Страница 1 от 1

Специални учебни програми

Публикувано на: Пон Фев 11, 2019 10:28 am
от ivanova
Здравейте, детето ми е със зрително увреждане, с документ от ТЕЛК, бих искала да получа повече подроности за специалните учебни програми за такива деца. Предварително благодаря.

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Пон Фев 11, 2019 1:45 pm
от vkertikova
Здравейте, госпожо. В следващите редове ще опитам да систематизирам специалните учебни програми и предмети в двете училища за деца с нарушено зрение в страната - в гр. София и гр. Варна. Ако желаете да получите допълнителни подробности относно някой от разгледаните въпроси, моля, не се колебайте да отбележите.
Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. на Министерството на образованието и науката относно учебния план постановява, че Специалните учебни програми се изучават в специалните училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания - увреден слух или нарушено зрение. В тях се осъществява обучение в зависимост от спецификата на конкретното училище и с цел подпомагане на цялостното развитие на ученика с увреден слух или с нарушено зрение, като конкретните специални учебни предмети и тяхното разпределение по класове, етапи и степени се определят в училищния учебен план в съответствие с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Учебното време за обучение по всеки от специалните учебни предмети в училищния учебен план е с не по-малко от 2 и с не повече от 4 учебни часа седмично.
Специалните учебни програми за деца с нарушено зрение в двете специализирани училища в страната включват предметите Зрително подпомагане, Ориентиране и мобилност, Полезни умения, Психолог, Логопед.
Обучението по Зрително подпомагане е индивидуално и обхваща всички ученици, които имат зрително възприятие от перцепция на светлина до най-висока степен на слабо зрение. Индивидуалната програма се разработва след запознаване с медицинската документация, консултация с офталмолог и изследване на зрителното функциониране на детето. Тя включва зрителните умения, които трябва да се формират и развият в процеса на обучение (интерес към зрителния стимул; откриване и проследяване на обект; различаване и разпознаване на триизмерни предмети и модели, на двуизмерни изображения; зрителна и моторно-двигателна координация и др.)
Зрителното подпомагане включва и обучение в използване на средства за слабо зрение:
• неоптични (различни видове осветление, цветни филтри, поставки за четене и др.)
• оптични (ръчни и настолни лупи, монокуляри, бинокли и др.)
• електронни (настолни и портативни увеличители)
• усвояване на специфични четивни техники
Целта на обучението по зрително подпомагане е развитие на функционалното зрение и ефективното му използване в обучението, всекидневието, семейната среда и професионалната подготовка, както и съчетаване на постигнатото равнище на зрителна ефективност с другите сензорни канали за информация: тактилни – брайл, релефни изображения; слухови – синтетична реч.
От особено значение за изграждането на децата със зрителни увреждания като самостоятелни и независими личности са уменията усвоявани в часовете по ориентиране и мобилност. Програмата се осъществява чрез индивидуални занимания и е съобразена с възможностите, психо-моторното развитие и потребностите на всеки ученик. Тя включва развитие на представите за собственото тяло, изграждане на пространствени представи- малко и голямо пространство. Развитие на умения за използване на останалите запазени анализатори - слух, обоняние, осезание. За да се пристъпи на по-късен етап към самостоятелно придвижване с бял бастун, детето трябва да може да определя адекватно позицията си спрямо отправни ориентири в околното пространство. След усвояване и затвърждаване на уменията посочени по-горе се пристъпва към прилагането им по маршрути.

Програмата по полезни умения е една от специалните програми, които са от особено значение за учениците с нарушено зрение. Тя включва развитие на всекидневни, социални и общи умения. Обучението има практически характер и допринася за придобиване на умения за бъдещия самостоятелен и независим живот на децата. То включва развитие на умения за поддържане на лична хигиена, грижа за дрехите, медицински грижи и разпознаване на лекарства, почистване и подреждане на дома, пазаруване и готвене и др.
Освен тези дейности, учениците се подготвят за участие в обществения живот и различни социални взаимоотношения, което им дава увереност в живота - умения за социално адекватно поведение, умения за боравене с документи и други.
Психологическата рехабилитация, провеждане в специализираните училища за деца с нарушено зрение е насочена към ранна диагностика и терапия на деца със зрителни нарушения и с множество увреждания - ДЦП, аутизъм и др. Диагностичните функции на екипа от психолози включва диагностика на психо- моторното, психо- социалното развитие и когнитивните умения. В хода на провежданите терапевтични дейности се осъществяват индивидуални и групови занимания, консултиране и обучение на родители. Специално внимание се обръща на психологическата подкрепа на деца, навлизащи в пубертета и такива от високо рискови семейства. Провеждат се индивидуални и групови занимания с учениците за превенция на насилието в училище, употребата на наркотични вещества, сексуално възпитание. Преодоляването на фрустрацията в резултат на зрителния проблем е обект на интензивна психологическа намеса чрез провеждането на индивидуални занимания.

Логопедът е важна част от структурата на специалните програми в училищата. Той обхваща всички деца с езиково-говорни нарушения, работи и с деца с множество увреждания. Провежда ранна диагностика, превенция и терапия на предречевото развитие и на езиково – говорните нарушения. Прилага логопедична терапия при деца с нарушено зрение, както и при такива със съпътстващи заболявания като ДЦП, нарушения в развитието, генерализирани разстройства в развитието, генетични синдроми и др. Прилага терапия при дизартрия, диспраксия, нарушения на артикулацията, заекване, дисграфия и др. Логопедът е обучен да провежда и занимания по комуникация – обучение в комуникативни стратегии и обучение на родителите като ко-терапевти. Провежда индивидуални и групови терапии.

Вероника Кертикова-Тъпчева

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Сря Фев 13, 2019 11:22 am
от ivanova
Да, ако може да разкажете по-подробно за полезните умения, които се изучават в училище. Вкъщи се опитваме да учим на някой неща, но не се получават много, тя предпочита някой друг да ги свърши вместо нея.

