Разликата между интегрирано и включващо обучение

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Разликата между интегрирано и включващо обучение

Мнение от bisolnev » Пет Юни 07, 2013 9:43 am

Свали статията в Pdf

На 17 септември 1900 г. незрящият ученик Джон Къртис от специалното училище в Чикаго прекрачва прага на масовото училище, за да учи заедно с другите деца. Така се полага началото на една истинска бъдеща революция в специалното образование, позната като интегрирано обучение.
Макар с голямо закъснение и въпреки несъстоялата се истинска дискусия, този тип обучение вече е една реалност в нашата образователна система, но преди още да сме се задълбочили над неговата същност в нашите условия ние вече сме изправени пред ново предизвикателство.
Както е известно, под влияние на общественото развитие и новото отношение към лицата с увреждания през последното десетилетие на миналия XX век е издигната една нова, демократизираща образователна концепция и нова политика, „Училище за всички“. Естествено това дава нов тласък и ново преосмисляне на интегрираното обучение, което се превръща в част и функция от едно глобално понятие, наречено включващо обучение (Радулов, 2008). Между двете понятия интегриране и включване не съществува разрив, а взаимно допълване.
В условията на интегрираното обучение, формално спазвайки закона, масовият учител приема детето в обикновения клас, но традиционно заявява, че ако не е помощта на ресурсния учител, той не знае как да работи с незрящия ученик. Интегрираното обучение промени схващанията на обществото за учениците със специални образователни потребности, но не успя да промени масовото училище и неговите учители. То не проникна в индивидуалната същност на личността на детето. Ето защо, интегрираното обучение се нуждае от ново развитие.

Видове интеграция
Според Рейнолдс и Бърч (1988) интегрирането може да се раздели на три типа: физическо, социално и интегриране в обучението.
1. Физическо интегриране
Това означава, че децата, физически и зрително присъстват в едно и също помещение заедно със здравите деца. В най-обикновена и елементарна форма, всички деца посещават едно и също училище и ползват всичко по едно и също време. Децата с по-дълбоки увреждания могат да бъдат отделени в специални стаи, като това време не се брои и не е свързано с интегрирането от неговата физическа страна. Това е някаква форма на взаимодействие в сградата като цяло. Също така, някои деца могат да не са в състояние да се социализират, да общуват с останалите деца, учителите и родителите. Последните все пак имат всекидневни възможности да ги виждат, както и евентуално да контактуват с тях. Много малък брой деца с увреждане, особено по-малките деца, все още не знаят как да общуват с околните. Те ще могат да участват в живота на училището само на ниво физическо интегриране. За ученика не е винаги от голяма полза, ако е само физически интегриран. Важно е да планираме следващи стъпки за социалното му включване.

2. Социално интегриране
То е стъпка нагоре в сравнение с това да се осигури присъствие на едно и също място на деца със и без СОП. Социалното взаимодействие може да бъде както инцидентно, така и специално планирано и организирано от училищния персонал. На практика това означава учителите, директорът, помощник учителите и родителите да планират и проследяват как децата с увреждания общуват с околните, да насърчават взаимодействията, да им помагат да се включват в различни социални дейности и взаимодействия. В този случай излиза, че физическото интегриране е важна стъпка за осигуряване на социалното интегриране. Всички деца с увреждания могат да извлекат полза от помощта, която други учители и съученици са в състояние да им окажат в социалния аспект на интеграцията.

3. Интегриране в обучението
Това е най-сложната форма на интегриране. Тя се надгражда над физическото интегриране и е по-напреднала форма на социално интегриране. Тук децата с и без увреждания се обучават заедно по един и същи предмет, въпреки, че те могат и да не овладяват един и същи материал. Интегрирането в най-пълния смисъл се постига само, ако и трите аспекта са на своя максимум. В голяма степен това зависи от умението на учителя и от неговите способности да адаптира обучението.
Времето за интегриране зависи от времето, което ученикът прекарва в една ефективна интегрирано програма. Например, ученикът може да прекарва пълното време от 6 учебни часа на ден, физически да присъства, от които 1 час да има социално ниво на интегриране, но да няма никакво интегриране в обучението. Друг ученик може да получи всичките типове интегриране в максимална степен в рамките на всичките 6 часа на ден.
Според процентното разпределение на типовете интеграция можем да направим профил на интегрирания ученик (Рейнолдс и Бърч, 1988). Възможно е да има случай на дъмпинг, отхвърляне на интегрирания ученик. Например, можем да установим 99% физическа интеграция. Друг вариант може да бъде 15% социална интеграция и 10% интеграция в обучението. Разбира се, подобни математически параметри следва да се възприемат само като най-общи ориентири, защото не могат да бъдат измерени с голяма точност.
Всички учители и помощният персонал трябва да имат разбиране за учебните програми от детската градина до ХІІ клас. Те трябва да бъдат подготвени да ги анализират и модифицират с цел да посрещнат индивидуалните нужди на ученика.

