Как да започна малък семеен бизнес?

Модератор: bisolnev

Добави отговор
mitko93
Мнения: 3
Регистриран на: Сря Окт 23, 2019 1:01 pm
Име: Димитър
Фамилия: Антонов
Лице със зрителни увреждания: да

Как да започна малък семеен бизнес?

Мнение от mitko93 » Вто Апр 28, 2020 4:57 pm

С брат ми искаме да започнем собствен бизнес, каква фирма трябва да се регистрира?

redaktor
Site Admin
Мнения: 108
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Как да започна малък семеен бизнес?

Мнение от redaktor » Нед Май 03, 2020 6:30 pm

За да започнете частен бизнес следва да регистрирате в търговския регистър, търговска фирма, разбира се от това правило има изключение например: земеделски производители, юридическите лице с нестопанска цел, които в устава си са заложили упражняване на стопанска дейност. Във вашия случай най-удачно е да учредите дружество с ограничена отговорност. Може да се учредят друг вид дружества като командитно и събирателно дружество. Но следва да имате предвид нещо важно! Съдружниците в тези дружества са неограничено отговорни, т. е отговарят с цялото си имущество. Със следващото изложение обяснявам как се регистрира дружество с ограничена отговорност.
Цел на процедурата
Процедурата има за цел да изясни реда за вписването в ТРРЮЛНЦ на дружество (еднолично дружество с ограничена отговорност (ООД/ЕООД), което е необходима предпоставка за възникването му - чл. 67 от ТЗ. Същевременно вписването има за цел да направи публично достояние определени обстоятелства, определени с нормативен акт, с оглед гарантиране на правна сигурност в търговския обмен, защита интересите на третите лица и съблюдаване на изискванията за законосъобразно учредяване на субектите на търговското право. На вписване подлежат и последващи промени във вписаните при първоначалната регистрация обстоятелства, както и прекратяването на дейността на дружеството.
Едва с регистрацията (вписването в регистъра) се пораждат онези правни последици, които законът свързва с вписването на определени обстоятелства (виж раздел от настоящата процедура "Правно значение на вписаните обстоятелства", а също и чл. 7 и 10 от ЗТРРЮЛНЦ).
На последно място, регистрацията в редица случаи се явява необходима предпоставка за законосъобразното упражняване на определен вид дейност. Това се отнася най-вече за многобройните разрешителни (лицензионни) и регистрационни режими, предвидени в българското законодателство, при които вписването в търговския регистър и посочване на ЕИК, респ. удостоверяване по друг начин на актуалното правно състояние на търговеца е задължително изискване.
Понятие за ООД/ЕООД
Търговското дружество е легално дефинирано понятие. Търговският закон го определя като обединение на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства (чл. 63, ал. 1 от Т3). По изключение дружество може да се учреди и от едно лице - чл. 63, ал. 2 от ТЗ.
Съгласно не особено сполучливото определение на чл. 113 от ТЗ характерният белег на ДОД, който го отличава от другите търговски дружества, е ограничената отговорност на съдружниците - те отговарят за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска в капитала. Казано с други думи, дружеството отговаря за своите задължения с имуществото си и кредиторите му не могат да посегнат на личното имущество на съдружниците. Всъщност, основният белег на ООД е, че то е капиталово дружество, чийто капитал е разделен на дялове.
ООД е междинна правно-организационна форма между дружествата на личността (събирателно и командитно) и дружеството на големия капитал - акционерното дружество. Заедно с ЕООД то се използва у нас по-често като начин за ограничаване на отговорността на съдружниците, отколкото като организационна форма за натрупване на капитал.
Учредители могат да бъдат български или чуждестранни физически или юридически лица. Физическите лица трябва да са дееспособни (т.е. да са навършили 18 години и да не са поставени под запрещение), съгласно чл. 65, ал. 1 от ТЗ.
Когато като учредител на ООД (ЕООД) участва юридическо лице, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице (чл. 65, ал. 3 от ТЗ).
Особени случаи
По особен ред се учредява ЕООД с държавно и общинско имущество - чл. 62, ал. 1 и 2 от ТЗ. Процедурата по учредяването на ЕООД с държавно имущество се урежда със Закона за приватизация и следприватизационен контрол (виж 5 10 от същия закон) и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
ЕООД с общинско имущество се учредява с решение на общинския съвет (чл. 62, ал. 2 от Т3). Съгласно чл. 51а, ал. 4 от Закона за общинската собственост, условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала се определят с наредба на общинския съвет. Общината и търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала може да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло тяхна собственост, след решение на общинския съвет. Участието може да е с парична или с непарична вноска (чл. 51а, ал. 1 от ЗОС).
