избор на бъдеща професия

Модератор: bisolnev

Добави отговор
ewa
Мнения: 14
Регистриран на: Вто Окт 16, 2018 6:55 pm
Име: Eva
Фамилия: Genova
Лице със зрителни увреждания: да

избор на бъдеща професия

Мнение от ewa » Нед Яну 12, 2020 6:43 pm

Здравейте, детето ми ще стане скоро на 17 години. Време е да помислим с каква професия може да се занимава в бъдеще. Търся съвети за това как да го насоча, или към кого можем да се обърнем за помощ?

redaktor
Site Admin
Мнения: 112
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: избор на бъдеща професия

Мнение от redaktor » Пон Яну 20, 2020 8:56 pm

Професионалната реализация и трудовата заетост са едни от най-важните фактори в живота на всеки един човек в съвременното ни общество. Те са не само средство за задоволяване на финансовите нужди и целесъобразно запълване на времето, но и възможност за себеизява, повишаване на увереността, личностното развитие и изграждането на социални връзки. Това важи в пълна степен и за хората с увреждания. Трудовата заетост за тях обаче има и допълнително, много по-широко значение. Тя ги предпазва от социалната изолация, помага им да преодолеят психологическите последствия от увреждането им и подпомага пълноценното им включване в обществото.
Подготовката за работа не се свежда само до избора на професионално училище или университет. Затова не е достатъчно да мислим за трудовото бъдеще на юношата само при завършване на основното и на средното образование. Професионалното развитие на детето започва от най-ранна възраст и продължава през целия училищен период - с нещата, на които родителите го учат, с решението им дали да 3 го дадат на детска градина и каква да бъде тя, дали да учи английски, балет, пиано, дали да спортува, с избора и завършването на всяко от учебните заведения, с решението до кое образователно ниво да стигне. Не по-малко важна част от подготовката за трудова кариера е изграждането на трудовите ценности, онези нагласи и умения, които помагат или пречат на човека да открива и развива способностите си, да придобива нови знания и да извлича максимална полза от тях, да планира целенасочено и разумно своя жизнен път, да постига успешно целите си. Т.е., каквото и да правим ние и нашите родители, училището, обществото – съзнателно или не, удачно или не – още от раждането си и през целия си живот се подготвяме за повече или по-малко успешна трудова кариера или за изпадане от трудовия свят. Но възрастта до 18 години, като период, който е специално предназначен за подготовка на младия човек за житейския му път, има изключително голямо значение и за неговата професионална подготовка. Така че пропуснатото в тази възраст много трудно може да бъде компенсирано по-късно.
Значително се променят изискванията, които пазарът на труда поставя пред професионалното образование. Доскоро получаването на професионална квалификация ставаше еднократно за целия трудов живот на човека. През първата половина на XX век професионалните знания са остарявали за около 20-30 години - колкото е продължителността на един трудов живот. При тези условия е било валидно правилото “обучение за целия живот”. Днес професионалните знания остаряват средно за 5 години, като в някои области (напр. информационните и комуникационните технологии) това става още по-бързо. В съчетание с голямата нестабилност на пазара на труда и преминаването на работна ръка от едни отрасли към други, това води до честа смяна не само на работното място, но също на дейностите и дори на професията в рамките на един трудов живот. Вече образованието, получено в училище и в университета не е достатъчно, за да бъде човек конкурентноспособен на пазара на труда. Сега се осъществява “непрекъснато обучение през целия живот”, защото дори да не се налага смяна на професията, професионалните знания и умения трябва непрекъснато да се актуализират и обновяват. Обучението само за отделни професии не е достатъчно, а се изискват и придобиват все по-голямо значение, така наречените “ключови компетентности” (залегнали в Европейската референтна рамка): умения за общуване на роден език и на чужди езици, математическа компетентност и основни знания в областта на природните науки и технологиите, дигитална компетентност, умения за учене, обществени и граждански компетентности, инициативност и предприемачество, културна осъзнатост и творчество. В този процес на продължаващо през целия живот обучение, отговорността и инициативата все повече се изместват от държавата и образователните институции към отделния човек. Това изисква изграждане на положителни нагласи към новото и неизвестното, готовност за посрещане на промените като закономерно и дори като желано предизвикателство, а не като заплаха. В заключение, трудът става все по-висококвалифициран и възможностите за намиране на работа от хората без специалност и без основни умения – все по-ограничени. Образованието се очертава като една от основните линии за социално разслоение в обществото – наблюдава се все по-задълбочаваща се пропаст между висококвалифицираните и високоплатени специалисти и неквалифицирания нископлатен обслужващ персонал. Тъй като квалификацията е един от най-важните критерии за набиране на персонал, липсата на подходящо и достатъчно образование обрича човек да бъде цял живот клиент на социалните служби или да работи в неформалния сектор без законова и социална защита.
Изборът на професия е едно от най-важните решения в живота на всеки човек, което има много значими последици не само за самия него, но и за неговото семейство, а, в известна степен, и за цялото общество. Наблюденията показват обаче, че в повечето случаи този избор се оказва несполучлив. Според едно проведено в САЩ през 1987 г. изследване 80% от хората смятат, че са направили грешен професионален избор, 50% са неудовлетворени от своята работа. А последиците от извършването на неподходяща работа могат да бъдат много неприятни, както за самия изпълнител (от липса на интерес и неудовлетвореност до преживяване на неуспехи и понижено самочувствие, които могат да доведат и до по-тежки психични и здравословни проблеми), така и за много други свързани с него хора (работодатели, ръководители, колеги, подчинени, партньори, клиенти – материални щети и загуби от некачествена работа, организационни проблеми, конфликти). Добрият професионален избор трябва да отговаря едновременно на способностите и предпочитанията на индивида, и на изискванията и възможностите на пазара на труда. За това е необходимо, от една страна, задълбочено себепознание (познаване на собствените заложби, знания, умения, личностни особености; интереси, желания, ценности), а от друга – много добра информираност за реалните възможности за обучение и работа (какви различни професии съществуват и какви качества са необходими за извършването им, какви са изискванията по отношения на квалификацията, доколко търсена е една или друга професия, какви са перспективите в развитието й), т.е., за да направи добър избор, човек трябва да има много обширни и актуални познания по психология, професионална психодиагностика, образователна система и учебни заведения, професии, трудови отношения, трудови пазари – нещо непосилно за неспециалист. При решаването на тази отговорна и сложна задача, хората – особено в детска и юношеска възраст - най-често действат хаотично и се намират под влиянието на много различни фактори: семейство, приятели, учители, социална среда, мода, материални възможности. Така че, изборът на професия обикновено е не съзнателно взето и сериозно обосновано решение, а компромис между различни желания и въздействия. Целта на професионалното ориентиране, поставено на научна основа и извършвано от специалисти, е да помогне на детето/юношата и неговите родители да направят добър професионален избор, който да отговаря едновременно на способностите и желанията на детето, на наличните ресурси, на изискванията на пазара и перспективите за намиране на работа.
В следващи мои публикации ще довърша размислите по темата.

