Социалните компетенции - включващо обучение

Модератор: bisolnev

Добави отговор
bisolnev
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm
Име: Георги
Фамилия: Бисолнев
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Социалните компетенции - включващо обучение

Мнение от bisolnev » Сря Юни 12, 2013 12:10 am

Социалните компетенции - определящи успеха на включващото обучение

свали статията в pdf

За да могат да учат и да се обучават по-добре, децата се нуждаят не само от академична
подготовка, но и от добро емоционално и социално развитие. Ако внимателно наблюдаваме световната
практика, ние ще установим, че настъпва промяна в специфичните нужди на зрително затруднените
ученици.
В обучението на зрително затруднените трябва да се формират следните 9 базисни групи
умения:
1. Академични умения.
2. Компенсаторни функционални умения.
3. Умения за независим живот.
4. Социални интерактивни умения.
5. Ориентиране и мобилност.
6. Умения за зрителна ефективност.
7. Професионална кариера.
8. Технологични умения.
9. Умения за отдих и развлечения.
До неотдавна от тези групи като най-важни се смятаха академичните умения и уменията за
самостоятелен и независим живот. През последното десетилетие обучението се насочва към една
изключително важна трета група от умения – социалните компетенции. Бишоп (2004) подчертава, че
решаващ фактор за успеха на включващото обучение са социалните компетенции. Ето защо,
разглеждайки подпомагането на интегрираните ученици, първо ще насочим вниманието към тях.
Социалните компетенции въздействат върху познавателното, личностното и социалното развитие. Без
тях не е възможно да говорим за образователно и социално включване (Радулов, 2011). Фрейзър (2009)
описва 2 нива на включване. Включване на микрониво означава вграждане в общността на
обикновената класна стая, а придвижването към общността на масовото училище и интегрирането в
него се определя като включване на макрониво. Тези две нива на включване са свързани, защото
първото моделира второто.
Съществуват множество определения на социалните компетенции. Тук предлагаме две от тях,
описани от Педерсен и Мортенсен (2009). Според авторите това е способността да създадем и
поддържаме качествени взаимоотношения с равни възрастни. От друга страна, социалните
компетенции се дефинират като комплексно взаимодействие между компоненти, свързани със
социалните умения, мотивацията и познавателните способности.
Основателно, Педерсен и Мортенсен (2009) подчертават, че зрително затруднените, които се
справят добре в социалната среда, се идентифицират със степента на своята независимост. Това е така,
защото те са подготвени да поемат отговорност върху себе си и другите и да разбират нуждата от
помощ. Те умеят да осъзнават нуждите на равните с тях, те умеят да започват контакт и умеят да го
поддържат, да участват в разговор и разнообразни дейности. Зрително затруднените с развити
социални компетенции не обичат и не допускат да бъдат съжалявани, притежават реалистична
представа за себе си и високи очаквания за себе си. Зрителното увреждане не може да обясни всички
социални трудности.
Според Брус, Харол и Оболенская (2007) социалните компетенции включват:
1. Съвместно и про-социално поведение.
2. Въвеждане и поддържане на равностойно приятелство и отношения на възрастните.
3. Контрол на агресията и конфликта.
4. Развитие на чувството за надмощие и собствена стойност.
5. Емоционална регулация и реактивност.
Взаимодействието с виждащите връстници е важен фактор, който определя качеството на
живота в бъдеще. Когато разнообразието от взаимодействия са основани на добре развити социални
компетенции, последните придобиват съществена роля в дейностите на личността. Тяхното значение
се определя от Роу (2008):
- Социалните компетенции са средство за забавление.
- Те са когнитивни средства.
- Те са средства против стреса.
- Средства за решаване на проблеми.
- Средства за придобиване на знания.
Уменията в областта на социалните компетенции започват да се развиват още в детството,
когато детето показва даден предмет на друго дете като по този начин се завързва приятелство.
Ранните взаимодействия са изключително важни и полезни.
За да разберат социалните компетенции, децата имат нужда да разчитат различни ситуации, да
разбират чужди чувства, интереси и гледни точки. така, те могат да се приобщят към групата.
Интегрирането на зрително затруднените не е свързано само с развитие на умения за
самостоятелен живот, но и с умения, които притесняват другите като отхвърляне, маниеристично
поведение, самоагресия, себенараняване и пр. Ние сме разработили списък от 34 най-популярни
маниеризми, които могат да бъдат обект на внимание от учителите (Радулов и Цветкова-Арсова, 2011).
Много често специалните, ресурсните и масовите учители са безпомощни пред прояви на
провокативно поведение. До известна степен това е така, тъй като не всички ситуации могат пряко да
бъдат наблюдавани.
Изолация
Понякога ресурсните учители са склонни прекалено много да индивидуализират помощта,
което също води към изолация. Силното протежиране от страна на социалните асистенти е също
отрицателно. Английският опит в работата на асистент учителите доказва, че силното протежиране