Компетентен орган
ТРРЮЛНЦ се води и поддържа от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието (чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредба No 1).
ТРРЮЛНЦ е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и Клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел (чл. 2, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, чл. 3 от Наредба No 1). Агенцията се състои от обща и специализирана администрация, като последната се състои от дирекция и главна дирекция, а главната дирекция има изградени териториални звена - служби по вписвания и служби по регистрация (чл. 4 от Устройствен правилник на Агенцията по вписванията).
Службите по регистрация осъществяват функциите си по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на територията на съдебния район на съответния окръжен съд.
Заявленията за вписване се подават в която и да е териториална служба по регистрация на Агенцията по седалището на окръжните съдилища (ЧЛ.13,АЛ.7 от ЗТРРЮЛНЦ).
Компетентен орган, който разглежда заявленията, е длъжностно лице по регистрацията към съответната териториална служба (чл. 19, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ).
Процедура по първоначална регистрация
А. Кръг на лицата, оправомощени да искат вписването
Вписване в регистъра на новосъздаващото се ООД (ЕООД) може да иска само управителят, назначен от общото събрание на съдружниците при сключването на дружествения договор (или от едноличния собственик на капитала) (чл. 67 от Т3, чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ). Дружеството не може да бъде вписано, ако не е назначен управител - чл. 119, ал. 1 от ТЗ. При учредяване на ЕООД вписване може да иска и едноличният собственик на капитала (ЕСК).
Отделните съдружници в ООД не могат да искат вписване на дружеството, освен ако не са избрани за управители. Когато са назначени няколко управители, оправомощени да искат вписване са онези от тях, които съгласно дружествения договор имат право да представляват дружеството - чл. 141, ал. 2 от ТЗ. Ако в договора е предвидено съвместно представителство и управление от двама или повече управители, заявлението се подава и подписва от всички управители (арг. от чл. 141, ал. 2 от Т3, чл. 15 от ЗТР). В случай, че управителите представляват и управляват дружеството поотделно, то заявлението може да бъде подадено от всеки един от управителите (аргумент от чл. 141, ал. 2 от Т3).
Новоназначеният управител е длъжен да поиска вписването в 7-дневен срок от сключването на дружествения договор (чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ). Няма пречка съдружниците да започнат търговска дейност и преди вписването на дружеството в търговския регистър. Тя обаче следва да се води от името на учредителите с уговорката, че след възникването на дружеството (а то възниква с вписването му) правата и задълженията ще се поемат от нововъзникналия правен субект (чл. 69, ал. 1, изр. 2 от Т3).
Правоприемството се извършва по силата на закона (ex lege) - чл. 69, ал. 2 от ТЗ.
Регистрация на ООД (ЕООД) Учредителите отговарят солидарно пред трети лица и пред дружеството за вредите, които са им причинили при създаването му (чл. 69, ал. 1 и чл. 118, ал. 1 от ТЗ).
Б. Предварителна подготовка за извършването на процедурата
Преди подаване на заявлението за вписване в службата по регистрация, следва да се извършат следните действия: I. Да се резервира фирма
Изискването за изключителност (уникалност) на фирмата е въведено с чл. 11 от ТЗ. Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Всяка фирма, освен предписаното от закона необходимо съдържание, може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език (чл. 7, ал. 1, 2 и 3 от Т3). Фирмата на дружество с ограничена отговорност трябва да съдържа означението "Дружество с ограничена отговорност", или съкратено "ООД". Когато капиталът принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението "еднолично ООД", съответно "ЕООД" (чл. 116 от Т3).
Според чл. 63 от Наредба No 1 при запазване на фирма/наименование се подава заявление по образец съгласно приложение № Д1.
Електронната база данни на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е достъпна чрез Интернет страницата на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и по друг начин в зависимост от технологичната готовност на агенцията.
Според чл. 108, ал. 6 от Наредба No 1, Агенцията осигурява възможност за справки дали друго лице няма права върху определена фирма/наименование (уникалност на фирма/наименование) чрез търсене в регистърните дела, списъка на запазените фирми/наименования, постановените откази и подадените заявления. Всеки може да иска и извършва справка в базата данни, съставляваща търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Справките в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са безплатни (чл. 109, ал. 1 от Наредба No 1).
