Права на детето с увреждане

[bisolnev]

Държавната политика за децата с увреждания

Стратегическа рамка
В областта на държавната политика за децата с увреждания е създадена необходимата стратегическа рамка и на тази основа качествена нормативна база, регламентираща техните права. Такива стратегически документи са: Национална стратегия за детето 2008-2018 г., Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 – 2015 г., Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.) и др.
Национална стратегия за детето 2008-2018 година
Стратегията е разработена в съответствие с целите и принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето по отношение на мястото на детето в обществото, правото му на живот в семейна среда, осигуряването на условия за ефективно упражняване на правата на децата, подобряване здравето на децата и намаляването на риска от бедност.
В стратегията са заложени мерки и дейности, с които се гарантира създаване на възможности за ранно включване на децата със специални потребности – с увреждания, в детските заведения чрез създаване на подкрепяща архитектурна и обществена среда, подготовка на персонала и на учебните материали. В подкрепа на семействата на деца с увреждания ще се насърчава предоставянето на услуги за родители на деца с увреждания с цел подкрепа за отглеждане на детето в семейството чрез дневни грижи, рехабилитационни центрове, центрове за консултиране и др.
Образованието чрез включващо обучение е една от посоките за реформа в българската образователна система през последните години, за да се осигури равнопоставеност за обучение на децата със специални образователни потребности, равните им възможности на трудовия пазар и пълноценното им участие в живота. С цел общата образователна среда да се адаптира към нуждите на детето със специални образователни потребности, продължават усилията за създаване на подкрепяща среда, която включва подходящи архитектурни и социални условия, индивидуални образователни програми, екипи за комплексно педагогическо оценяване, общи или специални учебно-технически средства и апаратура, дидактически материали и помагала. Също така да се създава и поддържа достъпна среда за децата с увреждания до местата за спорт, отдих и развлечение. Да се подпомагат спортните организации, развиващи спорт за деца с увреждания и в неравностойно положение с оглед повишаване на физическата им активност, подобряване качеството им на живот и социална интеграция.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за закрила на детето в изпълнение на Националната стратегия, Министерският съвет приема ежегодно Национална програма за закрила на детето, която регламентира задълженията на всички държавни институции, ангажирани в изпълнението на дейностите, осигуряващи спазване и закрила на правата на децата в Република България в съответствие с техния най-добър интерес.
Стратегия за осигуряване на равни възможности
на хората с увреждания 2008 – 2015 г.
Стратегията е приета в изпълнение на препоръките на Съвета на Европа и е актуализирана през 2012 г. Тя има за цел ефективно прилагане на политиката на българското правителство, насочена към подобряване качеството на живот на хората с увреждания, недопускане на дискриминацията по признак „увреждане“, осигуряване на равни възможности, пълноценно и активно участие във всички области на обществения живот. Стратегията очертава конкретни мерки, които е необходимо да се осъществяват, за да се премахнат всички бариери /психологически, образователни, социални, културни, професионални, финансови и архитектурни/ пред социалното включване и равноправната интеграция на хората с увреждания.
Цел 3 в стратегията е посветена на гарантиране на достъпа до качествено образование на хората с увреждания. Част от направленията, които имат отношение към прилагането на политиката за включващо обучение на децата със специални образователни потребности, се осъществяват чрез: създадена единна методика за комплексно педагогическо оценяване и препоръки за децата със специални образователни потребности; изградени положителни нагласи към включващо обучение в различните общности – учители, ученици, деца и родители; създадени условия, гарантиращи интеграцията на децата със специални образователни потребности в детските градини и общообразователните училища чрез изграждане на подкрепяща среда; оптимизирана система на специалните училища; промяна на нагласите на обществото към децата с увреждания (формиране на положителни нагласи към приобщаващото образование у екипите в училищата и детските градини, у деца и ученици с и без увреждания и техните родители, широката общественост).
За постигане на целите на Стратегията Министерският съвет приема двугодишни Планове за действие с мерки по всички направления, със срокове и отговорните институции, както и източниците на финансиране.
Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.)
Националната програма съдържа основните идеи на националната политика в областта на българското образование, което в последните години стана национален приоритет. Тя се основава на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето (ученикът).
