За Луи Брайл

Модератор: bisolnev

Добави отговор
muki771222
Мнения: 8
Регистриран на: Пет Юни 21, 2013 3:02 pm
Име: hasmik
Фамилия: vardanyan
Лице със зрителни увреждания: да
Роднина (близък) на лице с увреждане: да
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Преподавател: да
Инструктор: да
Лица, свързани с пазара на труда (служител в Бюро по труда, работодател, друго): да

За Луи Брайл

Мнение от muki771222 » Пет Авг 08, 2014 1:58 pm

Желая да получа автобиографията на Луи Брайл.

stefka
Мнения: 15
Регистриран на: Пет Юни 21, 2013 3:08 am
Име: Стефка
Фамилия: Стойчева
Лице със зрителни увреждания: да
Преподавател: да

Re: За Луи Брайл

Мнение от stefka » Вто Авг 12, 2014 1:44 am

Радвам се, че проявяваш интерес към живота на създателя на азбуката за слепи Луи Брайл. Предполагам, че този материал ще ти бъде полезен, а също и приятен за четене.

Мощен прилив на благодарност ги носеше от най-затънтените части на земното кълбо, от Канада, Индия, Австралия, от всички континенти. Те бяха официалните представители на слепите от целия свят, събрани в една обща огромна вълна на признателност, дошли да благодарят на своя спасител.
Денят е 21 юни 1952 г. Тленните останки на Луи Брайл трябва да бъдат пренесени от Купврей - родното му село, в Пантеона и положени наред с великите мъже на Франция. Триумфът и славата, които неговото поколение му отказаха, след 100 години се разнасят по целия свят.
Кой е мъжът, комуто човечеството отдава почит? И какъв е приносът му за щастието на хората, за да предизвика единодушна възхвала, надхвърляща границите на раси и националности!?
Картините от неговия живот ще ни разкрият капризите на съдбата, която го обрича на страдание и несправедливост, озарява го с вяра и надежда.
Настоящата книга е пламенен знак на почит към един от най-великите мъже на всички времена, служили на човечеството.
Жан Роблен

Равнината разстила до дъното на хоризонта необятните поля, където през август слънцето позлатява узрелите и натежали жита на Ла Бри. Необезпокоявани, стадата мирно хрупат зелените пасища. Намираме се на тридесет и пет километра на изток от Париж. Селцето Купврей е тук, съвсем наблизо. В противоположност на равнините, слизайки към селото, човек открива леко заоблени хълмове, по които са накацали, старомодните къщички на Купврей, а над всичко се извисява замъкът на принцовете Роан. По-надолу, сред една потънала в растителност долина, каналът Шалифер тече право към криволичещата река Марна. Това е истинският Ил дьо Франс, с неговата вълшебна феерия от гори, вода и небе.
Купврей запазва и до днес живописния си облик на голямо село от миналото - с площада и старата чешма за добитък, сивите къщи, с олющена от времето мазилка, обраслите с мъх покриви, откъдето надничат характерните селски мансарди. Слизаме по стръмната улица "Сент Дени", която тук наричат "Ла туарт", към Купврей-Ба, към стария път де Бют, където се намира родният дом на Луи Брайл.
Къщата, която търсим, е в края на улица "Брайл", както местните жители я наричали някога. Това е голяма селска постройка от камък и кирпич, все още стабилна, въпреки годините. Кафявите й прозорци, с малки стъкла, дъбовите врати, с изкусно изработен обков; големият покрив, с огромен, вече напукан комин, й предават вид на стара къща в Бри. Собственост на общината в Купврей, къщата е превърната в музей, който се поддържа от Световния съвет за благополучие на слепите. Посетителят може да види наред с документите, свързани с живота и делото на Луи Брайл, и многобройните практически приложения на великото му изобретение. Тук на 4 януари 1809 г. се ражда Луи Брайл. Баща му, седлар в селото, по това време е на 45 години и говори с гордост за детето, което носи радост в дома му: "Той ще бъде другарят ми на старини". По стар френски обичай четири дни по-късно кръщават малкия Луи. Липсата на хигиена в селата по това време е причина за високата детска смъртност, а семейство Брайл е преживяло такава мъка и затова тук не искат да чакат.