Според чл. 110 от Наредба Nо 1 Агенцията по вписванията осигурява възможност списъкът за запазените фирми/наименования да се визуализира с подредба по: 1. азбучен ред на всички вписани фирми/наименования; 2. хронологичен ред на извършване на запазването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или за определен период. Агенцията осигурява възможност за бърз достъп до запазените фирми/наименования по първа буква или цифра от фирмата.
Запазването се отразява незабавно в ТРРЮЛНЦ (чл. 35, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ). По всяко заявление се извършва проверка дали друго лице няма права върху наименованието и дали е платена дължимата държавна такса (чл. 35, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ). Запазването има действие 6 месеца и е пречка друг търговец или юридическо лице с нестопанска цел да бъдат вписани в съответния регистър под същата фирма или наименование. Действието на запазването се продължава до приключването на производството по обжалване на отказа за вписване. В случай, че в горния срок е подадено ново заявление за вписване, запазването има действие до приключване на производството по регистрация (чл. 36 от ЗТРРЮЛНЦ). Запазеното наименование е неотчуждимо и непрехвърлимо (чл. 37 от ЗТРРЮЛНЦ).
След като е запазил фирмата си лицето може да се снабди с удостоверение от търговския регистър за запазено наименование (чл. 111, ал. 2 от Наредба No1).
II. Учредяване на ООД, съответно ЕООД
Учредяването на ООД (ЕООД) е резултат на последователно извършване на точно определени правни и фактически действия от съдружниците, съответно едноличния собственик. Такива действия са: вземане на решение за учредяване, приемане на дружествен (учредителен) договор, избор на орган/и за оперативно управление, набиране на капитал и изготвяне на заявление за регистрация в службата по регистрация. Въпреки че в Търговския закон учредителното събрание за учредяване на ООД не е нормативно уредено, но то се налага от характера на разглежданите въпроси и решенията, които трябва да бъдат взети. Такъв е и тълкуването на чл. 114, ал. 2 от ТЗ, където е посочено, че при сключването на дружествения договор всеки съдружник може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис. Събранието може да бъде присъствено и неприсъствено. Но независимо от начина на провеждане трябва да бъдат извършени следните действия:
1. Вземане на решение за учредяване на ООД. На учредителното събрание следва да се вземат следните решения: а) за учредяване на ООД; б) за приемане на дружествен договор; в) за избор на управител или управители. Решенията по букви "а" и "6" се приемат с единодушие, а изборът на управител/и съгласно мнозинството, определено в дружествения договор.
При провеждането на учредителното събрание се води протокол, за който по аналогия се прилагат изискванията на чл. 232 и сл. от ТЗ (арг. от чл. 143, ал. 1 и чл. 147, ал. 2 от Т3) (виж предложения примерен образец). Протоколът се подписва от всички съдружници или от техни представители с изрично пълномощно.
Когато дружеството с ограничена отговорност се учредява от едно лице (физическо или юридическо), се съставя протокол в писмена форма, с който се утвърждава учредителният акт и се назначава първият управител, съответно управители на дружеството (чл. 147, ал. 2 и 3 от ТЗ). Съдържанието на дружествения договор е посочено в чл. 115 от ТЗ (виж предложения примерен образец).
Дружественият договор се подписва лично от всеки съдружник или от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис (чл. 114, ал. 2 от T3). При учредяването на ЕООД, подписването на дружествения договор се замества от съставянето на учредителен акт (виж предложения примерен образец).
2. Когато съдружник е юридическо лице, неговият представител в учредителното събрание и при подписването на дружествения договор трябва да притежава документи, овластяващи го с представителна власт. Такива документи са:
а) решение на колективния управителен орган на юридическото лице, изразяващо съгласие за участие в учредяваното дружество. За ООД, СД или КД решението се взема от общото събрание, докато за акционерно дружество, съответно КДА, решението се взема от съвета на директорите или от управителния съвет по установените за съответния съвет правила. В решението следва да се посочи лицето/лицата, които ще представляват юридическото лице при учредяването и дейността на новото дружество (чл. 65, ал. 3 от ТЗ и примерен образец);
б/ документ, установяващ учредяването на юридическо лице - съдружник, и компетентността на съответния орган на това лице да вземе решение за участие в дружеството с ограничена отговорност (само за юридическо лице - съдружник, което не е ,не е учредено по българското право, или юридическо лице – съдружник, което не е вписано в търговския регистър, например сдружение с нестопанска цел, фондация и др.);
в) нотариално заверено пълномощно - само когато дружественият договор е подписан от специално упълномощен представител на юридическото лице.
