Каква заплата ще ми дадете?

Модератор: bisolnev

Добави отговор
redaktor
Site Admin
Мнения: 48
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Каква заплата ще ми дадете?

Мнение от redaktor » Нед Фев 17, 2019 6:30 pm

Каква заплата ще ми дадете?
и още няколко въпроса, които не бива да задавате, когато сте на интервю с работодател

Нека още от самото начало хванем, както се казва, „бика за рогата“… Въпросът в заглавието е сред най-неподходящите, когато сте на среща с евентуален ваш бъдещ работодател. Особено пък ако срещата е първа. „Но как така – сигурно тутакси ще възразите вие – нали това е много важно за мен. Все пак всички работят за пари!“ Прави сте, това е много важно за вас. Но, не знам дали ще ми повярвате, то е не по-малко важно и за отсрещната страна. Представете си – работодателят ви вижда за пръв път. За него, поне в самото начало на разговора, вие сте поредното „си-ви“ в купчинката. Той трябва да вземе решение или най-малкото да отсее възможностите. Става – не става. Не само какво ще „му струва“, но и какво очаква да получи. Защото, прощавайте за откровеността, но вашата заплата е само част от неговите разходи, или казано по-купешки, от инвестицията в стоката „работна сила“. Освен нея има данъци, осигуровки, оборудване на работното място, амортизация на материалните активи и т.н. И - съвсем не на последно място – трудът ви да бъде от полза за предприятието, тоест да носи печалба. За да може то да продължи да съществува, та дори и да се развива, а вие да продължавате да получавате заплата, та дори и растяща във времето… Мислите ли, че след казаното дотук човекът отсреща е забравил темата за възнаграждението ви? Малко вероятно. Впрочем, може и да е „забравил“. Но ако той не захване тази тема до самия край на интервюто, по-добре е и вие да не го правите. Значи е решил. Не става. В този случай няма нищо по-важно от съхраненото достойнство.
Е, ако все пак се изкушите или „нервите ви не издържат“, най-вероятно ще ви отговорят с контравъпрос. Нещо от рода: вие каква заплата очаквате, от каква заплата ще сте доволни, какво възнаграждение смятате, че заслужавате… Впрочем, много вероятно е дори инициативата да не е ваша, важната и за двете страни тема да стартира именно по подобен начин. Внимавайте – това е коварен ход! Естествено, че трябва да отговорите нещо, но не споменавайте конкретна сума. Моля ви! И ще обясня защо.
Преди около петнайсет години отидох на поредното си интервю за работа. Главният редактор на списанието, в което кандидатствах, беше стар мой колега от бранша. Дори спокойно бих могъл да кажа – приятел. Но над него в йерархията се намираше собственикът на съответната фирма. „Е, дай сега да обсъдим въпроса за заплатата – каза моят приятел. – Колко искаш?“ Не назовах конкретна сума. Не от опитност – от неудобство. Само че приятелят настояваше. „Кажи де, кажи, не се познаваме от вчера!“ И аз, „с половин уста“, казах. Нищо не трепна по лицето на бъдещия ми шеф, нищо, което да ми подскаже, че съм сбъркал. Той просто си записа нещичко в бележника и разговорът продължи. Назначиха ме със заплатата, която бях поискал. Но около година по-късно, в неформален разговор същият този приятел ми каза, че двамата със собственика били планирали доста по-сериозна сума, съответстваща на подобни позиции във фирмата – нещо, в което вече сам бях успял да се убедя. И, естествено, собственикът останал много доволен от моята „скромност“… Сега разбрахте ли защо не трябва да отговаряте на въпроса „колко“? И по-точно – КАК не трябва да му отговаряте!
Да, по-горе споменахме, че все пак трябва да кажете нещо. И един от подходящите отговори току-що беше даден, само че вие, увлечени от случката, не го запомнихте, нали? „Заплата, съответстваща на подобни позиции във фирмата“. Това като минимум. А пък ако искате да направите още по-добро впечатление, можете да добавите, например, че внимателно сте разгледали съответната интернет-страница и смятате, че имате диалог със сериозни и почтени хора, които ще оценят труда ви по достойнство. Впрочем съветвам ви наистина да отделите известно време и добиете колкото се може по-подробна представа за предприятието, в което искате да работите. Никой няма да ви се разсърди за подобно „любопитство“, напротив!