Вероника Кертикова-Тъпчева

redaktor
Site Admin
Мнения: 112
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: избор на бъдеща професия

Мнение от redaktor » Нед Фев 02, 2020 9:40 pm

Продължавам с изложението си относно професионалното ориентиране на младите зрително затруднени лица.

2. Технология на професионалното ориентиране
Професионалното ориентиране може да се извършва под различни форми: • индивидуално с детето/юношата; • с детето/юношата и неговото семейство; • с група от деца/юноши. Основни дейности на професионалното ориентиране:
• Информиране: предоставяне на значима и актуална информация за вземане на решения в образователен и професионален план; насочване към източници за допълнителна информация; съдействие за обработване и използване на информацията;
• Оценяване: използване на психологически тестове и игрови методи за установяване и оценка на професионално значимите качества, интересите, предпочитанията, ценностите на детето/юношата, факторите от неговото обкръжение;
• Съветване: даване на предложения и препоръки на децата/юношите и техните родители относно избора на учебно заведение и професия;
• Консултиране: разработване съвместно с клиентите на програма за професионално и кариерно развитие на детето/юношата и оказване на подкрепа при осъществяването на програмата;
• Тренинг за умения: развиване на умения за себеизследване, планиране на професионалното развитие, себепредставяне и себеутвърждаване, общуване, ефективно учене.

