Специални учебни програми

Модератор: bisolnev

Добави отговор
ivanova
Мнения: 3
Регистриран на: Сря Фев 06, 2019 10:24 am
Име: Мария
Фамилия: Иванова
Родител на дете с увреждания: да

Специални учебни програми

Мнение от ivanova » Пон Фев 11, 2019 10:28 am

Здравейте, детето ми е със зрително увреждане, с документ от ТЕЛК, бих искала да получа повече подроности за специалните учебни програми за такива деца. Предварително благодаря.

vkertikova
Мнения: 1
Регистриран на: Чет Май 23, 2013 2:27 pm
Име: Вероника
Фамилия: Кертикова
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Лица, свързани с пазара на труда (служител в Бюро по труда, работодател, друго): да

Re: Специални учебни програми

Мнение от vkertikova » Пон Фев 11, 2019 1:45 pm

Здравейте, госпожо. В следващите редове ще опитам да систематизирам специалните учебни програми и предмети в двете училища за деца с нарушено зрение в страната - в гр. София и гр. Варна. Ако желаете да получите допълнителни подробности относно някой от разгледаните въпроси, моля, не се колебайте да отбележите.
Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. на Министерството на образованието и науката относно учебния план постановява, че Специалните учебни програми се изучават в специалните училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания - увреден слух или нарушено зрение. В тях се осъществява обучение в зависимост от спецификата на конкретното училище и с цел подпомагане на цялостното развитие на ученика с увреден слух или с нарушено зрение, като конкретните специални учебни предмети и тяхното разпределение по класове, етапи и степени се определят в училищния учебен план в съответствие с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Учебното време за обучение по всеки от специалните учебни предмети в училищния учебен план е с не по-малко от 2 и с не повече от 4 учебни часа седмично.
Специалните учебни програми за деца с нарушено зрение в двете специализирани училища в страната включват предметите Зрително подпомагане, Ориентиране и мобилност, Полезни умения, Психолог, Логопед.
Обучението по Зрително подпомагане е индивидуално и обхваща всички ученици, които имат зрително възприятие от перцепция на светлина до най-висока степен на слабо зрение. Индивидуалната програма се разработва след запознаване с медицинската документация, консултация с офталмолог и изследване на зрителното функциониране на детето. Тя включва зрителните умения, които трябва да се формират и развият в процеса на обучение (интерес към зрителния стимул; откриване и проследяване на обект; различаване и разпознаване на триизмерни предмети и модели, на двуизмерни изображения; зрителна и моторно-двигателна координация и др.)
Зрителното подпомагане включва и обучение в използване на средства за слабо зрение:
• неоптични (различни видове осветление, цветни филтри, поставки за четене и др.)
• оптични (ръчни и настолни лупи, монокуляри, бинокли и др.)
• електронни (настолни и портативни увеличители)
• усвояване на специфични четивни техники
Целта на обучението по зрително подпомагане е развитие на функционалното зрение и ефективното му използване в обучението, всекидневието, семейната среда и професионалната подготовка, както и съчетаване на постигнатото равнище на зрителна ефективност с другите сензорни канали за информация: тактилни – брайл, релефни изображения; слухови – синтетична реч.
От особено значение за изграждането на децата със зрителни увреждания като самостоятелни и независими личности са уменията усвоявани в часовете по ориентиране и мобилност. Програмата се осъществява чрез индивидуални занимания и е съобразена с възможностите, психо-моторното развитие и потребностите на всеки ученик. Тя включва развитие на представите за собственото тяло, изграждане на пространствени представи- малко и голямо пространство. Развитие на умения за използване на останалите запазени анализатори - слух, обоняние, осезание. За да се пристъпи на по-късен етап към самостоятелно придвижване с бял бастун, детето трябва да може да определя адекватно позицията си спрямо отправни ориентири в околното пространство. След усвояване и затвърждаване на уменията посочени по-горе се пристъпва към прилагането им по маршрути.