Свидетелство
за раждане
Пред нас, заместник-кмета на община Купврей, упражняващ гражданска власт в отсъствие на кмета на гореспоменатата община, на петнадесетия ден от месец януари, лято господне 1809, в десет часа сутринта се яви Симон Рьоне Брайл на възраст 44 години, седлар, живеещ в Купврей, който ни показа отроче от мъжки пол, родено предния ден в четири часа сутринта от него и съпругата му Моник Барон, и заяви, че желае да даде името Луи. Гореказаните декларации и доказателства бяха дадени в присъствието на Рьоне Кокле на възраст четиридесет и пет години, бакалин, и Матьо Симоне - на възраст четиридесет и девет години, винар, и двамата живеещи в упоменатия Купврей. Бащата и свидетелите подписаха заедно с нас това свидетелство, след като им беше прочетено.

Кръщелно свидетелство
В година 1809, на осмия ден от януари беше кръстен от мен, енорийския свещеник, извършващ богослужението, Луи, роден на 5, син на Симон Рьоне Брайл от тази енория, и на Моник Барон, негова съпруга. Кръстник беше Луи Франсоа Андре Мишел, фермер от енорията Шалифер, кръстница - Женевиев Буленгр, дъщеря на Анри Буленгр от енорията Жаблин, които подписаха това свидетелство заедно с нас.

1812 г. Детето е на три години. Ходи, тича, играе, оглася с детския си брътвеж бащината къща. Това са щастливите мигове на детството, когато пробуждащото се съзнание на Луи носи белезите на интелекта, който ще се разкрие с времето. Момчето разтваря сърцето си за света - изучава всеки отделен предмет с големите си удивени очи, които скоро ще се затворят завинаги.

Седларското ателие на баща му се превръща за него в място на изкушенията, където детското му любопитство е непрестанно разпалвано. Та там има толкова много тайнствени неща, толкова много нови предмети, които човек може да докосне! Върху работната маса са разхвърляни безброй инструменти със странни форми - тънки източени шила, остри като бръснач седларски ножове. Стара работна маса, груб селски стол, поставка за хамути, принадлежности за оседлаване - това е ателието, тук ще се разиграе драмата, която ще промени съдбата на всички слепи в света.
Повече от век в семейство Брайл седларският занаят се предава от баща на син. Дядото на Луи Брайл идва в Купврей през 1740 г. Жени се за дъщерята на майстора - седлар Анвий и наследява занаята му. Именно в това ателие става инцидентът, който лишава от зрение детето-чудо на Купврей.
Има ли по-голямо и по-прекрасно изкушение от това да подражаваш на баща си! Един ден Луи се изплъзва от погледа на родителите си, грабва парче кожа и един остър нож от тезгяха. Детето държи във възпълничките си ръчички дългия нож, който проблясва на слънчевата светлина, проникваща през полуотворената врата. Но кожата е твърда и не се поддава лесно. Ръцете се свиват и изведнъж изплъзналият се нож попада право в окото на малкия Луи. Разнася се вик на непоносима болка. Кръвта се стича на потоци по смъртно раненото личице... Повече нищо не може да спре неумолимия и трагичен ход на съдбата - нито внимателните грижи на родителите, нито помощта на лекаря в Купврей. След няколко месеца се инфектира и другото око и на петгодишна възраст Луи Брайл е в плен на вечната нощ.
Какво да прави невръстното дете сред мрака, който го заобикаля? То нито за миг не се затваря в себе си, проявява интерес към всичко около него, с течение на времето възобновява връзките си с външния свят. През зимата, седнало в голяма обща стая, където цепениците пламтят в откритата камина; то събира ресни за хамутите.
Когато достига училищна възраст, родителите му го поверяват на Антон Бешре - учителя в селото. Момчето е внимателен и прилежен ученик, но обучението му се свежда единствено до слушане и запомняне на казаното от учителя. Как би могло да се научи да разпознава буквите? Един седлар в Шеси, който добре познавал семейство Брайл, разказва, че бащата на Луи измислил удивителен метод. Върху една дъсчица той забива гвоздейчета за тапициране в определена последователност, очертавайки формата на буквите, след което детето търпеливо разгадавало тайнствената азбука на виждащите. Всъщност тези гвоздейчета с издути главички не са ли предшественици на изпъкналите точки на писмото на Брайл?
Сляпото дете се сблъсква с войната и окупацията в ранното си детство. 1814 г. - в жилището отекват непознати стъпки. Гласовете, които Луи не разбира, крещят заповеднически. Баща му трябва да даде квартира на няколко войника от руската царска армия, която заема френска територия след разгрома на Наполеон I.
По цели дни движението не спира в бащиното ателие. Кавалеристите носят за поправка сбруи, хамути, ремъци. След вечеря край камината възрастните унило говорят за тези събития. Момчето, изпълнено със страх, се вслушва в долитащия грохот на войната. След двегодишна окупация чуждите войски напускат страната. Луи Брайл е на седем години. В ателието на седларя отново се възцарява някогашната тишина, възвръща се спокойният ритъм на селския живот. Дните на Луи се запълват от училището и кратките занимания с бащата. Но твърде скоро едно ново събитие ще промени изцяло съдбата му. През 1819 г. в Купврей пристига писмо от доктор Гийе - директор на Кралския институт за слепи деца. Молбата за приемане на малкия Луи е разгледана от Училищния съвет, който се изказва благосклонно, и на момчето е отпусната стипендия за радост на семейство Брайл.
На 15 февруари сутринта дилижансът на Мо отнася невръстното момче към Париж. От сега нататък за него започва нов живот... Дали малкият ще съжалява за родното селце, за изпълнения с нежност покой в близост до родителите? И какво всъщност го очаква занапред? Лесно е да се отговори на тези тревожни въпроси век и половина по-късно. Това е първата стъпка на детето към славата.