3. Индикатори на професионалното ориентиране
2.1. Личностни индикатори
2.1.1. Желанието за придобиване на умения в определена професия - Дефиницията на този индикатор има връзка с: увличането по определена форма на професионално обучение и осъзнаването, че ЗЗ деца очакват да постигнат вътрешните си и/или социални нужди. Влечението към определена професия се характеризира с висока степен на осъзнатост и активно отношение към реалността: а) социална обусловеност и насоченост; б) продуктова целесъобразност – търсене на практически резултат; в) вътрешна мотивация и силно изразен формиращ се характер. Голямо влияние оказват и възгледите за живота, характерът, волята, емоциите, нивото на изискванията и влиянието от страна на околното обкръжение.
2.1.2. Реалистична оценка на професионалните /предпрофесионални умения – По дефиниция реалистичната оценка на ЗЗЛ представлява оценката на обективните възможности и постижения в професионален аспект. Механизмът на поставянето на професионални цели и задачи е добре обвързан с йерархията на постижения, оценка и самооценка на ЗЗЛ, както и с професионалните възгледи. Добре известно е, че в професионален аспект връзката между реалистичния поглед върху себе си и професионалната реализация водят към пълноценно личностно и социално съществуване.
2.1.3. Ниво на уменията за независим живот

2.2. Микро ниво
2.2.1. Родителска подкрепа - Родителската подкрепа не трябва да се определя като непрестанно „обгрижване” и стремеж за създаване на възможно най-защитената среда за децата със зрителни увреждания. Защото родителите, макар и несъзнателно и с най-добри намерения, превръщат децата в жертва на предразсъдъци и медицински подходи към инвалидността им. Поставяйки децата си в такава силна зависимост, те насаждат комплекс за малоценност. Без да осъзнават, те не си дават навреме сметка, че реалният живот не е ласкав към никого, най-малко към неподготвените за трудностите му. Родителското опекунство над собственото дете, всекидневното и дори ежечасното внушение за безпомощност, извеждането на детето извън всякакви отговорности (включително и от неща, които децата реално биха могли сами да вършат), водят задължително до т.н. известната „заучена безпомощност”.
В юношеството и зрелостта всичко това прераства в култура на зависимостта от другите, от средата като цяло. Затова родителската подкрепа е процес на съдействие за максимално пълноценно развитие на своите деца – възпитание на децата да не се крият зад увреждането си, а да се справят с него и въпреки него да работят за своето социално развитие. Родителите трябва да формират у децата си самоуважение, достойнство, съзнание за нужда от истинска, качествена реализация в живота – в обучение, в собствен професионален избор и трудовата кариера, приятелска среда и бъдещо семейство.
2.2.2. Приятелска среда - По отношение на професионалното ориентиране приятелската среда може да се дефинира като една близка и непосредствена форма за младите хора със зрителни увреждания към умения за намиране/ориентиране към подходяща професия. Тези умения могат да се определят по следния начин: а) психологически умения - доверие, оптимизъм, увереност, общуване и мотивация; б) личностни умения – идентифициране на силни страни на характера, на интелектуални, физически и практически способности на детето и в) професионално-насочващи – собствен избор, вземане на решения, определяне на перспективи в развитието на детето.
2.2.3. Институции за професионално ориентиране, специалисти за професионална ориентация (presence of the assessment team (in the institution)  this means that you have a team of specialist (medical experts or psychologist) when you are in an institutions to have your professional orientation. The check-lists will be developed for them). Дефиницията на този индикатор се свежда до: наличие на изградени мостове между процеса на обучение и трудовия живот на зрително затруднените млади хора. Субстанциите на този процес са: училищна и извънучилищната подготовка на децата със зрителни увреждания, наличие на специализирани институции по професионално ориентиране, наличие на специалисти със специализирана подготовка по професионалното ориентиране на млади хора със зрителни увреждания, наличие на утвърдени професионално-методически практики в институциите (държавни, местни, нестопански и стопански) за професионално ориентиране на хора със зрителни увреждания.