Програмата по полезни умения е една от специалните програми, които са от особено значение за учениците с нарушено зрение. Тя включва развитие на всекидневни, социални и общи умения. Обучението има практически характер и допринася за придобиване на умения за бъдещия самостоятелен и независим живот на децата. То включва развитие на умения за поддържане на лична хигиена, грижа за дрехите, медицински грижи и разпознаване на лекарства, почистване и подреждане на дома, пазаруване и готвене и др.
Освен тези дейности, учениците се подготвят за участие в обществения живот и различни социални взаимоотношения, което им дава увереност в живота - умения за социално адекватно поведение, умения за боравене с документи и други.
Психологическата рехабилитация, провеждане в специализираните училища за деца с нарушено зрение е насочена към ранна диагностика и терапия на деца със зрителни нарушения и с множество увреждания - ДЦП, аутизъм и др. Диагностичните функции на екипа от психолози включва диагностика на психо- моторното, психо- социалното развитие и когнитивните умения. В хода на провежданите терапевтични дейности се осъществяват индивидуални и групови занимания, консултиране и обучение на родители. Специално внимание се обръща на психологическата подкрепа на деца, навлизащи в пубертета и такива от високо рискови семейства. Провеждат се индивидуални и групови занимания с учениците за превенция на насилието в училище, употребата на наркотични вещества, сексуално възпитание. Преодоляването на фрустрацията в резултат на зрителния проблем е обект на интензивна психологическа намеса чрез провеждането на индивидуални занимания.

Логопедът е важна част от структурата на специалните програми в училищата. Той обхваща всички деца с езиково-говорни нарушения, работи и с деца с множество увреждания. Провежда ранна диагностика, превенция и терапия на предречевото развитие и на езиково – говорните нарушения. Прилага логопедична терапия при деца с нарушено зрение, както и при такива със съпътстващи заболявания като ДЦП, нарушения в развитието, генерализирани разстройства в развитието, генетични синдроми и др. Прилага терапия при дизартрия, диспраксия, нарушения на артикулацията, заекване, дисграфия и др. Логопедът е обучен да провежда и занимания по комуникация – обучение в комуникативни стратегии и обучение на родителите като ко-терапевти. Провежда индивидуални и групови терапии.

Вероника Кертикова-Тъпчева

ivanova
Мнения: 3
Регистриран на: Сря Фев 06, 2019 10:24 am
Име: Мария
Фамилия: Иванова
Родител на дете с увреждания: да

Re: Специални учебни програми

Мнение от ivanova » Сря Фев 13, 2019 11:22 am

Да, ако може да разкажете по-подробно за полезните умения, които се изучават в училище. Вкъщи се опитваме да учим на някой неща, но не се получават много, тя предпочита някой друг да ги свърши вместо нея.

redaktor
Site Admin
Мнения: 48
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Специални учебни програми