В програмата са дефинирани и изведени на преден план онези проблеми, към които обществото е особено чувствително и чието разрешаване е от съществено значение българското училище да предоставя модерно, достъпно и качествено образование. Националната политика признава принципа на равни възможности за образование на хората с увреждания в интегрирана среда, като създава условия то да стане неделима част от образователната система. Достъпът до образование и наличието на подкрепяща среда за деца с увреждания, които имат специални образователни потребности, са предпоставки за равнопоставеност и равни възможности пред хората с увреждания на трудовия пазар и за пълноценното им участие в живота на страната ни.
За образованието на децата с увреждания е от решаващо значение разчупването на съществуващата десетилетия наред консервативна и затворена за европейските практики система на специалните училища и нейното бавно и мъчително отваряне към интегрираното образование. Наложително е ускоряването и усъвършенстването на този процес.
Очертани са основните цели на образователната политика: равен достъп до образование и качествено образование. Тези цели за развитието на българското училищно образование са изведени от дефинираните от Европейския съюз и от ООН цели в областта на образованието. Двете цели са взаимно свързани: “Равният достъп означава достъп до качествено образование, а качественото образование разкрива пълния си потенциал само, ако до него има достъп всяко българско дете.”
В програмата е поставен специален акцент върху достъпа до образование на децата с увреждания: за онези деца, които нямат равен старт, вкл. деца със специални образователни потребности, е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес. Равният достъп до образование не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности.
В документа приоритетно е поставен акцент върху засилването и активизирането на процеса за социализиране на децата с увреждания. Все по-очевидна става нуждата държавата да полага специални грижи за интегрирането на децата със специални образователни потребности. Тяхното интегриране изисква поредица от мерки за създаване на подкрепяща среда за обучението им, включително създаване на достъпна физическа среда и на възможност за обучение по индивидуални програми, предоставяне на специални учебници и учебни помагала и технически пособия и средства, обучение на педагогическите кадри за работа с тези деца и др.
Националната програма налага приемането на нов общ Закон, който да уреди всички основни отношения в системата на народната просвета и да премахне прилагането на паралелната и противоречаща си сега нормативна уредба. Голяма част от мерките имат пожелателен характер, което води до тяхното забавяне или неизпълнение. Големи са надеждите, че нов Закон за предучилищното и училищното образование ще реши съществуващите проблеми.
Правна уредба
Закон за закрила на детето
Законът е приет през юни 2000 г. и урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето. В закона е посочено, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на образование и убеждения.
Закрилата на детето се основава на следните принципи: зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване най-добрия интерес на детето; специална закрила на дете в риск; насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето; подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация; временен характер на ограничителните мерки; незабавност на действията по закрила на детето; грижа в съответствие с потребностите на детето; осигуряване развитието на дете с изявени дарби; насърчаване на отговорното родителство; подкрепа на семейството; превантивни мерки за сигурност и закрила на детето.
С чл. 5. се регламентира осигуряването на специална закрила на дете в риск. По смисъла на закона, в Допълнителните разпоредби, § 1., т. 11, е дадено определение за "Дете в риск" - е дете:
а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие
г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист
д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.“
Основна институция, грижеща се за децата, е Държавната агенция за закрила на детето, която е специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето. Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане, в която се създава отдел за закрила на детето. Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество и координация с държавни органи и физически и юридически лица, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.
Закон за народната просвета
Този закон урежда устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета, която включва детски градини, училища и обслужващи звена. Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания, с които се гарантира задоволяването на индивидуалните интереси и потребности на детето и избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците.
В закона е регламентирано, че децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини, които са за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас. Задължение на детските градини е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. За тях могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена, но когато всички други възможности за възпитание в държавни и общински детски градини и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.
Задължение на държавните и общинските училища е да приемат децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания да се обучават интегрирано. За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални училища и обслужващи звена, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.
Специалните училища за деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания са от интернатен и полуинтернатен тип, като децата се приемат по ред, определен от Министерството на образованието и науката съгласувано с компетентните държавни органи и общинските съвети.
