Партньор – да, но и коректив на властта

Описание на категорията

Модератор: bisolnev

Добави отговор
s.zaykov
Мнения: 44
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 3:22 pm
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Партньор – да, но и коректив на властта

Мнение от s.zaykov » Нед Юли 22, 2018 6:49 pm

Такива са национално представителните организации на и за хора с увреждания, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) към Министерския съвет. Много неистини и некоректни неща се изписаха във Фейсбук срещу тях по повод протеста им на 11 април от майките на деца с увреждания, които три дни по-късно организираха свой протест. Те ги заклеймяваха като „казионни организации” и „пазители на статуквото” на „държавна хранилка”. Разграничиха се от тях и така възникна остър конфликт между двете страни. Това предизвика смут и сред самите хора с увреждания, и сред обществеността. Как се стигна дотук, каква е причината хора с увреждания да се противопоставят на хора с увреждания? Причината, според мен, е в близо 10-годишното системно и умишлено насаждане на ненавист и омраза, отричане на ролята на национално представителните организации в отстояване правата на хората с увреждания, от страна на неправителствената организация „Център за независим живот“ и конкретно от председателя и Капка Панайотова. След като не успя да направи организацията си национално представителна, поради невъзможност да покрие критериите, тя започна атака не срещу това какво и как правят тези организации, а срещу получаваните от тях субсидии. Така без много усилия манипулира и внушава на измъчените майки на деца с увреждания, че едва ли не пари за Закон за личната помощ ще има, ако се отнемат тези субсидии. Между другото, авторът на Закона за личната помощ е Капка Панайотова, а екипът на омбудсмана го редактира и допълни.
Национално представителните организации не са „какви да са там“, а повтарям, че съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания са членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който е консултативен орган към Министерски съвет и без да бъдат съгласувани с него нормативни актове в сферата на политиките за хората с увреждания, не бива да бъдат приети. В този смисъл те са партньор на властта. На практика, обаче това не винаги се случва. И тогава те се явяват коректив на същата тази власт - правят протест, за да се чуе гласа им. И явно НЕ „си пазят яслата, от която „яко зобат кинти“, щом тръгват на протест срещу правителството за неразумната му и неефективна реформа за хората с увреждания в областта на медицинската експертиза. Можеха спокойно да си „кротуват“, за да пазят своя интерес – „ясла“, вместо да се борят за интереса на всички хора с увреждания, включително и на майките на деца с увреждания. НПО се противопоставиха на предложените реформи и на заседания на Националния съвет, и на комисия в Народното събрание, но не бяха чути. Затова пътят за тях беше един – национален протест.
Ще припомня кои и какви са те. Част от тези организации направиха първия национален протест с участието на хиляди инвалиди от цялата страна на 3 декември в далечната 1993 г., в резултат на който беше разработен и приет първият у нас Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Представители на тези организации лично участваха в неговото разработване. И пак тези организации организираха и проведоха през 1998 и 2000 г. първите у нас международни семинари за правата на хората с увреждания, в които участваха над 20 представители от европейски страни. Пак, благодарение на тези организации в 2003 г. – европейската година на хората с увреждания - беше приета националната програма, част от която стана националната програма „Асистенти за хора с увреждания“, и пак по тяхна инициатива и участие от 2005 г. влезе в сила новият Закон за интеграция на хората с увреждания и т.н. И винаги, когато не са получавали разбиране от управляващите, са организирали протести и са успявали да защитят правата и интересите на хората с увреждания. Сегашният техен протест също ще бъде много сериозна пречка за приемане на необмислена и неефективна реформа. Коректно би било да се дават оценки и квалификации, след като достатъчно добре се проучат фактите. На сайта на всяка една от тези организации може да се види какво и как се прави за хората с увреждания. Там се публикуват и становищата и протестните ноти по всеки нормативен акт. Ако този протест на национално представителните организации не постигне целта си, незабавно ще последва нов протест, докато не се разбере, че управляващите трябва да се подчинят на световния принцип "Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания". Ако утре, заради безпринципно готвената реформа в медицинската експертиза, се създаде възможност на лице с увреждане (дете или възрастен ) да се намалят процентите на степен на увреждане, може и да отпадне правото му на лична помощ.
Некоректна информация се подава и за получаваните от тези организации субсидии. Развява се в мрежата списъкът с техните имена и отпуснати суми, но не и за какво се дават. В Постановлението на МС за прилагане на Закона за държавния бюджет за 2018 г. в Приложението е разписано по пера кой, колко и за какво получава субсидия. И тогава може лесно да се прецени малко или много са тези пари за съответния вид услуги и дейности, които не се извършват от държавата. Замислям се, че ако тя ги поеме, ще трябва да си ги купи от съответните организации. Защото всяка услуга и стока си има цена. Съюзът на слепите произвежда говорещи книги, учебници, списания, като тази дейност извършва в собствено звукозаписно студио, отпечатва на брайл книги и списания, защото има собствена брайлова печатница и т.н. Когато протестиращите майки искат да се отнемат субсидиите на тези организации, дали са се замисляли, че ще лишат хиляди хора с увреждания от всичко това и дали 4,5 мл. лева, колкото е годишната субсидия на всичките 20 НПО-та ще имат някакво съществено значение за финансирането на личната помощ за техните деца?