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Сря Фев 27, 2019 8:03 pm
от redaktor
Със Заповед № РД 09-1015/15.06.2009 г. Министерството на образованието и науката утвърждава Учебна програма по полезни умения за деца и ученици с нарушено зрение. Изхожда се от общата концепция, че подготовката за самостоятелен и независим живот, като една от основните цели в обучението на зрително затруднени деца и ученици у нас, се осъществява главно чрез учебните програми по специалните учебни предмети. Водещо място сред тях заема учебната програма по полезни умения. В програмата са разписани основните положения, както са посочени и най-съществените моменти в структурата на занятието. Разписани са програмите за четири часа седмично индивидуално обучение за децата и учениците от всяка паралелка от подготвителен до XII клас.
Развитието на информационните технологии, бързите промени в ежедневието, в образованието, в обществените и социални отношения изправят децата и учениците с нарушено зрение пред нови предизвикателства и нови потребности. Това доведе до необходимостта от промяна на съдържанието на тази специална учебна програма. Нейната основна цел е да предложи разнообразие от общи познавателни, всекидневни и социални умения като основа за бъдещ самостоятелен и независим живот в контекста на цялостното развитие на зрително затруднените деца и ученици.
По своята същност новата учебна програма запазва три групи полезни умения като тематично ги разнообразява и обогатява.
1. Формирането на общи познавателни умения е свързано с цялостното познавателно развитие на зрително затруднените деца. Тук е предвидено усвояване на методи, средства и техники за активно изследване на предмети и обекти от околната среда, измерване и сравняване на предмети, развитие на пространствените представи, познания за цвят у незрящите от рождение, развитие на представата за себе си и пр. Включването на разнообразните задачи на Пиаже има не само важно диагностично, но и ефективно коригиращо значение за децата и учениците с увредено зрение.
2. Голямо внимание е отделено върху развитието на всекидневните умения, тъй като те са практическата основа за самостоятелен и независим живот. Целта на този раздел, преподаван на различни равнища, е да се формират практически умения за ефективно справяне с голямото разнообразие от нужди във всекидневния живот, като се започне от грижите за себе си, поддръжка на дома, разпознаване на пари и др.
3. Социалните умения заемат значителна част от програмата по полезни умения. Тук основната цел е да се развият уменията за вербално и невербално общуване, преодоляване на различни бариери в обществото и справяне с разнообразни ситуации. От методическа гледна точка е особено важно формирането на полезни умения да отговаря на еднакви изисквания и стандарти, което означава, че тяхното практическо равнище трябва да бъде еднакво качествено, независимо къде се извършва обучението - в специално или в общообразователно училище, в малко селище или в голям град. Друго важно изискване е придобитите практически умения ефективно да се използват в различни практически ситуации, например: в дома, в училището, на обществени места, в градска урбанистична и субурбанистична среда. Обучението по полезни умения се извършва индивидуално, но то не изключва и групови занятия, когато това е необходимо и полезно за учениците по определени теми.
В преподаването няма строго определени схеми, но може да бъдат посочени най-съществените моменти в структурата на занятието:
1. Индивидуално оценяване на базисното равнище на полезните умения на детето или ученика. Това е изключително важно, за да се установят силните и слабите страни в практическото функциониране на детето или ученика и неговите индивидуални потребности от полезни умения. Оценяването може да се осъществи с широко разпространените в нашата практика чек-листове, наблюдение и интервю с родителите.
2. Определяне на целта на занятието. Учителят и детето или ученикът заедно трябва да обсъдят върху какво умение ще работят.
3. Мотивиране на детето или ученика. Детето или ученикът трябва практически да разбере и осъзнае защо е необходимо да усвои дадено умение и как то ще подобри неговата самостоятелност и независимост.
4. Разделяне на дейността по овладяване на отделни операции и тяхното последователно практическо усвояване. Тук учителят трябва да си отговори на два въпроса - как аз го правя и кой е най-лесния начин за конкретното дете или ученик да го направи. Докато не се усвои дадена операция не бива да се преминава към следващата.
5. Практическо затвърждаване на усвоеното полезно умение. Необходимо е да се направи насърчаваща оценка на постигнатото от детето или ученика.
6. Практическо демонстриране на усвоеното умение в различни естествени ситуации.
7. Посттренингово оценяване на напредъка на детето или ученика. Освен текущо оценяване по време на обучението е необходимо в края на всяка учебна година да се прави посттренингово оценяване, за да се установи напредъка на детето или ученика. Резултатите следва да бъдат докладвани на екипа в детската градина или в училището и вписвани в индивидуалната образователна програма на детето или ученика. Постиженията от обучението не се оценяват с качествена и количествена оценка, а само с качествена оценка, която не влияе върху успеха от обучението по учебните предмети от задължителната и задължителноизбираемата подготовка от учебния план.
Полезните умения трябва да бъдат интегрирани в обучението по другите специални учебни предмети – ориентиране и мобилност и зрително подпомагане, а така също и в учебните програми от задължителната и задължителноизбираемата подготовка от учебния план. Това дава възможност по преценка на учителя да се използва интердисциплинарния подход при определени теми за групови занятия.
Обучението по полезни умения може да се извършва на различни подходящи места като се използва училищната сграда с разнообразието от помещения в нея, двора, квартала, населеното място и др.
Полезни умения могат да преподават учители със специална квалификация по педагогика на зрително затруднените, които имат добър практически опит в различните основни групи умения. Като партньори в обучението, когато това е възможно, родителите могат много да допринесат за упражняване на придобитите умения в реалния живот. Интегрираните ученици трябва да получат обучение по полезни умения от ресурсния учител и/или чрез краткосрочни курсове и консултации в специалното училище.
За по-голяма прегледност ще изложим учебната програма, разбита по класове. Предвидени са четири часа седмично индивидуално обучение за децата и учениците от всяка паралелка от подготвителен до XII клас

ПОДГОТВИТЕЛЕН КЛАС
Слухова интерпретация на околната среда
1. Идентифициране на звукове
а) сравняване на честоти
• този звук е по-нисък от другия
• този звук е по-висок от другия
• този звук е същия като другия
б) идентифициране на звук от музикални инструменти
в) идентифициране на звук от немузикални инструменти • от клаксони • от свирки
г) локализиране на звуци около тялото
• по часовниковата стрелка
• над и под ученика
2. Техники на изследване на предмети в малкото пространство
а) общо представяне на модела за тактилно изследване
б) запознаване с първия етап от модела - търсене на предмета до неговото откриване
г) етап на осъществяване на първоначален тактилен контакт
д) етап на подробно тактилно изследване
е) заключителен етап
ж) практическо приложение на последователността на етапите на модела
3. Развитие на пространствените представи
а) горе – долу
б) отпред – отзад
в) дясно – ляво
г) вътре – вън
д) тук – там
е) близо – далеч
ж) до
4. Сравняване на предмети и измерване с трети предмет
а) по-голямо, по-малко
б) еднакво
5. Елементарни грижи за дрехите
а) обличане, събличане
б) откопчаване, закопчаване
в) разпознаване, скатаване
г) цип
6. Грижи за обувките
7. Поддържане на лична хигиена
8. Физическа представа за собственото тяло
9. Усвояване на елементарни умения за хранене

