Въпреки че всички ние вече имамe чувството, че COVID-19 върлува в света от много дълго време, всъщност първите документирани случаи на заболяването датират едва от края на декември 2019 г. в китайския град Ухан. Поради този факт логично е да приемем, че дългосрочните ефекти от преболедуването от вируса просто все още или не са се проявили, или най-малкото – не са достатъчно изследвани. Минало е прекалено малко време! Краткосрочните, острите симптоми и последствия от заразяването с вируса са вече добре известни, макар че сред тях разнообразието и липсата на вътрешна логика наистина е твърде голямо. Това в същата степен се отнася и до проявленията и ефектите му в краткосрочен и дългосрочен период от време и върху зрението. Като цяло COVID-19 не се свързва с някакви остри зрителни проблеми, но е възможно в по-късните стадии на заразяването и преболедуването да се развие допълнителна симптоматика в тази област.
Позовавайки се на различни англоезични източници, ще разгледам 4 различни подхода, които могат да ни помогнат в разгадаването на потенциалните дългосрочни ефекти на COVID-19 над зрението: (1) идентифициране на познатите последствия от острите очни проявления на COVID-19; (2) отчитане на хроничните зрителни последствия от страна на други вируси; (3) анализ на дългосрочните проявления на корона вируси при животните; и (4) екстраполиране на ефектите от COVID-19 от цялото тяло върху очите.
Какво знаем за острите проявления на COVID-19 върху очите
Конюктивитът е най-често срещаното остро зрително проявление от страна на COVID-19, въпреки че е до известна степен рядко срещан, от порядъка на 1-5% от заболелите. Не съществуват някакви типични, специфични негови проявления, произтичащи от заразяването с COVID-19; конюктивитът се проявява по типичния начин за всички вирусни конюктивити.
Досега няма съобщени доказателства за проява на конюктивита като първоначален клиничен симптом на COVID-19. Според едно мащабно проведено изследване раздразването на конюктивата е настъпило най-вече (в 72% от случаите) след разгръщането на останалата симптоматика. Има докладван случай за двустранен конюктивит като наличен първоначален симптом на COVID-19, но при него конюктивитът предшествал другите симптоми само с няколко часа.
В друго изследване на над 500 пациента трите най-често възникнали очни проблеми, свързани с COVID-19 били изсъхване на очите (20.97%), замъглено зрение (12.73%), и чувство на чуждо тяло в окото (11.80%), като нито един от тях не е бил свързан със сериозна зрителна патология в предния или задния очен сегмент.
Находките по ретината могат да бъдат свързани с остро проявление на COVID-19 инфекция. Скорошно проучване подаде информация за 12 пациента (6 мъже и 6 жени) с потвърден COVID-19, които са развили находки по ретината между 11 и 33 дни след началото на заболяването. При всички тях са открити хиперрефлекторни поражения в ганглиевите клетки и вътрешните плексиформени слоеве. Освен това четирима от тях са имали микрокръвоизлизи. Съществуват също така и отделни известия за двама пациента, които са развили парацентрални остри макулопатии (ПОМ) и остри макулни невроретинопатии (ОМН) по време на заболяването си от COVID-19.
Когато разглеждаме последствията от конюктивита, в резултат на COVID-19, няма данни за възможно развитие на значими дългосрочни ефекти, които да възникнат в резултат на това обикновено самоограничаващо се състояние.
Индикациите в ретината имат по-голям потенциал за оказване на ефект върху окото в дългосрочен план. Петната по ретината и кръвоизливите се разграждат без да предизвикат големи разкъсвания по ретината, но ПОМ и ОМН могат да доведат до атрофия на ретината и намалено зрение или скотоми.
Дългосрочните ефекти върху зрението от страна на други вируси
SARS-CoV-2, вирусът, който предизвиква COVID-19, е от семейството на коронавирусите, които водят до заболявания като Тежък остър респираторен синдром (ТОРС) и Близкоизточния респираторен синдром (БИРС). Опитвайки се да предскажем дългосрочните ефекти върху зрението от страна на COVID-19, би било полезно да си припомним как другите коронавируси влияят върху очите.
При все, че другите коронавируси могат рядко да причинят остър конюктивит, по време на епидемиите от ТОРС и БИРС не са документирани очни усложнения. Приблизителният брой пациенти, които са се заразили с БИРС и ТОРС е относително малък, в сравнение с COVID-19 – съответно 2500 и 8500. С подобен малък брой пациенти, въз основа на които трябва да се правят заключения, е трудно да определим дългосрочния ефект върху зрението от тези заболявания. В момент, в който броят на заразени с COVID-19 продължава да расте в световен мащаб, е възможно да бъдат документирани и нови ефекти върху зрението.