отделя детето от другите. От друга страна, някои масови учители просто забравят за присъствието на
зрително затруднения ученик в класа.
Безспорно е, че приятелствата са много важно социално предимство. Липсата на приятели
обрича интегрираните ученици на социална изолация. Роу (2008) установява, че конфликтите между
приятели са по-лесно разрешими, отколкото между връстници. Децата със специални образователни
потребности са два пъти по-тормозени от другите деца без увреждания. Изследванията на цитирания
автор потвърждават, че ако интегрираният зрително затруднен ученик има по-малко от двама
приятели, той е в положение на изолация.
Социокогнитивни затруднения
Проблемите в когнитивното развитие са добре известни и не се нуждаят от допълнителни
коментари, но когато те се свържат със социалните проблеми и развитието на социални компетенции,
нещата се утежняват и можем да говорим за социокогнитивни затруднения, които пречат на
естественото развитие и създават допълнителни бариери.
Огледално копиране
Съвременните изследвания върху мозъка показват, че той притежава т.нар. огледална система.
Когато ние наблюдаваме или изслушваме един човек, ние съпреживяваме и разбираме неговите
проблеми. Това става възможно благодарение на огледалните клетки на главния мозък (Педерсен и
Мортенсен, 2009). Зрителите разбират и емоционално реагират, преживявайки чувствата на актьора,
които копират. Зрително затруднените имат склонност да имитират вербално и интонационно, но те
нямат пълната възможност за огледално копиране на личността по отношение на облекло, лицев израз
и невербално поведение.
Трудности в играта
Известно е, че не можем да говорим за игра, различна от тази на виждащите, но тук също
възникват някои проблеми, като например склонността на част от зрително затруднените да играят
сами, да не участват активно в колективните игри и да търсят протекциите на възрастните. Последното
води до обратен ефект при взаимодействие с виждащите. Възрастните много често се намесват и се
опитват да контролират ситуацията, което е неправилно. Малката група дава много по-добри
възможности за взаимодействие с виждащите, защото незрящите знаят с кого играят и какво точно се
случва.
Подходите за развитие на социални компетенции могат условно да се разделят на
индивидуални и групови.
Някои от индивидуалните стратегии и подходи като самонаблюдение, самооценяване и
самоконтрол са еднакви с поведенческото въздействие. Тук е важно да насърчаваме децата да
разказват случки, да толерират разказите на другите и да ги съпреживяват, използване на позитивно
топъл тон за разговор, умението да изслушваш другия. Всички деца, включително и зрително
затруднените, трябва да имат възможност да избират свои връстници за определена дейност, въпреки
съмненията на възрастните. Това развива социалното взаимодействие.
Съществено важна стратегия за всеки интегриран ученик в определени ситуации е отказ от
привилегии. Например, ако масовият учител даде ключа от компютърния кабинет или асансьора на
незрящия и той го изгуби или забрави, това ще предизвика отрицателното отношение на съучениците.
Тези случаи създават социални различия и следва да не се допускат. Подобни ситуации показват, че по
някога отказът от привилегии е много по ценен в социалните взаимодействия с виждащите.
Много пъти е ставало въпрос за неблагоприятните позиции на девойките с нарушено зрение.
Модното облекло, съвременната козметика, добрите маниери, в действителност не са достатъчни за
ефективно социално взаимодействие и развитие на социални компетенции. Една съвременна девойка
може да остане изолирана или куртоазно приета, ако тя не е интересна и дори нестандартна. В случая
методът на съветване може да се окаже ефективен. Девойка, която се интересува от малко познати
музикални жанрове, като камерна музика и джаз, или съвременна литература, може да се сприятели с
подобно мислещи съученици и да се приобщи към тях. Всяка компания обича хора, които разказват
смешни истории и вицове. Друга посока за социално включване може да бъде насърчаване към
създаване на някаква хуманитарна ученическа организация, интересен клуб и пр. Едно момиче с
увредено зрение може да бъде и лидер в определени инициативи.
Околната среда е пряко свързана с индивидуалното поведение и развитие на социални
компетенции. Социалните проблеми на интегрираните ученици не са само в дългите коридори,
опасните стълби и немаркираната околна среда. Те възникват и от физическите параметри на
училищната среда. Външният вид на помещението може да окаже влияние върху взаимодействието на
ученика с другите и да бъде възможно най-независимо. Разположението на предметите не само
ориентира, но и показва на зрително затруднения какво се случва наоколо. Терапевтичните занятия в
определена физическа обстановка могат да излязат извън рамките на формиране на определени умения
и да се превърнат в мощно средство за развитие върху мултисензорно въздействие.
Груповите и индивидуалните форми на работа са свързани преди всичко с влизане и приемане
на зрително затрудненото дете в групата на виждащите. В заключение, нека подчертаем, че без
развитие на социални компетенции, няма истинска интеграция и образователно включване. Не може да
има пълноценна професионална реализация.

Автор: проф. Дпн Владимир Радулов

Добави отговор

Назад към