Наредба № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания
Тя заменя наредба №6 от 2002 г. С нея се установяват рамките и същността на държавното образователно изискване за обучението на деца и юноши със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Посочени са новите функции на специалните детски градини и училища, които трябва ресурсно да подпомагат децата и учениците в стремежа към интегриране в общообразователни училища. Предлагат се по-точни оценки, индивидуални програми и засилено участие на семействата на децата с увреждания в процеса на интеграция. Наредбата регламентира, че всички деца със специални образователни потребности, както и тези с хронични заболявания, получават психолого-педагогическа подкрепа и стимулиране на цялостното развитие за успешна социална интеграция и професионална реализация; интегрираното обучение се организира и осъществява от детската градина или училището съвместно с ресурсния център.
В наредбата са описани аспектите на подкрепящата среда. Изключително важно е тези норми да започнат да се спазват като се има предвид незадоволителното състояние на тази среда. Определени са функциите на комплексното педагогическо оценяване, чрез което децата със специални образователни потребности се регистрират. Всяка една сформирана комисия за комплексно педагогическо оценяване разполага с база данни за свободните места и подходящите учебни заведения спрямо нуждите на всяко дете.
Закон за интеграция на хора с увреждания
Законът е приет на 2 септември 2004 г. и влиза в сила от 1 януари 2005 г. В него се развива конституционалното положение, че хората с увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Той предлага промяна във философията на социалната защита и нов подход в политиката, насочена към подобряване на качеството на живота и интеграцията на хората с увреждания.
Хората с увреждания притежават същите права и отговорности, както всички останали хора. Въпреки това те са изправени пред по-широк кръг от пречки за постигане на равни възможности, независимост и пълна икономическа и социална интеграция. Ето защо законът се основава на принципите за равните възможности на хората с увреждания, както и на забраната и предотвратяването на всяка форма на дискриминация, основана на увреждане. Подчинен е на принципа за премахването на дискриминационните практики и установяването на отношения на равнопоставеност на хората с увреждания.
Законът е разработен на основата на Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания, съобразен е както с националния опит в тази област, така и с международните документи на ООН и препоръките и практиките на Европейския съюз за зачитане правата на хората с увреждания от всички възрасти.
Създават се условия за ползване на правата от хората с увреждания за самоопределяне и пълноценно участие в живота на страната и в реалностите на пазарната икономика. Гарантира се създаването на такава среда, в която хората с увреждания ще могат да бъдат възможно най-независими, като в същото време се запазват правата им на социална защита, адекватни социални услуги, интегрирано образование и обучение, подходяща работна среда, възможности за културни и спортни изяви и т.н.
Целите на Закона са: създаване на гаранции и стимули за равнопоставеност на хората с увреждания; създаване на условия за социална интеграция на хората с увреждания, за преодоляване на дискриминацията и за упражняване на правата им; подкрепа на хората с увреждания и техните семейства; интегриране на хората с увреждания в работна среда.
Определянето на политиките в областта на образованието е осъществено в специален раздел на закона „Образование и професионална подготовка”. Право на интегрирано образование имат всички деца с увреждания, нуждаещи се от специални образователни потребности (термин, с който се обозначават децата с увреждания). В зависимост от възрастта и степента на нужното образование, те биват подпомагани да ползват наравно с другите системата на общообразователните и професионални образователни услуги от детските градини до професионалните гимназии и висшите училища.
Защитата на конституционното право на образование на децата с увреждания се възлага на две структури - т.нар екипи за комплексно педагогическо оценяване и интегрирано обучение на децата с увреждания (ЕКПО) към Регионалните инспекторати по образование (РИО) на МОН и т.нар. ресурсни центрове за интегрирано обучение (РЦИО). Съставът на екипа (ЕКПО) е: експерт от регионалния инспекторат по образование, ресурсен учител, логопед, рехабилитатор на слуха и говора и психолог от съответния РИО, учител от детска градина, от общообразователно или професионално училище, учител - специален педагог от специално училище, лекар от съответния регионален център по здравеопазване, както и представител на отдел „Закрила на детето”.
За деца със специални образователни потребности, които не могат да бъдат интегрирани в общата образователна среда, се възлага на МОН да потърси решения и създаде съответните допълнителни условия.
Чрез новия Закон за интеграция на хората с увреждания се дава яснота, като се осигуряват гаранции за хората с увреждания в редица отношения - относно тяхната равнопоставеност, права, подкрепа, икономическа защита, интеграция в условията на естествената социална среда.

Лиляна Елицина