Слепите и техните изисквания за създаване на трайно и непроменящо се разположение на вещите в дома и на работното място

Модератор: bisolnev

Добави отговор
redaktor
Site Admin
Мнения: 48
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Слепите и техните изисквания за създаване на трайно и непроменящо се разположение на вещите в дома и на работното място

Мнение от redaktor » Нед Фев 17, 2019 9:33 pm

Слепите и техните изисквания за създаване на трайно и непроменящо се разположение на вещите в дома и на работното място

Специфики на отделните сетивни органи според дистанцията до съответния обект и обхвата на получаваната информация за него и средата.

Информация за даден обект може да бъде получена или при непосредствен досег до него – вкусови и тактилни усещания, или от определена дистанция – чрез зрението, слуха и обонянието.
Дори във всекидневния живот на хората почти аксиоматична стойност е придобило твърдението, че определен процент от получаваната от индивида информация се получава чрез зрението. Съществуват разлики в огласяваните проценти, но те в никакъв случай не падат под 50%. Напротив, обикновено се очертават някъде около 80 – 90%.
Тези разлики се получават не само поради невъзможността да бъдат направени точни замервания, респективно изчисления на зрителното информиране, а и поради това, че в различни ситуации ролята на различните сетива може да се окаже и обикновено се оказва различна. Не е едно и също съотношението например при наблюдаване на звездното небе и при посещението на концерт или театрално представление.
Класирани според обема и обхвата на получаваната информация, сетивата от тази група се подреждат именно по този начин: зрение, слух, обоняние. Зрението дава възможност за получаване на информация за обектите от различни разстояния. В зависимост от тях тя може да бъде подробна в различна степен и нивото на детайлизация се променя в зависимост от дистанцията между наблюдателя и наблюдавания предмет.
Освен това, важно е да се знае, че зрението покрива така нареченото зрително поле. При добре развито зрение, зрителното поле представлява нещо като полукръг, правата линия на който е успоредна на очите, а останалата част е напред и встрани и обхваща всички 180 градуса от този полукръг.
Тези характеристики дават възможност отделните предмети да бъдат възприети не само в тяхната цялост, но и в пространството, т.е. в тяхното разположение спрямо другите обекти в зрителното поле.
Слухът също дава възможност за възприемане от разстояние, но важен детайл тук е, че повечето от предметите, които се намират около нас не издават звук, респективно не предлагат информация за себе си, която може да бъде уловена от слуховия анализатор. А дори и когато даден предмет издава звук, това не е достатъчно да се определи в какви отношения е той спрямо заобикалящите го други обекти, защото повечето от тях все пак не са озвучени.
От тази група най-незначителна е ролята на обонянието. Мирисът е нещо, което се разпространява във всички посоки и с него постепенно се свиква. Освен това, той също не може да се съпоставя с останалите обекти и получаваната чрез обонянието информация има твърде малък относителен дял в цялото.
Втората група сетивни органи получава информация за обектите само при непосредствен контакт с тях. Тук отнасяме вкусовите и тактилните усещания. Не се нуждае от специално доказване твърдението, че в тази група вкусовите усещания имат много по-малка приложимост в сравнение с тактилните. Достатъчно е само да споменем факта, че тактилните усещания могат да се получат чрез която и да е точка на човешкото тяло, докато вкусовите са ограничени само до предната част на езика.
При тактилните усещания най-съществена е ролята на ръцете и най-вече на пръстите.
Средата на незрящия човек е същата, която е и на виждащия. Но незрящият индивид не може с един поглед, само за частица от секундата, да открие това, което търси в пространството около себе си. За виждащия човек е достатъчно дадения предмет да се намира в неговото полезрение. Тук разбира се има особености като например отбелязваната първоначално от Фройд, а после и от много други психолози специфика на възприемане на различни обекти. Специфика, изразяваща се в това, че нерядко човекът не забелязва дадено нещо, независимо че то е в неговото полезрение, ако предварително не е осъзнал, че търси точно него.