2.3. Макро ниво
2.3.1. Достъп до информация за професионално ориентиране
По дефиниция достъпът до информация за професионална ориентация трябва да се разбира като: 1) наличие на източници и инструменти за специализирана информация и съветване за подпомагане процеса на активно насочване на ЗЗЛ към определена професия; 2) възможности за ЗЗЛ да достигнат до тази информация и 3) наличие на утвърдени форми за ефективни информационни канали за достъп до тази специализирана информация.
2.3.2. Публичност и достъп до добри практики на работещи лица със зрителни увреждания
По дефиниция „Публичност и достъп до добри практики на работещи лица със зрителни увреждания” означава действащи специфични, практически, законови и институционални мерки за публичност и достъп до информация за успешни професионална кариера и практика за ефективна реализация на трудовия пазар на хора с увреждания.
2.3.3. Съответствие между тенденциите на пазара на труда и професионалната ориентация
Съответствието между тенденциите на пазара на труда и професионалната ориентация може да се определи като динамичен процес на взаимодействие между доминиращите тенденции в развитието на икономиката на национално и местно ниво, състоянието на пазара на труда и развитието на професионалното обучение и образование в страната. Т.е. самото професионално ориентиране и възможности за трудова кариера са един продукт от тези взаимодействащи си процеси.

Има още някои неща, които могат да бъдат споделени по темата. Те ще бъдат обект на бъдеща публикация.

Вероника Кертикова-Тъпчева

redaktor
Site Admin
Мнения: 112
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: избор на бъдеща професия

Мнение от redaktor » Пет Мар 06, 2020 9:49 pm

2. Представяне на възможностите за професионална реализация

• Запазване на традиционните професии.
Едва ли подобно явление може да се определи като връщане към кошничарството, четкарството, тъкачеството и други традиционни занаяти, но днес съществува търсене на подобни изделия, които могат да се окажат печеливши за тези, които умеят да ги практикуват. Сувенирното производство, туризмът и хотелиерството се нуждаят от автентични предмети. Разбира се, това не означава връщане на професионалната подготовка към миналото, но всяка възможност за подходяща работа трябва да се използва.
В нашата съвременност никога няма да изгубят своето значение и музикалните професии, нещо повече техният избор се разширява поради факта, че сега се изискват не само изпълнители, композитори и диригенти, но и множество професии, свързани с музиката като озвучители, музикални оформители, производители на аудиозаписи, дисководещи и др., които са подходящи за зрително затруднени лица. В същото време расте и жанровото разнообразие с развитието на поп и джаз музиката, различните видове фолклор и електронна музика. Всичко това предлага нови, неизследвани възможности за хора с музикални способности.

• Услуги.
От малките кошничарски работилнички, откривани от някои слепи в миналото, е изминат дълъг път. Днес сферата на услугите не е изгубила значението си, но трябва да се намерят подходящи дейности. Зрително затруднените трябва да бъдат насърчавани и обучавани как да откриват и поддържат малък бизнес. Поправка на електрически уреди, велосипеди, цветарство за слабовиждащите и пр. могат да предложат работа на друга група зрително затруднени лица. Ръчното плетиво у нас има много добри традиции, но в последните десетилетия то е изключено от училищните програми. Сега обучението в това професионално направление се възобновява в някои центрове за професионално обучение. Тази дейност позволява на една част от жените с увредено зрение да работят вкъщи, без да им се налага да се придвижват до отдалечени работни места.

• Индустриални работници.
Опитът на специалните предприятия у нас показа широките възможности на незрящите за различни операции в леката промишленост. В много страни зрително затруднените работят в автомобилната промишленост, в металообработването, използвайки автоматизирани машини, както и ангажиране с опаковъчни операции. В Полша и Холандия тази специфична област на развитие е много добре застъпена, не и без участието и помощта на държавата. Тази сфера се нуждае от по-сериозно проучване предвид на необходимостта от професионална интеграция и големите възможности, които предоставя.

• Селскостопански труд.
В специализираните среди многократно се е коментирал аспекта на селскостопанския труд като една възможност за трудова заетост за зрително затруднените лица, но досега нищо съществено не е било постигнато. Засега всичко е в ръцете на предприемчиви незрящи хора, които живеят на село и правят нещо за себе си и близките си. Като селскостопанска страна, България има много добри възможности да разгърне двете основни форми за селскостопанска рехабилитация - специален рехабилитационен център и рехабилитация по местоживеене. Лиценз за подобно професионално обучение по градинарство и озеленяване, издаден от Националната агенция по професионално обучение и ориентиране притежава НЦРС, гр. Пловдив, за съжаление обучението в тези специалности все още не е стартирано поради липса на финансиране.

