Страница 1 от 1

Независими чрез технологиите за слепи

Публикувано на: Сря Юни 12, 2013 12:19 am
от bisolnev
Свали статията в pdf

От векове в световен мащаб, слепотата се е считала за едно от най-тежките увреждания. Отхвърляни от обществото на зрящите, слепите са изкарвали прехраната си с просия. Животът е бил труден за другите, но много по-труден за хората, които нямат зрение. Така векове наред те са били необразовани. Опитите да се създаде възможност за ограмотяване са оставали неуспешни или с много ниски резултати.
През 18 век под влияние на лансираните от Третото съсловие прогресивни идеи, се създават специални училища за деца с различни увреждания. Воден от хуманните идеи на френските просветители и по-специално на Дени Дидро през 1784 г. Валентин Аюи открива в Париж първото училище за слепи. Така се поставя началото на организираното обучение на слепите и затова той е наречен „бащата на слепите“. Там учи и малкия Луи Брайл, който през 1825 г. (само на 16 години), създава релефно-точковата азбука, наречена по-късно брайлова на неговото име. От тогава слепите имат своя азбука като всеки народ адаптира основата според потребностите и особеностите на своя език. В България първото училище за слепи се открива през 1905 г. в София.
За придвижване на хората без зрение дълги векове е служела обикновената тояжка. Тя им е показвала пътя, а същевременно им е помагала и да се защитават от нападения.
„Международният ден на белия бастун“ – символа на незрящите – е обявен в САЩ на 15 октомври 1970 г. по инициатива на неправителствената международна федерация на слепите „International Federation of the Blind“.
Началото на историята на белия бастун е положено още през 1921 г. В английския град Бристол живял младият фотограф Джеймс Бигс, който след претърпяна злополука изгубил зрението си. Наложило му се да започне нов живот и той започнал да се учи да се движи самостоятелно из града с помощта на бастун. След известно време обаче той усетил, че на неговия черен бастун не реагират нито пешеходците, нито шофьорите. Тогава Бигс боядисал бастуна си в бяло и той се превърнал изведнъж в символ, в пропуск и в удостоверение за слепите от цял свят.
Техническият прогрес днес е в огромна помощ на хората с ограничени физически възможности.
Така например като алтернатива на брайловите книги се появяват книгите в аудио формат mp3. А и белият бастун си намери замяна. Сега се появи ултразвуково устройство, което незрящият поставя на китката на ръката си и при наближаване на препятствие, то уведомява притежателя си за това със звук и вибрация.
Какво още са измислили изобретателите?
През февруари 2011 г. първият бъги автомобил за незрящи премина сполучливо изпитанията на полигон във Флорида. За да демонстрират всичките възможности на творението си, разработчиците хвърляли на аутобана пред незрящия шофьор кашони от движещ се отпред камион. Нито един сблъсък чак до финала! И как колата съумява да управлява себе си, че и незрящия си шофьор?
Авторите на изобретението - специалисти от Техническия университет във Вирджиния (САЩ), са оборудвали бъгито с лазерни датчици – далекомери, които при движение определят разстоянието до всяко препятствие. Цялата информация за положението на пътя се предава на шофьора чрез особен интерфейс, разработен за незрящи.
Водачът си слага специални ръкавици, които го уведомяват за пътната обстановка чрез вибриране – например кога е необходимо да се завие. Ако пък на пътя има препятствие, в лицето на шофьора се издухва струя сгъстен въздух. Вибриращата жилетка пък ще му съобщи каква е скоростта на автомобила, а воланът ще му подскаже гласово в коя посока трябва да завие.
Между другото, оказва се, че за карането на кола са необходими не повече от 5 подсказки – бързо, бавно, надясно, наляво и стоп. При въртенето на волана специален механизъм издава звукови сигнали, по които шофьорът винаги се ориентира и знае под какъв ъгъл са обърнати колелата на автомобила.
През май 2012 г., още преди смъртта на Стив Джобс, компанията „Apple“ заяви, че се подготвя за пускане на таблет Айпад за незрящи. Дори и наименованието му е измислено – Isense. Разликата му с обикновените Айпади ще е в това, че върху сензорния му дисплей ще се поставя специално светлочувствително фолио – протектор. Така над местата, където на дисплея излъчването е по-ярко, протекторът става по-изпъкнал. По този начин специалната технология улавя светлинните вълни от дисплея и преобразува в символи от брайловата азбука и пиктограми, разбираеми за незрящите.
На корпуса на gps-навигатора за незрящи има клавиатура с брайлов шрифт, а така също към него се прилагат слушалки, микрофон и безжична интернет-връзка.