Тези детайли нямат отношение към разглежданата тук проблематика и няма повече да се спирам на тях. В нашия случай е важно това, че нормално виждащият човек е в състояние всеки път, когато търси нещо около себе си, да го намери като например просто „хвърли един поглед“ в помещението, в което е.
Такова цялостно моментално възприятие може да се получи само посредством зрението. То не може да се получи нито от слуха и обонянието, нито пък посредством тактилният анализатор. Виждащият човек не се нуждае дори от създаването и запаметяването на някаква представа за разположението на обектите на даденото място, защото той може всеки път само с един поглед да получи цялата информация, която му е необходима.
Слепият, а в много случаи и слабовиждащият индивид, компенсират този дефицит като първо детайлно, стъпка по стъпка изучават разположението на предметите в даденото пространство, създават си някаква що-годе цялостна представа и целенасочено включват в действие своята памет, за да запомнят това, което им е необходимо. Така те запомнят местоположението на отделните предмети вкъщи или на работното място и дори по маршрутите, по които често се придвижват. Нещо повече - местоположението на обектите се запомня и в съотношението им спрямо другите предмети в пространството.
Поради споменатата вече невъзможност слепият с еднократен акт на своите сетива да обхване пространството в неговата цялост, преместването макар и само на сравнително малко разстояние на дадена вещ вече е проблем за него. В този случай той трябва, позиционирайки се там където е била преди това търсената вещ, да започне нейното издирване по всички правила на търсенето чрез опипване. Знае се, че това не е много бърза процедура, да не говорим, че при евентуално прибързване и допускане на непрецизност на търсенето е възможно елементарното разминаване с предмета. И колкото повече бърза човек, толкова по-голяма е вероятността той да се размине с това, което търси.
Всичко това поражда силно нервно напрежение, което нерядко се излива върху околните, независимо кой точно е причинителят на дадената ситуация. Преместването на чашка, чинийка и така нататък от установеното и запомнено от незрящия индивид място често е повод за сериозни скандали в семейството, особено когато в конфликта са замесени снаха и свекърва. За съжаление в много случаи претенциите на незрящите се интерпретират като проява на каприз и желание да наложат своята воля над останалите. Но това в масовия случай просто не е вярно. Да, елемент на властови взаимоотношения може и да има, но в тези случаи водещо е именно неудобството, което се създава за слепите членове на семейството или работния екип при нарушаване на вече установения порядък в заобикалящото го пространство.
Интересен феномен се съдържа в положението, че слепите и слабовиждащите по-лесно се съгласяват, по-лесно приемат случаите, в които се извършва цялостно пренареждане на пространството, отколкото тези, в които само един или няколко предмета постоянно сменят своите места.
При цялостното пренареждане е предварително ясно, че ще предстои и ново цялостно запознаване с новосъздадения ред, но в този случай няма елемент на неприятната изненада. Индивидът е предварително подготвен за това, което предстои и той съответно реагира по един нормален начин, стига, разбира се, тези цялостни размествания да не са прекалено чести.
Все пак след всяко такова цялостно пренареждане, на незрящия член на семейството или на работния екип ще са му необходими не малко време и усилия първо да усвои новия порядък, а след това и да свикне с него, да започне да се ориентира отново така да се каже „на автопилот“.
В заключение трябва да отбележа, че това са основните причини, основните психологически механизми, които водят до чести и много интензивни нервни изблици при повечето незрящи индивиди. Бих казал, че водят до такива изблици дори и при хора, които са известни със своето спокойствие, търпение и толерантност. И няма смисъл да се чудим и недоволстваме от тяхното поведение. При съвместното съжителство на виждащи и невиждащи лица, нормално е виждащите да свикнат с тези особености на своите незрящи близки или колеги и да си създадат навици да поставят нещата на мястото, от което са ги взели, за да си послужат с тях.
Описаните събития и случки, когато стават на работното място, обикновено водят до намаляване производителността на труда на съответния незрящ или слабовиждащ работник или служител.

Проф. Петър Стайков

Добави отговор

Назад към