• Професии на средния специалист.
Веднага трябва да се подчертае, че това е твърде условно наименование. С удоволствие можем да констатираме, че масажът е заел достойно място за една немалка група зрително затруднени, но в това направление може още много да се направи. В много страни са се утвърдили професии като бизнес секретари, оператори на компютри, стенографи, телефонни оператори и пр. В САЩ има добри постижения в областта на таксиметровото обслужване, където много слепи работят като диспечери. Тази професия е вербална и не изисква писане и визуални наблюдения. В момента Националния център за рехабилитация в гр. Пловдив предлага професионално обучение именно в тези специалности, което предоставя на множество зрително затруднени лица избор между желаната професия и възможността за няколкомесечно обучение от специалисти и преподаватели.

• Информационно и административно обслужване.
Този кръг от професии тепърва ще се разширява с оглед промяната на икономическите реалности и изисквания. Тази сфера от дейности налага в едни случаи средно, а в други - висше образование. С добър успех някои слабовиждащи могат да работят в областта на туризма като мениджъри, администратори на хотели, организатори и пр. Немалко незрящи работят в различните бюра за справки. Този опит трябва да бъде пренесен и в България. Първите незрящи програмисти у нас са вече неоспорим факт. Все повече зрително затруднени лица се сдобиват с персонални компютри, снабдени със специален софтуер и хардуер – говорящи програми с интерфейс на български език и брайлови дисплеи. За незрящия човек компютърът може да бъде професионално средство, но и социален помощник.

• Интелектуални професии.
Това вероятно е също едно разтегливо понятие, но тези професии са факт. Учители, журналисти, научни изследователи, юристи, икономисти, университетски преподаватели са вече утвърдени професии, но има широки възможности и в други посоки. Все повече зрително затруднени лица завършват висшето си образование в българските университети, като за съжаление проблемът с тяхната заетост остава. У нас почти не е открита професията на преводача, особено симултанният превод. Има нови възможности в бизнеса, маркетинга, мениджмънта, връзки с обществото и пр. Не е излишно да се припомни, че във всичко това решаваща е не само високата професионална подготовка, но и специалната техническа екипировка, която може да отвори нови врати.

Изготвяне на План за действие
План за действие – знанията и информацията нямат голям смисъл, ако не бъдат приложени на практика. В хода на разговорите със зрително затруднения младеж консултантът може да насочи клиента за включване в подходящи форми за обучение и начална и допълнителна квалификация или преквалификация, в мотивационни и адаптационни курсове, в програми и мерки по заетостта, или такива за психологическо подпомагане.

Разбира се, редно е да се обсъдят и формите на професионална реализация. Накратко представени, това са:

Самонаемане/Стартиране на собствен бизнес
Стажантство
Работа в държавни и общински структури
Работа в специализирано предприятие
Работа в частния сектор
Неформални методи

Както и следва да се представят обстойно и обсъдят предимствата и недостатъците на всяка една от формите.

По-нататък обсъждането със зрително затруднения може да се фокусира върху методите за търсене на професионална реализация. Да се обсъдят предимствата и изискванията за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, в която има медиатори и специалисти за трудова заетост на хора с увреждания. Регистрирането може да е в частни трудови борси борси/агенции за подбор на персонал, в които срещу първоначална такса и определен процент от първата заплата специалисти изготвят Ваш профил и досие и търсят от Ваше име работа. Те имат стимул да ви намерят работа, тъй като обикновено заплащането е процент от първите една или няколко заплати, които бихте взели при евентуалното Ви наемане на работно място.
Регистриране в онлайн базирани кариерни мрежи - – jobstiger, jobs.bg
Интернет-базирано търсене – сайтовете на общински и държавни структури, в които се обявяват конкурси за свободни работни места; също така големи търговски вериги и производители
Вестници, бюлетини
Неформални методи /приятели, мрежи от познати/
Търсене „на място“

Добре е в консултацията със зрително затруднени да се обсъдят и облекченията и стимули за хора с увреждания

Данъци и данъчни облекчения – Закон за данъците върху доходите на физическите лица - Най-същественото облекчение при намалена работоспособност е свързано с данъка върху доходите на физически лица. То дава право на намаляване на сумата на годишната данъчна основа със 7920 лева.
Данъчната основа, която се намалява по този начин, се формира от доходи от трудови и други стопански правоотношения, доходи от наеми и прехвърляне на права и имущество, доходи от лихви, награди и подобни.
По-специфично е изчислението на облекчението при доходи от дейност като едноличен търговец. Когато това е единственият доход на лицето с намалена работоспособност, то той се намалява с пълната сума от 7920 лева. Когато, обаче, са налице и други от гореизброените видове доход, първо се изчислява тяхната сума като данъчна основа и само при наличие на остатък се добавя част от дохода като ЕТ.