Дружественият договор се сключва в писмена форма - чл. 114, ал. 1 от ТЗ. Нотариална заверка на подписите не е необходима, но е препоръчителна. Ако обаче съдружник участва в дружествения капитал с непарична вноска (апорт) и за прехвърлянето на правото по вноската (право на собственост, на ползване и т. н.) се изисква нотариална форма, то дружественият договор задължително се заверява нотариално - чл. 73, ал. 1 от ТЗ. В този случай следва да се изпълни процедурата по чл. 72, ал. 2 от ТЗ. В Агенцията по вписванията се представя и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма) както заключение на вещите лица, извършено при реда и условията на чл. 72, ал. 2 от ТЗ (арг. от чл. 20, т.
2. Да се изготви и подпише договор за възлагане на управлението с управителя. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице (обикновено чрез един от съдружниците), упълномощено от общото събрание, или от едноличния собственик по чл. 141, ал. 7 от ТЗ. Упълномощаването може да се извърши както от учредителното събрание, така и на последващо общо събрание на съдружниците. Не е необходимо да се изготвя пълномощно - упълномощаването се осъществява със самото решение на събранието, което следва да бъде надлежно протоколирано.
3. Да се събере дружественият капитал. Той не може да бъде по-малък от 2 лв., а дяловете на съдружниците не могат да бъдат по-малки от 1 лв. (чл. 117, ал. 1 от ТЗ). Набирането на капитала се осъществява на практика чрез откриването на специална сметка в банка. Възможно е да се направят и непарични вноски (виж по горе). В Агенцията по вписванията следва да се представят доказателства, че е внесен установения в закона минимум от капитала от 2 лева (напр. чрез документ, издаден от банката) чл. 119, ал. 1, т. 3 - 4 от ТЗ.
4. Да се заверят нотариално:
а) съгласие от управителя с образец от подписа му (респ. съгласия и образци, когато управлението е поверено на двама или повече управители) - чл. 141, ал. 3 от ТЗ. При ЕООД едноличният собственик на капитала също следва да представи нотариално заверено съгласие с образец от подписа, когато сам ще управлява и представлява дружеството (виж приложен образец);
б) дружественият договор в случаите на непарична вноска на право, за чието прехвърляне е необходима нотариална форма (вж. по-горе, а също и чл. 73, ал. 1 от ТЗ). (Според чл. 20, т. 2, б. "6" от Наредба N9 1 трябва да се представи и писмено съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му - при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма);
5. Да се изготви и подпише от управителя (управителите) декларация (декларации) за обстоятелствата по чл. 142 от ТЗ. Ако обстоятелствата по чл. 142 от ТЗ са налице, съдружниците трябва да представят декларация или подписано от тях решение, че са съгласни с назначението на управителя въпреки наличието на тези обстоятелства. Такава декларация е необходима с цел да се гарантират интересите на дружеството и съдружниците от нерегламентирани и конкурентни действия от страна на управителя;
6. Да се изготви и подпише от управителя (управителите) декларация (декларации) за обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; 7. Да се заплати държавна такса за регистрация в търговския регистър, срещу което да се получи съответен удостоверителен документ.
В. Регистрация с документи на хартиен носител
I. След запазването на фирма и извършването на горепосочените действия по учредяване на ООД, трябва да се подготви писмено заявление по образец съгласно приложение N9 А4 от Наредба N9 1 - Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност.
Когато заявителите са повече от броя на предвидените полета в съответното заявление на хартиен носител, се подава допълнително заявление по съгласно приложение N 31, в което се посочват данни за заявителите, непосочени в основното заявление (чл. 633 от Наредба Nо 1). При промяна в органите или в представителството на дружеството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител - управител, или управители (чл. 15, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ).
