Страница 1 от 1

Изкуство – багри, похват, въображение, чувственост

Публикувано на: Пет Юни 07, 2013 12:17 am
от bisolnev
Свали статията в pdf

1. Кратка история
Всеки културен период създава своите шедьоври, които дори и да бъдат повторени вече няма
да носят същата чувствителност, която са носили оригиналите им. Примитивният художник е рисувал
гората като свой дом, като територия за лов или място, в което се крият най- страшните зверове.
Хармонията върху платното е пътят, който води всеки един творец, независимо в кое време живее или
как живее, до произведението на изкуството. Изкуство, което е със собствено вътрешно звучене, със
собствени багри, похват, въображение и чувственост, прихваната от художника.
„Човекът „днес“ е изцяло обсебен от външното, вътрешното е мъртво за него“. (Кандински)
Кандински споделя, че това е последната крачка към „задънената“ улица, че „модерният”
човек търси вътрешен покой, тъй като е зашеметен от външните материални облаги и се надява да
намери покой във вътрешното мълчание.
Изкуството е един от универсалните езици за комуникация. То може да допринесе много за
приобщаването на хората в неравностойно положение към обществото. То може да ги научи на
самостоятелност, на увереност, да развие въображението и да отвори нови възможности за тях.
Изкуството е непреходна форма за изява на необятния човешки интелект, талант и самоутвърждаване.
В разнообразните аспекти на корекционната работа съществена роля заема обучението по
релефно рисуване и изобразително изкуство. Това обучение има важно значение, не само за
изграждането на верни представи за предметната действителност, но и за тяхната корекция в
познавателният опит на ЗЗ хора, за естетическото възпитание и всестранно развитие на личността.
През 1975 г. у нас се разработва първата учебна програма по изобразително изкуство за слепи
от подготвителен до шести клас. Програмата се различава съществено от тази в масовите училища и
основната и цел е да съдейства за правилното възприемане на околния свят, така също и да развива
психическите процеси – наблюдението, образното мислене, пространственото ориентиране,
изобразителната и познавателна способност. Зрително затруднените хора предимно възприемат света
около себе си чрез слуха и осезаемостта, като при някои от тях участва и остатъчното зрение. В
програмата по изобразително изкуство за ЗЗ лица, особено внимание се отделя на наблюдението на
предметите. Изучават се особеностите на техния състав и строеж, установяват се връзките между
обектите, процесите и явленията
В програмата по изобразително изкуство, въведена в учебната практика през 1976/77, се наблюдават следните учебно-възпитателни задачи:
• Да се научат да наблюдават целенасочено и да изучават предметите с помощта на
опипване на предметите, слуха и остатъчното зрение; да се възпита умението да сравняват
предметите, да изгражда понятие за тяхната форма и строеж.
• Да се научат да четат релефни изображения и да ги сравняват с действителните.
• Да се формират умения и навици да изобразяват предмети от действителността,
по представа и въображение.
• Да се научат чрез тактилността да се запознават с произведения на живописта,
графиката, скулптурата и приложните изкуства, както и да се формират представи за тях.[/*]
• Да се развива естетическо отношение към предметите и явленията
• Да се развива устойчивостта на вниманието и плавността на речта.