Други данъчни облекчения при намалена работоспособност
Когато лице с намалена работоспособност упражнява патентна дейност като едноличен търговец, има право да ползва 50 процента намаление от патентния данък, при условие, че през цялата данъчна година извършва дейността си лично без наети работници.
Лицата с намалена работоспособност получават намаление и от данък сгради в размер на 75 % . Това намаление се отнася само за имот, който се използва като основно жилище.
Напълно освободени от данък МПС са превозните средства с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW, собственост на лица с трайно намалена работоспособност.
 Преференции за работодатели
 Данъчни облекчения и преференции (ЗИХУ и Правилник за прилагане на ЗИХУ)
 Квотният принцип (ЗИХУ)
 Субсидиране откриване на нови работни места (Закон за насърчаване на заетостта; Национална програма за заетост о обучение на хора с увреждания – откриване на работно място за 24 месеца – дават се средства за трудови възнаграждения и осигурителни вноски)
 Финансиране на приспособяването и оборудването на работното място (ЗИХУ)
Законът за интеграция на хората с увреждания предвижда 50 процента от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово правоотношение в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания да се осигуряват от републиканския бюджет. Всички те следва да бъдат структури на национално представителните организации на хората с увреждания и за хората с увреждания. Съгласно Правилника за прилагане на ЗИХУ работодателят, ползващ преференцията, внася ежемесечно в НАП пълния размер на дължимите осигурителни вноски, след което чрез Агенцията за хората с увреждания петдесет на сто от тях се възстановяват на специализираните предприятия и тридесет на сто – на работодателя в обичайна среда.
Едно от най-съществените задължения на работодателя е да пригоди работното място към нуждите на лицето с увреждане – да осигури достъп до работното място, подходящо оборудване и работно време при спазване на изискванията за охрана на труда, които компенсират увреждането на лицето и му осигуряват възможност да работи. В Закона за интеграция на хората с увреждания е предвидена програма за подпомагане на този процес. Всеки работодател може да кандидатства с проект пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства в размер до 16 000 лв. (18 000 лв.) за осигуряване на достъп на лице с увреждане, адаптиране и оборудване на работното място. Осигурените активи остават собственост на работодателя. В случая държавната субсидия не се връща и върху нея няма лихви. Кандидатът трябва да има регистрирана дейност най-малко една година преди подаването на документите за финансиране; да няма изискуеми публични задължения (удостоверение от НАП); да не е получил държавни помощи общо в размер над 200 000 евро за последните три данъчни години; да няма експортно ориентирани дейности – директен експорт. Получаваните суми от Агенцията за хората с увреждания могат да се използват за осигуряване на достъп до работното място за лица с трайни увреждания (до 7 500 лв.), за приспособяване на работното място за лица с трайни увреждания (до 2 500 лв. за едно работно място), за оборудване на работното място за лица с трайни увреждания (до 6 000 лв. за едно работно място или 8 000 лв. за новоназначено лице). Отпускането на средствата от Агенцията за хората с увреждания на класираните работодатели става при условие, че след приключване на инвестиционния проект на специализираното работно място се наема лице от целевата група за срок, не по-кратък от 36 месеца. Работодателят, сключил договор по чл. 25, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, ползва редица предимства. Ако при сключване на договор с АХУ, посочените като кандидати за наемане на лица са включени и в Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с увреждания към Агенцията по заетостта (бюрата по труда), работодателят получава от държавата и не прави собствени разходи в продължение на 3 години за: минимална работна заплата; осигуровки; отпуски. Ако наетите лица не са включени в програмата или средствата по нея са изчерпани, техните заплати са за сметка на работодателя, но държавата поема заплащането на 30 % от внесените за лицето осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания. Лицата с увреждане имат гарантирана работа не по-малко от 3 години след осигуряването и оборудването на работното място, достъп до адаптирано и оборудвано работно място съобразно увреждането на лицето, заплащане в размер, не по-малък от минималната работна заплата в страната, пълен размер осигуровки.