Ще припомня и как и кой извършва контрол върху разходването на субсидиите. Всяко тримесечие организациите са задължени да дават отчети в Министерство на финансите и Сметната палата за изразходваните средства от държавната субсидия по дейностите, посочени в постановлението за изпълнение на държавния бюджет. На основание Закона за сметната палата, ежегодно или на интервал от 2 години, представители на Сметната палата извършват пълна ревизия за изразходване на държавната субсидия, съгласно утвърдените пера. Ежегодно Националният съвет за интеграция на хората с увреждания приема отчета за изразходване на държавната субсидия на всяка от национално представителните организации на и за хора с увреждания. Съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел и уставите на национално представителните организации на и за хора с увреждания, върховните органи на сдруженията – общите събрания на пълномощниците, приемат при прозрачна процедура годишните бюджети и отчети за тяхното изпълнение. Държавната субсидия е част от бюджета на тези сдружения, т.е. с нея той се до-финансира и тя не покрива огромните разходи за ресоциализация на хора с увреждания и административните разходи.
Голяма част от организациите минават през ежегоден финансов одит от експерт-счетоводители. Всички национално представителни организации имат вътрешни контролни органи, които следят за законосъобразното изразходване на бюджетните средства.
В резултат на системния контрол върху разходването на субсидиите, на три организации през годините беше отнето националното представителство. В социалните мрежи наскоро се появиха публикации за огромните възнаграждения и екскурзии в чужбина, които през годините са вземали и правили председателят и негови служители на национално представителната кооперация на слепите. Факт е, че от държавната субсидия не може да се изплащат заплати, но морално ли е да вземаш държавна субсидия, ако разполагаш със средства от собствени приходи за такива огромни разходи за заплати и екскурзии – този въпрос трябва да си зададат съответните институции и дали мястото на такава организация е в Националния съвет. Защото такова петно се хвърля върху всичките организации, а то е незаслужено.
Средствата от субсидиите се използват за покриване на част от разходите по осъществяване на дейности в областта на образованието и професионалното обучение, рехабилитацията и социалните услуги, помощно-технически средства, достъпна архитектурна, транспортна и комуникационна среда, трудова заетост, култура, спорт, туризъм, парично и натурално подпомагане и др. Голяма част от дейността на национално представителните организации и предлаганите от тях услуги са единствени в страната, като например, осигуряване на: Брайлов печат, говорящи списания и книги, мобилност за слепи, софтуерни продукти за незрящи, жестомимичен език за лица със слухови проблеми и др. Всичко това може да се провери и е публично достояние.
Несериозно звучи писмото на майките до министър-председателя, в което настояват да бъде отнето националното представителство на НПО-та, членове на съвета. Това означава да се нарушава закона, регламентиращ функциите на Националния съвет за хората с увреждания. И ако не е така, тогава означава прокарване на принципа „стани ти да седна аз“. Всъщност по този начин ще се постигне целта на Капка Панайотова, която се бори не просто да ги няма тези организации, а по-скоро и нейната организация да влезе в Националния съвет и да има място на „хранилката“. Учудва фактът, че след толкова усърдна борба срещу този съвет, тя отскоро стана част от него като упълномощен представител от квотата на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Интересно е чии интереси защитава там – на хората с увреждания или на индустриалния капитал.
За да спре конфронтирането между организациите и тяхното противопоставяне, е наложително с новия Закон за интеграция на хората с увреждания и неговата поднормативна уредба да се създадат строги правила за допустимост на представителност. Такива правила са критериите за членство в НСИХУ. Необходимо е в правилника за дейността му да се разработят и включат критерии, които да позволяват на организации с дългогодишен богат опит, с доказани добри и иновативни практики, с ярък национален принос и експертиза в областта на защитата на правата на хората с увреждания да влязат в Националния съвет. Сегашният им брой е необосновано голям. Може би ще е по-целесъобразно да бъдат няколко – не повече от 5-6, според вида на увреждане, на родителите, на работодателите, които да обединяват и представляват други организации на и за хора с увреждания. Ще се избегне субективизъм и неравнопоставеност между организациите, които са стотици на брой у нас и ще се спомогне за сътрудничество между тях и общи усилия за защита на правата на хората с увреждания.
Факт е, че едни и същи хора членуват в няколко национално представителни организации. Почти всички членове на националната потребителна кооперация на слепите са членове и на Съюза на слепите в България. За да се спре тази практика, по инициатива на членове на Националния съвет бяха извършени изменения и допълнения в правилника за устройството и дейността на НСИХУ. Разписан е нов текст, според който в случаите, когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, за установяване наличието на критериите за представителност това лице да не се отчита при установяване на числения състав на нито една организация. МТСП обаче досега не е предприело необходимите действия по изпълнението на тази разпоредба. Това навежда на мисълта, че не е без значение за работата на съвета липсата на секретар на трудов или граждански договор. Възлагането на тази длъжност на различни експерти в МТСП, които между служебните си задължения трябва да обслужват и заседанията на Националния съвет, пречи на изпълнението на всички негови функции и дейности.
При разработването на нормативната уредба по новия Закон за интеграция на хората с увреждания ще бъде много полезно и добре двете враждуващи страни да си подадат ръка, да се включат и майките на деца с увреждания, за да може Националният съвет за интеграцията на хората с увреждания да стане такъв, какъвто и те го искат. Защото той ще съществува и занапред.
В Конвенцията за правата на хората с увреждания чл.4, т. 3. гласи “В разработването и прилагането на необходимото законодателство и политики за прилагане на настоящата конвенция, както и във всякакви други процеси на вземане на решения, отнасящи се до проблемите на хората с увреждания, държавите - страни по конвенцията, се консултират тясно със и ангажират активното участие на лица, включително деца с увреждания чрез организациите, които ги представляват.“

Лиляна Елицина

Добави отговор

Назад към