Музеи2

Модератор: bisolnev

Добави отговор
krisi
Мнения: 10
Регистриран на: Пон Мар 24, 2014 3:50 pm
Име: Кристина
Фамилия: Иванова
Лице със зрителни увреждания: да

Музеи2

Мнение от krisi » Вто Май 19, 2020 4:34 pm

Здравейте, Материалът за историческия музей в Пловдив е много интересен. Бих искала да прочета и за други музеи. Ще очаквам материал за следващия музей. Вие решете за кой ще бъде.
Предварително благодаря.

redaktor
Site Admin
Мнения: 105
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Музеи2

Мнение от redaktor » Пет Май 22, 2020 8:33 pm

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ- БАТАК

БАТАК – 1876


ХРОНИКА НА ЕДНА БЕЗСМЪРТНА ПРОЛЕТ


Исторически музей Батак
Коректор, предпечат и печат на брайл: Стефка Стойчева
Национален център за рехабилитация на слепи
Пловдив 2019 г.

ЛЕТО 1876 – Текат дните на една тревожна пролет. Март, април...Един народ се готви за смъртен бой в името на свободата си. Мъже, жени, млади и стари. Всички!
Тайни пароли, тайни събрания. Съзаклятници шепнат думите на Апостола: „Нож трябва да играе, нож, мастилото вече не помага. Наместо сълзи, ние сме се захванали да леем куршуми, наместо пъшкане и молене, ние точим ножовете си...”
По решение на Българският революционен централен комитет (БРЦК) в Гюргево, българите се готвят за всенародно въстание. Територията, населена с българи е разделена на четири революционни окръга. Във всеки окръг са определени организатори – апостоли със задача: във всяко селище да се създаде революционен комитет , който да организира населението по места.
В ІV Революционен окръг с център гр.Панагюрище действията на въстанниците са най- активни. В пределите на този революционен окръг попада и Батак.
21 февруари 1876 г. – Тодоров-ден. Апостолът Волов пристига в Батак. С препоръчителните си писма от Пазарджишкия комитет той отива в къщата на видния батакчанин Петър Горанов. Свикани са по-издигнатите местни люде. Волов държи пламенно слово: „България трябва да въстане!”
Избран е Революционен комитет: Петър Горанов-председател, Трендафил Керелов, Ангел,Стефан и Петър Трендафилови Керелови, Иван Божин, Вранко Паунов, Тодор поп Нейчев, Димитър Гълев Коларов, Петър Банчев, Стоян Стойчев, Горьо Хр. Кавлаков. Съзаклятниците полагат клетва.
14 април 1876 г. – Събранието в местността Оборище. Апостолите на ІV революционен окръг решават, че подготовката е достатъчно напреднала, за да се извърши обща проверка на силите, да се начертае окончателният план за действие и да се определи началната дата на въстанието. На събранието в Оборище се събират 65 души, представляващи 58 села и градове. Батачани изпращат Петър Горанов. На Оборище Горанов, както и останалите депутати-дава отчет за извършеното в Батак. При около 2000 души, годни да носят оръжие, Батак разполага с 500 кремъклийки, 380 пищова, 6 револвера, 8 чифтета, 50 шишенета, около 150 ятагана и маждрака и около 30 000 фишека. Приготвят се черешови топчета ( прави се опит да се отлее метален топ), да се доставят по-съвременни оръжия от чужбина, както и бойни бинокли.
14-17 април 1876 г. – Панагюрище. Заседава избраната на събранието в Оборище Военна комисия . Формулиран е окончателния план на въстанието в ІV революционен окръг. В този план, на Батак, като планинско и по-непристъпно селище е определено стратегическо място. В него трябвало да се съсредоточи населението на всички български села между Перущица и Костенец, от Марица до Пирин и 12-те Разложки села.
21 април 1876 г. – Евтим Пунчев, Георги Христосков и Георги Кавлаков донасят на Петър Горанов калпак с лъвче, изпратен му от Иван Ръжанков от Пазарджик. Това бил единственият знак, получен в Батак за началото на въстанието. Кървавото писмо, препратено от Петлешков от Брацигово, член на Военната комисия, попада в предателски ръце и не стига в Батак.
Нощта срещу 22 април 1876 г.- Историческо заседание на Революционния комитет в Батак. Взето е решение - БАТАК ВЪСТАВА! Избран е Революционен съвет: Петър Горанов- главен войвода; Трендафил Тошев Керелов –пръв съветник; Ангел и Стефан Керелови-петстотници; избрани са стотници и петдесятници. В 3 часа сутринта войводата Петър Горанов провъзгласява Батак за свободен и независим от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява 1100 души, а конницата на войводата- 50 души. Въстаниците заемат позициите и предните стражи около Батак.