Въпросът за заплатата обикновено е свързан и с тези за допълнителните „благинки“, които не малко фирми предлагат: талони за храна, безплатно здравно обслужване, плаващо или намалено работно време или намалено такова за хората с увреждания, както и най-различни други бонуси… Не бързайте да се интересувате от тях. Ако интервюто до този момент ви води към положителен резултат, работодателят сам ще ви разкаже за тези социални придобивки. Ако ли не – защо ви е да ги знаете? Още повече, че подобни въпроси могат да породят впечатление у него, че сте прекалено претенциозни и ще му създавате излишни проблеми в бъдеще.
Още един деликатен момент – в интервюто сигурно ще стане дума за вашите интереси извън работата, страничните ви занимания и хоби. Освен съвсем нормалното в случая дооформяне на представата за вас като личност, това също може да бъде уловка. Не се увличайте в подробни характеристики, само и само да впечатлите, да покажете колко сложна и разностранна натура сте. Все пак за вашия бъдещ шеф е най-важно дали и доколко качествено ще се справяте с работата, за която кандидатствате. И ако с цел да го убедите във възможностите си заявите, че имате деветстотин деветдесет и девет приятели в социалните мрежи, посещавате два езикови курса, играете народни танци, тренирате голбал, гребане и спортна табла, пишете роман и композирате рок-опера, съвсем логично е у човека отсреща да възникне питането кога ще ви остава време и място в главата да мислите и за служебните си задължения… Неприятно питане!
Подобно преекспониране на собствените ви качества може да доведе и до други проблеми, свързани с един съвсем кратък въпрос: ЗАЩО? Моля ви, запомнете тази думичка и я употребявайте много внимателно! Никой работодател няма да остане възхитен, ако още от първата ви среща започнете да питате защо това е така, а не иначе, защо прави точно това, а не нещо друго, защо работното време е такова и такова, защо не предприеме конкретни реорганизации и т.н. По принцип никой шеф не обича да бъде съветван, въпреки че една не малко част имат нужда точно от това. И не само имат нужда, но и тайничко го желаят. Само че съветите трябва да са в подходящата форма, време и място, което си е направо невъзможно, без да сте навлезли в собствената си работа. Колкото и недостатъци да сте открили, все пак предприятието функционира и вие искате да се трудите в него, нали? За съвети ще му дойде времето…
Но ето, че някак изведнъж дойде краят на интервюто. Като че ли успяхте да избегнете всички уловки, „плитчини“ и „подводни рифове“. Браво! Остава обаче едно последно „тясно място“. Ах, колко много ви се иска да разберете как сте се представили. Дали пък да не попитате? Нещо от рода: „Имам ли някакви шансове“… Моята скромна препоръка е – по-добре недейте! Дори и аз мога да ви отговоря, че щом са ви повикали на интервю, шансове имате. Колко големи са те обаче е трудно да се каже в момента. Представете си, че след вас чака някой „просто роден за тази работа“. Е, да, според шефа естествено. Защо да залагате на карта достойнството си? Още повече, че в някакъв момент именно то може да се окаже решаващо за избора, който, имайте предвид и това, работодателят още не е направил.
Досега разсъждавахме какво НЕ трябва да питате. Хайде да завършим с нещо позитивно, искате ли? Не е грешка, ако няколко дни след интервюто позвъните във фирмата (особено пък, ако знаете на кого точно), за да благодарите за хубавата среща, за да потвърдите, че не сте загубили интерес към предлаганата свободна работна позиция. И съвсем, ама съвсем между другото да се поинтересувате дали тя, тази свободна работна позиция е все още такава. Понеже, случайно, току-що са ви се обадили за интервю от друго предприятие…

Светослав Николов

Добави отговор

Назад към