Мнение от redaktor » Сря Фев 27, 2019 8:03 pm

Със Заповед № РД 09-1015/15.06.2009 г. Министерството на образованието и науката утвърждава Учебна програма по полезни умения за деца и ученици с нарушено зрение. Изхожда се от общата концепция, че подготовката за самостоятелен и независим живот, като една от основните цели в обучението на зрително затруднени деца и ученици у нас, се осъществява главно чрез учебните програми по специалните учебни предмети. Водещо място сред тях заема учебната програма по полезни умения. В програмата са разписани основните положения, както са посочени и най-съществените моменти в структурата на занятието. Разписани са програмите за четири часа седмично индивидуално обучение за децата и учениците от всяка паралелка от подготвителен до XII клас.
Развитието на информационните технологии, бързите промени в ежедневието, в образованието, в обществените и социални отношения изправят децата и учениците с нарушено зрение пред нови предизвикателства и нови потребности. Това доведе до необходимостта от промяна на съдържанието на тази специална учебна програма. Нейната основна цел е да предложи разнообразие от общи познавателни, всекидневни и социални умения като основа за бъдещ самостоятелен и независим живот в контекста на цялостното развитие на зрително затруднените деца и ученици.
По своята същност новата учебна програма запазва три групи полезни умения като тематично ги разнообразява и обогатява.
1. Формирането на общи познавателни умения е свързано с цялостното познавателно развитие на зрително затруднените деца. Тук е предвидено усвояване на методи, средства и техники за активно изследване на предмети и обекти от околната среда, измерване и сравняване на предмети, развитие на пространствените представи, познания за цвят у незрящите от рождение, развитие на представата за себе си и пр. Включването на разнообразните задачи на Пиаже има не само важно диагностично, но и ефективно коригиращо значение за децата и учениците с увредено зрение.
2. Голямо внимание е отделено върху развитието на всекидневните умения, тъй като те са практическата основа за самостоятелен и независим живот. Целта на този раздел, преподаван на различни равнища, е да се формират практически умения за ефективно справяне с голямото разнообразие от нужди във всекидневния живот, като се започне от грижите за себе си, поддръжка на дома, разпознаване на пари и др.
3. Социалните умения заемат значителна част от програмата по полезни умения. Тук основната цел е да се развият уменията за вербално и невербално общуване, преодоляване на различни бариери в обществото и справяне с разнообразни ситуации. От методическа гледна точка е особено важно формирането на полезни умения да отговаря на еднакви изисквания и стандарти, което означава, че тяхното практическо равнище трябва да бъде еднакво качествено, независимо къде се извършва обучението - в специално или в общообразователно училище, в малко селище или в голям град. Друго важно изискване е придобитите практически умения ефективно да се използват в различни практически ситуации, например: в дома, в училището, на обществени места, в градска урбанистична и субурбанистична среда. Обучението по полезни умения се извършва индивидуално, но то не изключва и групови занятия, когато това е необходимо и полезно за учениците по определени теми.
В преподаването няма строго определени схеми, но може да бъдат посочени най-съществените моменти в структурата на занятието:
1. Индивидуално оценяване на базисното равнище на полезните умения на детето или ученика. Това е изключително важно, за да се установят силните и слабите страни в практическото функциониране на детето или ученика и неговите индивидуални потребности от полезни умения. Оценяването може да се осъществи с широко разпространените в нашата практика чек-листове, наблюдение и интервю с родителите.
2. Определяне на целта на занятието. Учителят и детето или ученикът заедно трябва да обсъдят върху какво умение ще работят.
3. Мотивиране на детето или ученика. Детето или ученикът трябва практически да разбере и осъзнае защо е необходимо да усвои дадено умение и как то ще подобри неговата самостоятелност и независимост.
4. Разделяне на дейността по овладяване на отделни операции и тяхното последователно практическо усвояване. Тук учителят трябва да си отговори на два въпроса - как аз го правя и кой е най-лесния начин за конкретното дете или ученик да го направи. Докато не се усвои дадена операция не бива да се преминава към следващата.
5. Практическо затвърждаване на усвоеното полезно умение. Необходимо е да се направи насърчаваща оценка на постигнатото от детето или ученика.
6. Практическо демонстриране на усвоеното умение в различни естествени ситуации.
7. Посттренингово оценяване на напредъка на детето или ученика. Освен текущо оценяване по време на обучението е необходимо в края на всяка учебна година да се прави посттренингово оценяване, за да се установи напредъка на детето или ученика. Резултатите следва да бъдат докладвани на екипа в детската градина или в училището и вписвани в индивидуалната образователна програма на детето или ученика. Постиженията от обучението не се оценяват с качествена и количествена оценка, а само с качествена оценка, която не влияе върху успеха от обучението по учебните предмети от задължителната и задължителноизбираемата подготовка от учебния план.
Полезните умения трябва да бъдат интегрирани в обучението по другите специални учебни предмети – ориентиране и мобилност и зрително подпомагане, а така също и в учебните програми от задължителната и задължителноизбираемата подготовка от учебния план. Това дава възможност по преценка на учителя да се използва интердисциплинарния подход при определени теми за групови занятия.
Обучението по полезни умения може да се извършва на различни подходящи места като се използва училищната сграда с разнообразието от помещения в нея, двора, квартала, населеното място и др.
Полезни умения могат да преподават учители със специална квалификация по педагогика на зрително затруднените, които имат добър практически опит в различните основни групи умения. Като партньори в обучението, когато това е възможно, родителите могат много да допринесат за упражняване на придобитите умения в реалния живот. Интегрираните ученици трябва да получат обучение по полезни умения от ресурсния учител и/или чрез краткосрочни курсове и консултации в специалното училище.
За по-голяма прегледност ще изложим учебната програма, разбита по класове. Предвидени са четири часа седмично индивидуално обучение за децата и учениците от всяка паралелка от подготвителен до XII клас

