Хората със зрителни увреждания и техните първи стъпки при избора на професия

Модератор: bisolnev

Добави отговор
redaktor
Site Admin
Мнения: 48
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Хората със зрителни увреждания и техните първи стъпки при избора на професия

Мнение от redaktor » Нед Фев 17, 2019 6:08 pm

Изборът на професия е едно от най-важните решения в живота на всеки човек, в това число и на хората със зрителни увреждания. Много често при решенията за своята професионална реализация хората действат хаотично, разчитайки на една или друга случайност, а освен това са поставени и под непрекъснатото влияние на своите близки, познати и приятели. Не на последно място трябва да отбележим и склонността на индивида да се съобразява и с външни спрямо него фактори като социалния престиж на дадената професия и т.н. Тоест много често изборът на професия е по-скоро компромис между различни желания и въздействия, отколкото резултат на съзнателно и обосновано решение.
Ние живеем заедно с други хора, живеем в рамките на дадена човешка общност и следователно е нормално да правим различни компромиси със своите желания и влечения. И все пак, когато си избираме професия е добре да се съобразим преди всичко със собствените си желания и възможности и едва след това да включваме в сметките определени елементи на социалния престиж, на родителска и роднинска амбиция и т.н.
Ние сме хора и живеем сред хора, което означава, че трябва в някаква степен да се съобразяваме с техните емоции и особености на характера, както и с техните културни и образователни специфики. Нормално е обаче да искаме от тях да проявяват към нас същото отношение и те също да се съобразяват с нашите индивидуални особености и желания.
Всяко вече пораснало дете, момче или момиче, което учи в гимназиален курс, би трябвало да има и собствено мнение, когато дойде време да се решава въпроса накъде да се насочи, каква работа да си потърси или в кой университет и каква специалност да кандидатства. В този смисъл процесът на избор на професия трябва да се постави на много здрава основа и човекът, който ще търси своята професионална реализация, да има възможност за сериозно предварително и текущо професионално ориентиране.
Точното и съобразено с особеностите на личността професионално ориентиране е много важна предпоставка за по-нататъшната успешна кариера на индивида.
Основното, което следва да бъде направено в този процес е прецизно да се изучат интересите на личността, да се направи колкото е възможно по-обективна оценка на нейните възможности, както и да се изясни до каква степен са дълбоки и трайни мотивите, които стоят в основата на дадения професионален избор.
Вече споменахме, че при избора на професия е важно индивидът да направи своя избор по силата на собственото си убеждение, а за това е необходимо той да бъде осигурен с нужната информация. От една страна, това трябва да бъде информация за спецификите на различните професионални сфери, длъжности, свободни работни места, информация за компаниите, които ги предлагат, специфичните изисквания на работодателите, работно време, нива на възнаграждение и така нататък. От друга страна, това трябва да бъде информацията, която се отнася до неговата собствена личност. Колкото по-голяма е степента на яснота, която индивидът има за самия себе си, толкова по-малко ще бъдат онези, най-вече неприятни изненади, които той може да си причини сам.
На следващо място, това трябва да бъде информацията, която той притежава във вид на придобитите от него професионални знания и умения. Такива, с които той може да се представи на работното място, за което ще кандидатства.
В тази връзка не бива да забравяме, че колкото повече знания и умения сме успели да придобием в процеса на нашето предварително обучение, толкова повече и по-многообразни ще бъдат и нашите шансове да си намерим работа, толкова повече ще бъдат нашите шансове тази работа да бъде най-близо до това, което сме се стремили да постигнем. И още нещо: както процесът на търсене на работа практически може да продължава през целия живот, точно така и през целият живот нито за миг не трябва да преставаме да усвояваме все нови и нови знания и умения, непрекъснато да разширяваме сферата на нашите способности и да подобряваме тяхната ефективност.
Изборът на професия не случайно е избор, а от това следва, че колкото и добре да сме направили нашите анализи и оценки на възможностите и стремежите на търсещия работа индивид, ние не можем да гарантираме, че той ще попадне точно на това място, което е най-подходящото за него и съответно - най-желаното.
