Предимства и недостатъци на специализираните предприятия

Модератор: bisolnev

Добави отговор
redaktor
Site Admin
Мнения: 62
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Предимства и недостатъци на специализираните предприятия

Мнение от redaktor » Нед Фев 17, 2019 6:12 pm

Можем да разгледаме предимствата и недостатъците на специализираните предприятия поне от три гледни точки. Първата е тази на работодателя – какво той печели и какво губи - реално или въображаемо, когато, създавайки или превръщайки своето предприятие в специализирано, наема на работа хора с увреждания.
В един предишен материал отбелязахме, че става въпрос за назначаване на работа в предприятието на хора с увреждания, броят на които трябва да е не по-малък от 20 или 30 % от списъчния състав. Процентното съотношение между работещите в предприятието хора с увреждания и другите, които нямат такива проблеми, се определя в зависимост от вида на самите увреждания. Специално за предприятия, в които работят лица със зрителни увреждания, броят на споменатите не трябва да пада под 20 % от целия състав, а при други заболявания той не трябва да пада под 30 %. Това изискване е абсолютно неотменимо и неговото нарушаване задължително би довело до прекратяване на специалния статут и заличаване на предприятието от регистъра на специализираните предприятия.
При това положение работодателят, наемайки служители с намалена работоспособност, поема риска да назначи хора , които имат сравнително по-ниска производителност на труда. Неслучайно при нормиране на труда за отделните операции за хората с трайни увреждания се изисква тяхната норма да е равна на не повече от 70 % от утвърдените за останалия състав норми за отделните операции. Разбира се този принцип е валиден само тогава, когато в предприятието или в съответния сектор, в който работят лицата с увреждания, трудът се отчита по сделната система, а не е въведена бригадна организация или почасова система на отчитане и контрол.
Всъщност производителността на техния труд може и да не е толкова ниска, но нейното понижаване да се получава като комплексна оценка, при отчитане на това, че те могат да се ползват в трудовия процес, но с по-малка оперативност. Много често в целия набор от производствени операции има отделни такива, които не могат да се изпълняват от дадения човек с увреждания. Респективно ръководителят трябва да се съобразява с тези специфики и да ги насочва към местата, където те ще бъдат най-производителни и където не съществуват опасности за така наречения производствен травматизъм.
На второ място – какво се получава с така наречените защити по Кодекса на труда? Този въпрос ще разгледаме на друго по-специално място, а тук само ще отбележим, че в Кодекса са предвидени специални трудово-правни защити при евентуално уволнение на хора с увреждания. Тези защити са възникнали и развити през годините и проблемът на не един работодател възниква, когато реши да се освободи от работник или служител, който не отговаря на изискванията или не работи така, както трябва. В такива случаи работодателят е длъжен да извърши определени процедури, но не може да го направи веднага или почти веднага. Ако служителят с увреждания е с безсрочен договор, работодателят трябва да вземе разрешение от Районната инспекция по труда и от съответната ТЕЛК комисия и едва след това той може да се освободи от него. Това изискване се прилага дори за случаите, в които служителят би следвало да бъде уволнен дисциплинарно. Това, разбира се е неудобство, но в крайна сметка опитът показва, че няма случай, в който работодателят да е поискал да се освободи от такъв човек и да не е успял да го направи.
На следващо място говорим за евентуалните вътрешни противоречия в предприятието. Появата на работници с увреждания в екипа може да доведе до известни недоразумения, конфузни ситуации или психологически дискомфорт у някои от другите служители. Тук от голямо значение е да се работи превантивно, пък и впоследствие, за да се предотвратяват тези противоречия, да се изглаждат недоразуменията и да се преодоляват неразбирателствата. В това отношение работодателят трябва да използва своите мениджърски качества, а при нужда може да потърси и помощта на психолог или друг подготвен специалист, способен да съдейства за преодоляване на такива противоречия. Общо взето, с течение на времето проблемите се преодоляват, хората свикват един с друг. Дори когато някой с някого е в по-лоши отношения, а с друг – в по-добри, постепенно хората с увреждания, така да се каже, се разтварят, в общата група и при добра работа недоразуменията се „отливат“ в едно по-голямо разнообразие в екипа. Това в крайна сметка може да се окаже дори полезно за общото настроение и за подобряване на психоклимата.