ПЪРВИ КЛАС Слухова интерпретация на околната среда
1. Идентифициране на звукове
а) сравняване на честоти
• този звук е по-нисък от другия
• този звук е по-висок от другия
• този звук е същия като другия
б) идентифициране на звук от музикални инструменти
в) идентифициране на звук от немузикални инструменти • звънец на ж.п. прелез • клаксони • свирки
г) локализиране на звуци около тялото
• по часовниковата стрелка
• над и под ученика
д) звуци от природата, животни
2. Техники на изследване на предмети в малкото пространство
а) обобщаване и затвърдяване на усвоения вече модел
3. Развитие на пространствените представи
а) горе – долу
б) отпред – отзад
в) дясно – ляво
г) вътре - вън
д) тук – там
е) близо – далеч
ж) до
4. Сравняване на предмети и измерване с трети предмет: по-голямо, по-малко, еднакво 5. Следване на права линия
а) измерване на малки разстояния с пръсти, с ръце
б) проследяване на прав ръб
6. Сравняване на предмети и фигури по определени признаци
7. Задачи на Пиаже за съхранение на субстанцията (веществото)
8. Елементарни грижи за дрехите
а) обличане, събличане
б) откопчаване, закопчаване
в) разпознаване, скатаване
г) цип
д) почистване
9. Грижи за обувките
10. Поддържане на лична хигиена
11. Запознаване с кухненски съдове
12. Умения за правилно хранене

ВТОРИ КЛАС
1. Общуване с познати хора
2. Общуване с непознати хора
3. Етикеция
а) поздравяване, сбогуване
б) здрависване
в) Да и Не чрез кимане
г) възприемане на собственото зрително увреждане
4. Задачи на Пиаже за съхранение на субстанцията
5. Задачи на Пиаже за подреждане в серии по височина, дължина, тегло и форма
6. Познание за цвят
а) необходимост от познания за цвят
б) топли и студени цветове
7. Умения за пакетиране
8. Подреждане на пътна чанта
9. Наливане и изливане на течности
10. Подреждане на маса за хранене
11. Поддържане на лична хигиена

ТРЕТИ КЛАС
1. Запознаване с релефните плоско-печатни букви
2. Запознаване с релефните плоско-печатни цифри
3. Изработване на буквите и цифрите с пластилин
4. Разпознаване на парите
а) на монети
б) на банкноти
в) разпознаване на суми от монети и банкноти
5. Средства за телефонна комуникация
а) ползване на телефонен автомат
б) ползване на домашен телефон
в) разпознаване и предназначение на мобилен телефон
6. Естетика в облеклото
7. Познания за цвят
а) основни цветове
б) хармония на цветовете
8. Общуване
а) самопредставяне
б) запознаване с непознат
9. Задачи на Пиаже за подреждане в серии по височина, дължина, тегло и форма
10. Задачи на Пиаже за съхранение на субстанцията
11. Посещение на сладкарница
12. Пазаруване в магазин за хранителни стоки
13. Увиване и връзване на подарък
14. Подреждане на багаж в куфар и пътна чанта

ЧЕТВЪРТИ КЛАС
1. Използване на специални дозатори – за течности, за насипни вещества
2. Измерване на дължини – брайлов метър, сантиметър, ролетка
3. Работа с брайлови теглилки
4. Мимика и жест
а) формиране на естествена поза
б) развитие на различни видове жестове
5. Вербални аналози на Пиаже
6. Задачи на Пиаже за подреждане в серии чрез вербална транзитивност
7. Брайлови часовници – ръчен, будилник, кухненски будилник
8. Брайлов компас, барометър
9. Грижа за дрехите – ръчно пране и простиране

ПЕТИ КЛАС
1. Умения за ясен и правилен говор
а) упражнения върху различните звукосъчетания
б) словото като комуникативно средство, говорно общуване с адресат
2. Мимика и жест - развитие на различни видове жестове
3. Запознаване с работата на училищната библиотека; използване на каталози
4. Изписване на печатни букви с шаблон
5. Адресиране на плик
6. Подписване на плоско-печатен шрифт
7. Грижи за дрехите - ръчно пране и простиране
8. Гладене и сгъване
9. Етикеция на сервирането
10. Използване на вилица и нож при хранене
11. Готварство
12. Пазаруване

ШЕСТИ КЛАС
1. Запознаване и използване на аудио техника
2. Диктофон - предназначение и използване
3. Изготвяне на резюме върху брайлов текст чрез използване на диктофон
4. Използване на видео техника
5. Специфични умения при посещение на обществени места - кино, театър, концерт, ресторант, дискотека
6. Получаване на информация по телефона - разписания в транспорта, поръчване на такси, информация за културни прояви
7. Разпознаване и използване на лекарства
8. Овладяване на прав шев
9. Пришиване на различни видове копчета
10. Гладене и сгъване на дрехи
11. Почистване на битова стая
12. Измиване на прозорци
13. Готварство
14. Пазаруване

СЕДМИ КЛАС
1. Брайлови и говорещи списания у нас
2. Използване на ножица и лепило
3. Използване на тиксо и подлепващи материали
4. Използване на копчета капси и токи
5. Запознаване с шевна машина. Овладяване на прав шев
6. Елементарен ремонт на дрехи
7. Почистване на санитарни помещения
8. Театрални игри
9. Танци
10. Електродомакински уреди
11. Готварство
12. Пазаруване

ОСМИ КЛАС
1. Запознаване с някои основни положения от устава на Съюза на слепите в България (ССБ)
2. Организационна структура на ССБ
3. Права и задължения на слепите граждани в Република България
4. Попълване на различни формуляри
5. Цветята в стаята и дома
6. Цветята като подарък – разпознаване, подбор и аранжиране
7. Елементарен ремонт на дрехи
8. Ползване на домашна пералня
9. Ползване на прахосмукачка
10. Подреждане и използване на домашен хладилник
11. Готварство
12. Пазаруване