В Закона за насърчаване на заетостта и Правилника за неговото прилагане се предвиждат специализирани мерки, които стимулират работодателите да наемат лица с намалена работоспособност. Помощ се предоставя на работодатели, разкрили нови работни места през годината и наели на тях по трудов договор на пълно работно време за срок, не по-малко от 12 месеца, безработни младежи до 29-годишна възраст с трайни увреждания, включително военноинвалиди, както и младежи от социални заведения, завършили образованието си. На безработни лица с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“, се предоставят средства от държавния бюджет за трудово възнаграждение и за социални и здравни осигуровки, но за не повече от 12 месеца. На работодатели, разкрили нови работни места и наели на тях по трудов договор на пълно или непълно работно време на временна, сезонна или почасова работа за срок, по-малък от 6 месеца, безработни лица с трайни увреждания, насочени от Дирекция „Бюро по труда“, се предоставят средства от държавния бюджет за трудово възнаграждение и за социални и здравни осигуровки, но за не повече от 6 месеца. В Закона са предвидени мерки и за стимулиране на самостоятелна трудова дейност на лицата с увреждания при преференциални условия на кредитиране. Предоставят се и стимули за активно поведение на търсещите работа лица с трайни увреждания (и регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта), които са започнали работа без нейното посредничество и финансиране на териториалната мобилност на безработните. Подпомага се и включването на лица с увреждания в специализирани програми за заетост като Национална програма „Заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания“, програмата, осигуряваща „Кредит без лихва за хора с увреждания“ и проекта „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“.
Работодателите ползват средства от републиканския бюджет в размер на 30 % от внесените от тях осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания. Работодателят, кандидатстващ по проект за финансиране и ползващ преференции за платени осигурителни вноски, трябва:
а) да е регистриран по действащото законодателство;
б) да няма изискуеми публични задължения;
в) да не е получавал държавни помощи, независимо от формата и източника им, на обща стойност, която не превишава левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото, през последните 3 години; този праг се прилага независимо от това дали помощта се финансира изцяло, или частично с ресурси на Европейската общност;
г) да не е получавал финансови средства от други източници за същата цел. Специфично изискване: работодателят да не е ползвал за това работно място преференции по реда на ЗНЗ.
Работодателите, кандидатстващи за преференции, трябва най-напред да отговарят на общите изисквания на Закона. Корпоративен данък се преотстъпва или намалява чрез намаление на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;
2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения,
3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2;
Изпълнението на изискванията се удостоверява от данъчно задълженото лице с в годишната данъчна декларация. По Закона се преотстъпва корпоративният данък на юридическите лица – специализирани предприятия или кооперации, които са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко:
а) 20 % от персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
б) 30 % от персонала са хора с увреден слух, или
в) 30 % от персонала са хора с други увреждания. Размерът на преференцията зависи от изпълнението на изискванията за дела на хората с увреждания от общия брой на заетите:
при спазени изисквания – 100 % от дължимия корпоративен данък;
при неспазени изисквания – пропорционална част от дължимия корпоративен данък, съответстваща на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала.
Преотстъпеният данък трябва да се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината на ползване.
В Закона за корпоративното подоходно облагане е предвидено намаление на годишната данъчна основа при дарения в полза на определена група лица. Размерът зависи от статута на надарените лица:
а) до 5 % – при дарения в полза на здравни и лечебни заведения, специализирани институции за социални грижи и деца, детски ясли, градини и училища, академии, бюджетни предприятия, регистрирани в страната вероизповедания, специализирани предприятия или кооперации за хора с увреждания, БЧК, културни институти и читалища, юридически лица с нестопанска цел, фонд „Енергийна ефективност“, комуни за лечение на наркозависими; УНИЦЕФ;
б) до 15 % – при дарения за културата;
в) до 50 % – при дарения в полза на Център „Фонд за лечение на деца“, Център „Фонд за асистирана репродукция“ и/или Център „Фонд за трансплантация“.
Общият размер на облекчението не може да превишава 65 % от сумата на годишните данъчни основи.

Вероника Кертикова-Тъпчева

Добави отговор

Назад към