Трагедията на слепите тегне върху света от хилядолетия. Считани за парии, изложени, на презрението на едно общество, което не прави нищо, за да помогне и вникне в положението им, слепите векове наред търпят обидите на хората и водят окаяно съществуване.. Макар в книгата Левит на Библията изрично да се забранява: „Не поставяй на пътя на слепия нищо, в което той може да се спъне", макар че Карл Велики издава закони, с които осъжда на жестоки мъчения тези, които малтретират слепи, въпреки че Луи IX основава достойната за възхищение институция КЕНЗ-ВЕН, по времето на Шарл VI в Париж боят на слепи в затворено пространство все още съществува за удоволствие на тълпата, Рауман - органиста, Фуелано - свирач на лютия, Фернандус - философ, Сондерсън - математик - всички тези известни слепи учени са само изключения. Мнозинството остава безпросветно и обречено на просия. Едва през XVIII век е осъзната една очевидна истина - слепият трябва да се третира наравно с всички останали хора. Дидро и най вече Валентин Аюи прокарват пътя. Детето от Купврей може да се появи. Почвата е подготвена за сеитба. Делото му може да разцъфне и да даде плод. Веднъж, наблюдавайки представлението на един оркестър от слепи, облечени в привидно разкошни дрипи, осмивани от безмилостната тълпа, В. Аюи осъзнава слепотата като проблем в цялата му дълбочина и сериозност и решава да му посвети живота си. Започва скромно, като прибира у дома си шестгодишния Франсоа Льозъор, който проси наред с всички пред църквата „Сент Рош", и започва да го образова. Не след дълго той вече поддържа дванадесет слепи ученика. В обучението по четене си служи с дървени букви, които групира в думи и изречения. Няколко години по-късно във Версай проявяват интерес към великодушната дейност, но едва през 1791 г. училището на Аюи е обявено с декрет за Национален институт. Тук на 15 февруари 1819 г. идва Луи Брайл. Кралският институт се помещава на ул. „Сент Виктор" 68. „Стара и влажна къща, нехигиенична сграда, където върлува смъртта" - така говорят данните от епохата.
Доктор Гийе, който ръководи училището, все още използува в обучението някои от методите на Аюи. Естествено вече ги няма дървените букви, заемащи твърде много място, въведен е методът на релефа на лек картон, направен чрез притискането на оловни букви. Лесно е да се разберат трудностите и бавното темпо на подобен метод. И все пак Луи Брайл получава първите си знания точно по този начин.
В деня на раздаване на наградите името на Луи Брайл стои над всички. С еднаква лекота възприема уроците по история, география, математика. Пиние, директор на института, пише: "... със своя буден интелект, той бързо се отличи с успехите си в учението. Съчиненията му било те литературни или научни съдържаха само точни мисли, характерна за него беше яснотата на замисъла, изразен в един безупречен стил. В тях се усещаше въображение, винаги направлявано от разсъждения".
На 11 април 1821 г, на граф Aлексис дъо Моай, председател на Управителния съвет на училището се представя един мъж, бивш артилерийски капитан на име Шарл Барбие дьо ла Сер. Той твърди, че е намерил някакъв изкусен начин за улеснение обучението на слепите, като пробива с шило тънък картон и така очертава чрез релефни точки общоприетите форми на думи и изречения. Председателят обещава да разгледа системата. След няколко дни, на 18 април 1821 г. капитанът получава отговор. Писмото е изпълнено с въодушевление. „Направили сте възхитително откритие. . . От сега нататък ще Ви считаме за баща и покровител на слепите и глухонеми несретници, които ние се стремим да върнем в обществото. Ще Ви сочим в числото на техн ите благодетели, наред с абатите Л'епе и Аюи."