ДЕВЕТИ КЛАС
1. Посещение на лекар
2. Посещение на очен лекар - информация за състоянието на очите
3. Разпознаване на лекарства
4. Подреждане на домашна аптечка
5. Оказване на първа помощ у дома
6. Ползване на специални символи за нарушено зрение
7. Общуване със служебни лица - в поща, в банка, в специални служби
8. Използване на туристическа екипировка
9. Мерки за сигурност и безопасност при туристическа екскурзия
10. Посещение на театрална зала. Информация за театрално изкуство
11. Модерни танци
12. Посещение на дискотека
13. Маркиране и подреждане на хранителни продукти
14. Готварство
15. Пазаруване

ДЕСЕТИ КЛАС
1. Разпределение на свободното време
2. Игри за свободното време. Хоби
3. Култура на поведение в домашна обстановка и на обществени места
4. Култура на изказването и поднасяне на различни приветствени слова
5. Култура на поднасяне на цветя и подаръци по различни поводи
6. Запознаване с визуални изкуства - кино, изобразително изкуство, балет
7. Елементарна пантомима
8. Използване на светлинен и звуков индикатор. Видове ф(_ЬaЋ†__–
9. Пътуване в чужбина
10. Запознаване със специални улеснения в транспорта
11. Грижа за дрехите
12. Готварство
13. Пазаруване

ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС
1. Мода в облеклото
2. Подбор на дрехи за определени случаи
3. Дамска и мъжка козметика
4. Завързване на вратовръзка
5. Майчинство - грижи за бебето
6. Бащинство
7. Взаимоотношения в семейството
8. Разпределение на семейния бюджет
9. Ползване на различни ателиета за услуги
10. Контрол върху израза на лицето
11. Лична сигурност и безопасност
12. Участие в избори. Гласуване
13. Готварство
14. Пазаруване

ДВАНАДЕСЕТИ КЛАС
1. Запознаване с устава и правилника на ССБ
2. Откриване и поддържане на банкова сметка. Внасяне и теглене на пари
3. Търсене на юридическа консултация
4. Подготовка за участие в интервю за постъпване на работа
5. Подготовка за участие в конкурси
6. Ползване на обществени библиотеки
7. Приспособяване към трудовия колектив
8. Участие в публична дискусия
9. Дамска и мъжка козметика 10. Завързване на вратовръзка
11. Майчинство и бащинство
12. Ползване на услугите на салони за красота, SPA центрове и фитнес клубове
13. Готварство
14. Пазаруване

Източник: http://mon.bg/bg/28


Надявам се да съм отговорила в пълнота на въпроса Ви.
Вероника Кертикова-Тъпчева

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Чет Мар 14, 2019 12:00 pm
от ivanova
Ако може да разкажете и за зрителното подпомагане, и за ориентирането и мобилността.

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Съб Мар 23, 2019 6:43 pm
от redaktor
Учебната програма по зрително подпомагане е ориентирана към деца с остатъчно зрение, обучаващи се в масови училища. Тяхното зрително възприятие може да се движи в много широки граници – от перцепция на светлина до най-висока степен на слабо зрение. Оттук следва, че техните възможности са много разнообразни и различаващи се, следователно такива са и нуждите и предизвикателствата пред тях. Независимо от факта, че до днес не съществува унифицирана дефиниция за слабо зрение, тук можем да се позовем на една от най-популярните, гласяща че слабо зрение е „зрително увреждане, достатъчно тежко, за да пречи на изпълнението на всекидневните задачи, но все пак позволяващо известно полезно зрително различаване. Това зрение не може да бъде коригирано до нормално зрение с обикновени очила или контактни лещи и може да варира от леко до дълбоко зрително нарушение”, Луек (2004).
Причините за слабото зрение също са много и разнообразни, някои от тях са вродени и генетични, други са придобити след раждане. Съвременната наука е установила около 200 причини за слабото зрение, които синтезирано могат да се редуцират до 4 основни групи:
1. Стеснено зрително поле.
2. Нарушения в оптичната система на окото.
3. Проблеми на светлинното възприемане.
4. Нарушения в двигателната система на окото.
Липса на унифицирана дефиниция съществува и около понятието “слабовиждащ”. Засега най-конкретна и широкообхватна е тази на Корн и Коениг (1996): „Лице, което изпитва трудности при изпълнението на задачи дори с предписани коригиращи средства, но което може да подобри своята способност за изпълнение на тези задачи чрез компенсаторни зрителни стратегии, средства за корекция на слабото зрение и други помощни средства, както и чрез модификация на околната среда.”
Известно е, че от общата група на зрително затруднени деца, децата с някакво остатъчно зрение са над 80%. Условно децата със слабо зрение могат да се разделят на две основни групи:
- зрителноучащи, които могат да използват зрението си в редица учебни дейности;
- деца с ниска зрителна перцепция, които могат да си служат със зрението за ориентиране, за елементарни всекидневни дейности и за предпазване от опасности.
В основата на ефективното използване на слабото зрение лежи теорията на проф. д-р Натали Барага, според която използването на слабото зрение няма да го увреди или допълнително намали и ограничи, а ще доведе до развитие на неговите функции. Въз основа на тази концепция човешкото зрение се разделя на физическо и функционално. Физическото зрение включва медицински показатели като зрителна острота, зрително поле и пр. То може да се измери със специфични методи и може да се подобри в резултат на медицинско третиране. Функционалното зрение е степента, в която човек използва своето физическо зрение. Именно то е обект на специалния учебен предмет Зрително подпомагане.
В развитието на функционалното зрение съществуват две главни направления: перцептивно и познавателно.
Перцептивното направление е свързано със зрителните функции. От съвременно гледище те се подреждат в следната последователност:
- зрителна острота,
- зрително поле,
- контрастна чувствителност,
- светлинна чувствителност,
- цветоразличаване,
- зрително моторен контрол,
- акомодация.
От когнитивно гледище зрителните възприятия предлагат пет възможности:
- възприемане на предмети;
- възприемане на форма и контур;
- възприемане на пространство;
- възприемане на движение;
- възприемане на цвят.
Зрителните функции са динамична величина и подлежат на развитие. В този смисъл, основната цел на обучението по зрително подпомагане е да помогнем на ученика по-ефективно да използва своето слабо зрение в обучението, във всекидневния живот и в бъдещата му професионална дейност.
Основните понятия в обученията по ефективно използване на слабото зрение са зрително функциониране и зрителна ефективност.
Зрителното функциониране се определя от Барага (1979) като процес на зрителна перцептивност и познавателно развитие. Неговото практическо разбиране се състои в това да научим детето да вижда и да интерпретира понятията. Зрителното функциониране няма пряка връзка нито с клиничната картина, нито с патологията.
Зрителната ефективност е постигнатото “равнище на зрителното функциониране“. За всички ученици, успешно постигнали целите и очакваните резултати от обучението си по индивидуална образователна програма, можем да кажем, че са развили определено равнище на зрителна ефективност. Едно дете може да е постигнало справяне с всички задачи на програмата по зрително подпомагане и да е в състояние да подобри своето четене, докато друго е постигнало успешна координация око-ръка, но не е могло да достигне до използване на шрифтове.
Най-важен атрибут на зрителната ефективност е близката зрителна острота. Върху нея трябва да се концентрира вниманието в часовете по зрително подпомагане.
Учебните часове в България съответстват на конкретните потребности на всеки ученик, но не са повече от 4 часа седмично за деца от подготвителна група и за ученици от І до VІІІ клас и до 2 часа седмично за ученици от IX до ХІІ клас.