Системата постоянно уведомява незрящия за неговото местоположение, по кой маршрут се движи, кои сгради се намират около него. Това става по следния начин. Незрящият произнася на микрофона координатите си в момента и мястото, където възнамерява да отиде. Системата отговаря: „Обърнете се на 15 градуса наляво и вървете 70 метра по тротоара“. Ако през това време незрящият се отклони и слезе от тротоара, роботът му прави забележка. Чрез интернет той може да съобщи на близките си, ако примерно се е изгубил.Друг един навигатор – шведска разновидност на устройството Munivo, би могъл да бъде сериозен конкурент на кучетата-водачи. За ориентация в пространството устройството използва миниатюрен ехолокатор, който сканира околността и сътворява картина в електронен мозък. Вземайки предвид тези данни, компютърът създава оптималната за човека траектория на движение и бързо го предупреждава какви препятствия са налице - улични лампи или движещи се срещу него пешеходци.
Следващата стъпка е информирането на ползвателя за това, което се случва около него. За целта джобното устройство Munivo е снабдено със специални силиконови панели. С помощта на 4 активни точки, комбиниращи се по различен начин, устройството ще може да отправя препоръки към слабовиждащите ползватели дали да завият, да продължат напред или да спрат.
Специални вибриращи обувки, позволяващи на незрящите да „виждат“ с краката си, са измислени в Чехия. Принципът на работа на необикновените обувки е заимстван от прилепите, които, въпреки липсата на зрение, много рядко се сблъскват с препятствия. Само че вместо звукови вълни, изобретателите са решили да използват светлинни.
В подметките е вградено специално устройство, излъчващо инфрачервена светлина.
Намиращият се в него датчик улавя светлинните вълни, отразяващи се от препятствията по пътя на незрящия. Прихващайки отразената вълна, датчикът активира специален вибратор, който също е монтиран в подметките. Вибрирането предупреждава човека за намиращо се пред него препятствие и че той трябва да внимава.
Устройството работи с батерии, които е необходимо да се сменят ежедневно.
Корейските дизайнери Ким Янгсен и Йом Юнсол са разработили разновидност на мобилен телефон за слабовиждащи, наречен Voim. При него напълно отсъства дисплеят, а вместо него има панел за генериране на съобщенията на брайлов шрифт във вид на изскачащи точки.
Моделът е снабден също така и с видеокамера, блутут-слушалки, технология за разпознаване на текст и синтез на реч. Достатъчно е незрящият да прекара камерата пред или над обекта и телефонът ще сканира и ще озвучи основните му характеристики: цвят, форма или наличие на текст.
Освен това телефонът може да се носи окачен на гърдите с насочена напред камера, така че данните за намиращите се отпред препятствия могат да постъпват непрекъснато.
Първият в света цифров фотоапарат за незрящи, наречен Touch Sight, няма дисплей с течни кристали. Затова пък той е снабден с тактилен брайлов дисплей, който предава образа в релефно-точков вид. По време на изпитанията е станало ясно, че най-добре е фотоапаратът да се насочва, като се опре в челото.
Разновидност на кредитна карта, разработена от фирмата Kwon Ki Nam, работи по такъв начин, че разпознава и идентифицира потребителя по пръстовите отпечатъци. Пръстът е необходимо да се опре към онази част на кредитната карта, където обикновено нейният притежател поставя своя подпис. В иновацията е предвидено и наличие на интерактивен брайлов дисплей, както и на говорител за звуково възпроизвеждане на списъка на закупените стоки. В действителност - дали незрящите биха желали всичките закупени от тях придобивки да бъдат огласявани директно на касата на магазините!?
Учени от Оксфордския университет са разработили „умни“ очила, снабдени с миниатюрни камери, светлинни диоди и джобен компютър. Камерите фиксират образа, след което предават информацията на компютъра. Миниатюрното устройство обработва данните, след което изпраща сигнали на притежателя на очилата във вид на светлинни импулси. С помощта на тези сигнали незрящият може да разбере какъв е обектът, който се намира пред него.
Комплектът, заедно с очилата, съдържа и слушалки. Камерите прочитат информацията, която след обработка се предава през слушалките. Това помага да се различават номерата на автобусите или да се чете разписанието на влаковете.
Очилата обаче не могат да служат на напълно слепи хора. Те са предвидени за тези, които имат светоусещане. Очаква се устройството да се появи в магазините през 2014 г.
