Страница 1 от 1

Метаболитен синдром

Публикувано на: Вто Авг 14, 2018 9:18 pm
от s.zaykov
Какво всъщност е матаболитния синдром?
Метаболитният синдром не е конкретно заболяване. Той е съвкупност от рискови фактори като: високо артериално налягане, повишена кръвна захар, повишени нива на холестерола и затлъстяване, основно в областта на корема, у един и същ болен. Хората със синдром „X” страдат по-често от останалите от атеросклероза, захарен диабет тип 2, миокарден инфаркт и мозъчен инсулт.
Съществува дискусия в световната литература относно това, дали метаболитният синдром (МС) е болест или просто натрупване на рискови фактори, които предразполагат към развитие на сърдечно-съдови заболявания и инциденти. Това, дали МС ще се разглежда като заболяване или като предразположение, не променя неговото значение. Метаболитният синдром предсказва повишен риск от поява на инфаркти и инсулти, което го свързва с по-ранна смъртност, независимо от начина на класифициране.
МС се обуславя в голяма степен от генетични предпоставки. В далечното минало първобитните хора са живеели в условия на хранителен дефицит и са развили механизми, чрез които максимално да усвояват храната и да я натрупват. Това им е позволило да оцелеят при продължително недохранване и така „спестовните” гени са се съхранили в тяхното поколение. В последните 100 години обаче, хората живеят в абсолютно променени условия – навсякъде ни обгръщат реклами на висококалорични хранителни продукти. При този хранителен излишък „спестовните” гени се превръщат в неблагоприятен фактор, който подпомага натрупването на мастна тъкан в областта на корема. Всъщност мастната тъкан в тази област играе роля на допълнителна ендокринна жлеза, която произвежда голямо количество „излишни” хормони и цитокини. Увеличаването на тези фактори над тяхното нормално ниво поради натрупването на все повече и повече висцерална мастна тъкан влошава метаболизма и улеснява появата на всички вредни компоненти на синдрома.

Каква е причината за развитието му?
Причините за развитието на метаболитен синдром все още не са изяснени. Знае се обаче, че взаимодействието на генетични и демографски фактори, фактори на околната среда и особено начина на живот водят до оформяне на състояние, което се проявява клинично като метаболитен синдром.

Каква е честотата? Каква е заболеваемостта в България? Увеличила ли се е в последните години?
Не само у нас, но и в световен мащаб, честотата на МС нараства непрекъснато. В общата популация са засегнати около 20 - 25% от хората, но статистическите данни варират в зависимост от пола, възрастта, етноса, условията на живот и използваната дефиниция за синдрома. Основна причина за повишената честота на МС е нарастването на броя хора със затлъстяване в областта на корема, както и увеличаването на пациентите с артериална хипертония, за което способства и интензивният забързан начин на живот в днешно време.

Хора на каква възраст са засегнати?
Честотата на случаите с метаболитен синдром нараства с възрастта и достига пикови стойности при хората над 60 години. За съжаление данните от последните години показват увеличаване на броя и снижаване на възрастовата граница сред засегнатите лица, като са регистрирани случаи дори сред децата. Именно поради тази причина някои го наричат „чумата на 21 век“.

Кои са рисковите фактори за развитието му?
Един от съвременните проблеми, свързани с метаболитните нарушения е стресът, който особено много засяга мъжкия пол. Психическото натоварване може да провокира хормонални промени, които улесняват развитието на затлъстяване и нарушения в мастния профил, както и въглехидратен дисбаланс. Много често пациентите свързват появата на метаболитни нарушения с преживян „стресов период”. В този смисъл всяка техника за релаксация може да бъде от полза, независимо, дали се отнася за курс по йога или специализирана психологическа подкрепа.
Трябва да се имат предвид и някои „критични периоди” в живота, като например менопаузалният преход. Намаляването на естрогените при жените води до отпадане на техните протективни ефекти върху мастната обмяна, артериалното налягане и преразпределението на мастната тъкан. По този начин се улеснява развитието на инсулинова резистентност и затлъстяване в областта на коремните органи. Вследствие на това постменопаузално драстично се увеличава честотата на метаболитните отклонения и сърдечно-съдовите заболявания. Затова жените трябва да бъдат особено внимателни към храненето си в този период.
В крайна сметка трябва да се опитваме да променим рисковите фактори за МС, които можем да променим, като храненето например, и да се съобразяваме с тези, като възрастта, които не можем да променим.