ПОДГОТВИТЕЛЕН КЛАС
Слухова интерпретация на околната среда
1. Идентифициране на звукове
а) сравняване на честоти
• този звук е по-нисък от другия
• този звук е по-висок от другия
• този звук е същия като другия
б) идентифициране на звук от музикални инструменти
в) идентифициране на звук от немузикални инструменти • от клаксони • от свирки
г) локализиране на звуци около тялото
• по часовниковата стрелка
• над и под ученика
2. Техники на изследване на предмети в малкото пространство
а) общо представяне на модела за тактилно изследване
б) запознаване с първия етап от модела - търсене на предмета до неговото откриване
г) етап на осъществяване на първоначален тактилен контакт
д) етап на подробно тактилно изследване
е) заключителен етап
ж) практическо приложение на последователността на етапите на модела
3. Развитие на пространствените представи
а) горе – долу
б) отпред – отзад
в) дясно – ляво
г) вътре – вън
д) тук – там
е) близо – далеч
ж) до
4. Сравняване на предмети и измерване с трети предмет
а) по-голямо, по-малко
б) еднакво
5. Елементарни грижи за дрехите
а) обличане, събличане
б) откопчаване, закопчаване
в) разпознаване, скатаване
г) цип
6. Грижи за обувките
7. Поддържане на лична хигиена
8. Физическа представа за собственото тяло
9. Усвояване на елементарни умения за хранене

ПЪРВИ КЛАС Слухова интерпретация на околната среда
1. Идентифициране на звукове
а) сравняване на честоти
• този звук е по-нисък от другия
• този звук е по-висок от другия
• този звук е същия като другия
б) идентифициране на звук от музикални инструменти
в) идентифициране на звук от немузикални инструменти • звънец на ж.п. прелез • клаксони • свирки
г) локализиране на звуци около тялото
• по часовниковата стрелка
• над и под ученика
д) звуци от природата, животни
2. Техники на изследване на предмети в малкото пространство
а) обобщаване и затвърдяване на усвоения вече модел
3. Развитие на пространствените представи
а) горе – долу
б) отпред – отзад
в) дясно – ляво
г) вътре - вън
д) тук – там
е) близо – далеч
ж) до
4. Сравняване на предмети и измерване с трети предмет: по-голямо, по-малко, еднакво 5. Следване на права линия
а) измерване на малки разстояния с пръсти, с ръце
б) проследяване на прав ръб
6. Сравняване на предмети и фигури по определени признаци
7. Задачи на Пиаже за съхранение на субстанцията (веществото)
8. Елементарни грижи за дрехите
а) обличане, събличане
б) откопчаване, закопчаване
в) разпознаване, скатаване
г) цип
д) почистване
9. Грижи за обувките
10. Поддържане на лична хигиена
11. Запознаване с кухненски съдове
12. Умения за правилно хранене

ВТОРИ КЛАС
1. Общуване с познати хора
2. Общуване с непознати хора
3. Етикеция
а) поздравяване, сбогуване
б) здрависване
в) Да и Не чрез кимане
г) възприемане на собственото зрително увреждане
4. Задачи на Пиаже за съхранение на субстанцията
5. Задачи на Пиаже за подреждане в серии по височина, дължина, тегло и форма
6. Познание за цвят
а) необходимост от познания за цвят
б) топли и студени цветове
7. Умения за пакетиране
8. Подреждане на пътна чанта
9. Наливане и изливане на течности
10. Подреждане на маса за хранене
11. Поддържане на лична хигиена

ТРЕТИ КЛАС
1. Запознаване с релефните плоско-печатни букви
2. Запознаване с релефните плоско-печатни цифри
3. Изработване на буквите и цифрите с пластилин
4. Разпознаване на парите
а) на монети
б) на банкноти
в) разпознаване на суми от монети и банкноти
5. Средства за телефонна комуникация
а) ползване на телефонен автомат
б) ползване на домашен телефон
в) разпознаване и предназначение на мобилен телефон
6. Естетика в облеклото
7. Познания за цвят
а) основни цветове
б) хармония на цветовете
8. Общуване
а) самопредставяне
б) запознаване с непознат
9. Задачи на Пиаже за подреждане в серии по височина, дължина, тегло и форма
10. Задачи на Пиаже за съхранение на субстанцията
11. Посещение на сладкарница
12. Пазаруване в магазин за хранителни стоки
13. Увиване и връзване на подарък
14. Подреждане на багаж в куфар и пътна чанта