23 април 1876 г. На мегдана в Батак се събират въстаници и население. Петър Горанов се обръща към тях с пламенна реч за свободата. Свещениците Нейчо Паунов и Петър Поп Илиев освещават въстаническото знаме и благославят бунтовното начало.
СЪЩИЯ ДЕН – Петлешков изпраща от Брацигово копие на „Кървавото писмо” до батачани.
24 април 1876 г. - Стефан Керелов и Димитър Тенчев убиват турските полицаи Караджа Асан и Помак Мустафа. От началото на въстанието до този момент са убити 10 турски заптиета.
25 април 1876 г. В местността Керелова тумба сред Баташкото поле пред баташките войводи падат на колене бейовете, довчерашните господари, и молят милост и пощада за населението на съседните Чепински села. Това е първата дипломатическа среща, на която е призната БАТАШКАТА РЕПУБЛИКА.
26 април 1876 г. – При м.Попов чучурук, под Батак се срещат за първи път от началото на бунта пратеници на Петлешков с баташките въстаници. Обсъден е въпросът за пренасяне на Брациговския въстанически пункт в Батак.
27 април 1876 г. - След повторна среща с хората на Георги Ангелиев-главнокомандващ в Брацигово, батачани провождат 200 коня обоз и 60 въстаници за прехвърлянето. Обозът е пръснат от турска войска при с. Чанакчиево /дн. Розово/ и планът- провален.
28 април 1876 г. - Войводата Горанов провожда куриери до центъра Панагюрище. Ангел Керелов и Костадин Вранчов стигат до Белово и са принудени да се върнат, без да изпълнят възложената им мисия.
29 април 1876 г. - Стражата в м. Семералан донася вестта за приближаването на многобройна башибозушка армия откъм Доспат.
30 април 1876 г. - Батак осъмва обграден от 8 хилядна башибозушка армия. По височините се веят турските знамена, пищят зурните и тягостно думкат тъпани.
- Първите боеве започват на позициите „Св. Троица” и „Кънева борика”. Геройски се защитават позициите „Гробето”, „Беглишките хармани”, „Калино бърдо”. На „Галагонката” падат последователно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Колю Църпев и Т.Колчов. Силите са катастрофално неравностойни. Обръчът се стяга.
- При създалата се обстановка Революционният съвет взема решение за пробив на отбраната и спасяване на населението. През нощта опитът им се увенчава с успех-обръчът е пробит при Пищроневото дере. За съжаление само около 800 души тръгват след Петър Горанов и Стефан Керелов. Изтеглят се в гората и се спасяват кой както може.
1 май 1876 г. Батак пламва от четири страни! По-масивните къщи се укрепват и бранят
до последния жив човек.
2 май 1876 г.
-Тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално заклани са около 500 батачани.
- Училището-крепост „Кирил и Методий” изгаря заедно с укрилите се в него 200 жени и деца.
- Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи обещания пред Ангел Кавлаков за пощада на баташкото население. Той поискал незабавно предаване на оръжието, след което батачани можели да излязат да спасяват горящите си къщи, а башибозукът щял да се оттегли.
Батачани не се доверяват на Барутанлията, та пращат първенците си още веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път батачани предават оръжието си и се пръсват да спасяват от огъня къщите си.
Тогава Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци., като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен.
- Неравен бой се води в двора на църквата „Света Неделя”. Около 2000 души намират смъртта си.
3 май 1876 г. – Защитата на църквата продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата....Турците правят опит да изгорят църквата. Последни отчаяни боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата.
4 май 1876 г. - Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „ да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.
5 май 1876 г. – Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак . Остава да стърчи само църквата „Света Неделя”. Запаленият в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.
Това е краят на баташката кървава пролет 1876г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни кървава!....
През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството!
