Страница 1 от 1

И работодателите са хора

Публикувано на: Нед Юни 02, 2019 8:04 pm
от redaktor
И работодателите са хора
Макар и понякога с различни възприятия за света

Един хубав следобед телефонът ви мелодично напомня за себе си. Няма гласово известие, значи номерът е непознат. Да, наистина, обажда се секретарката на фирмата, в която кандидатствате за работа. Или може би завеждащата отдел „Човешки ресурси“? Няма значение, важното е, че ви канят на интервю. Шефът бил особено впечатлен, защото в сивито си сте написали, че сте компютърно грамотен и много искал да види как се справяте, след като…извинявайте, но нали сте напълно незрящ? „Може ли да дойда с моя лаптоп?“ – питате вие. След моментно колебание гласът отговаря, че можете.
И ето ви във фирмата. Запознавате се. Предлагат ви кафе, чай, вода. Включвате лаптопа. Речевият синтезатор, наречен „Гергана“, започва да се „разхожда“ по иконите на десктопа. „Виждам, че нямате мишка – казва дамата с приятния глас. – Сега ще ви намерим една!“ „Няма нужда“ – отказвате любезно вие. „Но как ще работите без мишка? – учудва се шефът. – Ако искате да промените името на някой файл например?“ „Ще използвам апликейшън бутона“ – отговаряте вие. „Моля?!“ Не е нужно човек да е виждащ, за да долови недоумението на интервюиращите. „Намира се вдясно от клавиша за интервал, между Alt и Control - обяснявате. – И замества десния бутон на мишката.“ Настъпва кратко мълчание, по време на което се чува единствено шум от натискане на клавиши. Проверяват… „Вярно – казва замислено шефът. – Досега въобще не бях забелязал, че има такъв бутон.“ „И аз също – присъединява се дамата с приятния глас. - А как ще постъпите, ако искате да разберете какво има на диск „Де“? „Използвам старт бутона. Отново между Alt и Control, само че вляво от интервала. Последователно натискам старт бутон и табулатор, а след това със стрелките стигам до Computer и оттам отварям диск „Де“! „Така е! – възкликва шефът. – Този бутон замества иконката с логото на Майкрософт. И това не знаех!“
Демонстрацията продължава. Следват нови поводи за изненада. „Ах, колко бързо говори тази „Гергана“! Наистина ли смогвате да я разбирате?“ „Въпрос на трениран слух – отговаряте скромно вие.- Пък и скоростта на четенето може да се променя.“ „Нима с така наречените клавишни комбинации успявате да правите всичко, което и с мишката?“ Тук трябва да бъдете честни: „Всичко не, но почти. Най-трудно е, когато за да докажеш, че не си робот, трябва да въведеш изрисувани букви или цифри. Тогава вече имам нужда от помощ.“ „Това да е проблемът – успокоително казва шефът. – Все ще се намери кой да помогне. Всъщност, понеже съм човек на възраст, спомних си, че първите персонални компютри, които се появиха у нас, май в началото на деветдесетте години на миналия век, наистина нямаха мишки. Всичко се правеше с клавишни комбинации.“ „Извинете, а колко на брой са тези клавишни комбинации?“ – пита ви дамата с приятния глас. „Стотици. Но се запомнят съвсем спокойно в процеса на обучението и работата, защото имат своята логика. Пък и не е нужно да се учат наизуст, има създадени помагала за това. Ето, аз винаги нося едно такова в чантата на лаптопа. Впрочем, операциите, които извършвате с мишката не са по-малко, но вие просто не се замисляте за тях…“
„Точно така е! – подкрепя ви шефът. – Хм, любопитен съм да видя какво представлява това ваше помагало.“
Намирате чантата и го изваждате. Двайсетина странички във формат А4; на брайл, разбира се. Интервюиращите ги разглеждат с любопитство. „Чувал съм за вашата азбука – казва след малко мъжът - но никога не съм я виждал в действие. Как се оправяте с тези точки… Моля, покажете ни някоя клавишна комбинация. За предпочитане, по-сложничка.“ „Ако искате да маркирате текст от неговото начало до мястото, където се намира курсора, трябва да натиснете Control, Shift и Home. Ако пък искате да маркирате същия текст от неговия край до курсора, натискате Control, Shift и End. Виждате, че има логика, нали? Естествено, самите клавишни комбинации нямат нищо общо с брайловото писмо. То помага и в много други случаи…“
Тук съвсем без връзка със ставащото си спомняте една доста весела скорошна случка. Бяхте на лекар, заради някакви проблеми с една от многото важни системи на организма. Няма значение с коя точно. Докторът ви прегледа внимателно и се зае да пише рецепта. „Изписвам ти едно лекарство с малко сложно латинско име, дано да го запомниш…“ Лекарят спря, замисли се за миг и после възкликна: „Ей, ама ти имаш голям късмет! Преди малко при мен беше някакъв медицински представител и ми остави опаковка точно от това лекарство. Ето, подарявам ти я!“ Той ви подава опаковката, вие я вземате и след няколко секунди съвсем точно прочитате названието на лекарството. „Как разбра? – докторът е искрено удивен. – Ами че аз още не съм ти го казал!“ „На кутийката пише – отвръщате любезно вие. – На брайл. Чудесно е, че от известно време фармацевтите имат грижата да използват и нашата азбука. Дори, в повечето случаи, без грешки.“ Можете да си представите изненадата на вашия лекар без да е необходимо да я възприемате зрително. Но… нека се върнем на интервюто!
„Преди малко споменахте обучение – казва дамата с приятния глас. - Къде незрящите могат да станат компютърно грамотни?“ Вашият отговор: „За София и Пловдив проблеми няма! Всички желаещи трябва просто да се свържат с Националния център за рехабилитация на слепи – Пловдив или с Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Светлина“ – София.“
След още няколко въпроса и проверки вече е ясно, че събеседниците ви са приятно впечатлени. Само че ако усещате как ви порастват крила, не бързайте да полетите. В повечето случаи интервюиращите не са компютърно по-неграмотни от вас, просто възприятията им са формирани по друг начин. И докато за тях например е по-удобно да съхранят даден файл на десктопа, преди да го прикачат към съответния мейл, вие сте настроили системата така, че ви е по-лесно да „копнете“ файла от Downloads.
Едва ли обаче интервюто ще се фокусира единствено върху особеностите на компютърната ви грамотност. В повечето случаи под една или друга форма ще бъде зададен въпросът кои са вашите най-важни изисквания в подредбата на бъдещото ви работно място. И тук трябва да сте максимално подготвени и конкретни: „Изключително важно за мен е нещата да бъдат на точните си места. Дори съвсем леко разместване може да ме затрудни, разконцентрира и обърка, което е загуба на време. Освен това… както обичаме да се шегуваме понякога, ние все още не сме учили цветовете. Така че, ако помоля някой колега да ми подаде чашата и той ме попита дали червената или синята, ще ми бъде трудно да му отговоря. Просто моята чаша…“
Интервюиращите се смеят от сърце на последните ви думи. Прекрасно е интервюто да завърши по този начин. „Остана ми един последен въпрос – казва шефът. – Кога можеш да започнеш при нас?“
Но каква е тази приятна и хармонична мелодия? Ами да, звъни телефонът ви. Явно сте позадрямали в този хубав ранен следобед… Гласът на апарата мълчи, значи номерът е непознат. Да, наистина, обажда се секретарката на фирмата, в която кандидатствате за работа. Или може би завеждащата отдел „Човешки ресурси“? Няма значение, важното е, че ви канят на интервю!

Светослав Николов