ЧЕТВЪРТИ КЛАС
1. Използване на специални дозатори – за течности, за насипни вещества
2. Измерване на дължини – брайлов метър, сантиметър, ролетка
3. Работа с брайлови теглилки
4. Мимика и жест
а) формиране на естествена поза
б) развитие на различни видове жестове
5. Вербални аналози на Пиаже
6. Задачи на Пиаже за подреждане в серии чрез вербална транзитивност
7. Брайлови часовници – ръчен, будилник, кухненски будилник
8. Брайлов компас, барометър
9. Грижа за дрехите – ръчно пране и простиране

ПЕТИ КЛАС
1. Умения за ясен и правилен говор
а) упражнения върху различните звукосъчетания
б) словото като комуникативно средство, говорно общуване с адресат
2. Мимика и жест - развитие на различни видове жестове
3. Запознаване с работата на училищната библиотека; използване на каталози
4. Изписване на печатни букви с шаблон
5. Адресиране на плик
6. Подписване на плоско-печатен шрифт
7. Грижи за дрехите - ръчно пране и простиране
8. Гладене и сгъване
9. Етикеция на сервирането
10. Използване на вилица и нож при хранене
11. Готварство
12. Пазаруване

ШЕСТИ КЛАС
1. Запознаване и използване на аудио техника
2. Диктофон - предназначение и използване
3. Изготвяне на резюме върху брайлов текст чрез използване на диктофон
4. Използване на видео техника
5. Специфични умения при посещение на обществени места - кино, театър, концерт, ресторант, дискотека
6. Получаване на информация по телефона - разписания в транспорта, поръчване на такси, информация за културни прояви
7. Разпознаване и използване на лекарства
8. Овладяване на прав шев
9. Пришиване на различни видове копчета
10. Гладене и сгъване на дрехи
11. Почистване на битова стая
12. Измиване на прозорци
13. Готварство
14. Пазаруване

СЕДМИ КЛАС
1. Брайлови и говорещи списания у нас
2. Използване на ножица и лепило
3. Използване на тиксо и подлепващи материали
4. Използване на копчета капси и токи
5. Запознаване с шевна машина. Овладяване на прав шев
6. Елементарен ремонт на дрехи
7. Почистване на санитарни помещения
8. Театрални игри
9. Танци
10. Електродомакински уреди
11. Готварство
12. Пазаруване

ОСМИ КЛАС
1. Запознаване с някои основни положения от устава на Съюза на слепите в България (ССБ)
2. Организационна структура на ССБ
3. Права и задължения на слепите граждани в Република България
4. Попълване на различни формуляри
5. Цветята в стаята и дома
6. Цветята като подарък – разпознаване, подбор и аранжиране
7. Елементарен ремонт на дрехи
8. Ползване на домашна пералня
9. Ползване на прахосмукачка
10. Подреждане и използване на домашен хладилник
11. Готварство
12. Пазаруване

ДЕВЕТИ КЛАС
1. Посещение на лекар
2. Посещение на очен лекар - информация за състоянието на очите
3. Разпознаване на лекарства
4. Подреждане на домашна аптечка
5. Оказване на първа помощ у дома
6. Ползване на специални символи за нарушено зрение
7. Общуване със служебни лица - в поща, в банка, в специални служби
8. Използване на туристическа екипировка
9. Мерки за сигурност и безопасност при туристическа екскурзия
10. Посещение на театрална зала. Информация за театрално изкуство
11. Модерни танци
12. Посещение на дискотека
13. Маркиране и подреждане на хранителни продукти
14. Готварство
15. Пазаруване

