Страница 1 от 1

С какво може да ми помогне трудовият посредник?

Публикувано на: Пон Авг 19, 2019 1:04 pm
от Cveti
Здравейте,
Бихте ли ми обяснили с какво конкретно може да ми помогне трудовият посредник за намиране на подходяща работа?

Re: С какво може да ми помогне трудовият посредник?

Публикувано на: Съб Авг 24, 2019 10:29 am
от redaktor
Как помага трудовият посредник

Здравейте, Цвети!
Благодаря за хубавия въпрос! Наистина, необходимо е да изясним с какво конкретно може да помогне и съдейства трудовият посредник. Защото ако за виждащите хора намирането на подходяща работа често е сериозен проблем, то за лицата със зрителни увреждания този проблем е многократно по-тежък. Пониженото равнище на физическа самостоятелност, недостатъчно развитите социални умения, предразсъдъците на обществото, недоверието и страхът на работодателите – всичко това изисква наличието на посредник между незрящият кандидат за работа и потенциалния му работодател.
Най-общо дейността на трудовия посредник може да се обособи в четири самостоятелни, макар и свързани във времева последователност, етапа:
- предварително проучване на кандидата за работа и подходящия работодател;
- установяване на връзка между потенциалния работодател и кандидата за работа;
- помощ при началното въвеждане на кандидата за работа в неговата нова трудова среда;
- помощ при евентуално възникване на конфликтни ситуации в трудовия процес.
Нека разгледаме малко по-подробно всеки един от тези етапи. Според някои специалисти (проф. Владимир Радулов и др.) още преди да консултираме кандидата за работа, той трябва да отговори максимално честно и конкретно на следните няколко въпроса:
1. Наистина ли искам да работя?
2. Притежавам ли необходимите качества, тоест имам ли какво да предложа на работодателя си?
3. Мога ли да опиша себе си като активен кандидат за работа?
4. Какъв вид работа търся съобразно моите качества: в производството, търговията, сферата на услугите, науката, изкуството и т.н. Или може би каквато и да е?
5. Какъв човек съм аз: стеснителен, трудолюбив, постоянен, разсеян, упорит, претенциозен и пр.
6. Каква организация ме интересува, за да приложа своите умения: специализирано предприятие, такова в обществения или в частния сектор, малка фирма с няколко работници или голяма международна компания?
7. Каква заплата се надявам да получа?
Опитът показва, че особено важни са отговорите на първите три въпроса. Ако тези отговори са отрицателни, шансът за намиране на работа не е висок. Ако нагласата е положителна и самооценката реалистична, можем да преминем по-нататък. От опит знам, че не само хората със зрителни увреждания, но и нормално виждащите често имат доста повърхностна и опростена представа за бъдещия си шеф. Почти винаги в тяхното съзнание той е бюрократ, педантичен, дребнав, хитър, гледащ само собствените си интереси, невинаги казващ истината и т.н. Естествено е, че подобна нагласа затруднява взаимоотношенията още на съвсем ранен етап. Много по-продуктивно е кандидатът да се опита да си представи какво работодателят очаква от него и до каква степен той може да отговори на тези очаквания. Неведнъж е писано и говорено по тази тема, но без да бъдем изчерпателни можем да изброим някои от най-важните за работодателя качества: точност, организираност, доброжелателност и откритост към колегите, инициативност, амбициозност, желание за учене, способност за адаптиране към промени, вземане на подходящи решения…
Предварителното проучване и последващото консултиране на кандидата за работа е само едната страна на монетата. Същото важи и по отношение на потенциалния работодател. Трудовият посредник трябва непрекъснато да създава и поддържа контакти с такива хора. В страните с развита и дългогодишна пазарна икономика има натрупан сериозен опит и в тази посока. Там се изисква например професионалният консултант да познава историята на съответното предприятие едва ли не от самото му създаване и – особено важно – каква е политиката му по отношение на хората с увреждания. Съобразно тази политика той изгражда и своята по-нататъшна стратегия, защото тя не може да е една и съща, ако нагласата към подобни кандидати е положителна или напротив. Но това вече е малко по-различна тема.
Да преминем към втория етап - установяване на връзка между потенциалния работодател и кандидата за работа. Ясно е, че трудовият посредник трябва да обясни как човекът със зрителни увреждания ще се справя със задълженията си на работното място, да отговори компетентно на всякакви възникнали въпроси и в крайна сметка да преодолее съществуващото в по-голяма или по-малка степен недоверие. От друга страна, посредникът трябва да подготви колкото се може по-добре кандидата за предстоящото интервю. ( Смятам, че в това отношение могат да бъдат полезни отделни статии във форума. Вижте например тази със заглавие „Каква заплата ще ми дадете?“).
Отново от личен опит мога да посоча един деликатен момент от подготовката за интервю. Възможно е кандидатът за работа да е размислил и променил решението си. Човешко е да е преценил например, че това предизвикателство е прекалено голямо или дори направо непосилно за него. Няма лошо, както се казва в такива случаи, но нека сподели това с трудовия си посредник предварително, а не на самото интервю. Както впрочем ми се е случвало… Резултатът най-често е окончателно загубено доверие от страна на работодателя. Смятате ли, че след подобен гаф той ще се съгласи да покани на интервю друг негов „колега по съдба“?
Прието е да се смята, че добре преминалото събеседване е първата „малка победа“. Но голямата и истинската е назначаването на кандидата на желаната от него работна позиция. Тук отново ролята на посредника е важна и отговорна. Той трябва да въведе новия служител или работник в неговата трудова среда. Съвсем нормално е първите няколко дни двамата да пътуват заедно до работното място, докато маршрутът бъде добре усвоен. Ненатрапчивото присъствие на посредника в първите няколко работни дни ще улесни до голяма степен и отношенията на другите колеги към този със зрителни увреждания. Те ще видят и разберат как да му помагат в ориентацията и боравенето с техниката, а навярно и с известна изненада ще открият, че той също има чувство за хумор и може да бъде добър събеседник по много теми. А с почти стопроцентова сигурност мога да твърдя, че едно от първите неща, които ще усвоят е да контактуват с него пряко, а не чрез водача му…
Случва се обаче нещата да не са толкова безоблачни – особено когато в предприятието се съберат няколко души със зрителни увреждания. Понякога конфликтните ситуации са направо смешни за страничния наблюдател: „защо си ми седнал на стола?“, „защо правиш все това, а не нещо друго?“, „защо вчера ми взе ножицата, листовете, отвертката?“ и т.н., но дори и такива уж невинни спорове вредят на работата. Още повече, че те нерядко преминават в по-сериозни конфликти, свързани със спомени за някаква отдавна отминала случка. В такива моменти обикновено работодателят се обръща за помощ към трудовия посредник. Но ако се замислим малко, ще разберем в каква деликатна ситуация са поставени и шефът, и посредникът. И в повечето случаи резултатът от нея е възможно най-лошият – уволнение. Жалко за всички положени до момента усилия!
Все пак, нека не бъдем черногледи. Надявам се, че научихте поне малко повече за нелеката работа на трудовия консултант. А онова, което трябва да добавим е, че решаващо е позитивното отношение, съчетано с искреност, добронамереност и всеотдайност – както от едната, така и от другата страна.

Светослав Николов
трудов посредник