подходящи професии за хора със зрителни увреждания

Модератор: bisolnev

Добави отговор
stilian
Мнения: 1
Регистриран на: Вто Юли 09, 2019 1:53 pm
Име: Стилиян
Фамилия: Ненков
Лице със зрителни увреждания: да

подходящи професии за хора със зрителни увреждания

Мнение от stilian » Пон Юли 22, 2019 1:27 pm

Здравейте,
Бих искал да науча повече за професиите, които са подходящи за хора със зрителни увреждания.

redaktor
Site Admin
Мнения: 55
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: подходящи професии за хора със зрителни увреждания

Мнение от redaktor » Пон Юли 29, 2019 7:44 am

Здравейте, Стилиян!

Предполагам, че интересът ви към подходящите професии за хора със зрителни увреждания не е чисто познавателен, а е свързан преди всичко с трудовата им реализация. Затова в отговора си ще се опитам да бъда полезен и от практическата страна на въпроса. Но нека първо направим една кратка „екскурзия“ във времето…
Проблемът, който поставяте, е вълнувал хората – и най-вече тези със зрителни увреждания – още от дълбока древност. В повечето случаи той е бил тясно свързан с цялостното отношение на тогавашните общества към слепите изобщо. Известно е например, че в Спарта подобни люде са били убивани. На другия полюс е отношението към тях в древен Египет, наричан според поета Хезиод „страна на слепците“. Там една от традиционните професии на слепите е била грънчарството. Има сведения, че в Рим те са работили като лодкари, в Китай като гадатели, в Индия – като разказвачи, в древните еврейски царства като ръчни мелничари и полировчици… Нека не забравяме, че един от най-великите поети на античността – Омир – също е бил сляп!
Прескачайки цели хилядолетия, да видим как в много по-близък исторически план стои въпросът с подходящите професии за хора със зрителни увреждания в България. През 1905 г. у нас се открива Държавния институт за слепи /ДИС/. Ползвайки опита на подобни заведения в други европейски страни, в него се поставя началото на професионалното обучение както на момчетата, така и на момичетата. Освен чрез по-широко застъпеното музикално образование в сравнение с масовите училища, учебният план на института предвижда изучаване на ръчно и машинно плетиво от момичетата и на кошничарство, метларство, четкарство и пантофарство от момчетата. Професионалната подготовка се осъществявала в последните два така наречени професионални класове, по време на които преподаването на общообразователни предмети е много ограничено. Момчетата, съобразно своите наклонности избират един или два от предлаганите четири занаята. Паралелно със занаятите учениците с музикални дарби са изучавали пиано, цигулка, виолончело, кларнет и флейта. Интересно е да се отбележи, че за определен период преподаватели в ДИС са били слепите композитори Петко Стайнов - по пиано и Николай Бехтерев - по цигулка. Преподаватели по пантофарство са известните дейци на Дружеството на българските слепи /ДБС/ и на Съюза на слепите в България /ССБ/ Стефан Ненков и Димо Мангъров.
Въпреки многото затруднения възпитаниците на ДИС намират професионална реализация най-често като индивидуални музиканти или в оркестри и по - рядко като
кошничари в кошничарски работилници - собствени, на ДБС или на отделни слепи или виждащи предприемачи. Като илюстрация можем да посочим пътуващия оркестър
при ДБС, производителната кошничарска работилница разкрита, в София през 1924г. от Дружеството за покровителстване на слепите в България, кошничарските работилници на невиждащите предприемачи кошничари Димо Мангъров и Павел Димитров в София.
Коректно е да отбележа, че тези и други интересни факти, за които ще стане дума по-нататък, са взети най-вече от доклада на г-н Ангел Сотиров „Професионално обучение на късноослепелите в България“, изнесен на симпозиум на тема "Актуални проблеми на професионалната реализация на зрително затруднените у нас". Симпозиумът е проведен в Пловдив на 11 и 12 април 1996 г. Авторът на доклада е психолог по образование, специалист по педагогика на зрителнозатруднените, директор на Националния център за рехабилитация на слепи – Пловдив през периода 1988 – 2002 г.
Но да се върнем на темата! В края на споменатата студия има примерен списък на възможните професии за слепи и слабовиждащи. Той обхваща около петдесет професии, разпределени в четири групи: за слепи и слабовиждащи с множество увреждания; професии за самонаемане; професии в индустриалното производство; професии в информационното обслужване. Ето например какво съдържа списъкът в раздел „Информационно обслужване“:
1. Компютърни оператори.
2. Компютърни програмисти.
3. Професии в туризма - администратори и управители на хотели.
4. Бизнес - секретари.
