Правата по новия Закон за хората с увреждания

Модератор: bisolnev

Добави отговор
redaktor
Site Admin
Мнения: 58
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Правата по новия Закон за хората с увреждания

Мнение от redaktor » Пон Фев 25, 2019 9:51 am

От 01.01.2019 г. влезе в сила новият Закон за хората с увреждания. Неговото създаване възникна от крещящата нужда да започне реформа, съобразена и отговаряща на изискването за синхронизиране на българското законодателство с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана от Парламента още през януари 2012 г. По-скорошното приемане на закона стана под натиска на неправителствени организации на хора и за хора с увреждания, които участваха и в неговото разработване. Основанията им бяха, че от момента на влизането в сила от 2005 г. действащият досега Закон за интеграция на хората с увреждания беше допълван и изменян над 30 пъти. Сам по себе си този факт доказа, че той в значителна степен беше изчерпил своя потенциал и вече не отговаряше на очакванията за постигане на целите за приобщаване и социално включване на хората с увреждания, чиито специфични потребности не се отчитаха. Необходим бе нов закон, който да бъде съобразен и с изискванията на Конвенцията, и с очакваните от тях реформи.
В социалните мрежи се появиха много коментари за закона – някои считат, че е съобразен с Конвенцията на ООН, други твърдят, че не отговаря на нейните изисквания. Каквито и мнения да се изразяват, неоспорим факт е, че този закон е по-добър от предишния и отговаря адекватно на Конвенцията на ООН. С новия Закон за хората с увреждания се гарантира равноправното и пълноценно упражняване на правата на хората с увреждания. По нов начин, с нови мерки, подходи и модели, съобразно индивидуалните потребности на лицето, се дефинират областите и средствата за необходимата подкрепа. Въвеждат се принципи, които определят личния избор, независимост, равнопоставеност, достъпност, пълноценно и ефективно участие в обществения живот на хората с увреждания и техните семейства. Проследявайки текстовете на закона, всеки може сам да прецени до каква степен той отговаря на очакванията за започване на истинска реформа в социалната политика. Ще направим най-общ преглед с акценти върху новите моменти в него. Законът съдържа 7 глави, Допълнителна разпоредба и Преходни и заключителни разпоредби, както следва:

Глава първа
Общи положения

Със закона се уреждат обществените отношения, свързани с хората с увреждания, които гарантират равноправното и пълноценно упражняване на техните права. В синхрон с общите положения на Конвенцията са регламентирани: цел, принципи, областите на подкрепа и средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания, водещи до социалното им приобщаване.
Целта на закона кореспондира с Конвенцията (чл. 1.) и е: да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да създаде условия за социалното им приобщаване; да способства за зачитане на тяхното вътрешно присъщо човешко достойнство; да предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.
Зачитането на човешкото достойнство и равното третиране на хората с увреждания в личния, обществения и политическия живот и гарантиране упражняването на правата и свободите им се осъществява с прилагането на нов индивидуален подход и нов модел на изготвяне на индивидуална оценка на специфичните потребности, произтичащи от състоянието на човека и съществуващите пред него бариери, което отговаря на очакванията на хора с увреждания за постигане на целите за приобщаването и социалното им включване.
Основните принципи на закона съответстват на Член 3. „Общи принципи“ на Конвенцията. Те са: личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства; равнопоставеност и недискриминация; социално приобщаване и пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот; достъпност.
Определени са областите на подкрепа за хората с увреждания, като са включени и нови форми за постигане на по-доброто им социално приобщаване. Това са: здравеопазване; образование; заетост; жилищно осигуряване; достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради; транспорт; култура; спорт; личен живот; обществен и политически живот; правосъдие и други области.
Регламентирани са и са разширени средствата, като са заложени и нови средства за оказване на подкрепа за социално приобщаване, които включват:
1. медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация;
2. образование и професионално обучение;
3. услуги, подпомагащи трудовата реализация;
4. достъпност и разумни улеснения;
5. социални услуги;
6. финансова подкрепа;
7. достъпна информация;
8. достъп до правосъдие и правна защита;
9. осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост;
10. лична помощ;
11. универсален дизайн;
12. други средства.

