Родител на дете с увреждания

Модератор: bisolnev

Добави отговор
Galina Petrova
Мнения: 4
Регистриран на: Сря Юни 12, 2013 11:00 am
Име: Galina
Фамилия: Petrova
Родител на дете с увреждания: да
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Родител на дете с увреждания

Мнение от Galina Petrova » Вто Май 19, 2020 12:58 pm

Имам зрително затруднено дете. Учи в масово училище. Някои учители отказват да я сложат да седи на първия чин, защото е доста висока и пречила на тези зад нея. Как да постъпя и откъде да потърся помощ за разрешаване на този проблем?

Galina Petrova
Мнения: 4
Регистриран на: Сря Юни 12, 2013 11:00 am
Име: Galina
Фамилия: Petrova
Родител на дете с увреждания: да
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Re: Родител на дете с увреждания

Мнение от Galina Petrova » Пет Май 22, 2020 5:47 pm

..

redaktor
Site Admin
Мнения: 108
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Родител на дете с увреждания

Мнение от redaktor » Сря Май 27, 2020 9:04 pm

Здравейте, Галина!

Съжалявам да прочета за неприятната ситуация, в която е попаднала дъщеря Ви, и съответно цялото Ви семейство. Само тя ли е говорила с учителите си? Добре е и Вие да се срещнете с тях. Обяснете им спокойно какви са спецификите на нейното зрение и защо се налага тя да седи на преден чин. Много учители, особено тези в масовите училища не са наясно с конкретните особености на различните зрителни затруднения и ограниченията, които те налагат. Опитайте се заедно с учителите да достигнете до взаимно компромисно решение. Не е ли възможно да се разместят чиновете в класната стая така, че и тя да използва пълноценно остатъчното си зрение и да не го натоварва, а и останалите ученици да могат да виждат. Друга опция, върху която може да се помисли, е зад нея да седнат други високи ученици, които биха могли да виждат оттам. Друга възможност е тя да сменя мястото си в класната стая в рамките на учебния час – когато има нещо за преписване/прочитане от дъската, да заема преден чин, или дори да седне на учителското място, а след приключване на тази ситуация, да се върне обратно на обичайното си място. По този начин ще постигнете консенсус – и за Вашето дете, и за всички ученици в класната стая, като в същото време не изпаднете в конфликт с преподавателите на детето, който, за съжаление, вероятно ще рикошира върху нея. С една дума – първата ми препоръка е да отидете и лично, на място, да говорите с нейните учители, да огледате средата, в която се провеждат учебните часове, и да се опитате съвместно да достигнете до решение на проблема.
Друг е въпросът, ако учителите откажат да съдействат по една или друга причина. Оттам нататък не Ви остава нищо друго, освен да тръгнете „нагоре по йерархията“. Бих Ви препоръчала да се свържете с Регионалния екип за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците със СОП, в зависимост от населеното място, в което живеете. Добре е да говорите и обсъдите ситуацията и с ресурсния учител на дъщеря Ви. Нещо повече, опитайте се да организирате съвместна среща между тях и учителите, които отказват да съдействат. И ако ситуацията все още продължава да не достига до благоприятно разрешение, ще се наложи в крайна сметка да се обърнете към директора на учебното заведение. Не мисля, че стигнат ли до него нещата, той ще откаже да съдейства. Просто това е една крайна мярка, която би било добре да избегнете, но ако наистина това се случи, не се колебайте да се свържете отново с мен.
Успех и подкрепяйте дъщеря си – тя има нужда от това!

Вероника Кертикова-Тъпчева

petronix
Мнения: 3
Регистриран на: Вто Мар 24, 2020 2:48 pm
Име: Петър
Фамилия: Иванов
Родител на дете с увреждания: да

Re: Родител на дете с увреждания

Мнение от petronix » Чет Май 28, 2020 1:26 pm

Здравейте, Вероника1
Прочетох отговора Ви на този въпрос и искам да попитам какви са тези Регионални екипи и как можем да се свържем с тях?
Аз също съм родител на дете с увреждания и имаме своите проблеми в училище. Детето ми е интегрирана ученичка и понякога е подложена на тормоз от своите съученици. Крият и вещите, а тя като е със слабо зрение и е трудно да ги намери. Посъветвайте ме как да постъпим. Поздрави!

redaktor
Site Admin
Мнения: 108
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Родител на дете с увреждания

