Професия, призвание и хоби

Модератор: bisolnev

Добави отговор
redaktor
Site Admin
Мнения: 63
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Професия, призвание и хоби

Мнение от redaktor » Нед Фев 17, 2019 6:06 pm

Три думички, около които са се въртели и продължават неотлъчно да се въртят много и много човешки съдби. Три думички, около които се въртят толкова много спекулации, амбиции, страсти, истински и въображаеми конфликти и недоразумения.
Три думички, върху които се гради почти цялото ни битие като обществени същества. Как да подредим живота си така че да се възползваме от предимствата, които ни дава всяка една от тях?
Кой е идеалният вариант? Коя е целта, към която всички повече или по-малко се стремим? Постижимо ли е за един човек, в рамките на един живот, да си позволи да се занимава само с неща, които му доставят удоволствие? Ако е постижимо, значи сме достигнали до положение, при което можем да се отдадем само на нашето хоби или хобита.
На повечето хора обаче им се налага да произвеждат стоки или да предоставят услуги, срещу които други хора им заплащат някакво парично възнаграждение. Това означава, че предлаганото от нас е нужно на другите и затова те са готови да ни платят за него. Извършването на определена дейност, предоставяща стоки или услуги срещу възнаграждение, се нарича професия. Хобито се практикува за удоволствие, в рамките на свободното време на индивида. За него той не само че не получава нищо, а напротив - в масовия случай дори изразходва собствени финансови средства. Водещ признак при определяне на това що е професия е възмездният характер на взаимоотношенията. При упражняването на дадена професия, това дали тя доставя или не доставя удоволствие на индивида остава на заден план. Определящ признак в този случай е именно възможността индивидът да получи за нея финансови средства.
А възможно ли е една и съща дейност да бъде едновременно и професия, и хоби? Ако успеем да ориентираме заниманията си така, че да извършваме дейност, която ни доставя удоволствие, а в същото време от нейните резултати да се нуждаят други хора и съответно да са готови да ни заплатят за това някакво възнаграждение, би било просто чудесно!
Нека още веднъж да поясним: С развитието на системата на разделение на труда, в обществото са се оформили две сфери на личностно реализиране. Едната наричаме „професионална реализация“, другата „хоби“.
Основната разлика между хоби и професия е, че т.н. хоби е дейност, която човек извършва за своя сметка и за собствено удовлетворение, докато професията е дейност, която човек извършва срещу някакво възнаграждение. Професионалната дейност също може да доставя лично удовлетворение на човека, който я упражнява, но това не е водещото в този случай, а фактът, че срещу вложеното количество труд работещият получава съответстващо възнаграждение.
Има една много красива и много примамлива максима, която гласи, че ако успееш да превърнеш хобито си в професия, то ще можеш да изживееш живота си така като че ли не си имал нито един работен ден. И наистина, едва ли има нещо по-хубаво от това да подредиш нещата си така, че да можеш да получаваш пари срещу задължението да правиш това, което най-много би искал да правиш!
Понякога трябва да си припомняме този принцип, за да не преставаме да се стремим, ако не към постигане на неговата стопроцентова реализация, то поне доколкото ни е възможно, по-голям „процент“.
Както вече казахме, едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случат, е да работим точно това, което ни е интересно и което ни доставя най-голямо удоволствие. С натрупването на житейски опит постепенно се научаваме да се съобразяваме с реалностите и, без да се отказваме от желанието си професионалната ни реализация да е в сфери, в които можем да получим най-голямо удовлетворение, започваме да поставяме на преден план съществените характеристики на всяка професионална дейност.
Казваме това, защото трябва изрично да подчертаем тази съществена разлика между хоби и професия. С това искаме да обърнем внимание най-вече на онези момчета и момичета, които за първи път ще пробват късмета си на пазара на труда, че ще трябва много бързо да се научат да различават двете сфери. И когато дойде моментът за избор на професия, да го направят грамотно, като ясно си дават сметка докъде се простират техните хоби-пристрастия и къде започват чисто професионалните им ангажименти.