Глава втора
Органи на управление, наблюдение и сътрудничество

Съгласно закона Министерският съвет определя държавната политика за правата на хората с увреждания. Тя се осъществява от държавните и местните органи в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област.
Държавните и местните органи съгласно своите правомощия приемат, съответно издават нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с правата на хората с увреждания.
За осъществяване на държавната политика за правата на хората с увреждания отговаря министърът на труда и социалната политика, като подробно са разписани неговите функции и дейности. Сред тях е и задължението му да координира изпълнението на националните ангажименти по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и на международните актове във връзка с правата на хората с увреждания; да предоставя информация на държавните органи и гражданското общество по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и националните политики. За изпълнение на функциите си министърът на труда и социалната политика се подпомага от дирекция в специализираната администрация на Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията за хората с увреждания.
В изпълнение на чл. 33 „Национално прилагане и мониторинг“ на Конвенцията за първи път в нашето законодателство се създава механизъм за осъществяване на комуникация между различните държавни ведомства, агенции и структури в секторните политики. Определена е отделна структура, която да реализира и координира политиката за правата на хората с увреждания. Това ще бъде Агенцията за хората с увреждания с придобиването на нов статут на специализиран орган. Законът предвижда тя да стане Държавна агенция. В § 12. на неговите Преходни и заключителни разпоредби е регламентирано: “(1) Агенцията за хората с увреждания се преобразува в държавна агенция.
(2) Държавната агенция за хората с увреждания е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище в София.
(3) Държавната агенция по ал. 2 организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания и координира осъществяването на политиката за правата на хората с увреждания…“
Става ясно, че Агенцията ще бъде специализиран орган с основна дейност изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, реализиране и координиране на политиката за правата на хората с увреждания. Тя ще има водеща роля при координацията между отделните институции и организации и ще започне да функционира от 1 януари 2021 г. До тогава задълженията на специализирания орган продължават да се изпълняват от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания в областите на функционалната им компетентност. До 30 септември 2020 г. Министерския съвет следва да приеме Правилник за устройството и функциите на този специализиран орган.
Създаването на Съвет за наблюдение също е в изпълнение на чл. 33 от Конвенцията и също е новост в закона, чието задължение е да осъществява функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Принципите в неговата дейност са:
1. защита и гарантиране на правата на хората с увреждания;
2. независимост и публичност;
3. сътрудничество и взаимодействие с държавните и местните органи и с гражданското общество.
Съветът за наблюдение се състои от 9 членове – двама представители, определени от омбудсмана на Република България, двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация, четирима представители на организациите на и за хората с увреждания, определени от тях, и един представител на академичната общност, определен от Българската академия на науките. Мандатът на Съвета е 4 години. Дейността на Съвета се администрира чрез администрацията на омбудсмана на Република България и на Комисията за защита от дискриминация на ротационен принцип за срок от две години. Съветът се представлява от председател, който е представител на институцията, администрираща дейността, и заместник-председател, който е представител на организациите на и за хората с увреждания, избран от тях на ротационен принцип за срок от една година.
В тази глава са регламентирани отговорностите и функциите, задълженията и дейностите на:
- Националния съвет на хората с увреждания към Министерския съвет, който е консултативен орган за сътрудничество при разработване и провеждане на политиката за правата на хората с увреждания. Повишава се нивото на съвета, като негов председател е заместник-министър председателят.
- Централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които са задължени да определят служители с възложени функции на координатори по правата на хората с увреждания.
- областните управители, които са задължени да създават Областни съвети за провеждане на политиката за правата на хората с увреждане, свързани със здравословното им състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.
Създават се механизми за развитието на капацитета на общините и областите чрез новосъздадените териториални структури така, че те да бъдат близко до конкретния човек с увреждания и да му оказват необходимата подкрепа.

Глава трета
Индивидуална оценка на потребностите

Законът регламентира нов механизъм за оценяване на потребностите на човека с увреждане чрез индивидуална оценка. Тя се извършва от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане, който изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.
Въвежда се нов подход за определяне на индивидуалните потребности и възможностите за приобщаване на хората с трайни увреждания. Освен финансовата подкрепа, която ще се определя на базата на вид и степен на увреждане, фактори при извършване на индивидуалната оценка ще бъдат и реалните възможности на лицата на основата на образование, квалификация и професионална реализация, във връзка с условията на труд и др. с цел тяхното социално включване.
Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за:
1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях;
2. увреждането/здравословното състояние;
3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане;
6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома;
7. други обстоятелства.
Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа, се изготвя по Методика, приета от Министерския съвет.
Индивидуалната оценка на потребностите включва три компонента:
1. информация за човека с увреждане;
2. констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация;
3. заключения, свързани с конкретни подкрепящи мерки.
Заключенията в индивидуалната оценка на потребностите се основават на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи. В заключенията се определят видовете подкрепа и потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа.
Хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им имат право на:
1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство;
2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище;
3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;
4. финансова подкрепа наем на общинско жилище;
5. месечна финансова подкрепа.