Системата, експериментирана с учениците, надминава всички очаквания. В едно писмо до откривателя от 30 октомври 1821 г. Пиние казва: „ ... нашите ученици започнаха отново „нощното писане", прекъснато през ваканцията. Надявам се скоро да Ви покажа някои от тях и вярвам, че ще останете доволен."
Брайл възприема с ентусиазъм системата, представена от капитана. Тогава той е на 12 години. Предлага някои подобрения, които Барбие намира за целесъобразни. Но още по това време на Луи му се струва, че се налага цялостна промяна на метода. Веднъж, завладян от тази мисъл, Брайл няма да спре, докато не я реализира напълно. Няколко години ще бъдат достатъчни, за да бъде създаден един чудесен метод, отразяващ цялата сила на ранно развития гений.
Шарл Барбие непрестанно прави опити за официално признаване на системата му. Отговорите, които получава, са вечно едни и същи - поздравления към изобретателя, но без последствия.
8 декември 1823 г., понеделник, Френският институт разглежда отчета на господата Ампер и дьо ла Сепе върху сонографията на Барбие. Не след дълго Луи я овладява напълно. Но колкото повече се увеличава сръчността му, толкова повече открива недостатъците на метода. Всъщност това не е нищо друго освен находчиво съставена стенография. Правописът не се взема под внимание, тъй като сборът от точките отразява само звуци. Няма нищо предвидено за пунктуация, ударения, математически знаци, музика. Ако четенето е улеснено в сравнение със системата на Аюи, големият брой точки за всеки отделен звук затруднява писането. Сега започва същинската творческа работа на Брайл. Той ще съсредоточи всичките си способности в създаването на един нов метод, който за момента се очертава пред него само в общи линии, но чрез който ще разреши всички проблеми, поставени от писмото на Барбие. Момчето работи най-вече нощно време, тъй като дните му са изцяло ангажирани с учене, прекарва дълги нощи на упоритост и воля, устремено към една светлина, която скоро ще блика под пръстите му. По време на ваканциите в Купврей то продължава опитите си, изпълнено с непреклонно желание и настойчивост. От време на време жителите на селото идват при него с думите: "Здравей, Луи! Все тъй заровен в дупчиците си, а?!"
Най-сетне през октомври, детето открива гениалната азбука. Създава правописно писмо, обхващащо ударенията и препинателните знаци, пригодено за ползване в математиката и музиката. Пиер Анри пише: "Брайл направи нещо повече от просто подобрение, той внесе промени в дълбочина. Дори слепите да не му дължат всичко, те му дължат най-доброто."
Луи Брайл изменя според нуждите на своята система плочата на Барбие, като прибавя клетки на всеки отделен ред и средно ограничение, разделящо на две всяка клетка. Писмото му наброява три точки вместо седем на височина.
Детето-чудо е на петнадесет години.
През 1829 г. Брайл публикува обяснение на системата. По това време основният принцип на азбуката е хоризонтален, но той скоро го усъвършенства и оформя изходната комбинация от шест точки. Като променя многократно разположението на тези точки, той получава 63 комбинации, които му дават възможност да предаде релефно всички писмени знаци, използвани от виждащите. Барбие пише на Луи Брайл:
"С голям интерес прочетох метода, който сте съставил специално за използване от хора, лишени от зрение... Хубаво е на Вашата възраст да се започва по този начин, и от светлите чувства, които Ви ръководят, може още много да се очаква."
31 март, 1833 г.