Други вируси извън семейството на корона вирусите, като Ебола и Зика, са известни с това, че причиняват както остри, така и хронични зрителни поражения, сред тях конюктивит, конюктивитен кръвоизлив и увеит. Вероятно най-притеснителният ефект върху зрението от страна на Ебола е способността му да причинява интензивен и тежък увеит дори месеци след изчезването на останалите симптоми на заболяването.
Все още е твърде рано да се установи дали може да се развие увеит при пациентите, заболели от COVID-19 в последващата автоимунна фаза от заболяването. Вирусът SARS-CoV-2 не прилича особено нито на Ебола, нито на Зика, които имат потенциала да окажат значително влияние върху дългосрочнoтo здраве на окото по начини, които не са били първоначално предвиждани.
Зрителни ефекти от Коронавирусите върху животни
Знанията за хроничните ефекти от коронавирусите върху животински модели могат да се окажат полезна информация за това, какви очни тъкани при човека биха могли да бъдат засегнати от вируса.
Коронавирусът при мишките може да породи експериментална COVID ретинопатия, която има катастрофални последствия върху окото. Тя може да засегне всички тъкани на ретината, включително фоторецепторите и пигментния й епител. Коронавирусът при мишките заразява множество слоеве на ретината и може да доведе до ретинна фиброза и атрофия. Предполага се, че коронавирусът улеснява пробиването на кръвноочната бариера, като по този начин води до широкоспектърно възпаление в цялото око.
Тези ефекти не са били регистрирани толкова изразително при хората, но е възможно хроничното възпаление, което се запазва при коронавируса при мишките, да се прояви при хората като хронично очно възпаление като увеит.
Системните ефекти от COVID-19 върху целия организъм могат да предскажат дългосрочните зрителни последствия
COVID-19 доказано причинява състояние на хиперкоагулация и също така е замесен в други аномалии на кръвосъсирването. Рискът от венозна тромбоемболия, включително дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия, се увеличава при пациенти с COVID-19. Всички тези състояния могат да окажат влияние върху очите поради високо чувствителната васкулатура на ретината.
Венозните и артериалните запушвания на ретината могат да се появяват вторично след промените в коагулируемостта, причинени от COVID-19. Симптомите, които могат да индикират наличието на венозно или артериално запушване, като намалено зрение, скотом или преходна слепота, потенциално могат да останат незабелязани от пациентите в острата фаза на заболяването им от COVID-19 поради тежестта на другите им симптоми.
В следствие на COVID-19 са били регистрирани и неврокогнитивни ефекти, като те също биха могли да окажат влияние върху очите и зрението. След острата фаза на заболяването някои пациенти с удължен период на възстановяване (по-дълъг от 3-6 седмици) са се оплакали от промени в зрението. Точният механизъм на тези промени не е известен. Повече от една трета от хоспитализираните пациенти с COVID-19 в Ухан, Китай, са изпитали в различна степен неврокогнитивни ефекти, така че вероятно този симптом не е необичаен.
Много вируси атакуват децата с по-различно проявление, отколкото при възрастните, какъвто може да се окаже и случаят с дългосрочните зрителни последствия от COVID-19. COVID-19 може да предизвика у децата състояние, известно като мултисистемен възпалителен синдром (MIS-C), което по клинични характеристики е подобно на автоимунното заболяване Кавазаки. Приблизително 50% от пациентите с MIS-C развиват остър конюктивит, но това състояние може да има потенциала да създаде дългосрочни зрителни усложнения. Външният увеит е често срещан при заболяването Кавазаки, но обичайно отшумява през първите 2 месеца. Възможно е при MIS-C увеитът да стане по-хроничен или остър, отколкото при Кавазаки. Редки странични ефекти от Кавазаки включват васкулит и невропатии, състояния, които могат да възникнат и при пациенти с MIS-C.
Да почакаме и да видим
Дори и след изследване на наличните данни – зрителните симптоми в острата фаза, поведението на други представители на корона вирусите и отражението им върху очите, инфекцията на ретината, причинявана от коронавируса при мишките, и влиянието му върху кръвообращението и възпалителните процеси – все още не можем да предскажем дали COVID-19 ще пощади до голяма степен окото или ще атакува деликатните очни тъкани по-късно в хода на заболяването или дори месеци и години след него. Подобно на толкова много други неща, свързани с тази пандемия, ще трябва внимателно да наблюдаваме и да се надяваме на най-доброто!
Източник:
https://www.medscape.com/viewarticle/935843#vp_2
Вероника Кертикова-Тъпчева