ДЕСЕТИ КЛАС
1. Разпределение на свободното време
2. Игри за свободното време. Хоби
3. Култура на поведение в домашна обстановка и на обществени места
4. Култура на изказването и поднасяне на различни приветствени слова
5. Култура на поднасяне на цветя и подаръци по различни поводи
6. Запознаване с визуални изкуства - кино, изобразително изкуство, балет
7. Елементарна пантомима
8. Използване на светлинен и звуков индикатор. Видове ф(_ЬaЋ†__–
9. Пътуване в чужбина
10. Запознаване със специални улеснения в транспорта
11. Грижа за дрехите
12. Готварство
13. Пазаруване

ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС
1. Мода в облеклото
2. Подбор на дрехи за определени случаи
3. Дамска и мъжка козметика
4. Завързване на вратовръзка
5. Майчинство - грижи за бебето
6. Бащинство
7. Взаимоотношения в семейството
8. Разпределение на семейния бюджет
9. Ползване на различни ателиета за услуги
10. Контрол върху израза на лицето
11. Лична сигурност и безопасност
12. Участие в избори. Гласуване
13. Готварство
14. Пазаруване

ДВАНАДЕСЕТИ КЛАС
1. Запознаване с устава и правилника на ССБ
2. Откриване и поддържане на банкова сметка. Внасяне и теглене на пари
3. Търсене на юридическа консултация
4. Подготовка за участие в интервю за постъпване на работа
5. Подготовка за участие в конкурси
6. Ползване на обществени библиотеки
7. Приспособяване към трудовия колектив
8. Участие в публична дискусия
9. Дамска и мъжка козметика 10. Завързване на вратовръзка
11. Майчинство и бащинство
12. Ползване на услугите на салони за красота, SPA центрове и фитнес клубове
13. Готварство
14. Пазаруване

Източник: http://mon.bg/bg/28


Надявам се да съм отговорила в пълнота на въпроса Ви.
Вероника Кертикова-Тъпчева

ivanova
Мнения: 3
Регистриран на: Сря Фев 06, 2019 10:24 am
Име: Мария
Фамилия: Иванова
Родител на дете с увреждания: да

Re: Специални учебни програми

Мнение от ivanova » Чет Мар 14, 2019 12:00 pm

Ако може да разкажете и за зрителното подпомагане, и за ориентирането и мобилността.

redaktor
Site Admin
Мнения: 48
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Специални учебни програми