Каква ще бъде съдбата на Луи Брайл занапред? Съществуване, изпълнено с труд, съсипано от борба за утвърждаване на системата, несигурност, породена от мъчително боледуване - това е неговият живот. През 1828 г. е назначен за учител. Преподава география и алгебра.
"Изпълняваше функциите си с толкова чар и проницателност, че за учениците му задължението да присъстват в час беше истинско удоволствие." - пише Колта - негов приятел. Като способен музикант през 1833 г. става органист в църквата "Сент Никола де Шам".
Йохан Вилхелм Клайн, основател на Виенския институт на слепи, прави проучвания в училищата по цял свят, за да открие подходяща писмена система. През 1840 г. той поддържа кореспонденция с Брайл. Писмото на Луи до Клайн се пази в института.

Драги господине,
Като познавам огромния Ви интерес към образованието на слепите, имам честта да Ви предложа обяснение на една нова система за писане, предназначена за тях. Надявам се да приемете тези няколко реда в знак на почит към посвещаването Ви на каузата на тези несретници, чийто жребий споделям. Ще бъда много щастлив, ако моите малки схеми могат да бъдат полезни на Вашите ученици, и ако този образец Ви даде доказателство за дълбокото ми уважение.
Оставам, господине, Ваш покорен слуга.
Луи Брайл

За съжаление Клайн не одобрява системата и след няколко хладни поздравления към откривателя, той се противопоставя на въвеждането й в Австро-Унгария. Основните му възражения се отнасят до условния характер на писмото и до липсата на сходство с азбуката на виждащите. Същевременно Брайл продължава усилено изследванията си. Създава нова система за писане - рафиграфия. Релефните точки, подредени в определена последователност, очертават формата на буквите, което дава възможност на виждащите да четат текста. Новата система е посрещната с въодушевление от младите. През 1838 г. Ламартин (1790-1869) посещава Кралския институт за слепи деца. По този повод той заявява пред камарата на депутатите: "...Никое описание не е в състояние да ви даде представа за тази мрачна, мръсна и тясна сграда, за коридорите, разделени на две, така че да се получат истински килийки, които наричат "ателиета", за извитите, проядени от червеи стълби... Господа, искам да уверя Камарата, че никога парите от бюджета няма да намерят по-добро приложение от това да възвърнат чувството на онези, които природата е лишила от най-ценното - сетивата". Повлияно от тази пламенна реч, събранието взема решение за построяване на нова сграда на института.

На 11 ноември 1943 г. новата сграда на института, разположена на булевард "Де – 3 – Енвалид" № 56, е завършена, и слепите скоро ще влязат там, където Луи Брайл ще прекара последните си години в усъвършенстване на делото. Липсата на разбиране у Дюфо – новия директор, е голяма пречка за развитието на системата на релефните точки. Все още само системата на Хаюи е официално призната. Единствено доверието на слепите подкрепя Луи Брайл срещу хорската завист, срещу съсипващото бездействие на службите, неотстъпчивостта на Барбие, който не желае да признае превъзходството на новата азбука. Упоритостта на Брайл, силата на убеждението у младите възпитаници, които въпреки забраната използват азбуката, принуждават Дюфо да преосмисли позицията си. На 22 февруари 1844 г. по време на тържественото откриване на новата сграда Гаде – зам.-директорът, изяснява пред всички принципа на писмото с релефни точки и изразява дълбоко уважение към дарованието на изобретателя. Това е победата на Луи Брайл – справедливата награда за двадесет години на труд и борба! Но съдбата е жестока към него. Една някога всевластна болест уронва силите му – туберкулозата. През 1835 г., когато се появяват първите симптоми, той знае, че трябва да се щади, за да я победи. За кратък период вярва в излекуването си. Благотворният въздух на Купврей, една продължителна почивка сред семейството му дават тази надежда. Но през 1844 г. той получава силен кръвоизлив. Налага се да изостави училището и да се лекува.
По това време в института правят опити с различни печатарски системи за адаптиране на брайловото писмо и новите начинания се увенчават с успех. През 1847 г. е изпробван един от методите, състоящ се в събирането на малки матрици от шест точки, от които се махат една, две, три, четири или пет точки според знака. Но този метод има неудобството да налага отделна манипулация за всеки знак. Все пак чрез него е отпечатана една книга с псалми.
Брайловото писмо се утвърждава във всички области на дейността на слепите. През 1846 г. Фурние го използва в курсовете по солфеж. Русел го въвежда в църковната служба. 1849 г. Лаас д`Ален след като създава стереотипното печатане, клишира безупречно част от "Поражението на Исус" и много други книги. Годе разкрива предимствата на брайловото писмо в Годишниците на глухонемите и слепите. Точковата азбука се оценява и в чужбина. Необикновеното изобретение завладява света. Общият стремеж на прилагане на откритието за Луи Брайл е доказателство, че годините, прекарани в тежък труд, не са преминали напразно. Но и за него системата на релефните точки принадлежи вече на миналото. Изобретението е напълно завършено, то не изисква нищо друго освен интензивно разпространение. Луи Брайл не спира дотук. Замисля нови проекти, решава нови проблеми. Главното му занимание е музикалното нотиране. До този момент никой не се е осмелил да накара слепия да очертае знаците на това сложно изкуство. Брайл изцяло се отдава на тази задача. През 1847 г. здравето на Луи Брайл се подобрява и Дюфо му разрешава да поеме отново учителските си задължения. От този период е запазено едно писмо на Брайл до майка му Моник Барон (1769-1854).

