Занимания, когато училищата са затворени

Модератор: bisolnev

Добави отговор
puronak
Мнения: 2
Регистриран на: Пон Фев 11, 2019 7:14 pm
Име: Валери
Фамилия: Конинов

Занимания, когато училищата са затворени

Мнение от puronak » Пон Дек 14, 2020 9:03 am

Здравейте, имам близки родители на деца в начално училище, които са засегнати от тяхното затваряне в момента. Питат ме с какво могат да занимават децата, сега когато и времето е лошо и се стои повече вкъщи. Бихте ли дали някакви идеи.

redaktor
Site Admin
Мнения: 135
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Занимания, когато училищата са затворени

Мнение от redaktor » Сря Дек 23, 2020 4:30 pm

Здравейте! Всички ние се учим как да живеем в тези трудни, странни времена, в които нито учениците могат да бъдат на училище, нито родителите на работните си места. Още по-трудно става, когато детето/децата ни са със зрителни увреждания. Повечето родители се оказаха в позиция, в която не само трябва да работят дистанционно от домовете си, с всички свързани с това неудобства и затруднения, а трябва да се грижат физически за децата си в условията на затворени ясли и градини, а когато детето е в училищна възраст, да поемат и асистирането ( в много от случаите директното провеждане) на неговото дистанционно обучение. Успоредно с това да се грижат за дома си и да извършват цялата домакинска работа, която е свързана с него.
Какво можете да направите, за да внесете малко ред в този хаос, в който физическите, психическите и емоционалните ни сили са доведени до краен предел!?

Създайте предсказуема рутина
Ето няколко идеи за това как да започнете.
Структура + Предсказуемост = Очакване
Очакването позволява на детето със зрителни увреждания да запълни празните места, породени от липсата на достъп до ежедневно учене. Нещото, от което детето със зрителни затруднения има най-голяма нужда, е рутина. Ако трябва да посочим предимствата, които ни дава настоящата пандемия, то това е чувството, че всичките ни дни са еднакви като предишния. Родителите имат възможността да създадат устойчива рутина за зрително затрудненото си дете. Предимство е и че не ни се налага всяка сутрин да бързаме френетично, за да хванем автобуса или да заведем децата навреме за училище.
Сега е най-подходящият момент, за да поработите съвместно с децата си над тяхната самостоятелност, над уменията им, свързани с ежедневието. Гарантираме ви, че и вие, и те ще се почувстват горди от напредъка си, уверени в бъдещите си нови успехи, а за всички родители това би било глътка въздух в напрегнатото ежедневие.
Ако децата ви са на възраст от 3-6 години, опитвайте се да структурирате деня им по един и същ начин всеки ден. Нека те знаят кое след кое следва и нека, в зависимост от възрастта си, сами се опитат да назоват, подготвят и извършват следващото действие. Много полезни в това отношение са т.нар. „карти на рутината“, на които е изобразено (плоскопечатно или релефно) какво правим от момента на събуждането си (тоалет, оправяне на легло, закуска, свободни дейности, игри, рисуване, обяд, следобеден сън и т.н.) до момента на заспиване нощем. Те дават на детето точно това чувство на предсказуемост и сигурност, които са му толкова необходими в този момент. Можете да му покажете – „Сега се намираме тук – закусил си, време е да поиграеш с кубчета, а мама да поработи малко на компютъра. След това заедно с теб ще приготвим обяда.“

За по-големите деца
Ако детето ви е по-голямо и се справя с типичния за връстниците си график, сега е много удобен момент да поработите върху неговата независимост. Изберете някое умение заедно с детето си. Обсъдете го с експерта по полезни умения за деца със зрителни затруднения, с когото работите съвместно или с педагогическия персонал от учебното заведение. Упражнявайте умението всеки ден, като му отделяте достатъчно време. Планирайте време, в което да отчитате прогреса на детето на ежеседмична основа. Отделете време за консултация с експерт, ако изпитвате някакви затруднения – било то със степен на трудност на поставена задача/избрано умение, било за практически насоки по най-ефективното й изпълнение. Експертите по полезни умения, готварство, компютърно обучение, Брайл, работещи в НЦРС, могат да ви дадат много ценни съвети за това, как да научите детето със зрителни затруднения да оправя само леглото си, да сгъва и прибира дрехите си, да сервира и отсервира масата, да се къпе само, и пр., и пр. Не се обезкуражавайте и не позволявайте и на детето да се обезкуражи. Дори и на зрящите деца им е трудно в усвояването на нови умения и когато фрустрацията от това, че не са се справили от първия път е голяма, задача на родителя е да ги поощри и насърчи. След като детето усвои умението и го прави с интерес и удоволствие, време е да внесете нов елемент в изпълнението му. За да стане по-интересно и ненапрягащо, поднесете го под формата на игра. Използвайте хронометър за засичане времето на изпълнение и си играйте на „Казарма“. Измислете някаква малка поощрителна награда, ако се извърши задачата добре или ако детето я е постигнало в известна степен. Ако тя му е трудна, разделете изпълнението й на отделни стъпки и работете по овладяването на всяка една от тях последователно. Не бързайте, помнете каква е „голямата награда“. Всичко онова, което детето ви се научи да извършва самостоятелно, е нещо, с което няма да трябва вие да се ангажирате и е още едно нещо, което то ще може да прави само и за себе си и за в бъдеще! Златното правило е едно и важи както за родители на деца със зрителни затруднения, така и за родители на такива без. Не бързайте да помагате! Дайте на детето си възможност само да се опита, да сбърка, да не успее, да размисли къде и в какво е сбъркало, да помисли как да разреши проблема, и да се опита отново. Това е най-важното умение, на което то ще се научи и което ще му служи цял живот. Не е важно дали днес или следващия месец ще се научи да подрежда гардероба си. Важното е да се научи да опитва, да греши, и пак да опитва.