Юли и август 1876 г. - чужди дипломати и журналисти обикалят пострадалите селища в България. По това време много батачани се връщат в родното си село. Те са измъчвани от глад и недоимък, мнозина умират от болести. Същевременно, както пише един съвременик „Грижа на турското правителство била да събира труповете на загиналите и да ги заравя. Да скърца със зъби на останалите живи и да задава страх, че пак ще ги колят, ако казват какво е станало с тях”. Чуждите анкетьори са придружавани от заптиета, които следят срещите им с българи. В това трудно време две баташки жени- Фота Манчова, сестра на книгоиздателя Драган Манчов, и София Вранкова Паунова с рядка смелост и настойчивост свидетелстват за турските кланета в Батак. Юджийн Скайлер посочва в доклада си, че един от свидетелите ,които се явяват пред него е София,”жена на селския първенец Вранко”.Тя разказва на американския дипломат, че е придружавала мъжа си и другите баташки парламентьори в башибозушкия лагер. Там чува клетвите и тържествените гаранции на башибозушкия главатар Ахмед Барутанлията за неприкосновенността на батачани.Скайлер записва и нейния разказ за насилията и униженията, които е претърпяла.
20 юли 1876 г. – Първите посетители на Батак след Априлското въстание са членовете на Европейската анкетна комисия, ръководена от Ю.Скайлер, американски генерален консул в Цариград. Потресен от видяното в Батак, Макгахан, кореспондент на вестник „Дейлинюз” и челен на комисията, изпраща своето трето писмо от Бълтария, с дата 02.08.1876г, Пазарджик, наречено” Батак: долината на смъртта и хората без сълзи”, което разтърси цивилизования свят и накара много будни умове на Европа да се застъпят за българската кауза.
Началото на септември 1876 г. – Барутанлията е арестуван и отведен в Пловдив.
Първоначално султанската власт оценява високо действията на доспатския полицейски началник. Той е повишен в чин и награден с орден. Всичко се променя, когато възмутената европейска общественост се надига срещу турските зверства в България.
В Пловдив срещу Барутанлията се води следствие, скоро започва и процес, който се следи внимателно в Европа. Един от основните свидетели е София Вранкова. Нейните показания имат особена стойност, тъй като тя е присъствала на преговорите между Барутанлията и баташките пратеници. Палачът на Батак е осъден на смърт. До средата на 1877г той остава в затвора в Пловдив, а след това е отведен в Цариград. След Освобождението 1878г. се завръща в с. Барутин. Въпреки, че смъртната присъда така и не е изпълнена, фактът, че султанския съд е принуден да осъди на смърт ревностния служител на турската власт е морална победа на неговите жертви.
Октомври 1876 г. – Английският писател и политик Робърт Джаспър Мор посещава Батак. И пред него София Вранкова свидетелства за погрома на Батак. Мор помества нейния разказ в книгата си „Под Балкана”, Лондон, 1877г.
Втората половина на октомври 1876 г. - Виконтеса лейди Странгфорд идва в Батак.Цялото село е опожарено. Край изгорените къщи все още имало непогребани трупове. Въздухът бил отровен от тежката миризма. Оцелелите, предимно жени и деца , се движели като призраци в тази открита гробница за мъртви и живи хора. Липсвали храна, облекло. Наближавала зимата. Почти всички били болни от тиф и много умирали.
Веднага след пристигането си в Батак лейди Странгфорд започнала да раздава храна, дрехи, медикаменти. Организирала безплатна обществена кухня. Направени били малки колиби за временен подслон, но епидемията от тиф не стихвала. Тя преценила, че е необходима болница, обслужвана от лекари и медицински сестри. За тази цел осигурила необходимите средства и за кратко време болницата била изградена по английски образец.
Дълго време тази болница била единствената обществена сграда в Батак. Ползвала се и за болница, и за община, и за училище и за църква.
Декември 1876 - Януари 1877 г. – В Цариград е свикана Конференция на великите сили. По това време в Пловдив са група баташки вдовици, доведени за разследванията на жестокостите през време на въстанието. Водени от Фота Манчова и София Вранкова те се надигат срещу опита да бъде предадена българската кауза.
3 януари 1877 г. – Бунтът на жените от Батак. Баташките вдовици изпращат до Цариградската конференция свое изложение. Те говорят за глада и отчаянието, които царуват в изпепеления Батак и с гняв отхвърлят твърденията, „че уж всичко изгорено било направено, всичко ограбено повърнато и сега сме по-добре от каквото сме били”.

Стефка Стойчева

Добави отговор

Назад към