Мнение от redaktor » Съб Мар 23, 2019 6:43 pm

Учебната програма по зрително подпомагане е ориентирана към деца с остатъчно зрение, обучаващи се в масови училища. Тяхното зрително възприятие може да се движи в много широки граници – от перцепция на светлина до най-висока степен на слабо зрение. Оттук следва, че техните възможности са много разнообразни и различаващи се, следователно такива са и нуждите и предизвикателствата пред тях. Независимо от факта, че до днес не съществува унифицирана дефиниция за слабо зрение, тук можем да се позовем на една от най-популярните, гласяща че слабо зрение е „зрително увреждане, достатъчно тежко, за да пречи на изпълнението на всекидневните задачи, но все пак позволяващо известно полезно зрително различаване. Това зрение не може да бъде коригирано до нормално зрение с обикновени очила или контактни лещи и може да варира от леко до дълбоко зрително нарушение”, Луек (2004).
Причините за слабото зрение също са много и разнообразни, някои от тях са вродени и генетични, други са придобити след раждане. Съвременната наука е установила около 200 причини за слабото зрение, които синтезирано могат да се редуцират до 4 основни групи:
1. Стеснено зрително поле.
2. Нарушения в оптичната система на окото.
3. Проблеми на светлинното възприемане.
4. Нарушения в двигателната система на окото.
Липса на унифицирана дефиниция съществува и около понятието “слабовиждащ”. Засега най-конкретна и широкообхватна е тази на Корн и Коениг (1996): „Лице, което изпитва трудности при изпълнението на задачи дори с предписани коригиращи средства, но което може да подобри своята способност за изпълнение на тези задачи чрез компенсаторни зрителни стратегии, средства за корекция на слабото зрение и други помощни средства, както и чрез модификация на околната среда.”
Известно е, че от общата група на зрително затруднени деца, децата с някакво остатъчно зрение са над 80%. Условно децата със слабо зрение могат да се разделят на две основни групи:
- зрителноучащи, които могат да използват зрението си в редица учебни дейности;
- деца с ниска зрителна перцепция, които могат да си служат със зрението за ориентиране, за елементарни всекидневни дейности и за предпазване от опасности.
В основата на ефективното използване на слабото зрение лежи теорията на проф. д-р Натали Барага, според която използването на слабото зрение няма да го увреди или допълнително намали и ограничи, а ще доведе до развитие на неговите функции. Въз основа на тази концепция човешкото зрение се разделя на физическо и функционално. Физическото зрение включва медицински показатели като зрителна острота, зрително поле и пр. То може да се измери със специфични методи и може да се подобри в резултат на медицинско третиране. Функционалното зрение е степента, в която човек използва своето физическо зрение. Именно то е обект на специалния учебен предмет Зрително подпомагане.
В развитието на функционалното зрение съществуват две главни направления: перцептивно и познавателно.
Перцептивното направление е свързано със зрителните функции. От съвременно гледище те се подреждат в следната последователност:
- зрителна острота,
- зрително поле,
- контрастна чувствителност,
- светлинна чувствителност,
- цветоразличаване,
- зрително моторен контрол,
- акомодация.
От когнитивно гледище зрителните възприятия предлагат пет възможности:
- възприемане на предмети;
- възприемане на форма и контур;
- възприемане на пространство;
- възприемане на движение;
- възприемане на цвят.
Зрителните функции са динамична величина и подлежат на развитие. В този смисъл, основната цел на обучението по зрително подпомагане е да помогнем на ученика по-ефективно да използва своето слабо зрение в обучението, във всекидневния живот и в бъдещата му професионална дейност.
Основните понятия в обученията по ефективно използване на слабото зрение са зрително функциониране и зрителна ефективност.
Зрителното функциониране се определя от Барага (1979) като процес на зрителна перцептивност и познавателно развитие. Неговото практическо разбиране се състои в това да научим детето да вижда и да интерпретира понятията. Зрителното функциониране няма пряка връзка нито с клиничната картина, нито с патологията.
Зрителната ефективност е постигнатото “равнище на зрителното функциониране“. За всички ученици, успешно постигнали целите и очакваните резултати от обучението си по индивидуална образователна програма, можем да кажем, че са развили определено равнище на зрителна ефективност. Едно дете може да е постигнало справяне с всички задачи на програмата по зрително подпомагане и да е в състояние да подобри своето четене, докато друго е постигнало успешна координация око-ръка, но не е могло да достигне до използване на шрифтове.
Най-важен атрибут на зрителната ефективност е близката зрителна острота. Върху нея трябва да се концентрира вниманието в часовете по зрително подпомагане.
Учебните часове в България съответстват на конкретните потребности на всеки ученик, но не са повече от 4 часа седмично за деца от подготвителна група и за ученици от І до VІІІ клас и до 2 часа седмично за ученици от IX до ХІІ клас.

Основни цели на обучението.
Още през 1983 г. в България е разработена първата програма по зрително подпомагане. Действащата в момента програма е в резултат на натрупания близо 30-годишен опит на зрителните терапевти и на научните изследвания с подкрепата на специалните учители на ученици с нарушено зрение. Това е една комплексна програма, съобразена с развитието на новите реалности в световната теория и практика на подпомагането на зрително затруднените, свързана с ефективното използване на слабото зрение, която съдържа:
- разнообразие от оценъчни процедури и обучаващи програми;
- включване на деца от предучилищна възраст и на деца с множество увреждания;
- разширяване на функционалния характер на зрителните задачи;
- обучение в използване на неоптични и оптични средства;
- развитие на специфични четивни техники;
- употреба на електронни средства.
Учебната програма по зрително подпомагане си поставя следните основни цели:
1. Мотивиране на ученика за осъзнаване на своя индивидуален зрителен потенциал за активно подбиране, пресяване и интерпретиране на информацията от околния свят.
2. Чрез директно и индиректно експериментиране подпомагане на ученика в овладяването на подходящи техники и средства за формиране и развитие на основни зрителни понятия.
3. Основаване процеса на развитие на функционалното зрение върху три основни координации: око - ръка, око - крак и око - реч.
4. Въз основа на индивидуалните нужди и възможности усвояването от ученика на използването на подходящи оптични средства и решаване на задачи за близки, средни и далечни разстояния.
5. Интегриране на придобитите практически умения за ефективно използване на слабото зрение в обучението по другите специални учебни програми, в останалите учебни предмети, във всекидневието, в професионалната подготовка и в семейната среда.
6. Съчатаване на постигнатото равнище на зрителна ефективност с възможностите на други сензорни канали за достъп до информация, като брайл, релефни изображения, говоряща книга, синтетична реч, компютърна грамотност и др.