Корейците са изобретили комплект съдове „The See With Fingertips“, който ще позволява на незрящите без чужда помощ да се ориентират за естеството на предлаганите ястия. Комплектът представлява кръгъл поднос, където се поставя чинията, която може да съдържа 5 различни ястия. Всеки сегмент е обозначен. Хората, знаещи брайл, могат, без да докосват храната, да се ориентират къде и какво се намира – гарнитура, сос или основното ястие.
Храната е поставена в своеобразни нишички с високи, закръглени ръбове, което позволява тя да бъде внимателно загребвана с лъжицата. Освен всичко останало дръжката на лъжицата позволява да се определи температурата на храната – в нея е вграден сензор.
В Китай пък е изобретена оризоварката Anple. Тя позволява на незрящия да си приготви обяда без чужда помощ. Устройството озвучава всичките избрани от човека опции – температура, количество вода и т.н.
В американския закон за технологичната подкрепа на лица с увреждания от 1988 г. се дава следното определение на помощните технологии: „Всяка единица, част от екипировка или система, независимо дали е получена по комерсиален път, модифицирана или променена спрямо нуждите, която се използва за поддържане или подобряване на функционалните способности на лицата с увреждания“. Универсалният дизайн предлага алтернативен път към достъпните продукти и услуги. Тобиас (2003) дефинира достъпните продукти и услуги като притежаващи такива характеристики, които позволяват на лицето с увреждания да ги използва само или с помощта на спомагателна технология.
За да бъдат информационните технологии достъпни за зрително затруднените, универсалният дизайн трябва да е в състояние да предлага не само един начин за командване на системата, а различни опции. Ето защо съвременно проектираните универсални информационни продукти предлагат на потребителите много входни и изходни технологии, като позволяват всеки да избира най-лесния за него начин на опериране. Различните опции за оцветяване на екрана и увеличаване на шрифта дават възможност слабовиждащият да избере най-подходящото за него улеснение. Говорещите часовници са достъпни за слепи и виждащи, защото имат две опции - слухова и зрителна.
Използване на модерните технологии. Те дават възможност за достъп до мултисензорни играчки, които се движат, свирят и говорят със синтетична реч. Това комплексно и емоционално въздейства върху незрящото дете. Много от компютърните игри в напредналите страни са адаптирани за използване от слабовиждащи и слепи деца.
Всички средства от тази група неминуемо са свързани с училищното обучение. Централно място тук заема компютърното обучение. Когато говорим за използване на компютъра от зрително затруднените, преди всичко трябва да подчертаем неговата универсалност. За слабовиждащите той може да бъде средство за развитие на цветоразличаването и различни зрителни функции. Компютърът е незаменимо средство за преодоляване на информационния дефицит и играе важна роля в професионалната подготовка на тези ученици. Ето защо с основание компютърът е наречен социален.
През последните три десетилетия се появяват и получават известно развитие т. нар. четящи машини. Първият прототип е машината на Куртсваил, която се появява през 1976 г. Тя е с размери на домашна пералня и получава разпространение само в обществените библиотеки на напредналите страни, тъй като стресира потребителите със своята висока цена над 25 000 щатски долара. През 1993 г. американската фирма „Гзироукс“ произвежда първата евтина и практически достъпна четяща машина. Днес такива се произвеждат в САЩ, Австралия и Полша. Използването на четящи машини не изисква компютърна грамотност. След сканиране за около 11 секунди страницата се чете със синтетична реч на няколко езика, на които е програмирана.
Когато говорим за техническите средства за трудово-професионална подготовка, трябва да подчертаем, че всички брайлови средства освен за училищна са и средства за професионална подготовка. Към тази група спадат и всички инструменти и машини по трудово обучение. През последните години се появяват и електронни средства, които улесняват общуването и професионалните възможности на сляпоглухите.
Техническите средства за бита улесняват и правят достъпни всички дейности у дома за улесняване на домакинско-битовия труд и за всекидневието на зрително затруднените. Към тях спадат и средствата за ориентиране и мобилност. Освен традиционните бели бастуни се използват и звукови маяци, с помощта на които слепите могат да откриват мястото на оставения багаж в чакалнята, входовете на специалните институции, както незрящият плувец може да се ориентира в посоката към брега.
За съжаление електронните средства за мобилност все още не могат да навлизат в бита на тези, които се нуждаят от тях, но за сметка на това звуковите светофари, табелките за спиране на такси, символните значки и багажните етикети вече се превръщат в наше ежедневие.