На последно място, нека изясним получаваните от работодателя преференции, които бяха описани в предишния материал. Говорим за тези 30% от начислените осигуровки за ДОО, съответно връщането на начисления данък върху печалбата, което е много сериозен икономически стимул. Има едно-единствено ограничение – работодателят трябва да разходва тези средства изключително и само за подобряване условията на работа, за повишаване производителността на труда и за нуждите именно на наетите служители с увреждания. Това не е никак трудно, защото например закупуването с тези средства на нова и по-производителна машина, на която да работят хората с увреждания, увеличава тяхната лична производителност и фактически увеличава възможността на самия работодател да печели от произведеното от тези хора. Това е една много силна преференция и стимул. Приспособяването на помещенията, подобряването на условията за работа в тях, в края на краищата се оказват необходими ремонти, които съответния работодател може да финансира именно с тези преотстъпени му от държавата средства. Умният работодател винаги ще намери начин да изразходва тези средства, така че да бъдат полезни и за хората с увреждания, които работят при него, и за самото предприятие.
Какви са предимствата и недостатъците на специализираното предприятие от позицията на човека с увреждания? Неоспоримо предимство е, че в предприятието този човек е с повече или по-малко специален статут. Така или иначе предприятието вече е структурирано, тъй че с неговите потребности се съобразяват не поради някаква случайност, не че е попаднал на добри и съвестни работодатели, а защото самият статут на специализираното предприятие изисква от последните да отчитат и правят това.
Тук обаче има една деликатна граница, която съответният работник е добре да не пресича. Разликата между истинските потребности и капризите понякога е много ясно забележима. Злоупотребата с положение е сред най-вредните неща в процеса на установяване на нормални здравословни отношения между този човек и останалите членове на екипа. Напълно възможно е първоначално другите да гледат на него с недоверие. При нормално поведение от негова страна обаче това постепенно ще отмине и все повече и повече ще стават тези, за които той вече ще е „един от нас“.
Наличието на повече хора с увреждания, особено когато става дума за такива със зрителни увреждания, по естествен начин създава предпоставки за формиране на каста, т.е. на малка затворена общност, в която слепите да общуват истински само помежду си, а с останалите дотолкова, доколкото работата го изисква. Срещу това могат да противодействат единствено самите незрящи. Те именно трябва да се стремят да разширяват кръга на хората, с които общуват. И в това отношение няма нищо по-подходящо от работещия екип. Именно в процеса на съвместната работа се създават най-добрите условия за взаимно опознаване на включените в този процес индивиди.
И на трето място - как изглеждат тези предприятия от позицията на държавата. Основен недостатък, който виждат противниците на специализираните предприятия е този, че правейки сериозни финансови отстъпки на съответните предприемачи, държавата се лишава от определени средства, които тя може да получи като начисления по фондовете и пряко като корпоративен данък. От друга страна обаче, след като даден незрящ индивид е на работа, той естествено получава работна заплата, която поставя неговия доход над равнището на бедност, т.е. държавата няма нужда да го подпомага било за отопление, било за други потребности, за които тя подпомага всички граждани, намиращи се под този праг.
Нещо повече, участвайки в работния процес въпреки своите ограничения, индивидът с увреждания участва в създаването на брутния национален продукт, с което заедно с останалите се включва в създаването на значими за обществото блага.
При известни условия той ще може също така да получи и пенсия за възраст и прослужено време, но тази пенсия в голямата си част вече ще бъде заработена от него, той ще е внесъл своя дял в пенсионното осигуряване, а няма да получава пари само поради това, че е сляп, беден и нещастен.

Ира Антонова - Гроздева

Добави отговор

Назад към