Методически особености на часовете по зрително подпомагане
Зрително подпомагане се преподава от квалифициран учител на зрително затруднени ученици. Важна практическа стъпка при обучението е подходящото организиране на заобикалящата среда, тъй като тя гарантира външните условия за ефективно използване на слабото зрение. Ясно е, че основната част от обучението е необходимо да се провежда в специално оборудван кабинет по зрително подпомагане, но ако такъв липса, всеки един кабинет може да изпълнява същите функции за нуждите на занятията, като ефективно трябва да се използва цялата околна среда в малкото и голямото пространство: различните видове училищни помещения, коридорите, столовата, двора и околността. Домът на детето е не по-малко подходяща среда.
Обучението в ефективно използване на слабото зрение включва два основни етапа: оценяване на зрителните функции и обучение в зрителна ефективност.
Оценяването е необходимо, за да се установи как детето си служи с функционалното си зрение във всекидневните дейности, в обучението и в социални условия, за да може учителят-терапевт да разработи индивидуална програма за обучение по зрително подпомагане. Оценяването на слабото зрение е неразделна част от цялостното комплексно педагогическо оценяване на детето.
Преди започване на обучението е необходимо у детето да се формират положителни мотиви за обучение. На достъпен език трябва да му се обясни, че уроците няма да увеличат неговото зрение, но ще помогнат за по-доброто му използване. Същите пояснения следва да се представят на родителите, които са неизменна и много важна брънка от процеса на обучение.
При представяне на зрителната задача на ученика трябва да се даде достатъчно време за съсредоточаване, оглеждане и вглеждане, т.е. за зрителна ориентация в ситуацията. Това произтича от особеностите на слабото зрение. Правилно поставената цел на занятието, спокойният тон на общуване, похвалите и за най-малкото постижение формират воля и стремеж за активно използване на слабото зрение.
Както по останалите специални учебни предмети, така и в обучението по зрително подпомагане не се поставя количествена, а качествена оценка.
Тази програма включва 3 основни модула: обучение на деца от подготвителна група, на ученици в училищна възраст и на деца и ученици с различна степен на нарушено зрение и с множество увреждания.
Задачите в програмата, разбира се, не могат да бъдат еднакво приложими за всички ученици със слабо зрение, тъй като съществуват индивидуални различия в тяхното познавателно развитие. Обучителят по зрително подпомагане е свободен да осъществява подходящи зрителни дейности и извън тази програма. Оптималният подбор трябва да се извърши от зрителния терапевт, тъй като той най-добре познава нуждите и възможностите на всяко едно дете със зрителни затруднения. Тъй като всеки ученик се движи със строго индивидуален темп, изпълнението на програмата ще бъде твърде различно във времето и в постигнатото ниво на уменията.
Работата по ефективното използване на слабото зрение вече не може да остане само в рамките на специалните училища. Развитието на включващото/приобщаващото обучение изисква някои часове по зрително подпомагане освен с кратки курсове в специалните училища да бъдат осъществени от квалифицираните ресурсни учители на зрително затруднени в детските градини и в училищата, в които тези деца и ученици се обучават.

Оценяване на зрителните функции
1. Събиране на предоценъчна информация.
2. Клинично оценяване.
3. Формално и неформално оценяване на зрителните функции.
4. Разработване на индивидуална програма.

Източници:
1. https://books.google.bg/books?id=mve0LP ... ga&f=false

2. https://books.google.bg/books?id=ro2mWx ... &q&f=false

3. http://www.mon.bg/bg/28

В следващата си публикация ще предам съдържанието на конкретните учебни програми по класове.

Вероника Кертикова-Тъпчева

Добави отговор

Назад към