В случай че заявителят е дал съгласие за получаване на съобщения от Агенцията по електронен път, попълвайки поле "Електронен обмен", тогава той ще получи информация за вписване на заявлението си по електронната си поща. Агенцията по вписванията изпраща при условията на чл. 10 от ЗЕДЕУУ на посочения адрес информация, съдържаща регистрационния номер и дата на регистриране на полученото заявление, ведно с полученото заявление, ако след направената проверка, документът е с редовни реквизити и/или подпис/и, както и информация за отказ от регистрация, ведно с полученото заявление, ако след направената проверка, документът е нередовен (Приложение N9 3 към Инструкцията). Агенцията осигурява условия за точно определяне на времето на постъпването на електронните заявления и обратното изпращане на изявления от търговския регистър (чл. 82, ал. 1 от Наредба No 1). Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, ако потвърждаване за получаване на съобщението не се изисква, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил информационна система, изявлението е получено с постъпването му в информационната система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване (чл. 11 от ЗЕДЕУУ). Това обстоятелство е важно в случай, че заявителят е получил отказ за вписване и той е решил да обжалва отказа в законния 7-дневен срок.
Заявлението се подписва от заявителя по реда, посочен в раздел "Подаване на заявления в службата по регистрация".
Заявлението, подадено на хартиен носител, трябва да бъде попълнено по образец на български език и подписано от заявителя, не трябва да съдържа поправки и зачерквания, въведената информация трябва да е четима, напечатана или попълнена на ръка с печатни букви, написани с траен контрастен маркер или химикал. Не се допуска попълване на информацията с молив. Приложенията към заявлението трябва да не бъдат смачкани или скъсани и следва да са годни за снемане на електронен образ чрез високоскоростно сканиращо устройство. (чл. 74, ал. 2 от Наредба Nо 1).
Заявлението и приложенията към него освен на български език може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език. Преводът на български език се извършва от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи. Подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (чл. 7, ал. 3 от Наредба No 1). Трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен (чл. 18 от ЗТРРЮЛНЦ).
II. Подаване на заявления в службата по регистрация
Заявленията на хартиен носител за запазване на фирма и за вписване се подават в която и да е териториална служба по регистрация на Агенцията по вписвания по седалищата на окръжните съдилища (чл. 13, ал. 7 от ЗТРРЮЛНЦ).
Проверката на самоличността на заявителя при подаване на заявление на хартиен носител се извършва от служител на агенцията, който приема данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от документа за самоличност на заявител върху заявлението пред служителя на агенцията, който приема заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията. Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания. Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от такова лице, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи, без да проверява самоличността на приносителя (чл. 85, ал. 2 от Наредба Nо 1).
Заявлението може да се подава от някой от заявителите по ал. 1 на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ - търговеца, прокуриста, друго лице в предвидените по закон случаи, адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията, а така също и от пълномощник с изрично писмено пълномощно съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Пълномощното трябва да се приложи към заявлението (чл. 15, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ). Когато заявлението не се подава лично от заявител по чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗТРРЮЛНЦ, тогава е необходима нотариална заверка на подписа на заявителя. В този случай се попълва поле "Нотариално удостоверяване" с всички описани реквизити и подписът на заявителя се заверява от нотариус или друго компетентно лице, извършващо нотариално удостоверяване на подпис (чл. 15, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ).
Регистрация с документи в електронен вид
Агенцията осигурява възможност за приемане на документите по чл. 16, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ в електронна форма, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (чл. 17, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ).
Когато се изисква подаването на документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението (чл. 17, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ).
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, електронната форма на документа се приравнява на обикновена писмена форма. За да се подаде заявление в този вид е необходимо заявителят да притежава квалифициран електронен подпис, с който да подписва необходимите документи, както и да може да извършва плащания по електронен път (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, чл. 2, ал. 1 от Инструкцията).
Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от ЗЕДЕУУ. Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис (чл. 13, ал. 3 и 4 от ЗЕДЕУУ).
Подаването на заявления по електронен път посредством уеб интерфейс се осигурява от агенцията по вписванията по достъпен начин и в удобен за заявителите диалогов режим (чл. 75, ал. 2 от Наредба No 1). Подаването на заявления се извършва през интерфейс, осигуряващ онлайн пренос по стандартизиран протокол чрез публично достъпно уеб-базирано приложение на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 79, ал. 1 от Наредба N9 1). Агенцията предоставя на своите сайтове подробна информация относно подаването на документи, езиците, на които може да бъде подавано заявлението и страница с интерфейс за електронна кореспонденция, за осъществяване на пряка и навременна връзка с нея (чл. 76, ал. 1 и 2 от Наредба N9 1). Електронните документи се подават по електронен път във файловите формати по чл. 80, ал. 1 от Наредба No 1.
Техническите стандарти за осигуряване на достъп до търговския регистър, както и типовете електронни документи и файлови формати, които се приемат и използват от агенцията, се публикуват на нейната Интернет страница.