Основни цели на обучението.
Още през 1983 г. в България е разработена първата програма по зрително подпомагане. Действащата в момента програма е в резултат на натрупания близо 30-годишен опит на зрителните терапевти и на научните изследвания с подкрепата на специалните учители на ученици с нарушено зрение. Това е една комплексна програма, съобразена с развитието на новите реалности в световната теория и практика на подпомагането на зрително затруднените, свързана с ефективното използване на слабото зрение, която съдържа:
- разнообразие от оценъчни процедури и обучаващи програми;
- включване на деца от предучилищна възраст и на деца с множество увреждания;
- разширяване на функционалния характер на зрителните задачи;
- обучение в използване на неоптични и оптични средства;
- развитие на специфични четивни техники;
- употреба на електронни средства.
Учебната програма по зрително подпомагане си поставя следните основни цели:
1. Мотивиране на ученика за осъзнаване на своя индивидуален зрителен потенциал за активно подбиране, пресяване и интерпретиране на информацията от околния свят.
2. Чрез директно и индиректно експериментиране подпомагане на ученика в овладяването на подходящи техники и средства за формиране и развитие на основни зрителни понятия.
3. Основаване процеса на развитие на функционалното зрение върху три основни координации: око - ръка, око - крак и око - реч.
4. Въз основа на индивидуалните нужди и възможности усвояването от ученика на използването на подходящи оптични средства и решаване на задачи за близки, средни и далечни разстояния.
5. Интегриране на придобитите практически умения за ефективно използване на слабото зрение в обучението по другите специални учебни програми, в останалите учебни предмети, във всекидневието, в професионалната подготовка и в семейната среда.
6. Съчатаване на постигнатото равнище на зрителна ефективност с възможностите на други сензорни канали за достъп до информация, като брайл, релефни изображения, говоряща книга, синтетична реч, компютърна грамотност и др.

Методически особености на часовете по зрително подпомагане
Зрително подпомагане се преподава от квалифициран учител на зрително затруднени ученици. Важна практическа стъпка при обучението е подходящото организиране на заобикалящата среда, тъй като тя гарантира външните условия за ефективно използване на слабото зрение. Ясно е, че основната част от обучението е необходимо да се провежда в специално оборудван кабинет по зрително подпомагане, но ако такъв липса, всеки един кабинет може да изпълнява същите функции за нуждите на занятията, като ефективно трябва да се използва цялата околна среда в малкото и голямото пространство: различните видове училищни помещения, коридорите, столовата, двора и околността. Домът на детето е не по-малко подходяща среда.
Обучението в ефективно използване на слабото зрение включва два основни етапа: оценяване на зрителните функции и обучение в зрителна ефективност.
Оценяването е необходимо, за да се установи как детето си служи с функционалното си зрение във всекидневните дейности, в обучението и в социални условия, за да може учителят-терапевт да разработи индивидуална програма за обучение по зрително подпомагане. Оценяването на слабото зрение е неразделна част от цялостното комплексно педагогическо оценяване на детето.
Преди започване на обучението е необходимо у детето да се формират положителни мотиви за обучение. На достъпен език трябва да му се обясни, че уроците няма да увеличат неговото зрение, но ще помогнат за по-доброто му използване. Същите пояснения следва да се представят на родителите, които са неизменна и много важна брънка от процеса на обучение.
При представяне на зрителната задача на ученика трябва да се даде достатъчно време за съсредоточаване, оглеждане и вглеждане, т.е. за зрителна ориентация в ситуацията. Това произтича от особеностите на слабото зрение. Правилно поставената цел на занятието, спокойният тон на общуване, похвалите и за най-малкото постижение формират воля и стремеж за активно използване на слабото зрение.
Както по останалите специални учебни предмети, така и в обучението по зрително подпомагане не се поставя количествена, а качествена оценка.
Тази програма включва 3 основни модула: обучение на деца от подготвителна група, на ученици в училищна възраст и на деца и ученици с различна степен на нарушено зрение и с множество увреждания.
Задачите в програмата, разбира се, не могат да бъдат еднакво приложими за всички ученици със слабо зрение, тъй като съществуват индивидуални различия в тяхното познавателно развитие. Обучителят по зрително подпомагане е свободен да осъществява подходящи зрителни дейности и извън тази програма. Оптималният подбор трябва да се извърши от зрителния терапевт, тъй като той най-добре познава нуждите и възможностите на всяко едно дете със зрителни затруднения. Тъй като всеки ученик се движи със строго индивидуален темп, изпълнението на програмата ще бъде твърде различно във времето и в постигнатото ниво на уменията.
Работата по ефективното използване на слабото зрение вече не може да остане само в рамките на специалните училища. Развитието на включващото/приобщаващото обучение изисква някои часове по зрително подпомагане освен с кратки курсове в специалните училища да бъдат осъществени от квалифицираните ресурсни учители на зрително затруднени в детските градини и в училищата, в които тези деца и ученици се обучават.

Оценяване на зрителните функции
1. Събиране на предоценъчна информация.
2. Клинично оценяване.
3. Формално и неформално оценяване на зрителните функции.
4. Разработване на индивидуална програма.

Източници:
1. https://books.google.bg/books?id=mve0LP ... ga&f=false

2. https://books.google.bg/books?id=ro2mWx ... &q&f=false

3. http://www.mon.bg/bg/28

В следващата си публикация ще предам съдържанието на конкретните учебни програми по класове.

