресивен. Познавам сина си и досега не е имал такива прояви. Попитах госпожата как се изразява агресията му и тя каза, че винаги имал свое мнение и не отстъпвал, а упорито защитавал позицията си пред своите съученици.
Моля да ми отговорите дали в случая синът ми е агресивен?
Цветан Манолов

Иванка Филева
Мнения: 4
Регистриран на: Нед Фев 16, 2014 7:02 pm
Име: Иванка
Фамилия: Филева
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Лична позиция = агресия ли?

Мнение от Иванка Филева » Нед Юни 15, 2014 10:26 am

Здравейте Цветан Манолов,

Разбира се, че всеки родител желае детето му да бъде самостоятелно и затова отрано го подготвя за това. Чудесно е, че сте научили своя син да формира мнение и да изказва позиция по различни въпроси. От информацията Ви не разбрах как точно синът Ви изказва своето мнение и отстоява позицията си пред своите съученици. Попитайте класният му ръководител за конкретна информация – как се държи, изслушва ли останалите, приема ли чуждите мнения, уважава ли събеседниците си или ги подценява, какво е поведението му когато възниква противоречие.

Почти всеки ден от медиите ни „заливат“ с информация за агресивни актове на възрастни и деца. Затова приемаме агресията като деструктивен начин на реакция. Искам да отбележа, че агресията има няколко аспекта и ще Ви запозная с тях.

Конструктивната агресия обезпечава активно изследователско отношение към света, творчески подход към живота, способност за контакти, открито изразяване на емоционалните преживявания, предпочитания, гледна точка, мнения, идеи, за формиране и достигане на собствените жизнени цели и безболезненото им отстояване в дискусии с други хора и групи; установяване и поддържане на продуктивни междуличностни контакти, независимо от възможните противоречия, способност за съпреживяване, широк кръг от интереси и богат фантазен свят.

Конструктивно-агресивния подход в човешките взаимоотношения е развиващ, стимулиращ и плодотворен.

Но в зависимост от характера и структурата на групово-динамичните отношения преди всичко в семейството, а след това в близкото обкръжение, агресията може да загуби своето активно приспособяващо значение и да стане дезинтегриращ и дезадаптиращ фактор.
Под влияние на деструктивната динамика на семейството, конструктивната агресия се превръща в деструктивна, против социума и предметния свят /престъпност, разрушителни фантазии, цинизъм и др./, а също и против собствената личност, цели и планове /психосоматика, депресия, наркомания, суицидни тенденции, самонаранявания или социална занемареност/.
Обикновено причината се крие в неосъзнаваното отхвърлящо отношение на майката към потребностите на детето да получи под нейната закрила нов жизнен опит и психически да овладее обкръжаващата го реалност. Тази интериоризирана „забрана“ на собствена автономия и идентичност впоследствие води до ситуационна неадекватност на използване на активността, проявява се в сложното междуличностно пространство на човешките взаимоотношения.

На поведенческо ниво се проявява в склонност към конфронтация, обезценяване /емоционално и интелектуално/ на другите хора, разрушение на контактите и междуличностните отношения, разрушителни постъпки, стигащи до открито избухване на гняв и насилие, стремеж към силово решаване на проблема, словесно изразяване на гнева и яростта.

Характерни за деструктивно-агресивните личности са недоброжелателността, конфликтността, агресивността, прекалената неотстъпчивост, злопаметност, отмъстителност, злорадство, цинизъм, жестокост, импулсивност, избухливост и /или/ прекалена взискателност, ироничност, сарказъм, неспособност да поддържат дълги приятелски отношения, нарушения на емоционално-волевия контрол и социална адаптация, деструктивни фантазии и /или/ кошмарни сънища.
Деструктивната агресия има важна роля при всички така наречени архаични болести на човека. Във връзка с тях основно звено на психодинамичната терапия на идентичността е нейната психотерапевтична обработка.

Дефицитната агресия обозначава блокиране на първичния потенциал, блокиране на потребностите за реализация на Аз-идентичността.
Причината се крие в дефицитния характер на ранната симбиоза с несъзнаваното емоционално отхвърляне на детето от майката или прекалената идентификация с нея.
На поведенческо ниво дефицитната агресия се проявява в неспособност да полага усилия за достигане на собствените цели, за реализация на собствените планове, задачи, отстояване на интересите и удовлетворяване на потребностите, бягство от всякакви ситуации на съперничество, конфронтации, конфликти, дискусии и склонност към бързи отстъпки, затруднения за открита проява на чувства, преживявания, изразяване на предпочитания и претенции, намаляване на кръга от интереси, пасивно уединение, неспособност за установяване на продуктивни междуличностни контакти и топли човешки отношения.

За дефицитно-агресивните личности са характерни пасивността, отстъпчивостта, жертвеността, зависимостта, послушанието, стеснителността, неспособност за поемане на отговорност в избора и вземане на решения, чувство за вътрешна пустота, скука, самотност, собствена некомпетентност и вина, непотребност, безсилие, хроническа неудовлетвореност, отсъствие на радост от живота, чувство за безперспективно съществуване и непреодолими житейски трудности, компенсаторна склонност към заместване с фантазии, несбъдване на планове и мечти.

Господин Манолов,

Предполагам, че след като вече знаете какви са различните аспекти на агресията ще можете да подкрепите Вашия син да изказва по конструктивен начин мненията си и да отстоява своята позиция като се отнася с нужното уважение и без да накърнява интересите на околните.

Иванка Филева, експерт психолог

Добави отговор

Назад към