Затлъстяване - съвременният нездравословен начин на хранене, води до отлагане на мазнини както под кожата, така и около вътрешните органи. Натрупването на мазнините, предимно в областта на корема, се означава като затлъстяване от мъжки тип или тип „ябълка”. Този тип затлъстяване е свързано с възникването на метаболитен синдром. При затлъстяването от женски тип, при което мастната тъкан се натрупва в областта на ханша и бедрата такава връзка не е установена.

Инсулинова резистентност - възниква, когато клетките в тялото станат по-малко чувствителни или нечувствителни към инсулин (хормон, който се отделя от задстомашната жлеза и е отговорен за навлизането на глюкозата от кръвта в клетките).
Нарушения в мастната обмяна /дислипидемия/ - повишено съдържание на холестерола и триглицеридите (мазнините) в кръвта, най-често в комбинация с ниски стойности на т.нар. «добър» холестерол /ХДЛ-холестерол/, който е с висока плътност и почиства съдовете. Ако тези рискови фактори са налице, нараства вероятността за поява на сърдечно-съдови заболявания.

Повишено артериално налягане /артериална хипертония/ - налице е когато систолното артериално налягане /„горна граница“/ е 140 mm/Hg или по- високо и/или диастолното налягане /“долна граница“/ е 90mm/Hg или по- високо. Повишеното кръвно налягане увеличава натоварването на сърцето и причинява постепенно нарастване и отпускане на сърдечния мускул. Когато се установи у индивиди с някои от предходните нарушения рискът за сърдечно-съдово заболяване се увеличава многократно.

Как се поставя диагноза?
За да се установи МС е необходимо да се определи, чрез клиничен преглед и съответни лабораторни показатели, дали пациентът има компонентите на синдрома – висцерално затлъстяване, повишено артериално налягане, въглехидратни нарушения и промени в мастната обмяна. Нарушенията може да бъдат субклинични (по-леко) или клинично (по-тежко) изразени, като от това зависи и рисковия профил на болния. За синдрома е характерно също – субклинично възпаление, както и повишена съсирваемост на кръвта. МС се свързва с редица хормонални промени, които също са обект на изследване в специализирани лаборатории.

През 2010 год. Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) изготви общовалидни критерии на база международни препоръки. При наличие на 3 или повече от 5 рискови фактора се поставя диагнозата метаболитен синдром:
√ Повишена обиколка на талията: за мъже ≥ 94 cm, за жени ≥ 80 cm;
√ Нива на триглицеридите > 1.70 mmol/l или прием на медикаменти срещу повишените нива на триглицериди;
√ Намалени нива на ХДЛ – холестерол: за мъже < 1.03 mmol/l, за жени < 1.30 mmol/l;
√ Артериално налягане ≥130/85 mm Hg или наличие на терапия срещу повишеното артериално налягане;
√ Кръвна захар на гладно ≥ 5.6 mmol/l или вече установен захарен диабет тип 2.

Какви са симптомите на метаболитния синдром?
МС няма определени симптоми или ясно изразени субективни оплаквания. Поради това, много пациенти дълго време не се диагностицират. Такива хора често се чувстват „напълно здрави” и започват да провеждат изследвания едва, след като получат съдов инцидент. Тогава се оказва, че страдат от артериална хипертония, захарен диабет с вече настъпили усложнения и напреднала атеросклероза.
Трябва да се знае, че всъщност пациентът с МС може да бъдат лесно разпознат от медицинските специалисти. Това гарантира ранна профилактика и лечение, което би могло да намали честотата на инфарктите и инсултите. Прост маркер е обиколката на талията, тъй като натрупването на мазнини в областта на корема е много по-опасно от метаболитна гледна точка, отколкото общото подкожно затлъстяване, изразено по ханша и бедрата.

Какви са усложненията на метаболитния синдром?
Усложненията на метаболитния синдром са много, но най-важни от тях са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите инциденти /инфаркти и инсулти/, тъй като те често са инвалидизиращи или фатални. Атеросклеротичните процеси може да засегнат когниивната функция и да доведат до ранна деменция. При пациенти с МС рискът от възникване на захарен диабет е увеличен близо пет пъти. Напоследък се изтъква ролята на хиперинсулинемията и при някои видове туморни образувания. Не по-малък проблем са ставните увреждания, свързани със затлъстяването, тъй като те допълнително ограничават активността и водят до тежко обездвижване. В резултат - метаболитният дисбаланс прогресира, а качеството на живот се влошава съществено.