И все в тази връзка трябва да кажем няколко думи и за това, що е призвание и какво е неговото място в процеса на избор на професия. Има сред нас немалко хора, които могат добре да пеят, притежават някакви артистични способности, което ги прави незаменими участници във всяка компания. Но едно е да си сладкодумен разказвач и да можеш да веселиш приятелите си, а съвсем други са изискванията към тези, които искат да предложат на пазара на труда тези свои способности.
Често сме чували да казват за някой наш познат или за известна публична личност, че той, респективно тя, е по призвание еди какъв си – артист, певец, художник, спортист, шофьор и т.н. Това означава, че този индивид притежава способности в някоя от тези сфери, които са очевидно по-големи от способностите, които притежават останалите хора от неговото обкръжение в същата сфера на дейност.
В някои от случаите тези способности може да са вродени, човекът да си ги носи още по рождение. В други става така, че той с лекота и удоволствие овладява умения и извършва действия, които за останалите около него са трудни, а резултатите не са блестящи.
С други думи казано всички повече или по-малко можем да пеем, но някой го може много повече от нас и го прави много по-добре. Неслучайно в старите книги се казва, че „мнозина са звани, но малцина са призвани“.
В какви отношения се намира призванието спрямо професията и хобито. Веднага трябва да отбележим, че самото наличие на някакво призвание не е достатъчно то да се прояви във формата на професия.
А по отношение на хобито трябва да знаем, че е напълно възможно даден човек да упражнява някакво хоби без да има призвание за това, което прави. Малцина ли са тези, които обичат да пеят, рисуват, да не говорим за пишещите стихове, без да имат какъвто и да е талант в съответната сфера. Когато това е само тяхното хоби, всичко е нормално. Проблемът се появява, ако решат, че това е тяхното призвание и трябва да стане и тяхна професия.
За да могат призванието и хобито да се превърнат в професия е необходимо човекът да вложи, а по-точно многократно да влага допълнителни усилия, да придобие нови умения, да се научи да прави нещата не само тогава, когато на него му се иска, а и когато трябва, и когато други искат това.
Така в единия случай ние ще можем и занапред да веселим приятелите си, без да се стремим нашите артистични способности да се развият до степен на професионални умения. Във втория случай ние можем да се постараем, да вложим усилия и воля с цел да превърнем певческите си способности в нещо, с което да си изкарваме прехраната, т.е. в професия.
В този пункт трябва да направим още едно необходимо уточнение. Много често се казва, че дадена работа е или свършена професионално, или на много добро професионално равнище. В масовото съзнание в някаква степен е разпространено схващането, че професионално е синоним на високо качествено, на прецизност и т.н.
Да, наистина, към всяка една професионална дейност повече или по-малко се предявяват такива претенции. Но те идват не от това, че в самото понятие за професия се съдържат характеристиките на качество и прецизност, а от факта, че след като хората заплащат за получаването на дадени стоки или услуги, те искат съответно онова, за което плащат, да бъде с добро качество.
Пак казваме, че водещ признак при определяне на понятието за професия е възмездното възнаграждение, а не качеството и прецизността на тези стоки или услуги.
В живота нерядко сме се натъквали и постоянно се натъкваме на неща, които можем да получим безплатно, направени от някой, който не иска за тях да получава каквото и да било възнаграждение. Както се казва, не винаги най-скъпото е и най-хубавото.
Но излизайки на пазара на труда, всеки индивид се стреми да предложи най-доброто, на което е способен и щом прави това не къде да е, а именно на пазара на труда, той го прави точно с цел да си осигури възможности за получаване на възмездно възнаграждение. Именно упражняването на дадена професия е начинът, по който огромната част от днешното човечество си създава възможност за придобиване на необходимите на всеки човек средства за съществуване. И когато говорим за участие на хората с увреждания на този пазар, трябва винаги да имаме предвид това, че те се явяват там не просто и не само за да шашнат света със способностите си, а за да си осигурят необходимите им за нормален човешки живот финансови средства.

Ира Антонова-Гроздева

Добави отговор

Назад към