Мнение от redaktor » Пет Май 29, 2020 8:52 pm

РЕГИОНАЛНИ ЕКИПИ ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ /РЕПЛР/ на децата и учениците със специални образователни потребности.
В състава на екипите се включват ресурсни учители, специални педагози, включително от центровете за специална образователна подкрепа, психолози, логопеди и други специалисти при необходимост, както и представители на регионалните управления на образованието.
Регионалният екип се създава със заповед на директора на регионалния център до 15.09. и работи целогодишно.
Основните функции на РЕПЛР са:
• Одобрява или не одобрява предоставянето на допълнителна подкрепа след оценка от екип за подкрепа на личностното развитие /ЕПЛР/ в детската градина/училището ;
• Извършва оценка на деца и ученици със специални образователни потребности при невъзможност за формиране на ЕПЛР в детската градина/училището;
• Организира повторна оценка при несъгласие на родителя с оценката от ЕПЛР;
• Извършва оценка за насочване за обучение в специалните училища;
• Подпомага процеса на осигуряване на допълнителна подкрепа;
• Предоставя методическа подкрепа;
• Информира родителите за възможностите за продължаване на образованието или за придобиване на професионална квалификация на учениците със специални образователни потребности след VІІ и Х клас;
• Извършва преценка за обучението на ученик, настанен в болница;
• Отлага от задължително обучение в 1 клас за не повече от 1 учебна година.

Вероника Кертикова-Тъпчева

redaktor
Site Admin
Мнения: 108
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Родител на дете с увреждания