5. Телефонни оператори.
6. Диспечери в таксиметрова служба.
7. Дистрибуторство.
8. Служители в информационни бюра
9. Преводачи.
Звучи съвсем актуално, нали? Бих добавил още – звучи мотивиращо, тъй като за поне половината от споменатите професии и днес има търсене и недостиг на квалифицирана работна ръка.
Много важен момент в трудовата реализация на хората със зрителни увреждания е започналото през 1975 г., в резултат на съвместните усилия на дирекция "Социални грижи" и Съюза на слепите в България, професионално обучение на зрително затруднени по лечебен масаж в Централния институт по подготовка на здравни кадри в гр. София. Съюзът на слепите в България осигурява подходящи кандидати, парична помощ за четец, безплатна квартира, а дирекция "Социални грижи" извършва подбора на кандидатите по документи, записването им в Института и осигурява работни места на успешно завършилите. Ето още една не само перспективна, но и благородна професия, свързана с най-ценното за всеки от нас – здравето. От опита ми на трудов посредник мога да добавя, че възпитаниците на Медицински колеж „Йорданка Филаретова“-София (както е актуалното наименование на института) са сред най-успешно реализиращите се на трудовия пазар специалисти.
През 1977г. в тясно партньорство с Висшия музикално педагогически институт, Музикалното училище и Пловдивската филхармония, Центърът за рехабилитация на слепи - Пловдив организира първия в страната курс за професионална подготовка на седем зрително затруднени - пет слепи и двама слабовиждащи по специалността "Акордиране на пиана". Дотогава слепите акордьори на пиана получават своята професионална подготовка в чужбина - Франция, финансирана от фонд "Георги Йосифов Саронов". Разработена е съответната учебна документация, привлечени са за преподаватели най-добрите специалисти по съответните учебни дисциплини от гр. Пловдив. Местната филхармония подарява за курса две пиана и осигурява възможност да се провежда производствената практика на обучаваните. Средното музикално училище предоставя също възможност за производствена практика на курсистите. Обучението е с продължителност шест месеца. Курсът може да се прецени като твърде
успешен в резултат не само на добре извършения подбор, но и поради високата положителна мотивация на обучавани и обучаващи. Също от личния ми посреднически опит мога да твърдя, че и днес професията акордьор е не само много рядка и търсена, но и изключително подходяща за хора със зрителни увреждания.
Към казаното дотук трябва да добавим и студията на доктора по философия Петър Стайков, самият той незрящ със заглавие „Традиционни и нови професии за слепи и слабовиждащи“ (2005). За отбелязване е, че тя е насочена към подпомагане на професионалната реализация на лица, които са напълно лишени от зрение или с така наречената практическа слепота. Структурата на професиите и длъжностите, утвърдени и подходящи за слепи, е съобразена с Единния национален класификатор на професиите и длъжностите в България и включва девет раздела: ръководни служители; аналитични специалисти; приложни специалисти; помощен персонал; персонал, зает с услуги на населението, охрана и търговия; производители в селското стопанство; квалифицирани производствени работници; оператори на машинни съоръжения; нискоквалифицирани работници. Тази студия също завършва със списък на най-утвърдените за приложение на труда на слепите професии и длъжности, подредени тук по азбучен ред. Списъкът съдържа около 150 професии… и една много съществена бележка от автора, която бих искал да цитирам дословно: „На буквата Г са разположени много длъжности, обозначавани като „генерален“, „главен“ и т.н.. От самото присъствие на тези определения става ясно, че те се прикрепват към ръководни длъжности, за които е по-лесно да се каже кои не биха могли да бъдат достъпни за незрящи, отколкото да се изброяват всички онези ръководни позиции, на които трудът на незрящите би могъл да намери едно наистина пълноценно приложение.“
Едва ли е необходимо да продължаваме с примерите. Възможности за реализация и поле за действие има. Остава само да направим вярна преценка на своите желания и възможности, за което също може да ни помогне трудовият посредник. А после, разбира се, умно и смело да предизвикаме себе си!

Светослав Николов
трудов посредник

П.С. Още по темата можете да намерите в сайта на Бюро по труда за лица със зрителни увреждания (www.labourforblind.bg), раздел „Полезни публикации“. Статията е със заглавие За най-утвърдените професии и длъжности, в които намира приложение трудът на слепите [https://labourforblind.bg/documents/pub ... _slepi.doc], автор е д-р Петър Стайков.

Добави отговор

Назад към