2. Арт-терапия
Терапията с изразително изкуство е нещо ново за нашата страна. Макар че има издадени през
2003 и 2004 г. книги за този тип терапия, те са съставени по-скоро теоретично. В практиката се
наблюдават добри резултати, но има още много неща, които трябва да се направят, за да може
зрително затруднените хора да изпитат пълното удоволствие от изкуството. В САЩ изобразителното
изкуство се използва за терапия и за диагностика още в първата половина на миналия век. За
правилното използване на терапията с изобразително изкуство е необходимо тя да бъде назначавана и
провеждана от екип, в който да участват специалисти, в зависимост от специфичните нужди на
обучавания. Може дори да се изисква художникът или назначения специалист от друга област на
изкуството (например скулптор), да има допълнителни познания в областта на невропсихологията и
психологията. Във всички видове изкуство всеки човек може да се отчита активност, с която постига
един друг нов конкретен начин на изразяване. Това възобновяване се ражда от детската мечта за
удоволствие и радост от направеното, без очакване на някаква допълнителна изгода. Единствената цел
е човек сам да изрази собственото си „Аз“ и да го покаже наяве. В този процес на творчество
желанието се явява “лечител” в лечебния процес, то би могло да помогне в голяма степен на
обучавания да се докосне до нови методи и техники, чрез които да изрази себе си. „Творческата
радост” е процес и механизъм, който осигурява общия емоционален фон при обучавания, съществува
още един много важен за всеки човек психологичен механизъм – общуването. Начинът на човешко
общуване в нашето съвремие често води до затваряне на пътя както за собствените чувства, така и за
чувствата на другите към нас. Общуването е една голяма необходимост, когато обучаваме зрително
затруднени курсисти. Чрез общуването курсистите могат да получат информацията, която им е
необходима, за да се сътвори дадено произведение на изкуството. Работата с методи на изкуството
може да успокои и накара човек „да отвори себе си” както за останалите, така и за собственото “Аз”.
Да „отключи емоциите си, подсъзнателните си преживявания, както и „аналитичния си мозък”.
Съпоставката на тази нова терапия посредством изобразително изкуство с психотерапията, утвърдена
от много години, показва, че изкуството връща човека към първоначалните стадии на дейност. Човек
се учи да наблюдава, да чувства външния свят и също така да мисли по начин, различен от преди. Това
го кара да види и разбере по един нов начин действителността. В стремежа си към живот с красота,
ритъм, хармония човек може да стане едно цяло със себе си и с външния свят, което означава, че се е
преборил с вътрешните конфликти и комплекси. Може да разбере и научи за сили като светлина и
тъмнина, цветове, гъвкавост, прозрачност и непрозрачност на телата, техния обем, също така и силата
на звуците. А след това да изрази всичко това в своята работа. Да навлезе в едно важно за него
развитие и израстване, да преодолее границите, които си е създал след като зрението му се е влошило
или напълно е изчезнало. Чрез изкуството човек достига целта, като използва определени методи и
техники. Обучаваният в опитите си да се научи на работи с даден материал, се научава да се бори за
постигане на добри резултати и успех. За ЗЗ се обучаващи е важно да бъде свободен да изрази себе си
чрез изкуството създадено от собствените му ръце.
Рисуването с различни цветове влияе на настроението и разкрива емоционалното състояние на
обучавания. Известно е, че тъмните тонове – черно, сиво, кафяво, тъмносиньо и червено, са израз на
мъка, тревожност и проблеми. Така и светлите, като жълто, оранжево, яркочервено и небесносиньо,
изразяват моменти на радост и безпроблемност. Учителят е необходимо да научи своите курсисти да
поставят различните бои на едно и също място, за да може когато им потрябва даден цвят да го
намерят и използват. Когато ЗЗ лице изгради такова мислене на подреденост на материалите, той
спокойно може да се отдаде на творчество. Арт-терапията може да се използва и в диагностичен план
(физически и психодиагностичен), тъй като представлява тест за физическите, емоционалните и
интелектуалните резервни възможности на обучавания. Макар и в редки случаи, тя може да бъде
начало на едно професионално насочване в приложните практики и изкуство, съобразени с
възможностите на обучавания и създадените условия в обществото за това.

