Какво представлява ролевата игра?

Модератор: bisolnev

Добави отговор
stilian
Мнения: 3
Регистриран на: Вто Юли 09, 2019 1:53 pm
Име: Стилиян
Фамилия: Ненков
Лице със зрителни увреждания: да

Какво представлява ролевата игра?

Мнение от stilian » Сря Мар 18, 2020 9:48 am

Здравейте!
Напоследък все по- често се говори за ролевите игри при подготовката на интервю с работодател. Бихте ли разказали по-подробно какво представляват те и необходима ли е някаква предварителна подготовка в тази посока от страна на кандидата за работа?

redaktor
Site Admin
Мнения: 113
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Какво представлява ролевата игра?

Мнение от redaktor » Пет Мар 27, 2020 11:50 am

Здравейте, Стилиян!

Радвам се, че в тези трудни времена вие продължавате да се вълнувате от темите в нашия форум. Това според мен е правилната позиция, защото кризата с коронавируса рано или късно ще отмине, докато потребността от качествена професионална реализация ще остане, а не е изключено дори да повиши значението си в бъдеще. С удоволствие преминавам към отговор на въпроса ви!
От доста време ролевата игра е един от основните методи за обучение на работещите в сферите на маркетинга, рекламата, застраховането. С две думи – навсякъде, където има непосредствен контакт между офериращ агент и потенциален клиент. Главната й задача там е отработването на типични ситуации, свързани с така наречената „борба с възраженията”, като целта е предлагащият някаква стока или услуга да бъде предварително подготвен за най-често срещаните откази от типа: „нямам време”, „нямам пари”, „не ме интересува” и т.н. Тоест - да не му се налага по време на деловата среща да открива, образно казано, „топлата вода”, което неминуемо би увеличило риска от неуспех.
В областта на трудовото посредничество нещата стоят малко по-различно. Практически по време на интервюто (според мен е по-добре да предпочетем думата „събеседване” ) борба с възражения няма. Не съветвам никой кандидат да започне още от този момент да се „бори” със своя бъдещ потенциален работодател! Но има нещо друго, не по-малко трудно за преодоляване – борба с недоверието. И това в още по-голяма степен се отнася за хората със зрителни увреждания.
Нека започнем от самото наименование на метода. Тук думата „игра” може да ни подведе, че става дума за някаква свободна и едва ли не забавна размяна на реплики. В действителност съвсем не е така! Първият етап на ролевата игра – подготовката, представлява своеобразно разпределяне на функциите. Например – ти ще си незрящ компютърен специалист, който кандидатства за работа в средно голяма IT компания, аз ще съм HR-а на тази компания, който досега не само че не е виждал сляп „компютърджия”, но и не знае, че съществуват говорящи програми... Или – ти си току-що дипломиран масажист със зрителни увреждания, аз съм управител на фитнес център или СПА хотел. Много препоръчително е преди да се премине към следващия етап, „играещите” да имат известно време за вживяване в ролите си, тоест да си представят, че действително са такива. Както и по време на самата „игра” да се стараят да не излизат от своята роля. На следващ етап ситуацията, най-вече от страна на работодателя, може още повече да се нюансира. Той би могъл да „стане” нервен, раздразнителен, грубоват, нетърпящ уклончиви отговори, или напротив – флегматичен, уморен, разсеян, незаинтересован, дори да стане за присмех...
Вторият етап е протичането на самата игра. Каквото и да говорим, срещата с кандидат за работа, който е незрящ или със зрителни увреждания е малко или повече изненада, да не кажем шок, за събеседника. Недоверието веднага отскача нагоре – ще се справи ли този човек със задълженията си, какви качества притежава, мотивиран ли е, ще бъде ли дисциплиниран, лоялен, делови, компетентен, как ще го обуча, как ще му се скарам (ако се налага ), ще се впише ли в колектива... И тъй нататък. Но помислете – не са ли това същите въпроси, на които шефът иска да получи отговор от всеки един кандидат за свободната работна позиция? И тук нашата задача е да го убедим, че независимо от проблема ни, ние сме като всички останали! Ако сме отишли на събеседването със своя лаптоп (препоръчвам!), можем дори да демонстрираме способностите си – нищо чудно недоверието да се превърне в любопитство, което ще е само от полза за нас, защото означава, че първото препятствие е преминато.