Техническите стандарти за осигуряване на достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и политиките за използваните графични интерфейси, както и типовете електронни документи и файлови формати, които се приемат и използват от агенцията, се публикуват на нейната Интернет страница. Агенцията съобразява стандартите и политиките с установените общи нормативни изисквания за електронно управление в държавната администрация (чл. 81 от Наредба No 1).
Когато заявлението или документите, изпратени по електронен път, са с различен от установения по - горе формат и вид, не са подписани с валиден електронен подпис съгласно закона или заявителят не може да се идентифицира, на подателя се изпраща съобщение, че заявлението не отговаря на установените нормативни изисквания (чл. 86 от Наредба N9 1).
Когато заявителят е избрал този начин за регистрация на дружество с ограничена отговорност е необходимо да направи следното: подава заявление в електронен вид по образец съгласно приложение N9 А4 от Наредба No 1 - Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност, ведно с приложените документи, подписани с електронен подпис по реда и условията на Агенцията по вписвания. Заявителят получава съобщение за регистриране на полученото заявление, с реквизити, посочени в предходната точка. Условията за точното определяне на времето на постъпване на електронното заявление и изпращането на изявления от търговския регистър се определя от Агенцията по вписванията (чл. 82, ал. 1 от Наредба No 1).
Необходими документи
Към заявлението за регистрация на ООД, съответно ЕООД, се прилагат следните документи, описани в група "Приложение" на заявлението (чл. 20 от Наредба Nо1):
а) дружественият договор, съответно учредителният акт, препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, както и протокол (решение) на учредителното събрание за учредяване на дружеството;
б) документът, установяващ съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице - съдружник, което не е учредено по българското право, или юридическо лице - съдружник, което не е вписано в търговския регистър);
в) решението на съответния орган на юридическо лице - съдружник, за участие в дружеството с ограничена отговорност;
г) решението (учредителния протокол) на учредителното събрание, съответно на едноличния собственик на капитала, за назначаване на управител или управители;
д) нотариално завереното съгласие и образецът от саморъчния подпис на управителя/управителите, съответно декларацията за съответствие с изискванията на чл. 20 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за управител на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала;
е) съответният лиценз или разрешение, когато предметът на дейност на ООД (ЕООД) е подчинен на специален режим и това е условие за регистрация в търговския регистър (например инвестиционен посредник);
ж) при парична вноска - документ от банка за внесен капитал;
3) при непарична вноска - заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, освен в изрично предвидените със закон случаи; декларацията по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (при извършване на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство); доказателствата, че вносителят е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземането, с изключение на случаите, когато вземането е срещу самото дружество (при извършване на непарична вноска с предмет вземане); доказателствата, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска, и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма);
и) декларация/и и по чл. 142 от ТЗ; й) декларация/ии по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; к) договор за възлагане на управлението; л) квитанция за внесена държавна такса.
Регистрация на ООД (ЕООД) Вписване на промени в обстоятелствата
Управителят на ООД/ЕООД е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на промени във вписаните обстоятелства да поиска вписването им в ТРРЮЛНЦ, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Вписват се промени в следните обстоятелства: предмет на дейност, седалище, адрес на управление, фирма, управление и представителство, както и увеличаването или намаляването на капитала, приемането на нов съдружник, прекратяването на членството и изключването на съдружник, прехвърлянето на дружествен дял на съдружник или на трето лице, преобразуването на дружеството в резултат на сливане, вливане и т. н.
Вписването се извършва въз основа на заявление по образец за съответната промяна, подлежаща на вписване, заедно с приложени документи за всеки един конкретен случай. Заявлението се подава от управителя или управителите, прокуриста на дружеството или от други лица в предвидените в закон случаи (чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). За повече подробности виж процедура "Вписване на промени в обстоятелства за ООД (ЕООД)".
Заличаване от търговския регистър
ООД (ЕООД) се заличава от търговския регистър в следните случаи:
1. при прекратяване на дейността след проведена ликвидация – по искане на ликвидаторите (чл. 273, ал. 1 от ТЗ). Относно вписванията, които се извършват при ликвидация, виж чл. 266, ал. 3 и чл. 274, ал. 3 от ТЗ;
2. при постановяване на решението на съда за прекратяване на производството по несъстоятелност - в този случай заличаването се извършва служебно (чл. 735, ал. 2 от Т3).