Вероника Кертикова-Тъпчева

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Пет Юли 05, 2019 4:16 pm
от vkertikova
Предоставям на вниманието ви и учебните планове по зрително подпомагане в отделните класове.
ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА

1. Упражнения за работа със светлина.
2. Наблюдение през прозореца на играещи деца.
3. Откриване на игровите съоръжения на детската площадка и установяване дали има свободно място на люлката и пързалката.
4. Игри с топки с различна големина и текстура.
5. Разделяне на близки обичани предмети, като това се съчетава с реч.
6. Използване на елементарни предмети и игри за сглобяване.
7. Използване на кули, направени от строител, като детето следва да бутне най-близката и най-тънката от тях.
8. Представяне на различни форми в множество цветове, включително черно и бяло.
9. Обличане на детето в ярки и контрастно оцветени дрехи.
10. Игри с различни играчки и взаимодействие с хора.
11.Сортиране и групиране на предмети по цвят и дължина чрез последователни действия.
12. Използване на зрение докато детето изследва размерите и теглото на предметите.
13. Запознаване с форми чрез различни контури, последвани от включване на реални предмети.
14. Използване на силни цветове върху контрастиращ фон.
15. Вземане на парчета плод от контрастно оцветена фруктиера.
16. Разговори върху действия, представени чрез елементарни рисунки. Детето да повтаря, това, което вижда.
17. Разкриване на детайли и разделяне на фигури в рисунки от околната среда.
18. Събиране на фигури чрез карти с техните детайли.
19. Разглеждане на абстрактни рисунки с вътрешни и външни детайли. Основният детайл да бъде разположен в центъра.
20. Разглеждане на фигури с липсващи части.
21. Запознаване с абстрактни символи: букви, думи символи.


I – XII клас

Формиране и развитие на елементарни зрителни умения
Работа със светлина
1. Откриване и проследяване на светлинен източник.
2. Проследяване на светлинен източник, извършващ хоризонтални, вертикални и кръгови
движения.
3. Фиксиране на два светлинни източника, които непрекъснато сменят местоположението си чрез
движения на очите и главата.

Зрителна и тактилно-двигателна координация
4. Зрително и тактилно проследяване на светлина от джобно фенерче, движеща се върху обект.
5. Самостоятелно изследване на предмет чрез светлина от джобно фенерче.
Координация между зрително проследяване и моторно- двигателни умения
6. Зрително възприемане и докосване лице на кукла.
Зрително откриване и посочване на обекти от група
7. Разглеждане и назоваване на разноцветни играчки и предмети от всекидневието
8. Приближаване към група предмети и назоваване на зададен предмет.
9. Назоваване на определен предмет от група предмети и посочването му с показалка.
Преминаване към посочване на картинки, фигури и големи букви (координация око- ръка).

Формиране на зрителни умения върху мултисензорна основа
Координация око - крак
10. Движение в стая между две ярко оцветени линии.
11. Ходене по тясна дъска, поставена на пода и сядане в шезлонг.
12. Ходене върху контрастно нарисувани отпечатъци от стъпки, по пътека от плат или друга
подходяща материя. Задачата може да се изпълни и по алея в двора.
Различаване и разпознаване на цветове
Класифициране със и без зрителна опора
13. Класифициране по цвят на разноцветни пулове и шаблончета.
14. Откриване и посочване на дублиращи се по цвят и форма геометрични фигури.
15. Удряне с топка на забодени в права линия разноцветни пластмасови пръчици /координация око - ръка/.
16. Откриване на мъниста с определен цвят сред нанизи, висящи на различни нива спрямо
главата на ученика.
17. Разпознаване на цветни блокчета или пулове без зрителна опора.
Изследване на рисунки или единични обекти. копиране на движения
Зрителна и моторно-двигателна координация
18. Изследване на рисунки на човешки фигури с различни големини и цветове.
19. Копиране движения на тялото в различна поза.
20. Копиране на жестове с пръст, ръка, крак и разнообразни движения, свързани с преместване
на предмети.
21. Копиране на жестове от разстояние - 12 см, 25 см, 2 м 50 см.
22. Изследване на рисунка на човешка фигура в две пози и имитиране с кукла.
23. Разказване на малка приказка или разказ с елементарна пантомима.
24. Изследване и сравняване на натурални предмети с техните изображения.
25. Формиране на понятието проста перспектива.
26. Формиране на понятието симетрия.
27. Разпознаване на снимки.
28. Снимки с уголемени изображения на прибори за хранене.
29. Класифициране на снимки по групи с различни обекти.
Откриване и подбор на детайли и обекти
30. Откриване на липсващи части в рисунки на предмети и обекти.
31. Разглеждане на рисунки и отбелязване на различията в детайлите.
32. Откриване и подбор на специфични обекти от картина, изобразяваща определено действие.
Разпознаване и копиране на геометрични фигури
33. Проследяване и копиране с химикал на правилни геометрични фигури - правоъгълник,
квадрат, триъгълник и кръг. Чертане на фигури с флумастер.
34. Разпознаване и назоваване на изображения на правоъгълник, квадрат, триъгълник и кръг,
дадени върху фон и в перспектива .
Част и цяло
35. Сглобяване на пъзел – кръг и човешко лице. Изследване на цялата фигура и разглобяване на
части. Посочване с пръст на мястото на частите. Сглобяване на частите в рамка.
36. Разпознаване и назоваване на кръг, нос, ръка и облекло, които са нарисувани.
37. Разпознаване на предмет от бита по нарисувани негови части.
38. Разпознаване на животни по нарисувани техни части.
39. Разглеждане на картина и определяне на липсващ детайл.
Контури, рисунки и абстрактни фигури
40. Изследване и разпознаване на серия от контурни рисунки.
41. Разглеждане на изображения на абстрактни фигури.
- копиране с химикал;
- откриване на общ детайл;
- подреждане по големина на абстрактни фигури, дадени на картончета.
42. Възпроизвеждане на абстрактни фигури по памет.
Координация между зрение и реч. плоскопечатни букви
43. Преразказ върху една и няколко картини, изобразяващи прости действия.
44. Проследяване контурите на плоскопечатни букви с пръста на ученика и светлина, движена
от учителя /буквите се залепват върху контрастна хартия/.
45. Въображаемо изписване във въздуха на плоскопечатни букви.
46. Изписване на букви върху маса или стена с пяна-шпрей, крем или други подходящи водно
разтворими вещества с контрастен цвят.
47. Фиксиране и проследяване на символи, букви и цифри, разположени върху водещи линии.
48. Фиксиране и проследяване на символи от математиката, музиката и компютърните науки,
разположени върху водещи линии.
49. Четене на слят текст без интервал между буквите и думите.
50. Четене на малки думи.
51. Вербално и зрително свързване на думи.
52. Свързване на думи с картини чрез адекватен подбор между надписи на картончета и
изображения.
53. Откриване и различаване на обект, частично скрит в картина.
54. Намиране на грешка в изображенията на предмети и действия.
55. Запознаване с различни печатни шрифтове и упражнения за разпознаване на отделни букви.
56. Специфични четивни техники при слабовиждащи ученици.