Концепцията за включващо обучение
През 1994 г. на Световната конференция на ЮНЕСКО по специално образование е приета Саламанската декларация, която за пръв път лансира включващото обучение (inclusive education) като нова образователна политика. Действително интегрираното обучение обхваща голям брой страни и предлага добра академична подготовка на децата със специални образователни потребности, но в същото време то не успява достатъчно добре да ги подготви за самостоятелен и независим живот и което е по-важно, тези ученици не получават достатъчно обществена и професионална подкрепа.
Интегрираното обучение е предназначено за децата с увреждания, но то е създадено според стандартите и условията на здравите хора, докато включващото обучение е насочено към правото за принадлежност, основа за поставяне край на дискриминацията и поддържа равни права за всички деца.
На Световната конференция на ЮНЕСКО в Дакар (2000) е отправен апел за включване в училище на всички групи деца със специални образователни потребности.
Както всяко по-широко понятие, така и включващото обучение много трудно се поддава на дефиниране. Съществуват множество различни аспекти в дефиниране на този тип обучение. Според Айнскоу (2000) този тип обучение се определя като „продължителен процес на училищно подобрение, имащо за цел използването на наличните източници и особено човешки ресурси, за да поддържа участието и ученето на всички ученици в местната общност“.
Според автора включващото обучение може да се дефинира по следния начин: Съвместно обучение на деца със и без специални образователни потребности във всички степени на обикновеното училище в толерантна, стимулираща и най-малко ограничаваща среда, чрез квалифицирано подпомагане от специалисти и приемане на отговорността от масовото училище (Радулов, 2008). Същественото е, че за разлика от интегрираното, включващото обучение задължава масовото училище да поеме пълната отговорност за всички деца. Това означава, че обикновеното училище трябва да издирва, настанява и подпомага децата със специални образователни потребности, да им осигурява ресурсен учител и необходимите помагала.

Принципи и цели
На семинара на университетските преподаватели, подготвящи учители на зрително затруднени, през 2002 г. във Варшава бе направен изводът, че интегрираното обучение е стъпка напред, а включващото обучение е нова образователна политика. Там бяха определени следните принципи на включващото обучение:
1. Включването на детето в образованието съдържа процес на нарастване. Намалява се изключването от учебните програми и местните учебни общности на учениците със специални нужди.
2. Преструктуриране на културната политика и практика в масовите училища така, че те да могат да отговорят на разнообразието на нуждите на учениците.
3. Приемане на различието като нормално и като един богат ресурс за всички ученици.
4. Да се отговори на различните нужди на всички ученици.
5. Да се приемат както различни стилове, така и различна скорост на учене.
6. Осигуряване на качествено обучение за всички ученици чрез подходящи учебни програми и поддържащи учебни стратегии.
7. Приемане на факта, че включването в образованието е един аспект от включване в обществото.
Вместо да поставим ударението върху идеята за интеграция с уговорката, че ще бъдат взети допълнителни мерки за приобщаване на децата, възприемани като различни в непроменената училищна система и обществото, много по-разумно е да приемем основната цел на включващото обучение, която се изразява в това да се трансформират обикновените училища и класните стаи, за да могат в тях да се учат всички деца.
Тод (1999) формулира следните допълнителни цели:
• Колкото се може повече деца трябва да се обучават в масовото училище.
• Да има ефективна реинтеграция на деца от специалните училища.
• Учениците със специални нужди да прекарват максимално време в масовите училища.
• Учениците с увреждания, учещи в масовите училища, трябва да имат достъп до експертиза и оценяване в специалните училища.
Необходимо е да се разбере, че за разлика от интегрираното, включващото обучение е насочено към основна промяна на общото образование и на обикновеното масово училище. То не само не бива да отказва достъп на нито едно дете, но да е в състояние да предлага пълен набор от помощ и специални услуги, осигуряващи на всички деца правото на всеобхватно и балансирано обучение.
Ясно е, че сегашната образователна практика у нас все още не е напълно готова да посрещне нуждите на включващото обучение. Много често специалните педагози са поставени пред парадокса да търсят правото на децата с увреждания да бъдат включени в училищна среда, която все още не е подходяща. Ето защо образователните системи е необходимо да преодолеят еднородността на нуждите на учениците и да започнат да приемат разнообразието от деца в общия поток. Без тази промяна ние ще продължим да смятаме децата със специални нужди като специални случаи в общото образование. Социалните умения на зрително затруднените са първоначалните решаващо важни умения за успех.

проф. Дпн Владимир Радулов

Добави отговор

Назад към