Такси
Размерът на таксите за вписване на обстоятелства се определя с Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - Раздел II а, а именно: 1. по заявление за запазване на фирма - 40 лв., при подаване по електронен път - 20 лв. (чл. 16в от Тарифата); 2. за вписване на ООД (ЕООД) - 110 лв., при подаване по електронен път - 55 лв. (чл. 16а, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3 от Тарифата); 3. за вписване на клон на ООД (ЕООД) - 40 лв., при подаване по електронен път - 20 лв. (чл. 16а, ал. 1, т. 20 и ал. 2, т. 20 от Тарифата);
4. за вписване на прехвърляне на предприятие на ООД (ЕООД) - 80 лв., при подаване по електронен път - 40 лв. (чл. 16а, ал. 1, т. 16 и ал. 2, т. 16 от Тарифата);
5. за вписване изменение на капитала - 30 лв., при подаване по електронен път - 15 лв. (чл. 16а, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1 от Тарифата); 6. за вписване промяна на други обстоятелства - 30 лв., при подаване по електронен път - 15 лв. (чл. 16а, ал. 3, т. 2 и ал. 4, т. 2 от Тарифата); 7. за издаване на удостоверение - 5 лв. за първа страница и по 2 лв. за всяка следваща страница (чл. 16г от Тарифата).
За възстановяване на надвнесена или неправилно внесена държавна такса по сметка на Агенцията по вписванията към Търговски регистър се попълва молба по образец.
За подадени по електронен път заявления размерът на таксите не може да надвишава 50 на сто от съответната такса, предвидена за подаване на заявления на хартиен носител (чл. 12, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ).
Достъпът до търговския регистър по служебен път на държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, е безплатен.
Вътрешен ход на процедурата
Според чл. 85 от Наредба N 1 при приемане на заявлението за вписване, заличаване и обявяване се проверява самоличността на заявителя или подателя по чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Проверката на самоличността на заявителя при подаване на заявление на хартиен носител се извършва от служител на агенцията, който приема заявлението, чрез съпоставяне на данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от документа за самоличност на заявителя. Заявителят полага подписа си върху заявлението пред служителя на агенцията, който приема заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията. Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания. Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от такова лице, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението , и данните нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи, без да проверява самоличността на приносителя.Проверка на самоличността на заявителя при подаване на заявление по електронен път се извършва чрез: 1. съпоставяне на името на заявителя, посочено в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението, което придружава електронния подпис на заявлението; 2. след успешна проверка се проверява въз основа на ЕГН/ЛНЧ на заявителя, посочен в заявлението, дали в съответната държавна служба, отговаряща за личната регистрация на физически лица, съответства физическо лице с провереното име, когато заявителят няма ЕГН/ЛНЧ, проверка по тази точка не се прави. Проверката за идентичност се извършва за всички физически лица, обстоятелства относно които подлежат на вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Проверката за идентичност на юридическите лица се извършва чрез проверка в съответните регистри на юридическите лица. Проверките при технологична възможност се извършват автоматизирано. Когато заявлението се подава от лице по чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, се извършва проверката като данните за подателя се отразяват от служител на агенцията в информационната система на регистъра и не са публични. Тези данни могат да се предоставят само по искане на заявителя или в случаите на съдебен спор.
Според чл. 19 от ЗТРРЮЛНЦ заявленията за вписване, заличаване и обявяване, и актовете по чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им.
Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго.
Заявленията за вписване на първоначална регистрация на търговци се разглеждат до края на следващия работен ден от постъпването им в регистъра, като произнасянето се извършва незабавно след разглеждане на заявлението, освен в случаите по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
ЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали: 1. е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в TPPЮЛНЦ; 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт;
5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона;
б. е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ;
7. друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел;
8. документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 286 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; 8. е платена дължимата държавна такса.
Заявленията, подадени на хартиен носител, се въвеждат в информационната система чрез снемане на електронен образ от тях и приложените към тях документи. Идентичността на представените документи на хартиен носител с документите в електронна форма се удостоверява от служител на агенцията върху всяка страница. До доказване на противното се смята, че електронният документ, създаден по горепосочения начин, е идентичен с документа, подаден на хартиен носител. Представените от заявителя документи на хартиен носител се съхраняват от агенцията за срок 10 години, считано от датата на вписването, заличаването или обявяването. След изтичане на 10-годишния срок за съхранение те могат да се унищожават, ако не подлежат на предаване в Националния архивен фонд. Редът и начинът за съхранение и унищожаване се определят от изпълнителния директор на агенцията. По документите, подадени на хартиен носител не се правят справки и не се издават удостоверения, освен в случаите на съдебен спор (чл. 16, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 104 ал. 1 от Наредба N 1).