Скъпа майко,
От шест седмици съм тук, а все още нямам никакви вести от теб. Моля те пиши ми дали си добре, а също и новини за роднините ни, и за тези, които понякога се сещат за мен. Бях много доволен, когато научих, че времето се е задържало хубаво за гроздобера, или най-малкото толкова хубаво, колкото изобщо би могло да се очаква. Но дните стават все по-къси. Зимата настъпи и трябва повече да си стоим вкъщи. Аз не излизам навън и докато парижани празнуваха новата конституция, на мен ми беше хубаво да седя разположен удобно в малката топла стая и да слушам топовете. Е, няма как, засега нека запазим доброто си настроение и да преживеем зимата. Пиши ми как са братята, сестрите, приятелите. Надявам се да дойда да те видя веднага щом зимата свърши.
До това щастливо време, оставам твой обичан син.
Луи

Две години по-късно Брайл чувства, че силите го напускат. Великият сляп е принуден да се пенсионира. Въпреки това той остава в института и дава от време на време уроци по пиано.
2 декември 1851 г. Вследствие на дълго пренебрегвана хрема Луи Брайл е приет по спешност в болничното отделение на института. Париж е разтърсен от държавния преврат на Луи-Наполеон и никой не се интересува от съдбата на скромния, умиращ сляп учител. По настояване на Брайл довеждат нотариуса г-н Тиак и в присъствие на няколко приятели диктува завещанието си. Гласът му е слаб и глъхнещ. Мъчителна тревога изпълва тишината между отделните изречения. В пълно съзнание той разпределя това, което притежава, мисли за всички с еднаква доброта Не забравя никой от тези, които обича: момченцето, което го води; медицинския помощник, който го лекува; болногледача, който бди над него. Не забравя дори прислужниците, които поддържат стаята му. През целия си живот Луи Брайл е признателен на всички, които му оказват помощ, такъв остава и пред прага на смъртта. Когато нотариусът си отива, приятелите се събират около болния. Опитите им да покажат, че има надежда за изцеление, са напразни. Брайл тихо се обръща към тях с думите: "Знаете, че не се поддавам на илюзии. Няма защо да се преструвате..."

6 януари 1852 г. – Християнския празник Богоявление.
Брайл губи все повече сили. Сутринта иска да бъде причестен и да му припомнят символичното значение на златото, тамяна и смирната, но от обед не проговаря. Изолиран в своята нощ, загубил способността да говори, той стиска ръцете, които се протягат към него в един последен изблик на приятелство и уважение. Всички присъстващи оплакват човека, който си отива. В 16,30 ч започва агонията, а в 19,30 ч научаваме от Колта, че "Луи Брайл предава красивата си душа в ръцете на Бога."

Добави отговор

Назад към