Какво е лечението?
Съвременното лечение на метаболитния синдром включва различни възможности, но в над 50% от случаите основно терапевтично средство трябва да бъде промяната в стила на живот. По-специално – промяна в режима на живот, храненето и двигателната активност. В този смисъл, основна цел на този сайт е да се предостави полезна информация, която да улесни пациентите по пътя на тяхната индивидуална промяна. Нашите статии се базират на сериозна научна информации – рандомизирани проучвания и мета-анализи, така че се надяваме да бъдат от полза за пациентите с метаболитен синдром. Разбира се, когато става въпрос за хора с усложнения или тежки съпътстващи заболявания, следва винаги да се търси консултация с ендокринолог и да се провежда специфична медикаментозна терапия.
От изключително важно значение е профилактиката, ранното откриване и ранното лечение на метаболитния синдром.
Понижаване на телесното тегло е първата и много важна стъпка в лечението на метаболитния синдром.

Здравословно хранене: консумирайте пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, постно месо и риба, както и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, избягвайте преработената храна, която често съдържа хидрогенирани растителни мазнини и е с високо съдържание на сол и добавена захар.

Физическа активност: включете поне 150 минути умерена физическа активност в ежеседмичния си график. Балансирайте здравословното хранене със здравословно ниво на упражнения, за да постигнете вашите цели. За редукцията на теглото са от значение, както количеството калории, които влизат в организма, така и тези, които се изразходват. Намаляване на килограмите с 5-10% от теглото води до подобряване на инсулиновата резистентност, намаляване на стойностите на кръвната захар и на артериалното налягане, както и подобряване на мастната обмяна.
При пациентите, при които промяната в начина на живот не е достатъчно ефективна, може да се наложи допълнително медикаментозно лечение, насочено към отделните компоненти на метаболитния синдром.

Какъв най-общо трябва да бъде хранителният режим на пациент с този синдром? Нужно ли е да се обърне към клиничен диетолог?
При пациенти с метаболитен синдром храненето е ключов фактор, така че консултацията с диетолог никога не е излишна. Същевременно, обичайните диети с драстично ограничаване на калорийния прием рядко имат успех. При тях бързите ефекти се последват от още по-голямо наддаване на теглото поради невъзможността на пациента да ги спазва продължително време. В случая е необходима не диета, а качествена промяна в типа на храненето. Порциите трябва да се намалят, без ограниченията да бъдат толкова големи, че да предизвикват стрес и недостиг на важни микроелементи. Приемът на наситени мастни киселини и много сладки лакомства трябва да се сведе до минимум. Уместно е да се предпочитат млечните произведения пред мазните меса като източник на белтъци, за да се избегне увеличаване на пикочната киселина. Храненето трябва да е по-често, но в малки количества. Желателно е да се предпочитат традиционни български продукти с ясен произход и качество. Много подходящи за този сезон са зелените диети, тъй като те не предизвикват пикове в инсулиновата секреция и не изтощават панкреаса.

Какъв двигателен режим препоръчвате?
Пациентите с метаболитен синдром често нямат възможност да спортуват по различни причини. Най-простата препоръка в такива случаи е ходенето в продължение на 30 мин ежедневно, тъй като то не изисква нито особени усилия, нито някакви средства, а може да бъде много ефективно. Разбира се, всеки пациент може да подбере спорт според възможностите и желанията си – някои предпочитат колоездене и плуване, други се включват в занимания по йога, каланетика и пилатес.
Много подценявана е ролята на българските хора, които може да имат изключително добър ефект върху физическото и психическото състояние на пациентите с МС.
Важно е винаги преди да се започне интензивна спортна дейност да се оцени състоянието на сърдечно-съдовата система и наличието на усложнения от страна на другите органи и системи при съответния засегнат от проблема.

До каква степен редуцирането на теглото подобрява цялостното състояние на пациента?
В някои случаи отслабването може напълно да излекува метаболитните нарушения и дори разгърнатия захарен диабет тип 2. Счита се, че редукцията на тегло само с 5-10% може да доведе до пълно обратно развитие на болестта. В много случаи дори самите пациенти се учудват, че „диабетът или кръвното им са изчезнали” и вече не се налага да приемат лекарства. Важно изключение са пациентите със захарен диабет тип 1, при които причините за заболяването са съвсем различни /автоимунни/. При тях, такъв обрат не може да настъпи, изискванията за режима на живот са съвсем различни, а спирането на инсулинолечението би било фатално. Същото важи и за пациенти с дългогодишни метаболитни нарушения и трайни органни увреждания, при които медикаментозната терапия е задължителна.
Затова е важно промените в стила на живот да се направят достатъчно рано, преди развитието на усложнения.
От какви вредни навици трябва да се откаже пациентът?
Особено голям враг на съдовете е тютюнопушенето. Затова пациентите трябва да се съветват веднага да преустановят тютюнопушенето „от раз”. Малките количества червено вино, не са толкова вредни, но не трябва да се пие всеки ден. Алкохолът е много калоричен и не е подходящ, когато се спазват диетични режими с цел отслабване. Бирата е особено калорична и може да покачи пикочната киселина. Като цяло вредните навици трябва да се преустановят, особено при пациенти с множество рискови фактори или вече настъпили съдови усложнения.