Според чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел и всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел - на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Според чл. 64 от Наредба No 1 за всеки търговец и клон на чуждестранен търговец, юридическо лице с нестопанска цел и клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел се открива отделна електронна партида, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон. Към електронната партида се води дело в електронна форма, в което се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други документи, които могат да съдържат и лични данни за идентифицирането на лицата, представляващи или управляващи търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел. За запазените фирми/наименования се води списък в базата данни на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ТРРЮЛНЦ са публични. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни. , Агенцията осигурява регистриран достъп до делото на търговеца. Достъпът може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на молба и документ за самоличност. Лицето, поискало достъп по електронен път, следва да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията, а в случаите на служебен достъп - по реда на Наредбата за реда и начина на осъществяване на достъп до търговския регистър по служебен път (чл. 11, ал. 3, вр. с чл. 12, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ).
Регистрация на ООД (ЕООД)
Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел осигуряват връзка между всяко вписване, заличаване и обявяване и регистрационния номер, под който то е извършено.
Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел осигуряват възможност за установяване кое длъжностно лице по регистрацията и в кой момент е извършило дадено вписване, заличаване или обявяване.
Отказ и обжалване
Длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от изискванията, предвидени в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, или не са изпълнени указанията по чл. 22 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл. 92а от Наредба No 1. Отказът трябва да бъде мотивиран и да посочва изчерпателно всички пречки за извършване на исканото вписване или заличаване (чл. 93, ал. 1 от Наредба No 1). Той се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът се изпраща на посочения от него електронен адрес. В този случай потвърждаване на получаването на отказа не се изисква (чл. 24, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, чл. 93, ал. 3 от Наредба No 1).
Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез Агенцията по вписванията. Агенцията изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му. Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Съдът изпраща решението заедно с документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването (чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ).
Освен чрез съдебно обжалване при отказ или при неизвършване на исканото вписване, заличаване или обявяване в съответния срок по чл. 19 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване на същото обстоятелство. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му.
Санкции
Лице, което е задължено по T3, но не поиска в определения срок вписване или не представи акт, подлежащ на обявяване в TP, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева, съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ако след като е наказано с глоба, задълженото лице не заяви вписване или не представи актовете в определения срок, то се наказва със същата глоба всеки месец до извършване на действията (чл. 40, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ).
Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по вписвания, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ).
Правни последици от вписването
След регистрацията на ООД (ЕООД) в ТРРЮЛНЦ следва данъчната му регистрация. Съгласно чл. 82, ал. 3 и 4 от ДОПК, данните по чл. 81, ал. 1 от ДОПК за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ. Данните по чл. 81, ал. 1 от ДОПК за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи.
Служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни се извършва с протокол по чл. 50 от ДОПК въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер.
Правно значение на вписаните обстоятелства
Вписването в търговския регистър има оповестително, доказателствено и конститутивно действие.
Вписаното обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването (т. нар. оповестително действие на вписването). До изтичането на 15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят (чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). То се счита за съществуващо, дори ако в действителност вписаното обстоятелство не съществува (чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). И обратно - невписаните обстоятелства се считат за несъществуващи по отношение на трети добросъвестни лица (чл. 10, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ).
Добросъвестни са лицата, които не са знаели обстоятелството. От деня на вписването поради публичния характер на търговския регистър те имат възможност да го узнаят и затова повече не могат да се позовават на своето незнание. Всъщност законодателят чрез чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда необорима презумпция за знание на вписаните обстоятелства.
Доказателственото действие се състои във формалната доказателствена сила на вписаните обстоятелства. До доказване на противното, вписаното обстоятелство се смята за съществуващо. Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписаното в отношенията си с търговеца, дори да се окаже, че вписаното обстоятелство не съществува. Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако законът изрично предвижда те да проявят действие след вписването (чл. 7, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ). При ООД (ЕООД) решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър, а решенията, относно увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор, имат действие след вписването им в търговския регистър (чл. 140, ал. 3 и 4 от ТЗ).
С вписването на ООД (ЕООД) в търговския регистър възниква нов правен субект - юридическо лице. В това пък се състои конститутивното действие на вписването (чл. 67 от Т3). От този момент насетне дружеството може самостоятелно да бъде носител на права и задължения.

Адвокат Емил Узунов

Добави отговор

Назад към