В своя бит зрително затруднените успешно използват различни адаптирани домакински прибори - например дозатори за насипни вещества и течности. Последните показват, че съдът или чашата са пълни с течност чрез звуков сигнал. Използват се още мерки и теглилки с брайлови означения и синтетична реч, брайлови и говорящи часовници, стайни и телесни термометри и др. С помощта на светлинния индикатор със звукова сигнализация слепият човек може да провери дали лампите в жилището са загасени. Специалните технически средства за бита помагат на зрително затруднените да се чувстват по-самостоятелни, независими и уверени.

Средства за свободното време
Най-общо в тази група могат да се определят два вида средства: средства за свободни занимания и игри. Някои средства от първия вид дават възможност за съвместна дейност на зрително затруднените с виждащите. Типичен пример за това е велосипедът „Тандем". Много младежи с увредено зрение развиват хоби, свързано със звукозаписната аудиотехника. Що се отнася до игрите, и тук можем да говорим за адаптирани и специално разработени. Адаптирането на домашни игри за използване от незрящи, както е известно, е свързано с типични тактилни символи. Например черните полета върху шахматната дъска са повдигнати и черните фигури имат метални главички. Това дава възможност за бързо и лесно ориентиране в играта.
Специалните игри имат главно развиващ характер. Тяхната цел е да развият запазените анализатори и когнитивните умения. Тези игри се отличават със своя предимно забавен характер.
Брункън предлага 8 равнища на умения за обучение по компютърна грамотност:
1. Предварителна подготовка. Тя включва обучение по математика, брайл, правопис, социални науки и цялостно равнище на общообразователното обучение.
2. Овладяване на компютърна грамотност.
3. Предпрофесионални компютърни умения.
4. Използване на компютъра за лични нужди.
5. Програмиране.
6. Професионално ориентиране към компютърни технологии.
7. Широко използване на компютъра за разнообразни текстообработващи операции.
8. Административно използване на компютъра.
Освен програми със синтетична реч компютърният софтуер включва и специални програми с уголемен шрифт, предназначени за слабовиждащи. Както при всички специални технически средства, така и тук е необходимо зрително затрудненият да повярва, че компютърът наистина може да промени неговия личен и професионален живот.
В края на 90-те години се появява компютърната програма „Джоус“, която предлага още един по-евтин начин за четене - чрез сканиране на текста и прочитане от компютъра. Тази програма използва всички западни езици и езиците на страните, които имат разработен синтезатор на националния език.
Компютърът е машина създадена да служи на човека и да улеснява живота му. Полезен е в бита, в образователния процес, в професионалната и развлекателната сфера.
Сега не мисля да провеждам обучение за подробно запознаване с него, защото целта ми не е такава, а само накратко ще кажа, че той се състои от кутия, в която са скрити микропроцесора, харддиска, дънната и другите платки, захранващия блок, CD устройството и флопидисковото устройство. Другите части извън кутията са: клавиатурата, мишката и монитора. Всички части - Hardware (Хардуер) в синхрон с програмите - Software (Софтуер) правят компютъра наш приятел, помощник и посредник между нас и хората от цял свят.
Компютърът се развива невероятно бързо. От някогашната изчислителна машина през осем битовите, 16, 32, до 64 битовите компютри.От простата еднозадачна операционна система DOS (Дискова операционна система), до сложната многозадачна система Windows (Уиндоус). Windows, в превод от английски, означава прозорци. Всяка програма е един прозорец. Можем да работим с няколко едновременно отворени прозореца без те да си пречат помежду си. Преминаването от един в друг става бързо и лесно само с една клавишна комбинация – Алт и Таб. Характерни за системата Windows са и многобройните менюта, които улесняват работата на потребителите.
Операционната система е посредника между човека и машината. Тя превежда човешкия език за машината на нейния машинен език и обратно – нейния машинен език за нас на разбираем за човека език.
Хората с нормално зрение, общуват с компютрите като следят изображенията, които се появяват на монитора (екрана), а незрящите като следят с пръстите си текста на брайловия дисплей или пък слушат какво той изговаря. Виждащите използват мишката за придвижване по прозорците и менютата, а незрящите, за тази цел си служат с клавишни комбинации.
През осемдесетте години в Пловдив се проведе първия по рода си курс за слепи програмисти и тогава се направиха опити за създаване на български брайлов дисплей, но за съжаление не се постигна успех. В тъй наречените западни страни, слепите използват паралелно брайлови дисплеи и говорящи програми, но за нас, брайловите дисплеи са безумно скъпи. В България има няколко, но те са предимно за DOS. Можете да ги видите в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив, във фондация „Хоризонти” и в Националното читалище на слепите „Луи Брайл” в София.
