Страница 1 от 1

Психологическите граници на независимостта на хората без зрение

Публикувано на: Нед Сеп 02, 2018 2:31 pm
от s.zaykov
Революционното развитие на технологиите доведе до значително нарастване на възможностите за удовлетворяване на специфичните потребности не само на различни социални групи, но дори и на отделни индивиди. Тези промени в чисто технологичните възможности и производните от тях социални промени по отношение потребностите на гражданите в дадена страна допринасят за това всеки индивид да се чувства все по-самостоятелен, все по силен и като че ли все по-независим от всички останали.
Така например не друго, а именно развитието на технологиите доведе до значително разширяване сферите на приложение на брайловото писмо в най-различни области на живота. Могъл ли е някой преди половин век дори само да мечтае за надписи на брайл върху опаковките на лекарствата например! Ние, ползващите този начин на писане и четене, можехме единствено сами да си поставяме надписи върху много от нещата, които нямаше как да различим по никакъв друг начин. А ето, че днес ги получаваме наготово! И не става дума само за лекарствата, разбира се. В много от големите музеи, на най-интересните експонати също има брайлови надписи и възможност да се прочете на място голяма част от информацията, която виждащите възприемат мимоходом. В обществените сгради все по-често пътуваме с асансьори, чиито бутони имат означения на брайл. И още, и още, и още…
С лека усмивка можем да кажем, че в края на двадесети и началото на двадесет и първи век обществените условия в много страни се развиват в посока към все по-пълно удовлетворяване на постоянно нарастващите материални и духовни потребности на хората със зрителни увреждания.
И вече на тая почва се появяват искания, които по мое скромно мнение прехвърлят нормалните разбирания за индивидуална независимост на хората със зрителни увреждания. Ще си послужа със следния пример: в различни страни, макар и с различен интензитет, започна почти системно да се появява искането да се осигури възможност на незрящите граждани да гласуват като използват специално отпечатани за тях бюлетини на брайлов шрифт. Колкото пъти се приближим към датата на някакви национални или местни, а вече и европейски избори, толкова често въпросът за осигуряването на такава възможност излиза на повърхността, подхващан от някои незрящи гласоподаватели и съответно огласяван от различни медии.
Аргументите на поддръжниците на това искане се свеждат общо взето до следното: в демократичните страни от много време е възприето всеобщото и тайно гласуване. За хората, които имат нормално зрение се осигуряват условия да могат самостоятелно, необезпокоявани и ненаблюдавани от никого да направят своя политически избор. А според застъпниците на горното искане, сегашният начин на гласуване изцяло лишава незрящите от възможността да упражнят своето право в условията на истинска тайна и истинска независимост, което се явява нарушаване на техните гарантирани от конституцията граждански и политически права.
Вярно е, че за излизане от това положение на незрящите им се осигурява възможността да ползват избран от самите тях асистент, на когото избирателният закон позволява да влезе заедно с тях в тъмната стаичка и да им окаже съдействие за намирането на желаната бюлетина, или да им съдейства да отбележат на желаното място своя избор.
И тук, струва ми се, вече се срещаме с едно хипертрофирано и меко казано едностранчиво разбиране за същността на независимостта. Според мен в следващите предложения се крие недопустимо преминаване от територията на обоснованите потребности на територията на каприза. Както вече споменах, за някои представители от общността на незрящите и това решение се оказва неприемливо, защото гласуващият незрящ индивид не може да го направи напълно самостоятелно и следователно тайната на неговия вот не е опазена, тя е известна, макар и само на един човек - нищо, че този човек е напълно свободно избран от самия сляп гласоподавател.