Следва обаче ново предизвикателство – работодателят много дружелюбно иска да разбере какви сме извън служебните си задължения, какво правим в свободното си време, имаме ли хоби и т. н. Сега бъдете внимателни! Едва ли някой ще се интересува от личния ви живот просто така. По-вероятно е да се ориентира доколко страничните занимания няма да попречат на отдадеността ви на работата, за която кандидатствате. Затова отговорете, но... Тук ще си позволя „автоцитат” от един мой материал във форума, публикуван преди повече от година: Не се увличайте в подробни характеристики, само и само да впечатлите, да покажете колко сложна и разностранна натура сте. Все пак за вашия бъдещ шеф е най-важно дали и доколко качествено ще се справяте с работата, за която кандидатствате. И ако с цел да го убедите във възможностите си заявите, че имате деветстотин деветдесет и девет приятели в социалните мрежи, посещавате два езикови курса, играете народни танци, тренирате голбал, гребане и спортна табла, пишете роман и композирате рок-опера, съвсем логично е у човека отсреща да възникне питането кога ще ви остава време и място в главата да мислите и за служебните си задължения… Неприятно питане!
Един въпрос може да бъде зададен по много начини, както на пръв поглед изглеждат много и вариантите за отговор, без обаче това да променя крайната цел на събеседването. За да стане по-ясно какво искам да кажа, изкушавам се да представя тук примерен диалог, изчистен от всякаква „украса” на импровизацията. Апропо, запомнете тази дума – импровизация. Ще се върнем на нея по-късно...
„Защо смятате, че трябва да изберем точно вас?”
„Защото съм със зрителни увреждания и по-трудно ще си намеря работа.” (Грешка!) „Защото смятам, че имам необходимите качества за нея.” (Правилно!)
„Защо напуснахте предишната си месторабота?”
„Шефът ми беше ужасен човек, а атмосферата – напрегната, интригантска и лицемерна.” (Грешка!!) „Защото искам да се развивам професионално и мисля, че тук ще имам условия за това.” (Правилно!)
„Казахте, че сте се запознали със сайта ни. Това ни направи добро впечатление. Какво мнение имате за нашата фирма?”
„Горе-долу се справяте, но според мен много неща трябва да се променят.” (Грешка!!!) „И на мен интернет страницата ви ми направи добро впечатление и затова реших да кандидатствам. Преди да имам мнение за фирмата обаче, трябва да навляза в работата. Едва тогава ще мога да отговоря компетентно на въпроса ви.”
„Каква заплата смятате, че трябва да получавате?”
„Не по-малко от хиляда лева.” (Голяма грешка! Не назовавайте точна сума.) „Смятам, че заплатата ми трябва да съответства на моите качества и постигнатите резултати.” (Правилно за момента!)
„Хм, виждаме, че сте добре подготвен от трудовия посредник. И все пак, всички работят за пари, нали? Кажете някаква сума, която би ви удовлетворила... Не се притеснявайте!”
„Е, добре, хиляда лева.” (Не повтаряйте грешката! Със всички сили се старайте да не назовавате точна сума, най-малкото защото работодателят може да е решил да ви даде по-голяма заплата! ) „От вашия сайт добих впечатление, че компанията е сериозна и цени труда на служителите си. Би ме удовлетворила заплата според политиката на фирмата, като разчитам на вашата почтеност. Мотивиран съм от своя страна да отговоря със същото и да се докажа професионално.” (Браво!)
Това е целта на ролевата игра – правилни отговори в типични ситуации. Не мислете, че сме ги изчерпали – и отговорите, и ситуациите. Но вече идва време за последното действие – анализът. Слушайте внимателно какво ще ви каже трудовият посредник за вашите реакции и не се отегчавайте, ако ви накара да повторите и потретите диалога. Много е вероятно по време на събеседването да сте импровизирали в една или друга посока, в което по принцип няма нищо лошо. (Спомняте си, че обещахме да се върнем на тази дума – импровизация, нали?) Всички сме се възхищавали на умелите импровизации от страна на любими артисти. Само че онези строги и вечно недоволни хора – режисьорите твърдят, че сполучливите импровизации идват едва след като добре сме научили текста на ролята си. Ами да го научим тогава! Кой беше казал, че светът е сцена и всички сме актьори?

Светослав Николов
трудов посредник

Добави отговор

Назад към