Средства за слабо зрение
Използване на неоптични средства

57. Средства за осветление. Експериментиране с различни настолни лампи.
58. Използване на специална екипировка - специални чинове, поставки за четене, различни
видове линирана хартия и пр.
59. Средства за затъмняване - книжни екрани, козирки, цветни плаки, цветни филтри.
Оптични средства
60. Формиране на положителни мотиви за използване на оптични средства.
61. Усвояване на специфични умения за работа с оптични средства
- позиция на тялото;
- локализация на обекта;
- сканиране;
- основни техники- хоризонтална, вертикална, общо сканиране /кръгова и зигзагообразна
техника/.
62. Изпълнение на оптични задачи
- задачи за близки разстояния;
- задачи за средни разстояния;
- задачи за далечни разстояния.
63. Работа с електронни оптични средства
- използване на затворена телевизия
- използване на електронни лупи

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Пет Юли 19, 2019 9:09 am
от vkertikova
Що се отнася до ориентиране и мобилност:
Програмата по ориентиране и мобилност е една от трите специални програми, необходими на зрително затруднените деца и ученици във връзка с постигане на самостоятелност и независимост във всекидневния живот.
Програмата е насочена в две основни направления, като първото – Ориентиране, цели формиране на основни представи за:
 собственото тяло;
 пространството и отношенията на обектите в околната среда;
 активно използване на запазените сетива и тяхното включване в процеса на ориентиране.
Второто направление – Мобилност, цели изграждане на умения за:
 движение с помощта на виждащ човек – водач;
 движение с бял бастун;
 самостоятелно придвижване в позната и полупозната околна среда;
 активно движение навън по конкретни маршрути;
 търсене на помощ при нужда и справяне с проблемни ситуации в процеса на движение.
Обучението се извършва индивидуално, но то не изключва и груповите занимания когато това е необходимо и полезно за учениците по определени теми.
В преподаването няма точно определени схеми, но могат да бъдат посочени следните основи моменти от структурата на занятието:
- поставяне на темата;
- преподаване на съответния учебен материал, като това може да се извърши във всякакви условия – в класната стая, из сградата на училището, в двора на училището, извън училищния район, населеното място и на други подходящи за целта места;
- повторение на предадения материал в следващи занятия с цел автоматизиране на заучените техники от страна на ученика;
- съчетаване на различни изучени техники на придвижване.
Обучението по ориентиране и мобилност трябва да бъде съвместено с другите специални учебни предмети /полезни умения, зрително подпомагане/, но така също и с останалите учебни предмети. Това дава възможност по преценка на учителя да се използва интердисциплинарен подход при определени теми на индивидуални или групови занятия.
Програмата по ориентиране и мобилност е отворена програма. Това означава, че при късноослепял ученик (загубил зрение в по-късна възраст, а не по рождение), може да се започне с темите за начален етап на основното образование, независимо че той е по-голям, като това ще се съобрази с индивидуалните знания и способности на ученика.
Последните раздели на програмата по ориентиране и мобилност представят програмите за слабовиждащи ученици, както и за деца и ученици с множество увреждания и за сляпоглухи. Програмата за слабовиждащи е специално създадена за ученици, които имат остатъчно зрение и са способни да го използват в известна степен. Особено важно в случая е отчитането на функционалното зрение на ученика, т.е. умението практически да използва остатъчното си зрение.
В Приложение 1 са посочени примерни теми за дискусия и групови занятия.
Преподаването се извършва от специален педагог, който е инструктор по ориентиране и мобилност и познава добре спецификата на преподаване, както и различните техники.
Учебните часове съответстват на конкретните потребности на всеки ученик, но не са повече от 3 часа седмично за деца от подготвителна група и за ученици от І до VІ клас и до 4 часа седмично за ученици от VІІ до ХІІ клас.

2. Основни цели на обучението
Програмата цели:
 да развие умения и навици за ориентиране и мобилност, необходими за определяне на положението на собственото тяло в пространството чрез използване на запазените сетива;
 да развие умения и навици за придвижване в пространството по начин, който е безопасен, уверен и колкото е възможно по-независим.
Специфичните цели, към които програмата по ориентиране и мобилност се стреми са:
 познание за тялото: познание за различните части на своето и чуждо тяло, тяхното място, функция и положението на собственото тяло, спрямо други обекти от обкръжаващата го среда;
 знание за значими обекти и стимули, които се използват за определяне на положението и посоката на движението;
 знание за общи понятия: размери, форми, функции, позиции;
 овладяване на различни мобилни техники (с виждащ водач, с бял бастун) и изготвяне на стратегии за индивидуално и безопасно придвижване в малкото и голямото пространство.

3. Специфични форми и методи за оценяване
Програмата по ориентиране и мобилност не цели поставянето на текущи, срочни или годишни количествено-изразени оценки. Затова формите на оценка включват:
 екипна оценка на резултатите в края на всеки учебен срок;
 педагогическо наблюдение;
 оценяване справянето с поставена задача;
 неформални чек-листове.
Оценяването е основа за даване на крайна качествена оценка:
1. Постига изцяло целта/задачата.
2. Справя се частично със задачата.
3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

Занятията се провеждат индивидуално, като е възможно по преценка на учителя за определени теми да се планират и групови занятия, ако темата е подходяща. Очаква се ученикът да покаже напредък в:
 сензорните сфери;
 общите представи;
 общите понятия;
 моторното развитие (фина и груба моторика);
 специалните техники за придвижване;
 специалните средства за придвижване.
Обучението по ориентиране и мобилност може да се провежда на различни места, като се използват училищната сграда с разнообразието от помещения в нея, училищния двор, квартала, населеното място и др.

