Физическата активност и спорта при зрително затруднените лица

Модератор: bisolnev

Добави отговор
s.zaykov
Мнения: 44
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 3:22 pm
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да

Физическата активност и спорта при зрително затруднените лица

Мнение от s.zaykov » Нед Окт 07, 2018 9:27 pm

Зрението има голямо значение за целенасоченото движение на субекта. Чрез него хората преоценяват местоположение, разстояние и пространство.
Как хората с увредено зрение се справят с физическите дейности и спорта?
Липсата на зрение може да доведе до заседнал начин на живот, който се върти само около телевизията и радиото в къщи. Много проучвания са насочени към насърчаването на зрително затруднените(ЗЗ) към движение и спорт. Това може да спомогне, както за подобряване на физическото и емоционално състояние, така за подобряване качеството на живота, а също и за социализацията на индивида. Ето защо все повече ЗЗ се насочват към практикуването на някакъв спорт. Дори днес ЗЗ спортисти участват в параолимпийските игри и постигат добри резултати въпреки всички бариери, които зрителният проблем и обществото им налагат.
Съвременното общество е организирано главно според онези, които имат зрение, а то се смята за най-важното средство за комуникация в света. Оценката на пространството и разстоянието и определяне на местоположението е от съществено значение за психическото развитие и за извършване на движението първо в ума на индивида (изграждане на т.н. психическо движение). Според някои учени движението зависи от информацията, която дава зрението.
Зрителната функция е способността на индивидите да дават смисъл на физическите стимули, уловени от окото. "Светлинната енергия се улавя от фоторецепторните клетки на ретината (пръчици и колбички), които се предават в мозъка (в зрителния център), където тя се интегрира в информацията от другите сетива". (Ladeira & Queiroz 2002)
Може да се каже, че способността да се вижда зависи от много фактори: физическото състояние на зрителния анализатор, възрастта, способността за адаптация, интелигентността, личностните особености, самоопределянето, образованието и профилактиката на зрението. (Martin & Bueno, 1997)
Зрително затруднен като понятие
Няма стандартно определение за хората с увредено зрение или зрително затруднените (ЗЗ). В различните страни определението за ЗЗ е различно. Терминът ЗЗ може да бъде описан като необратимо състояние на намалена или изгубена зрителна острота поради наследствени, вродени или придобити причини. Дори при използване на специални оптични средства и очна хирургия зрението остава намалено.
Според Световната здравна организация ЗЗ може да се има предвид, когато зрителната острота с корекция на двете очи е равна на 0.3, а при стойности равни на 0.1, се счита за състояние на слепота.
Зрителното увреждане може да бъде класифицирано в три различни категории:
- Вродена (ако възниква от 0 до 1 година), лицето няма представа за цветове, перспектива, обем.
- Ранна (на възраст между 1 и 3 години).
- Придобита ( след 3-годишна възраст), има цялостна представа за цвят, перспектива, обем, различни обекти и среда и т.н.
Има няколко вида тестове, който измерват една или повече зрителни функции, като централна зрителна острота, цветово възприятие, зрителното поле и др. Едно лице може да се счита за ЗЗ, когато окото има коригирана зрителна острота от 0,1 и чието зрително поле е намалено до 20 ° (Masi, 2002).
Физическа активност при ЗЗ.
Физическата активност, практикувана от хора с увреждания или специални нужди, може да бъде определена като всяка дейност, отговаряща на възможностите на всеки от тях, с акцент върху двигателното развитие, физическото възпитание и всички спортни дейности според Silva, 2000.
Много от бариерите срещани от ЗЗ по отношение на физическата активност са: липсата на познание и разбиране от обществото, страхът и безпокойството, причинени от инвалидността, зависимостта от другите и т.н.
Последиците от зрителното увреждане са заседналия начин на живот, водещ до липса на физическа издръжливост. Скъсяване на мускулатурата от една страна и хипертрофия на мускулите от друга. Лоша поза. А влошеното физическо здраве, води след себе си хронични заболявания на опорно-двигателния апарат и диабет.
ЗЗ имат същите физически нужди да използват тялото си като виждащите, защото при отсъствието на физическа активност те просто слушат радиото или телевизията , а това води до залежал начин на живот и до липса на социален живот. В този смисъл адаптираната физическа активност насърчава социализацията както физически, така емоционално и умствено, а това подобрява качеството на живот на тези хора. Едно изследване показва, че при физически активните ЗЗ се наблюдава по-голяма гъвкавост, по-добър баланс при движение на тялото, по-голяма сила на захващане и по-правилен вертикален отскок, също по-добре изградена фина моторика.
Изследванията показват, че възрастните ЗЗ имат положителна нагласа към физическата активност и предпочитат през свободното време да се занимават с спорт.
Sherrill (1998) приписва ниския физически капацитет на заседналия начин на живот и най-вече обгрижването от околните, тъй като колкото по-голяма е степента на инвалидност, толкова по-голямо е обгрижването от семейството.
Според някои учени спортът допринася, за придобиване на самостоятелност, така че човекът с увредено зрение да има успех в нещата, които прави. Получавайки широко познание за своето тяло той може да работи за правилна поза и походка. Практикувайки някакъв спорт ЗЗ придобива познание и за себе си като личност, това увеличава неговата увереност, самоконтрол, свобода, инициативност и комуникативност, резултатът от всички тези неща е социална интеграция. (Родригес, 2002, Силва, 1998, Freitas, 2007)
Физическата активност за ЗЗ има по-голямо значение, отколкото за „нормалните“ хора, тъй като освен физически и психологически ефекти, общи за всички независимо от физическото състояние, тя е с терапевтична и мотивационна функция и спомага за тяхното интегриране в обществото.
Виждащите хора често са мотивирани да практикуват спорт чрез визуални стимули, а при ЗЗ се изисква вътрешна мотивация, затова спортната дейност трябва първо да доставя удоволствие. (Sherrill, 1998)
Адаптиран спорт е този, който е модифициран или специално разработен, за да отговори на специалните нужди на група лица с физически или психически проблеми. Този вид спорт може да се практикува съвместно (хората с увреждания си взаимодействат с хора без увреждания ) или пък се включват само хората с увреждания. (Диас, 2007, Winnick, 1990, Силва, 2008)
Спортът развива индивидуалния и колективния потенциал на ЗЗ хора. Много ЗЗ лица практикуват спортни и модерни танци. Участието в развлекателни дейности и спорт подобрява физическото и психическото състояние на индивида.
Например плуването улеснява дишането, контролира движението на главата, увеличава здравината и издръжливостта на мускулите, допринася за гъвкавостта на тялото, а оттук се повишава самочувствието и увереността. Плуването спомага за цялостното развитие на хората със зрителни увреждания и може да се практикува във всяка възраст и в не до там добро физическо състояние.
Плуването за хора със зрителни увреждания първоначално е ограничено до медицинско предназначение, но с популяризирането и разпространението на този спорт за хора с увреждания, то вече се практикува и като състезание. (Abrantes et al., 2006)
Липсата на зрение може да повлияе на двигателните умения на индивида, но това не пречи на ЗЗ да бъдат физически активни. Практикуването на спортни дейности поражда чувство за независимост и самостоятелност у хората с увреждания и води до множество предимства - физически, социални и психологически. ЗЗ спортист има същите възможности и ограничения като всеки друг спортист. Ако самият той повярва в своите възможности ще постигне още по-добри резултати и удовлетворение.

Галина Петрова

Добави отговор

Назад към