Какви са последствията от метаболитния синдром?
Хората с метаболитен синдром са изложени на многократно повишен риск от:
- миокарден инфаркт -> когато артериите, които доставят кръв до сърцето, се стесняват или са блокирани от мастните отлагания, наречени плаки, се намалява количеството кръв и кислород, достигащи до сърцето, което може да причини болка в гърдите, увреждане на сърдечния мускул и смърт.
- захарен диабет тип 2 -> появява се, когато тялото вече не може да произвежда достатъчно инсулин, за да компенсира лошата чувствителност към хормона. Това води до повишаване на захарите в кръвта и увеличава риска от развитие на бъбречна недостатъчност, увреждане на очите и нервите, поява на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания.

Метаболитен синдром и диабет
В изследване на 3 234 пациенти, с група със 150 минути седмично двигателна активност и група с липса на спорт, се установява 7% намаляване на теглото в групата с двигателна активност. Проучването показва, че в същата група случаите на захарен диабет са намалени с 58%.
Съвсем наскоро Международната федерация по захарен диабет, СЗО, American Heart Association, Международното дружество по атеросклероза и Международното дружество по затлъстяване, публикуваха консенсусна дефиниция на метаболитния синдром, според която той се диагостицира, когато са налични поне три от критериите: повишена обиколка на талията, високи триглицериди, нисък HDL-холестерол, повишено артериално налягане и повишена кръвна захар на гладно. Според тези критерии в САЩ около 40% от хората страдат от метаболитен синдром.

Генетична предопределеност
Повишеният BMI се свързва със засилена инсулинова резистентност, а оттам – с метаболитния синдром. Склонността към него е строго индивидуална, а отчасти – и генетично предопределена. В една разработка се показва, че с увеличение на наднорменото тегло при пациентите с фамилна анамнеза за захарен диабет тип 2 инсулиновата чувствителност намалява по-силно, отколкото при онези пациенти, които нямат фамилна анамнеза за захарен диабет.

Инсулинова резистентност
Инсулинът предизвиква редица ефекти. Той понижава плазмената глюкоза, повишава синтеза на мастната тъкан, като така противодейства на липолизата и производството на VLDL-частици, богати на триглицериди. При инсулиновата резистентност вследствие нарушаването на глюкозните ефекти се стига до хипергликемия, вследствие нарушаването на инсулиновите ефекти в обмяната на мастната тъкан – до засилена липолиза, увеличено натрупване на VLDL-частици, оттам – до повишение на триглицеридите и вследствие на тях – до образуване на малки плътни атерогенни LDL-частици и ниски серумни концентрации на HDL-холестерол. Данните на нашата работна група показват, че тази дислипидемична стигма на метаболитния синдром (нисък HDL и високи триглицериди) предсказва в най-голяма степен, спрямо всички частични компоненти на метаболитния синдром, съдовите инциденти. Решаващ рисков фактор за съдовите инциденти и при пациентите с коронарна болест, лекувани със статин, си остава ниският HDL-холестерол. При инсулинова резистентност се получава активиране на ренин-ангиотензиновата система, а оттам – до повишен симпатикусов тонус. Той води до допълнително активиране на ренин-ангиотензиновата система. Това е единият от механизмите, по които при метаболитен синдром възниква артериалната хипертония.