Глава четвърта
Подкрепа за социално приобщаване

Тук по съответните раздели ще проследим как са синхронизирани средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване към изискванията на Конвенцията.
Раздел I
Медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация
Една от най-силните страни на новия закон е, че за първи път се включват освен медицинската и социалната рехабилитация, и професионалната, трудовата и психологическата рехабилитация, което отговаря на изискванията на чл.26. „Хабилитация и рехабилитация“ от Конвенцията. С реализирането на този нов подход се обхваща организацията на система от услуги и програми в здравеопазването, заетостта, образованието и социалните услуги - медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация, професионално обучение, специализирано трудово посредничество и професионално ориентиране.
Съгласно закона:
медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, и включва: идентификация на уврежданията; медицинска и функционална диагностика; физикална терапия; говорна и зрителна терапия; кинезитерапия; хидротерапия; ерготерапия; психотерапия; поддържаща медикаментозна терапия; назначаване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
Професионалната рехабилитация е процес, който дава възможност на хората с увреждания за преодоляване на бариерите на достъп и връщането на работа към определена професия. Професионалната рехабилитация има за цел развитие на знанията и уменията на хората с увреждания за полагане на труд, подготовка за работа и осигуряване на работа, съответстваща на здравословното им състояние, образование и квалификация.
Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на независим живот в обществото чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, психо-социално консултиране, трудова и професионална дейност, предоставяне на социални и рехабилитационни услуги и други дейности.
Трудовата рехабилитация насърчава правото на заетост на хората с увреждане в специализирана, защитена или обичайна работна среда чрез: трудова терапия; социално приобщаване чрез трудова дейност; осигуряване на услуги за насочване към заетост; обучение; осигуряване на подходяща форма на заетост; адаптиране на трудовата среда за осигуряване на заетост на хората с увреждания.
Психологическата рехабилитация е насочена към възстановяване и поддържане на психическото равновесие и възможности за дейност.
Участие в различните видове рехабилитация може да вземат и семействата на хората с увреждания в съответствие с идентифицирани потребности.
Раздел II.
Образование и професионално обучение
В областта на образованието законът кореспондира със Закона за предучилищното и училищното образование и отговаря на изискванията на Конвенцията - чл. 5. „Равенство и забрана на дискриминация“, чл. 7. „ Деца с увреждания“, чл. 8. „Повишаване на общественото съзнание“ и чл. 24. „ Образование“. На децата и учениците с увреждания се предоставя подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищното образование, като подкрепата се прилага в съответствие с индивидуална оценка на всяко дете и на всеки ученик с увреждане, изготвена при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование и държавните образователни стандарти. На деца или ученици с увреждания, които се нуждаят от асистентска подкрепа, се осигурява достъп и присъствие на асистентите. Към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците с увреждания. Осигурява се подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от: професионални гимназии и професионални колежи; центрове за професионално обучение; работодатели; юридически лица, които предоставят социални услуги за хора с увреждания; предприятия и кооперации.
Раздел III
Заетост
Заетостта на хората с увреждания съгласно закона се осъществява в обичайна, специализирана и защитена работна среда. Регламентирани са трудовата заетост и професионалното обучение, като е постигнато съответствие с чл. 27 „Работа и заетост“, както и с чл. 28 „Подходящ жизнен стандарт и социална закрила“ от Конвенцията. Включена е икономическата защита чрез данъчни преференции.
С цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда законът въвежда квоти за работодателите да назначават работници и служители с трайни увреждания, както следва:
1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания;
2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав.
Работните места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата.
Нов важен момент е въвеждането за първи път в българското законодателство на създаване и развитие на защитената заетост. Целта е да се осигурява заетост на хора с множество трайни увреждани. Законът регламентира възможности са създаване на центрове за защитена заетост за подкрепа на трудовата интеграция на хора с множество трайни увреждания с цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги.
Раздел IV
Достъпна среда и разумни улеснения, достъпна информация и осигуряване на лична мобилност
Законът регламентира правото на хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Тези цели отговарят на изискванията на чл.9 „Достъпност” на Конвенцията. Включени са нови мерки и изисквания за създаване и поддържане на достъпна среда.
Разпоредбите за осигуряване на равни възможности за спорт, туризъм и участие в културния живот на хората с увреждания кореспондират с чл. 30 на Конвенцията „Участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт“ и с чл. 9 за достъпа до спортни и културни обекти.
Раздел V
Достъп до правосъдие и правна защита
Това е съвсем нов раздел, създаването на който е в изпълнение на чл. 13. „Достъп до правосъдие“ на Конвенцията.
Особено важно място тук заема разработената уредба на т.нар. подкрепено вземане на решения от хора с увреждания. Съгласно закона всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право на подкрепено вземане на решение чрез предоставяне на мерки за подкрепа. Подкрепеното вземане на решение е съчетание на социални интервенции с цел подкрепа за вземане на решения, които имат правни последици и водят до конкретни резултати за човека с увреждане Мерките за подкрепа са предназначени да улеснят личното упражняване на отделните права на човека, който търси подкрепа. Регламентирани са видът, същността и принципите, по които се определят мерките за подкрепа. Законът изисква в програмите на Националния институт на правосъдието и Академията на Министерството на вътрешните работи да се включват обучителни програми за работа с хора с увреждания.
Раздел VI
Финансова подкрепа
Това е ежедневната най-коментирана тема от хората с увреждания в социалните мрежи. Нормално е да има много недоволни и очакванията да са били по-големи. Но в сравнение с досега получаваните интеграционни добавки този модел е по-добър, защото право на финансова подкрепа имат всички хора с увреждания. И защото тя е в размери, определени като процент от линията на бедност за страната, която се актуализира ежегодно с постановление на Министерския съвет. Да си припомним, че интеграционните добавки се определяха като процент от Гарантирания минимален доход за страната, който се увеличаваше с около 10 лева на 10 години.
Новият закон регламентира правото на месечна финансова подкрепа на всички хора с трайни увреждания над 18-годишна възраст. За 2019 г. тя е, както следва:
1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност – 24,36 лв.;
2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност – 52,20 лв.;
3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност – 87,00 лв.;
4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност – 104,40 лв.;
5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност - в размер 57 на сто от линията на бедност – 198,36 лв.
Месечната финансова подкрепа се изплаща в по-благоприятния размер за лицата, ако сборът на досега получаваните добавка и пенсия е по-голям от определените в Закона за хората с увреждания размери.
Раздел VII
Информационна система и регистри
С разпоредбите на закона се преодолява многогодишният проблем от недостатъчна специализирана и статистическа информация за хората с увреждане, което не позволяваше ефективно разработване и прилагане на политиките в тази сфера. Изпълнени са изискванията на Конвенцията в Член 31. „Статистика и събиране на данни“. Агенцията за хората с увреждания се задължава да поддържа информационна система за хората с увреждания, съдържаща данни относно тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус, демографски и други данни. Те ще служат за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности, и за разработване на секторни политики.
Освен тази система АХУ създава и поддържа:
- Регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Той е публичен и се поддържа в електронен вид. Използва се за наблюдение и контрол на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, включително на дейността, извършвана от тях при изпълнението на целеви проекти и програми.
- Регистър на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид. В закона подробно е описан редът за вписване в регистър, както и необходимите документи за кандидатстване, срокове, контрол и проверки на регистрираните, начини на обжалване и т.н.