За деца, изпитващи затруднения – работете върху изграждането на концепции и представи
Ако детето Ви не се справя с обичайните занимания и задължения на деца на неговата възраст и не разбира какво и защо се изисква от него, обмислете следната стратегия. Помислете за домашни/семейни задължения, които извършвате всеки ден като част от домакинската работа, и помислете как детето може да се включи в тях по начин, който ще му е полезен и който то ще успее да разбере.
Да не говорим на теория, а да разгледаме пример от практиката. Например прането. Разучавайте с детето концепцията за МОКРО и ТОПЛО.
Накарайте детето да ви помага с изваждането на прането от пералнята и по време на тази дейност говорете с него на темата за МОКРО. Наблягайте на думата МОКРО. Докато миете ръчичките, лицето на детето, докато го къпете под душа или във ваната - говорете и обяснявайте за МОКРО. Отделете месец (или 6 – според това колко е нужно!) в ангажирането на детето да ви помага да премествате МОКРИТЕ дрехи от пералнята в сушилнята (или на простора), в избърсването на лицето и ръцете с МОКРА кърпичка, в подсушаването на МОКРИЯ кухненски плот, в почистването с МОКРА кърпа на мястото за хранене. Поставете вашите ръце под ръцете на детето, свийте ги в шепа, и го научете как само да измива лицето си; разрешете му, когато навън времето е топло, а е валяло дъжд, да играе в/с локвите. Когато сте готови и детето добре е разучило концепцията за МОКРО, вземете две кърпи – едната МОКРА, другата суха, подайте ги на детето и го оставете да почувства и разучи всяка една от тях. След това го помолете да ви даде МОКРАТА, и да я използва след това, за да почисти мястото, на което се е хранило или цялата, ако желае и може.
Що се отнася до ТОПЛО, детето може да бъде ангажирано да вади дрехите от сушилнята веднага, след като тя приключи работа, за да чуе звуковия сигнал за нейното спиране и да почувства колко ТОПЛИ са те. Ако детето ви обича да яде курабийки, хляб, супа, да пие чай или просто да обвие ръчички около чашата ви с кафе – използвайте ги за да онагледите концепцията за ТОПЛО. Не ги поднасяйте горещи, охладете ги леко, но все пак ги поднесете докато са още достатъчно ТОПЛИ, за да може детето да почувства топлината. Правете връзката и докато се храните – кажете на детето: „Ани, чувстваш кифличката ТОПЛА в ръката си докато я държиш, и ТОПЛА в устата си докато я дъвчиш.“ Ако времето е ТОПЛО, говорете за него като за такова. Помогнете на детето да изследва външния свят като подържи в ръката си камък, ЗАТОПЛЕН от слънцето.
• След като многократно се упражнявате в тези дейности, можете да преминете към следващата стъпка, като дадете на детето да подържи два предмета и нека то ви покаже кой от тях е ТОПЛИЯТ.
• Включвайте детето в тези повтарящи се дейности ВСЕКИ ПЪТ, когато ги извършвате. Мозъкът търси повтаряемост. Също така отбелязвайте и други дейности, при които срещате тези концепции, и включвайте детето в тях.
• Бъдете детектив. Търсете други концепции, които биха били полезни за детето Ви! Намерете начини да включвате детето си в ежедневните ситуации и дейности и го правете постоянно и редовно!
Пандемията създаде уникален свят, в който границата между дом, училище и работно място се разми и изчезна. Част от нашето адаптиране към тази нова реалност е да открием предимствата, които тя създаде и да се възползваме от тях, така че и ние като родители, и нашите деца да излязат от тази пандемия с нови умения, които ще ни направят по-подготвени за живота обратно в обществото. Нека използваме това време в семейните си „пашкули“, за да метоморфизираме, подобно на гъсеницата и така отлетим като пеперуди, след като ограниченията отпаднат и в обществото отново заживее заедно и съвместно.

Вероника Кертикова-Тъпчева

Използвани източници:
https://www.pathstoliteracy.org/blog/be ... e-learning
https://www.pathstoliteracy.org/blog/ex ... expedition

Добави отговор

Назад към