Адаптиране на зрително затруднените в обикновена уч. среда

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Адаптиране на зрително затруднените в обикновена уч. среда

Мнение от bisolnev » Пон Юни 10, 2013 3:47 pm

Свали статията в Pdf

Училищната среда, макар и условно може да се раздели на:
1. Физическа - свързана с материалната околна среда.
2. Социална - отразява взаимоотношенията между учениците, от една страна и между учителите и учениците от друга.
3. Личностна - това е индивидуалния свят на ученика, неговото пространство в класа и работното му място.
Много често успешното адаптиране на зрително затруднения ученик към физическата среда на обикновеното училище, може да бъде ключов фактор и за успешно справяне с учебния процес Задачите на ресурсния учител, свързани с адаптирането към училищната среда са изключително важни и започват преди ученика да прекрачи прага на обикновената класна стая.
След подбора на подходящото училище, което естествено се осъществява заедно с родителите е необходимо преди началото на учебната година да посетим училището за да оценим околната среда. За целта ресурсният учител трябва да се запознае с „Ръководство за адаптиране на училищната околна среда за зрително затруднени ученици” (Цветкова–Арсова и Радулов, 2012). Започваме с изследване на препятствията, опасностите и улесненията в голямото пространство: в района на училището, пътната врата, двора, входа на сградата. След това трябва да се анализира средата в малкото пространство (вътре в учебната сграда). Заедно с бъдещия класен ръководител на интегрирания ученик е необходимо да се обсъди средата в класната стая.
Въз основа на тази оценка, ако е наложително, следва да се направят конкретни препоръки пред ръководството на масовото училище. Те могат да се свържат с обезопасяване на опасни места, поставяне на някои прости и евтини ориентири, както и елементарни модификации на околната среда в класната стая на интегрирания ученик. Ако в училището се обучава група деца със СОП, може да се помисли за по-значими модификации в бъдеще. В същото време трябва да бъдем реалисти. Настояването за направа на асфалтова алея от улицата до входа на сградата заради един незрящ ученик е нереалистично и уронва авторитета на ресурсния учител.
Следващата стъпка е да адаптираме ученика към училищната среда. За това ще помогнат по-честите посещения в първите седмици. Една от началните грижи е да оценим мобилните умения на ученика. Ако ресурсният учител няма квалификация по ориентиране и мобилност, следва да се обърне към специалното училище, откъдето могат да изпратят специален учител или да поканят ученика на кратък курс. Задълженията на ресурсния учител при адаптиране на зрително затруднения към физическата учебна среда са свързани със следното:
- ресурсният учител може да стимулира Детето да се научи как да избягва препятствията в класната стая или в училищните коридори.
- той следва да го предупреди, ако някои специфични места (като стълбища, външни игрища и слабо осветени места) могат да причинят проблеми.
- да запознае напълно сляпото или слабо виждащото дете с класната стая и съществените места като: санитарни възли, учебните кабинети, бюфета и пр. Ученикът трябва да бъде обучен как самостоятелно да влиза и да излиза от класната стая и другите помещения.
- на съучениците и масовите учители трябва да се обясни, че вратите следва да се държат затворени, или отворени, но никога полуотворени, тъй като това представлява опасност от нараняване.
- използването на техниките на виждащия водач е задължително.
Разбира се, съществено значение има мястото на интегрирания ученик в обикновената класна стая. Този въпрос трябва да бъде обсъден заедно с масовия учител. Ако чиновете са разположени в редици, то подходящото място е първия чин на средната редица, защото оттам ученикът ще може най-добре да вижда, ако използва зрението си и добре да чува. Освен това придвижването от вратата до това място е много лесно. Както е известно, мястото на албиносите е в най-тъмната част в стаята поради свръхчувствителността им към силна светлина, но все пак близо до класната дъска. Първият чин до вратата може да се окаже оптималното място. Тъй като зрително затрудненият ученик се нуждае от повече работно пространство поради обемистите помагала и брайловите учебници, може да се наложи до чина допълнително да се постави малка масичка или шкафче.
В общуването си с масовия учител, ресурсният може да използва ценните препоръки на Торес и Корн от ръководството „Когато във вашия клас има зрително затруднено дете”, издадено от БАОЗЗД през 1999 и второто издания от 2008 г. Тук поместваме някои от тях, свързани с адаптирането в обикновения клас:
- представете зрително затрудненото дете на останалите ученици, както бихте въвели всеки друг ученик в класа. Когато другите деца или възрастни задават въпроси, насърчавайте зрително затрудненото дете да отговаря. По отношение на зрителното увреждане е по-добре да бъдете открити и честни. По-голямата част от децата ще се чувстват по-добре, когато техните връстници разбират тяхното зрително ограничение. Същевременно, трябва да се проявяват деликатност и дискретност, тъй като някои деца се опитват да „скрият" или отричат своето зрително увреждане, а други могат да изпитват неудобство да обсъждат пред останалите зрителните си проблеми.
- всяко дете обича да бъде център на внимание (насърчавайте зрително затрудненото дете да се състезава или да приема лидерски позиции, както правят и другите деца).
- по отношение на похвалите и дисциплината, правилата, които се отнасят за класа, би следвало да се прилагат и за зрително затрудненото дете. Насърчавайте зрително затрудненото дете да става от мястото си и да получава материали или нагледна информация. То ще разбере своите специфични нужди, и неговият начин на компенсиране в скоро време ще се превърне в част от обичайната атмосфера в класа.
- след като се запознаят със зрителното увреждане на своя съученик, учениците могат да се заинтересуват от теми за обсъждане, свързани със зрението и зрителните нарушения, вие можете да включите такива теми във вашите уроци. Отделянето на прекалено много внимание на зрителното увреждане може да подчертае различията между него и другите ученици.
- когато се приближавате до сляп ученик, винаги си казвайте името, като насърчавате децата и другите възрастни в училището да правят същото, освен ако той не ви познава добре. Гласовете не винаги се разпознават лесно, особено сред тълпа или при стресови ситуации. Не допускайте игри на отгатване, в които деца или възрастни задават въпроси като „Кой съм аз?" или „Разпознаваш моя глас, нали?“. В подобно поведение трябва да се насърчава зрителния или прекия контакт.

Автор: проф. Дпн Владимир Радулов

Добави отговор

Назад към