Дотук говорихме за желанията и възможностите на индивида, но те са само едната страна на отношението. Освен тях в процеса на професионалната реализация участва и така наречения „пазар на труда”. Именно пазарът на труда е това, което може да придаде завършеност на процеса на професионалната реализация на човека. За неговите индивидуални стремежи пазарът предлага наличните свободни места за работа. И се оказва, че в даденото време, на даденото място има само тези и тези свободни работни места. Добрият случай е този, в който поне някое от тях в някаква степен съответства на предпочитанията на търсещия работа индивид. Може да се окаже, че това, което би било най-подходящо за него, респективно което е най-желаното, към дадени я момент не се предлага на пазара на труда…
И отново трябва да започне деликатният процес на подреждане и пренареждане на приоритети, досадният и нерядко твърде неприятен процес на правене на по-големи или по-малки компромиси.
За съжаление в живота нерядко се случва така, че дори и да сме много добри в нещо, то точно в този момент, когато го предлагаме на пазара, там има достатъчно други индивиди, които предлагат същото. Следователно в дадения момент, на даденото място, пазарът е пренаситен и не се нуждае от това, което ние можем да му дадем.
За съжаление, пазарната логика е твърде категорична и понякога дори безмилостна. Нерядко се налага, за да си изкарваме прехраната, да работим нещо, което нито ни привлича, нито ни доставя удоволствие. Така е, но дори принудени от обстоятелствата, от случайно струпалите се на даденото място и в даденото време неблагоприятни за нас условия, ние би трябвало да се опитаме да не забравяме, че можем да правим и други неща и то неща, които ни доставят удоволствие и за които определено имаме някакво призвание. Когато нямаме друг избор, нормално е да работим това, което ни се предлага. Но не по-малко нормално е да чакаме и да търсим своя шанс, своята истинска професионална реализация! Ако сме достатъчно упорити, изобретателни и търпеливи, все някога ще ни се случи да се доближим до това, за което на младини сме си мечтали.
За да можем не само да си намираме работа, но и не каква да е работа, а такава, която ще ни носи повече удовлетворение, която ще ни дава повече личен и социален престиж и която, естествено, ще ни предостави възможност, ако не днес, то в перспектива, да увеличаваме своите доходи, непременно трябва предварително да сме се ориентирали към такава сфера на дейност, която да е в съзвучие с нашите способности, която да ни дава възможност за тяхното по-нататъшно развитие и усъвършенстване.
А дотогава? Не ни остава нищо друго, освен непрестанно да учим, да усвояваме, да се упражняваме, така че когато попаднем под щастливата си звезда, да сме в състояние да отреагираме адекватно и да не пропуснем появилите се възможности. Нека имаме предвид, че един и същ благоприятен, щастлив случай почти никога не се появява повече от един път в живота на човека.
А от това следва, че поне нашите млади колеги, които тепърва ще стъпят на пътя на професионалната си реализация, би трябвало да се стремят да „изкачат“ като минимум следните три върха: добро писмено и говоримо владеене на родния български език; добро владеене на поне един чужд език и не на последно място - сериозни знания и умения при работата с компютър. Който е достигнал задоволителни нива в тези три направления, ще си намира работа много по-лесно и по правило тази работа ще бъде много по-приятна, а вероятно и по-добре платена от работата, която ще успеят да си намерят тези, които не са вложили необходимото старание за подобряване на собствения си образ на пазара на труда.
Наличието на зрително увреждане във всички случаи поражда определени проблеми в процеса на социалната интеграция на индивида, който е носител на това увреждане. От друга страна, пълноценната социална интеграция на всеки индивид е важна и значима не само за самия него, но и за цялото общество.
Така че, когато си търсим работа, не трябва да го правим със самочувствието, че просим милостиня, че искаме да ни вземат някъде, където просто ще ни подаряват някаква сума пари, а с убеждението, че веднъж започнали работа, ние ще допринасяме за общия успех на фирмата или администрацията, в която сме се наели да работим.
Да, наистина не е лесно да го докажем, не е лесно и да се самодоказваме, но нека не забравяме, че макар и по други причини, хората, които не се класифицират като лица с трайни увреждания, също трябва непрекъснато да се доказват - пред себе си, пред колегите си, пред работодателя… Различни са изходните точки. Различни са пътеките на реализация. Различни са емоционалните перипетии, но в края на краищата всеки сам е автор на своя живот и ако за успехите си трябва да благодари на всички, които по някакъв начин са му помогнали, то за своите неудачи трябва да вини единствено и само себе си.

Ира Антонова - Гроздева

Добави отговор

Назад към