3. Тактилна керамика
Чрез своя пластически език тактилната керамика се стреми да осъществи диалог между две
групи от хора, разделени единствено от различния начин на възприемане на действителността. Чрез
тактилната керамика се развива осезаемостта, пръстите стават по чувствителни и това води до по-
добри резултати и в други сфери от живота – например в изучаването на Брайловото писмо или пък в
по-бързото му прочитане, както и в разпознаването на релефни карти и изображения. Като говорим за
изкуство не бива да забравяме, че духа на изкуството може да го усетим още в скалните рисунки в
пещерите-светилища на нашите прадеди. Психическото въздействие, създаването на увереност в
успеха на ловните походи, радостта от живота – несъмнено това е съзнателно или несъзнателно
търсено от древните художници влияние, което е оставило следи и в съвременното изкуство.
3.1. Представител на тактилната керамика - Кой е той?
Иван Кънчев-Иванов е един от тези, които искат да приобщят незрящите и хората с нарушено
зрение към духовния свят на визуалното изкуство. Художникът е автор и на единственото до този
момент изследване и проучване за тактилната керамика. Книгата му „Тактилна керамика“ беше
представена заедно със самостоятелната му изложба в галерия „Ирида“. Завършва специалност
керамика в Националната художествена академия през 2000 година, няколко години по-късно, той
завършва специалност психология в Русенския университет „А. Кънчев“ (2006). Интересът му към
тактилната керамика започва случайно.
„Когато се вгледам в спомените си, не мога да открия някаква конкретна причина, която ме е
подтикнала да посветя керамичните си произведения и на хората с нарушено зрение. Около мен никога
не е имало такива, дори не съм се замислял сериозно за съществуването на техния свят...“, споделя
авторът в свое интервю.
Във втори курс Иван Кънчев избира да направи сервиз за зрително затруднени хора, поставя
мотото „Мост към...“ (1996). Идеята изисква авторът да се запознае и да направи проучване и
изследване на естетическите нагласи и психологическите особености на незрящите. В процеса на
работата разработва и тактилната пластика „Кораб към...“. Естествен завършек на този интерес е
първата му самостоятелна изложба (1999) в галерия „100 плюс 1“ под мотото „Сигурност“. Следват
изложби в София, Русе, Ямбол, Гмюнд (Австрия). Настоящата изложба в столичната галерия „Ирида“ е
седма по ред самостоятелна изложба на художника. През 2006 година Иван Кънчев получава награда
на традиционната керамична изложба „Св. Спиридон“, а през следващата 2007 година печели награда
от конкурса на фондация „Култур-контакт“ - Австрия.
Тактилната керамика на Иван Кънчев-Иванов е интересен факт в нашата културна среда.
Авторът е пионер в проучването, разработването и представянето на керамични произведения,
предназначени за хора с нарушено зрение.
Вътрешно присъщо за изкуството е винаги да се стреми към разрушаване на установените
нагласи и към изграждане на нови концепции и изображения, различни от вече познатите и
установените, това го прави уникално и ценно.
Тактилната керамика е изкуство, което е създадено, за да се възприема не само визуално, но и
чрез допир - както от виждащите, така и от хората с нарушено зрение (напълно незрящи и с остатъчно
зрение). Чрез тактилната керамична пластика незрящите се интегрират духовно в обществото и по този
начин им се предоставя възможност да се докоснат до една малка част от визуалното изкуство.
Интересното в случая е, че тактилната скулптура дава възможност на зрящата публика също да усети
допира до произведението чрез своите ръце, така произведенията не само се виждат с очите, а и се
усещат чрез допира им с тях. Двата начина за възприемане на формите взаимно се допълват и оказват
влияние върху цялостното възприемане на пластиката.
В книгата си „Тактилна керамика“ Иван Кънчев-Иванов разглежда психологическите аспекти
на хората с нарушено зрение и как те възприемат изобразителното изкуство. При незрящите процесът
на контакт с произведението е много по-задълбочен. При него те се опитват не само да разпознаят
формата и да усетят духа на творбата, но и да разчетат брайловите надписи, които са една
задължителна част от представянето. Повърхността е от особено значение за тактилното възприемане,
смесването на различни материали допринася за по-лесното опознаване на творбите. При
експонирането на творбите Иван Кънчев-Иванов обмисля аранжирането и разполагането на
пластиките, по начин, който да спомага за директния контакт на незрящите с тях. Художникът
улеснява не само достъпа, той създава среда за културно и естетическо съпреживяване на хората със
зрителни проблеми. Пластиките на Иван Кънчев-Иванов са произведения с определено силно
въздействие и внушение. Атмосферата, в която се представят творбите му допринася за цялостно
съпреживяване. Авторът умело използва съчетанията между форма, цвят и релефна фактура, в една
част от тях и рисунка, за да постигне определени естетически внушения. Неговите пластики, вази и
купи ни отвеждат в един духовен свят на хармония и красота, както и на едно интимно сближаване. В
тактилната керамика на Иван Кънчев разчитаме древни послания и многовековни кодове, напомнящи
за предците ни.

Автор: Адриана Здравкова

Re: Изкуство – багри, похват, въображение, чувственост

Публикувано на: Съб Ное 22, 2014 2:01 pm
от veneta
За тези които си падат по стихове

Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш – отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти
душата ми ранява и боли.
Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини
и моите на теб не ще ги дам.
Върху ми не изливай с думи ядни
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят – пред Бога с теб сме равни,
за всеки има слънце, хляб – небе.
Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз – щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно – сам самичък
пред моята врата – ела и влез.
Аз няма да те съдя – и приятел
ще те наричам – всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза -
иди си и бъди благословен!