Вярно ли е всичко това? Разбира се, че е вярно! Следва ли от него обаче да се наложи на обществото да поеме допълнителните разходи за осигуряване възможност за стопроцентово тайно гласуване на една съвсем минимална част от своите членове. Едва ли някой се е постарал да направи точни изчисления какво ще струва отпечатването и разнасянето по всички избирателни секции на достатъчното за случая количество брайлови бюлетини. Но и без такива прецизни изчисления е очевидно, че разходите за един незрящ гласоподавател биха били стотици, а може би и хиляди пъти по-големи, отколкото тези за виждащите гласоподаватели. Има и други чисто технически проблеми, явяващи се в качеството на контрааргументи на тази позиция. Например, как ще се реши въпросът с тайната на вота, ако в една секция е гласувал само един незрящ гласоподавател или ако гласувалите двама или трима незрящи са гласували за една и съща политическа формация? При отварянето на бюлетините съответният преброител, който, между другото, задължително трябва да владее брайл, ще съобщи на комисията, че единствената брайлова бюлетина е подадена в полза на еди коя си партия… Излиза, че при упражняване на избирателното право с помощта на виждащ асистент тайната на незрящия гласоподавател ще бъде известна само на избрания от него помощник, а при гласуване с брайлови бюлетини тази тайна ще стане известна на цялата избирателна комисия, плюс техническите и политическите лица, които задължително присъстват по време на преброяването на гласовете…
Но и това не е най-важното. Аргументи и контрааргументи могат да бъдат намерени за всяка теза. За мен по-важно е друго. Ние живеем в намираща се на определена степен на развитие човешка общност. Интересите на всички индивиди в нея в крайна сметка се удовлетворяват само като компромис между интересите на различните индивиди и социални групи. В общия случай на практика никой не може да получи всичко, което иска, защото с това той ще застраши възможността за адекватно удовлетворяване на интересите на другите членове на общността.
И от тази гледна точка можем да поставим въпроса струва ли си да се правят необосновано високи разходи за малобройните членове на една група, само и само да се угоди на искания, удовлетворяването на които изисква разходването на неприемливо голям човешки ресурс.
И пак само за пример ще спомена прилагането на брайловото писмо. Необходимо ли е на всяка цена чрез брайла да натрапваме себе си на обществото, да го караме да се чувства виновно и да харчи за един наш каприз значителни финансови средства? Трябва ли да си позволяваме прояви, които са на границата на някакъв вид радикализъм, да не кажа фундаментализъм.
Да, хубаво е, че развитието на технологиите даде възможност на фармацевтичните фирми да поставят надписи на брайл върху опаковките на лекарствата. Хубаво е за нас и по никакъв начин не е допълнителна тежест за обществото. А представяте ли си как щяха да гледат на незрящите другите хора, ако заради тези надписи цената на лекарствата беше скочила, да речем, двойно?
Същото е и с бюлетините за гласуване на брайл. Трябва ли да се стремим към такава независимост, която да бъде за сметка на всички останали? Нима не е по-добре тези средства да се похарчат за нещо по-полезно?!
И накрая – още няколко думи за самата независимост. Наистина всеки човек се ражда „сам” и „гол”. Но още от раждането си той е напълно зависим от много хора и много неща. С напредването на възрастта всеки си извоюва някаква степен на независимост, но никой не би могъл да каже, че е напълно независим спрямо хората от общността, в която живее. И това е нещо, което не подлежи на дискусия в огромната част от общността. Всеки човек е зависим от дейността на много други хора и институции. Всеки човек по някакъв начин пък действа така, че от резултатите на неговата дейност са зависими много други хора. И като цяло никой от тези хора не се стреми да се сдобие с абсолютна независимост. Всъщност взаимните зависимости между индивидите и социалните групи са модус вивенди на самото общество и на неговите членове. Незрящите не представляват изключение от това общо правило. В някаква степен ние сме по-уязвими от изпадането в по-голяма от допустимата за нас лична зависимост. И наистина е нормално незрящите да се стремят да увеличават степените на своята индивидуална свобода. Но стремежът към някаква абсолютна, пълна, тотална независимост не води до повишаване на възможната, обществено-приемливата и значи подпомагаща социализация на незрящите независимост. Ние всички, и слепи, и виждащи, зависим един от друг. И вместо да се опитваме да демонстрираме пред виждащите колко малко са ни дали и колко много са ни длъжни, по-добре би било да използваме и брайловата азбука и другите технически достижения, които вече имаме на разположение като наше уникално достояние, за да се опитваме да развием у себе си способности и добродетели, които да можем да предложим на другите и с които да направим така, че и те да зависят в някаква степен от нас. Абсолютна независимост няма! А ако я има, тя вече е с друго име – абсолютна самота. А това вече е ни повече, ни по-малко социална смърт.

Петър Стайков