Мнение от redaktor » Пет Май 29, 2020 8:57 pm

Какво да предприемем, ако детето ни, което е със зрителни затруднения, го тормозят в училище
Тормозът над децата и начините за неговото предотвратяване или прекратяване, са въпроси, с които сигурно се е сблъсквал почти всеки родител, не само родителят на зрително затруднено дете. Разбира се, темата засяга и преподаватели, училищни психолози, ресурсни учители и всички видове професионалисти, работещи с деца. Но все пак тя е много по-актуална, когато именно нашите деца са потърпевшите. С още по-голяма сила и степен е тревожността, която изпитваме и желанието за контрамерки, когато детето ни е с увреждане, вкл. и зрително увреждане, тъй като обикновено тези деца възприемаме като по-чувствителни и уязвими откъм тормоз и дразнене от страна на връстниците им. Тук ще предложим на вниманието Ви някои практически съвети и идеи за справяне и неутрализиране на тази проблемна ситуация, с уговорката, че методите и действията Ви ще варират според възрастта на детето Ви, конкретния вид тормоз, който му е прилаган, както и степента на неговата реакция и фрустрация, дали има подкрепяща среда в училище в лицето на приятели, съученици, преподаватели, не на последно място разбира се – характера и темперамента му.
Детето със зрителни затруднения среща изключителни предизвикателства в усилията си да „не изостава“ от зрящите си връстници. Добавете към тази картинка и тормоз, и се получава проблем, който може да изкара извън релси ученика, родителите му, училищния персонал. Решенията на тези проблеми могат да бъдат най-разнообразни, в зависимост от съучениците, училищата и общността, в която е възникнал и протича тормозът.
10 идеи за прекратяване на тормоза. Какво всъщност представлява той?
За тормоз може да се говори, когато някой целенасочено и повтарящо се наранява или заплашва някого другиго. Тормозът може да приеме много форми. Той може да се случи физически – лице в лице, може да приеме писмена форма, може да се случи по телефона, онлайн, в училище, в автобуса, пред блока – навсякъде. Но където и да се случи – той НЕ е приемлив.
ПРЕВЕНЦИЯ
1. Приемете факта, че зрително затруднените деца са обект на тормоз: Много хора не могат да възприемат идеята, че незрящо или зрително затруднено дете може да бъде жертва на тормоз. За съжаление, децата с очила традиционно са първите, набелязвани от побойниците. През 2005 г. Университетът в Бристол изготвя проучване, според което децата с очила са обект на тормоз 35 до 40% повече, отколкото тези, без очила. Побойниците възприемат хората с някакво зрително затруднение като слаби и следователно първостепенен обект за тяхната агресия.
2. Имайте предвид, че детето Ви може би е обект на тормоз: децата със специални нужди често заемат по-ниско стъпало в социалната йерархия сред връстниците си, липсва им система за подкрепа – което насилниците лесно разпознават. Тормозът може да бъде скрит и потърпевшите да не се оплачат от него, защото децата с увреждания често се борят с проблеми в областта на самооценката и самочувствието. Те може да не разкрият факта, че са обект на тормоз поради чувствата си на унижение, смущение или объркване. Важно е да разговаряте с детето си за различните видове тормоз. Категорично и недвусмислено обяснете на детето си, че тормозът никога не трябва да бъде толериран, и че няма нищо срамно в това, да споделиш за него.
3. Убедете се, че в училището на детето Ви са наясно със специфичните проблеми, с които то се сблъсква, когато го тормозят: Стремете се към постигане на съгласие и разбирателство с учителя и директора на детето Ви. Разяснете им същността на зрителното затруднение на детето Ви и кои са силните и слабите му страни. Например, ако замерват детето Ви с храна в училищния стол, персоналът там трябва да предприеме мерки това да не се повтори.
4. Научете детето си да отстоява позициите си: Научете детето си, че то има много какво да предложи както на съучениците си, така и на училището. Насърчете го да общува с връстниците си. Колкото повече приятели има, толкова по-малко вероятно е да стане обект на интерес от страна на хулигани, тъй като по правило те си избират за жертва необщителни хора без подкрепяща мрежа. Насърчавайте детето си да споделя, ако нещо не е както трябва. Ако останалите го възприемат като имащо силен характер, обикновено това е достатъчно, за да откаже хулиганът да го набележи като потенциална жертва.
5. Внимавайте за киберхулиганството: Киберхулиганът използва ресурсите на интернет и социалните медии, за да преследва жертвите си. Матю Капловиц, съавтор на „Как да разговаряме с детето си за тормоза и насилието в училище и продуцент на дигитална медия за ученици с увреждания, препоръчва да наглеждате компютърните дейности на детето Ви. “Обмислете инсталиране на интернет филтри за сигурност. Те ще Ви помогнат да регулирате онлайн присъствието и дейността на детето Ви. Проверявайте текстовите съобщения, за да се убедите, че детето Ви не получава нападателни съобщения. Научете детето си никога да не споделя онлайн лична информация.”
ИНТЕРВЕНЦИЯ
6. Подкрепяйте: Ако откриете, че детето ви е обект на тормоз, не чакайте! Говорете с него незабавно! Изслушайте го и го разпитайте за начина, по който се чувства. Бъдете разбираща и подкрепяща! Обяснете, че та не е виновно за това, че е обект на тормоз или, че не трябва да се срамува от това – тормозът никога не трябва да бъде толериран. Разкажете му за случай, в който Вие или някой Ваш познат е бил тормозен. Вероятно ще се развълнувате доста силно от ситуацията, но се опитайте да си придадете спокоен вид. Това е преживяване на детето Ви – и то много лично преживяване.
7. Съберете информация: Разберете всичко възможно за инцидента/тите. Кой е участвал? Какво е довело до кавгата? Колко време е продължил тормозът? Информирайте се за училищната политика за предотвратяване и прекратяване на тормоз и хулиганско поведение. Организирайте и подредете всички факти, за да подходите към ситуацията ефективно и ефикасно.
8. Споделете спокойно с представителите на училището своите тревоги: Позитивната комуникация обикновено е ключът към постигане на желаните резултати. Свържете се с учителя на детето Ви и с родителите на хулигана спокойно. Нека поведението Ви демонстрира, че целта ви е да намерите практическо решение на неприятен проблем. Останалите участници в ситуацията може да реагират отбранително, ако почувстват, че сте ядосан/а или осъдителен/а. Всички вие ще трябва да се сработите, за да намерите решение, така че елиминирайте съпротивата преди да се е появила като общувате спокойно.
9. Бъдете последователен/на: Тормозът и агресивното поведение не трябва да бъдат толерирани след като веднъж бъдат открити и докладвани. Ако тормозът продължи и учителят на детето Ви не коригира бързо и своевременно проблема, не се колебайте, за да се обърнете към по-висша инстанция. Уведомете училищния съветник/психолог или директор. Ако и това не доведе до задоволителни резултати, обърнете се към областния супервайзър. Вероятно няма да се натъкнете на съпротива, но винаги бъдете готов/а да отнесете молбата си към следващото стъпало в йерархията. Запазете писмени доказателства за всяка една комуникация и разговор, който сте провел/а с учителите и училищния екип или училищната администрация.
10. Използвайте Индивидуалния обучителен план на Вашето дете: Ако тормозът над детето Ви се базира на неговото зрително затруднение и това се отразява на ученето му, законово задължение на училището е да го прекрати. Училището също така е длъжно да осигури услуги за подкрепа, които са насочени към неутрализиране ефектите от тормоза. Уговорете си среща с Регионалния екип за подкрепа на личностното развитие на децата, за да изготвите съвместно план за действие срещу тормоза.
Финални думи: няма начин за магическо и бързо разрешаване на проблема с тормоза. Той представлява сериозна ситуация и предизвикателство, което изисква непрестанното включване от страна на родители, училищен персонал и членовете на общността. След като се справите с проблема, в което не се съмнявам, споделете опита си с общността на децата със СОП. Всички ние сме част от нея и колкото повече информация е налична, толкова по-полезно ще е това за всички. Ако пък все пак не успеете да поставите под контрол ситуацията, не се колебайте, за да се свържете с институциите и властите, отговорни за физически, психически и кибертормоз.
Оставам на разположение за следващи въпроси:

Вероника Кертикова-Тъпчева

Използвани източници: https://dcmp.org/learn/515
https://www.pacer.org/bullying/nbpm/

Добави отговор

Назад към