Как да разбираме понятието качество на живота?

Модератор: bisolnev

Добави отговор
ИванкаГаврилова
Мнения: 1
Регистриран на: Сря Ное 13, 2013 12:15 pm
Име: Иванка
Фамилия: Гаврилова
Лице със зрителни увреждания: да

Как да разбираме понятието качество на живота?

Мнение от ИванкаГаврилова » Сря Ное 20, 2013 7:35 pm

Твърди се, че включващото обучение подготвя учениците с нарушено зрение за по-добро качество на живота. Как да разбираме понятието качество на живота?

bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Re: Как да разбираме понятието качество на живота?

Мнение от bisolnev » Пет Ное 22, 2013 11:40 am

За първи път понятието качество на живота е било използвано през 1958 г. от шведски социолози. Днес то се прилага в различни области на науката, като: социология, психология, икономика, медицина и пр. Без съмнение, трябва да се признае, че е неимоверно трудно да се даде задоволително определение на понятието качество на живота, поради на пръв поглед твърде общото звучене на тази формулировка. Най-успешният опит в това отношение принадлежи на шведския психолог Каджанди /1981/. Според него “индивид с високо качество на живота е този, който има добри външни условия за живот, добри междуличностни отношения и добър вътрешен психологически статус.”
Използвайки съдържащите се в това определение три основни компонента, Каджанди разработва модел за измерване на качеството на живота. Неговата скала от систематично подредени показатели и критерии, много успешно може да служи за оценка и самооценка на качеството на живота на всеки индивид. Скалата на Каджанди с голям успех може да се използва и при деца със специални образователни нужди или възрастни инвалиди от всички видове и степени на увреждания, възрастови и интелектуални равнища.
След като разгледахме определението за качество на живота и модела за неговата оценка е необходимо да насочим вниманието към някои по-обобщени фактори, свързани с дефинираното понятие. Това ще ни помогне в по-голяма степен да навлезем във сферата на неформалната оценка, тъй като, както е известно, тя би трябвало да ангажира и обществото като цяло. Факторите, които ще бъдат разгледани накратко ще помогнат да се вникне в ангажираността на обществото, в неговото отношение и реални възможности за качеството на живота при деца със специални образователни нужди и възрастни хора с увреждания. По различни поводи в тази книга някои от следващите фактори бяха вече разисквани, ето защо те ще бъдат представени по-накратко или в малко по-друга светлина.
Законодателство
Доброто законодателство е един обществен и държавен регулатор на качеството на живота. Важно е да научим децата със специални образователни нужди да осъзнават не само своите права, но и своите задължения.
Физически достъп до околната среда
Силно впечатление прави фактът, че много хора, които посещават Хелзинки, Стокхолм, Лондон, Париж и други западноевропейски столици, често споделят , че по улиците на тези градове се виждат много инвалиди на колички. Тези наши сънародници действително имат право, но трябва да им се поясни, че и в България лицата с увреждания на колички не са по-малко, но околната среда у нас е такава, че физически тя е трудно достъпна или недостъпна за тях. Физически достъп до околната среда за децата с увреждания и възрастните инвалиди означава системни грижи на държавата и обществото за премахване на физическите и архитектурните бариери в околната среда, за да могат инвалидите с всякакви увреждания самостоятелно, свободно и безопасно да се движат по улиците, да използват обществения транспорт и да имат безпрепятствен достъп до обществените сгради. В това отношение у нас вече са направени първите успешни стъпки. Специалните педагози винаги трябва да обясняват на родители и граждани, че нищо, което се прави за децата с увреждания и възрастните инвалиди, не пречи на останалите хора, обратно - то улеснява живота на всички. Цветната маркировка на стъпалата, ниските бордюри на кръстовищата, избягването при възможност на разликите в нивата, ясната и контрастна маркировка, звуковите светофари, доброто осветление и пр. едва ли пречат на някого. Трябва да признаем, че засега в тази област сме още в началото. Много често в нашите градове околната среда е много опасна и за здравите хора. Разбира се, вандализмът не е единствената причина за това. Понякога всички се учудваме от някои парадоксални архитектурни недомислия. Типичен пример за това е Централната софийска Ж.П. гара, проектирана с девиза: “всичко против човека”. Там градският транспорт се намира на няколкостотин метра далеч от приемното здание.
Не бихме били обективни докрай, ако не споменем и за някои успехи, като различното оцветяване на средствата от обществения транспорт, звуковите светофари, скосените бордюри на кръстовищата, уличните табели и пр. У нас вече съществува утвърдена разпоредба, която задължава проектантите на обществени сгради да се съобразяват с достъпността им за всички видове инвалидност.
Достъп до обществото
Тук същността се състои в преодоляването на социалните бариери. На практика това означава обществото да бъде готово да приеме децата със специални образователни нужди и възрастните инвалиди. Грижите към тези хора и толерантността на обществото съвсем не са достатъчни. Тук става въпрос за приемане, което неминуемо е свързано с интеграцията и социалното включване. Например на Световния конгрес по обучение на сляпоглухите през 1991 г. в Йоребро (Швеция) бе показан един филм за успехите в обучението на една сляпоглуха девойка, която няма горни крайници. Специалистите са я научили да извършва всичко с краката, включително и най-финия грим. От филма могат да се направят два важни извода: първо, тази девойка се нуждае от общество, което да я приеме такава, каквато е; второ, тя се нуждае и от една определена социална структура, в която тя да може да възприеме себе си като пълноценна личност и другите хора около нея.
Достъп до информация
Качеството на живота се гарантира не само от законодателството, физическия достъп до околната среда и достъпа до живота на обществото, но и от достъпа до информация. Когато говорим за този фактор не бива да правим формална връзка с човешкото право за свободното получаване и разпространение на информацията - разбира се, това е вън от всякакво съмнение. Тук същността на въпроса се свежда до правото на децата със специални образователни нужди и възрастните инвалиди да получават информация по достъпен за тях начин. Брайловото ограмотяване на слепите деца не би имало особен смисъл, ако не се отпечатат брайлови книги и не се създават брайлови библиотеки. Обучението на глухите деца в жестомимичната реч може да излезе далеч извън границите на общуването, ако телевизията осигури специални предавания за тези хора.
Както е известно, у нас съществуват брайлови библиотеки и фонотеки с говоряща книга и години наред се излъчват специални предавания по Националната телевизия, предназначени за хората с увреден слух. Когато разискваме достъпа до информация, обективно трябва да признаем, че степента на влияние на този фактор върху качеството на живота зависи и от жизнения стандарт в дадена страна. И у нас съществува нужда от електронни учебници за слепи и сляпоглухи, но на този етап държавата ни прави твърде малко.Важна крачка напред са първите синтезатори на български език от 2003 и 2005 г., които направиха съвременните компютърни програми говорящи и по този начин достъпни за хора с увредено зрение. Много по-съществено е да има желание и движение напред в правилната посока.

Професор В.Радулов

Добави отговор

Назад към