Двигателна активност
След като всички компоненти на тясно свързания със затлъстяването метаболитен синдром са сърдечно-съдови рискови фактори, може лесно да се разбере, че затлъстяването е силен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Не всички пациенти със затлъстяване обаче имат метаболитен синдром. Интересен е въпросът, дали пациентите със затлъстяване, но „с нормален метаболизъм“ имат по-нисък риск. Това е изследвано в проучване с повече от 6 000 мъже и жени, проследени за период от девет години. Пациентите с по-малко от два от критериите на метаболитния синдром се означават като с нормален метаболизъм. За периода на наблюдение е имало 292 смъртни случаи. Проучването показва, че за пациентите със затлъстяване рискът е винаги висок, дори и тогава, когато са „с нормален метаболизъм“.
Друг интересен (и сроден по съдържание) въпрос е, дали опасността от захарен диабет и сърдечно-съдови инциденти изчезва при хора със затлъстяване, но физически активни и здрави. Не е така. Проучване сред повече от 5 900 мъже показва, че дори и тогава, когато двигателната активност е висока, рискът от захарен диабет се покачва значително с нарастване на BMI – все пак далеч не толкова много, колкото ако двигателната активност е ниска. Подобен е резултатът от проспективно кохортно проучване на 14 000 мъже, в което за период от почти 7 години се изявяват 477 нови случаи на захарен диабет.

Рискът от захарен диабет е най-висок при онези, които не са в добра форма и при които обиколката на талията е ≥102cm, умерен риск – при онези с по-малка обиколка на талията, но не са в добра форма, или са във форма, но обиколката на талията им е ≥102cm, и е най-нисък при онези с талия <102cm и в добра форма. Следователно, физическата активност и фитнесът са добро нещо, но не премахват общия риск от захарен диабет, предизвикан от затлъстяването.
Същото важи и за сърдечно-съдовия риск. Проучване сред повече от 20 000 мъже показва, че при мъжете, както в добра форма, така и при онези в не толкова добра, рискът от сърдечно-съдова смърт нараства значително с увеличение на телесното им тегло, но той зависи повече от физическата форма, отколкото от телесното тегло. Стройните мъже в недобра форма имат по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти, отколкото тези в добра форма, но с наднормено тегло.

Ключът към ефикасна превенция на захарния диабет
Решаващо от гледна точка на клиничната практика е какво може да се постигне при хора с наднормено тегло чрез неговата редукция. В класическо проучване са рандомизирани 3 234 пациенти от трите му групи – на плацебо, на метформин или на интервенция в стила на живот, която освен включва 150 минути седмично двигателна активност 7% намаляване на теглото.
В проучването се показва, че случаите на захарен диабет могат да бъдат намалени силно – с 58%, чрез промяна в стила на живот, която включва и намаляване на теглото. За тригодишния период на проучването броят на пациентите, които трябва да бъдат лекувани (Number Needed to Treat), за да се предотврати случай на захарен диабет, е само 7. Следователно, ключът към ефикасната превенция на захарен диабет е промяната в стила на живот заедно с намаляване на теглото.
Първият информационен сайт на български език, посветен на метаболитния синдром – www.metaboliten-sindrom.bg, беше представен официално на пресконференция в Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Ив. Пенчев“.
„Мисията на сайта е да обърне внимание върху това състояние, което засяга между 20 и 25% от населението в световен мащаб и поставя хиляди българи във висок риск от сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и преждевременна смърт“, обясни проф. д-р Сабина Захариева, директор на болницата по ендокринология.
Тя набляга на това, че онлайн платформата съдържа кратка, точна и проверена информация, подготвена изцяло от специалисти в областта. Проф. Захариева изтъква също, че при съответното лечение и спазване на правилен хранителен режим метаболитният синдром може да претърпи пълно обратно развитие, стига навреме да бъдат взети мерки.

Литература:
1. Милчева Б. Метаболитен синдром (синдром „Х”). ИК „СЕМАРШ‘, София, 2001.
2. Робева Р, Захариева С. Метаболитен синдром - диагноза и лечение. Наука Ендокринология 2008, 4, 170-173.
3. Захариева С. Какво трябва да знаем за диабета? 2008.
4. Христов В, Гочева Н, Петкова М, Захариева С, Танкова Цв, Орбецова М, Кътова Цв, Георгиев
5. Работна група към БИМС. Консенсус на Българския институт „Метаболитен синдром” за поведение при метаболитен синдром. Наука Ендокринология 2010, 53-70.
6. Hadjiyannakis S. The metabolic syndrome in children and adolescents. Paediatr Child Health 2005,10, 41-47.
7. Hildrum B, Mykletun A, Hole T, Midthjell K, Dahl AA. Age-specific prevalence of the metabolic syndrome defined by the International Diabetes Federation and the National Cholesterol Education Program: the Norwegian HUNT 2 study. BMC Public Health 2007, 7:220.
8. Американска сърдечна асоциация, 2017, https://www.heart.org