През пролетта на 1990 г. на Пловдивския панаир, за първи път беше изложен говорещ компютър. Това беше „Правец8”. Роботизираният му глас ми се стори толкова мил и приятен, че веднага пожелах да го имам и да се науча да работя с него. През следващата година желанието ми беше удовлетворено. Като учител в Рехабилитационния център за слепи в Пловдив ми беше възложено да се обуча и да преподавам компютърна грамотност на нашите незрящи клиенти. Оттогава обучението и преподаването вървят паралелно в живота ми, защото компютър и език се учат цял живот и защото застоя означава регрес.
Автор на първата българска синтетична реч е Борислав Захариев. Неговия скрийнридер и синтезатор, направиха компютъра достъпен за нас незрящите. След „Правец8“ разбира се дойде „Правец16“, а след това компютрите с микропроцесори 286, 386, 486 и 586. Дълго време продължи пътуването към днешния приятен електроннообработен глас на Гергана Стоянова. В началото клавиатурата не беше озвучена, а английските думи се произнасяха ужасно от синтезатора на Борислав Захариев. Торос Хованесян подобри в известен смисъл произношението и прибави англо-български и българо-английски речници, които бяха наш добър помощник, но истинска революция внесе Хюсеин Исмаил, когато накара американския скрийнридер Vocal eyes (Вокал айс) да проговори на български. Това стана през 1995 г. Българската му адаптация беше наречена Ехо. Така получихме възможност да работим с нормални програми, да си ги адаптираме сами, а и клавиатурата вече се озвучи.
През това време зрящите хора ни бяха изпреварили. Появи се операционната система Windows. Тръгнаха една след друга бързо, бързо нови версии, а ние все си стояхме на DOS. Създадоха се програми-конвертори от DOS в Windows и обратно. Това до голяма степен улесняваше работата ни, но все пак ни тежеше, че изоставаме неумолимо.
Пак през една есен, а именно есента на 1999 г. от Рехабилитационния център ме изпратиха на конференция в Нижни Новгород в Русия. Там чух руския синтетичен глас за Windows. Той не беше с качеството на нашия синтезатор и произнасяше българските думи твърде лошо, но все пак даваше възможност да се работи в мечтания Windows. Запознах се с мои колеги и те ни дадоха интернет адрес, от който изтеглихме руския синтезатор Speeking mouse (Спикинг маус). Така той заедно с американската програма Jaws (Джоуз), направиха Windows достъпен и за незрящите в България.
През 2003 г. фирма „Манро” разработи и представи първият български синтезатор за Windows. Той беше с доста лошо качество като дикция и произношение, но говореше на български и незрящите му се зарадваха. Това разбира се не ни накара да спрем да мечтаем за приятен и с ясна дикция глас.
Българската асоциация за компютърна лингвистика (BACL) И говорящата лаборатория – Speechlab (Спиичлаб) със електронно обработения глас на Гергана Стоянова ни дадоха това. Сега работим удобно с него, слушаме приятни и полезни книги, търсим информация в интернет. Изобщо сме пълноценни ползватели, програмисти и дизайнери.
В Националния рехабилитационен център за слепи разполагаме с добри компютри и предлагаме курсове за начинаещи, за напреднали и професионално компютърно обучение по няколко специалности. От няколко години се провеждат курсове за подготовка на незрящи за полагане на изпити за европейски сертификат по компютърни умения (Europian computer driving license ECDL).
От всичко изложено дотук става ясно, че специалните технически средства повишават качеството на обучението и степента на рехабилитираност при възрастните. Те увеличават възможностите им за професионална реализация и за тяхната интеграция в обществото на виждащите.

СТАТИСТИКА
По данни на Световната здравна организация в света 180 000 000 човека са с увредено зрение, а 45 000 000 begin_of_the_skype_highlighting 45 000 000.
БЕЗПЛАТНО end_of_the_skype_highlighting от тях са напълно слепи. Според прогнозите след 10 години тази цифра ще се увеличи до 75 Милиона.

Използвана литература
1. Сп. «Зари» бр. 1 2013 - 10 от най-добрите изобретения, които правят незрящите зрящи - превод от руски Марина Петкова
Източник: http://www.kp.ru
2. „Педагогика на зрително затруднените“ (Университетско издателство „Св „Климент Охридски” София2004 г.)
3. Проф. Д-р Владимир Радулов: ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ НУЖДИ В УЧИЛИЩЕТО И ОБЩЕСТВОТО (Второ преработено издание Рекламно издателска къща (ДАРС) Бургас – 2007).



Автор: Стефка Стойчева