От много години и много смело се употребяват едни числа, когато става дума за това, какъв процент информация получава индивидът чрез зрението. Общо взето, лично аз се придържам към тезата, че не е възможно това да бъде измерено прецизно. Причината е, че за различните индивиди, поставени в различни условия, живеещи в различна среда, имащи потребност от различна информация, този процент може да се окаже доста различен.
Информацията за света, например, при хората, които се занимават с неговото наблюдаване през телескоп или микроскоп, в много голям процент се получава чрез зрението, защото те изучават видимата действителност. При хората, които се занимават с обработка на снимки и различни образи, както и при художниците, които развиват дори специфични зрителни умения, естествено е процентът информация, която получават чрез зрението си да е много, много висок. Друго е положението при хората, които работят в сферата на хуманитарните науки и се занимават примерно с научно-изследователска работа в сферата на философията, психологията, педагогиката, историята, социологията и т.н. Тук зрящият човек при четене отново получава огромната част от информацията чрез зрението си. Тази информация обаче в наше време може да бъде получена от един незрящ човек чрез другите достъпни начини за четене. Ето така една и съща информация може да бъде усвоена и чрез зрението, но също и чрез другите сетива. Вече в тези области на дейност можем да не правим разлика между зрящи и незрящи.
Ако говорим разбира се за развитието на способностите на ловците, рибарите, земеделците и т.н., нещата са поливариантни – всевъзможни примери могат да бъдат дадени и в едната, и в другата посока. В същото време не бива да имаме илюзии, че е възможно пълно компенсиране на информационния дефицит, който се получа поради липсата на зрение. Няма как – с каквото и да се занимава незрящият човек, както и да се старае да замести по различни начини недостъпността до някои канали за информация, той не може сто процента да компенсира липсата на зрителна такава. Един пример, който бих искал да прозвучи съвсем малко закачливо – едно е да познаваш визуално някоя жена, а друго е ако това знание е придобито посредством тактилен способ. Безспорно, има голяма разлика при използването на различните органи на сетивата при получаването на информация.
И ако обобщим:
- първо - голям процент от информацията наистина се получава чрез зрението;
- второ – възможно е компенсаторно получаване на информация чрез другите сетивни органи на човека в много голяма степен;
- трето – не е възможно пълно компенсиране на информационните дефицити, които се получават поради липсата на зрение.
Всичките тези съображения трябва да се имат предвид, когато се прави реална оценка на възможностите на незрящите и на индивидите със силно увредено зрение.
Съществува една специфична илюзия в масовото съзнание, според която незрящите хора имат по-развит слух, по-развити други осезания. Общо взето, като цяло това не съответства на истината. Поставени при устройство, което измерва стойностите на слуха, зрящият и незрящият най-често ще покажат еднакви или почти еднакви способности, когато те са нормално чуващи хора. Има нещо друго. Липсата на зрение принуждава незрящия индивид да включва много по-често слуховите си възприятия, да използва слуховия си анализатор, за да получи информация, която виждащият човек също може да получи по този начин. Но виждащият получава много повече зрителна и друга информация и не обръща толкова внимание на слуховата.
Ето например един случай от моята практика: чакаме автобус заедно с човек, който вижда. След малко, аз, незрящият, казвам – идва автобус 213. Зрящият се учудва, защото не е видял, не е обърнал глава в посока на автобуса. Аз, обаче, стоейки там, на спирката, говоря със своя спътник, но слушам и това, което се говори около мен. Така аз получавам тази ценна звукова информация за пристигащия автобус, която зрящият е пренебрегнал, защото се доверява повече на зрението си в тази ситуация. Ето в такива случаи незрящият използва такова принудително придобито умение, за да увеличава използваемостта на другите сетивни органи.
Ако щете, тук можем да говорим дори за усещането, когато незрящият се движи по плочките и те са леко разместени, за него различните релефи на плочките и между тях – всичко това са ориентири. Не говорим за абсолютно разбитите или неочаквано разбитите тротоари, които могат да причинят много вреди; това е тема на друга публикация. Интересно е, че един току-що отремонтиран тротоар се оказва проблем за незрящия човек, защото ориентирите, с които той е свикнал, вече ги няма. Тези негови си ориентири са изчезнали с ремонта. Всичко е станало равно.
Отделно е усещането за предмети при т.нар. „пространствен феномен“- дистанционно усещане на предмети на малки разстояния от страна на незрящия. Също така, в този ред на информационни източници е обонянието. Когато влизаш в ресторант, в сладкарница или в магазин за дрехи, обонянието често подсказва на какво място си попаднал.
Всичко това са такива компенсаторни механизми, които при незрящите индивиди се появяват впоследствие – това са принудително развити способности. Разбира се, ако индивидът, след като е осъзнал реалното си състояние поради липсата на зрение, не по принуда, а се постарае да развива целенасочено тези свои други способности, той може да извлече сериозни ползи за себе си. Фактически незрящ човек, използвайки усилено своите останали сетивни анализатори, може да възприема такива характеристики на околния свят, каквито виждащите хора всъщност не успяват, защото не са настроили сетивата си на тази вълна, на която по-активно работят слухът, обонянието и др.
В този смисъл говорим за, така да се каже, „странни“ възможности за компенсиране у незрящите, но те са странни за хората, които не са посветени, които обикновено не знаят за тези информационни канали и, естествено, силно се учудват. Те не разбират или не могат да възприемат идеята, че такова извличане на информация може да стане именно чрез компенсаторно използване на другите сетива.
Проф. Петър Стайков
Слепотата и странните възможности за компенсирането й при опознаването на света
Модератор: bisolnev