Re: Специални учебни програми

Публикувано на: Вто Авг 13, 2019 9:55 pm
от vkertikova
Допълвам информацията с учебните програми по ориентиране и мобилност, разбити по класове:

ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА и І – ІV КЛАС

ТЕМИ:

1. Оценяване на базисните мобилни умения.
2. Основни представи за тялото.
2.1. Запознаване с частите на тялото.
- Глава: лице, чело, очи, бузи, нос, уста, устни, зъби, език, уши, гърло.
- Тяло: врат/ шия, рамене, гръб, стомах, гърди, страни, задни части.
- Крайници: ръце, лакти, китки, длани, пръсти, нокти, крака, колене, глезени, стъпала
2.2. Движение на тялото.
- пълзене, вървене, тичане, клякане, скачане, прескачане, преобръщане, катерене
2.3. Мобилни игри
- за назоваване частите на собственото тяло, на чуждо тяло, на кукла
- за имитиране различни движения и позиции на тялото
- за изпълнение на кратки мобилни задачи
- за измерване с крачки
- имитиране със собственото тяло на типични движения на различни животни
- имитиране на различни действия.
3. Работа върху техники на тялото и развиване на основни представи.
3.1. Коригиране на поза и походка.
3.2. Вървене по права линия и равновесие.
3.3. Спазване на посока и завиване на 90° и 180°.
3.4. Изграждане на представи за широко-тясно, високо-ниско, дълбоко-плитко.
3.5. Уточняване представите за понятията пред/ зад, горе/ долу, под/ над, ляво/ дясно, вътре/ вън
3.6. Познание за геометрични фигури.
3.7. Различаване и назоваване на текiтури и материали.
3.8. Коригиране на маниеризми.
4. Мобилни техники в малкото пространство.
4.1. Мотивация за самостоятелно движение.
4.2. Опознаване на класната стая.
4.3. Техники за защита на долна и горна част на тялото.
4.4. Техника за проследяване.
4.5. Търсене на изпуснат предмет.
5. Маршрути в затворено пространство.
5.1. Придвижване от класната стая до други значими обекти в училищната сграда.
5.2. Уточняване на представите за стълби, етаж, коридор, височина, ширина.
5.3. Използване на асансьор.
6. Движение с водач
6.1. Техника за движение напред.
6.2. Вървене и тичане с водач в малкото и голямо пространство .
7. Самостоятелно вървене и тичане с използване на различни звукови ориентири. Локализиране по звук: близо/далеч.
8. Развитие и използване на сензорни умения
8.1. Развитие на слухови умения за ориентиране – идентифициране, локализиране, интерпретиране, ехолокация.
8.2. Тактилни усещания.
8.3. Обоняние.
8.4. Температурни усещания.
9. Разчитане на елементарни ориентири (символи на класни стаи и кабинети, различна маркировка в училищната сграда, бутони на асансьор).
10. Запознаване, мотивиране и начално обучение в използване на белия бастун.









V – VІІІ клас

ТЕМИ:

1. Създаване и изграждане на мотивация за обучение по ориентиране и мобилност.
2. Техники на придвижване с виждащ водач
2.1. Просто водене (движение напред с виждащ водач).
2.2. Смяна на посоката на движение.
- със завиване кръгом
- лице в лице
2.3. Смяна на страните
2.4. Преминаване през тясно пространство.
2.5. Качване и слизане по стълби.
2.6. Отваряне и затваряне на врати.
2.8. Указване на маса и стол.
3. Маршрути в затворено пространство.
3.1. Самостоятелно ориентиране в сграда.
3.2. Намиране на обекти.
3.3. Движение в квадрат.
3.4. Установяване на права линия по определена посока.
3.5. Движение по и пресичане на коридори, фоайета и други отворени пространства в сградата без ориентир.
4. Мотивиране за използване на бял бастун.
5. Запознаване с видовете бели бастуни.
6. Използване на бял бастун при движение с водач.
6.1. Носене.
6.2. Смяна на посоката на движение.
6.3. Смяна на страните.
6.4. Качване и слизане по стълби.
6.5. Отваряне и затваряне на врати.
7. Диагонална техника на белия бастун.
7.1. Захват.
7.2. Позиция на ръката.
7.3. Позиция на бастуна.
7.4. Движение напред.
7.5. Локализиране на обекти.
8. Преодоляване на препятствия с бял бастун.
9. Качване по стълби с бял бастун.
10. Слизане по стълби с бял бастун.
11. Махаловидна техника на белия бастун.
11.1. Захват.
11.2. Положение на ръката спрямо тялото.
11.3. Положение на ръката от лакътя надолу.
11.4. Положение на ръката от рамото до лакътя.
11.5. Движение на китката.
11.6. Движение на бастуна.
11.7. Ширина и височина на дъгите, извършвани с бастуна.
11.8. Ритъм.
11.9. Лекота на докосване.
12. Движение по маршрути вътре в сграда с приложение на всички изучени техники на белия бастун.
13. Движение по маршрути на открито с използване на белия бастун.
13.1. Докосване и провлачване/плъзгане.
13.2. Водеща линия.
13.3. Движение по права линия.
13.4. Локализиране на специфични обекти.
13.5. Придвижване по улици с и без тротоар.
13.6. Отправяне в посока от определена линия.
13.7. Придвижване от изходна до крайна точка при блоков маршрут.
13.8. Определяне на правилно и безопасно място за пресичане.
13.9. Техника за маркиране при пресичане
13.10. Пресичане на улица.
13.11. Придвижване и ориентиране в подлез.
13.12. Изграждане на умение за адаптиране от тихи към оживени места.
14. Използване на запазените сетива
14.1. Слух.
14.2. Обоняние.
14.3. Тактилност.
14.4. Зрение.
15. Поза и външност.
15.1. Поддържане на зрителен контакт.
15.2. Положение на ръцете.
15.3. Външност (стил на обличане и прегледност).
15.4. Обща поза на тялото.
15.5. Коригиране на маниеризми.
16. Справяне в проблемна ситуация.
16.1. Ситуация, в която ученикът се е изгубил в околната среда.
16.2. Ситуация, при която е настъпила промяна в околната среда.
16.3. Ситуация на необходимост от търсене на помощ от виждащите хора наоколо.
16.4. Ситуация, свързана с промяна в маршрута на движение.

Забележка: За ученици, усвоили уменията от програмата, могат да се включат и темите от следващата програма за гимназиалния етап.