Глава пета
Критерии за национална представителност

В закона критериите са завишени. Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на общи критерии за национална представителност като трябва да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. Освен на общите трябва да отговарят и на други специфични критерии, съобразно типа на организацията.

Организациите на и за хората с увреждания, които не отговарят поотделно на горните критериите за национална представителност, могат да се сдружават и да участват в Националния съвет на хората с увреждания като асоциации с обща представителност.

Глава шеста
Фнансиране

Финансирането на дейностите по закона се извършва със средства от: държавния бюджет; бюджетите на общините; национални проекти и програми, европейските структурни и инвестиционни фондове и проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори; дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица; други източници.
Държавата осигурява финансова подкрепа за дейности на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност под формата на субсидия от държавния бюджет.
Юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза в областта на правата за хората с увреждания, може да кандидатстват за осигуряване от държавния бюджет на финансова подкрепа на проекти по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Глава седма
Административно наказателни разпоредби

Законът съдържа гаранции за изпълнение на предвидените задължения. При неспазване или неизпълнение на предвидените в закона задължения се налагат имуществени санкции за отговорните физически или юридически лица в размер от 500 до 20 000 лв. в зависимост от вида и тежестта на нарушението.

Допълнителна разпоредба
В нея са дадени дефиниции и определения, синхронизирани с Конвенцията. Например: "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. "
Дефинирани са понятия като: комуникация, език, разумни улеснения, универсален дизайн, рехабилитация, профилактика и т.н.

Преходни и заключителни разпоредби
В тези разпоредби са определени сроковете за приемане на поднормативната уредба за прилагане на закона, като по-съществените са:
- до 31 март 2019 г. Министерският съвет трябва да приеме Правилник за прилагане на закона.
- до 30 септември 2019 г. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно трябва да изработят и утвърдят механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицински изделия;
- от 1.01.2021 г. Агенцията за хората с увреждания се преобразува в държавна агенция.
- в тримесечен срок от влизането в сила на закона се определят членовете на Съвета за наблюдение.

От направения кратък преглед се вижда, че Законът е с по-различна философия, в центъра на която е човекът с увреждане с конкретни потребности и права така, както изисква Конвенцията. Като се има предвид натискът и бързината, при които беше приет, неизбежно е да няма пропуски и неясноти. Това ще се разбере от прилагането и респ. въздействието му върху живота на хората с увреждания. За да заработи новият закон, сега е много важно да бъде добре конструиран правилникът за неговото прилагане.


Лиляна Елицина

Добави отговор

Назад към