помощ за близък

Модератор: bisolnev

Добави отговор
Nadya
Мнения: 3
Регистриран на: Пет Фев 08, 2019 10:38 am
Име: Nadya
Фамилия: Mikova
Роднина (близък) на лице с увреждане: да

помощ за близък

Мнение от Nadya » Вто Юли 23, 2019 10:49 am

Здравейте, имам нужда от съвет. Какво може да се направи за моя близка, която след влошаване на зрителното заболяване преди около 1 год, сякаш се отказа от всичко и не приема никаква помощ. В същото време обвинява всичко и всички за състоянието си, като се започне от лекарите и държавата, социалната система и се стигне до близките й, които всъщност се тревожат и се опитват да й помагат.

redaktor
Site Admin
Мнения: 55
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: помощ за близък

Мнение от redaktor » Пон Юли 29, 2019 7:50 am

Здравейте,

Това, което описвате е нормална реакция на влошеното състояние и произтичащите от него загуби – на възможности, способности, надежди и пр. Човекът с увреждане – настъпило или влошило се сравнително скоро или внезапно, е преживял силен шок и е поставен пред задачата да се адаптира към ново състояние – състояние, в което може да е загубил способността да върши ежедневните си дейности, да бъде самостоятелен, да се чувства полезен и да се радва на любимите си занимания. Може да не знае как да се държи с околните, да се страхува от техните реакции на съжаление и отхвърляне, да се срамува и да предпочита да се скрие. В същото време, ако не е самостоятелен, да е принуден да разчита на тях и това да го натоварва допълнително. Една година е сравнително кратък период от време, особено ако този период е бил натоварен и изпълнен със събития като медицински процедури и обикаляне по институции. Тези проблеми може да не са оставили време на вашата приятелка или роднина да се успокои и да се приспособи към новите обстоятелства. Реакцията от подобно неприятно събитие, способността за преценка и адаптиране към ситуацията, откриването на нова житейска перспектива – всичко това е много индивидуално, отнема различно време и зависи от много фактори, включително и характера и качествата на самия човек. Подкрепящата среда, близките, които да насърчават човека с увреждане и да не се отказват от него, разбира се, са ключов фактор. Понякога въпреки техните усилия обаче, човекът продължава да потъва в отчаяние и да се отказва от желанието и правото си на пълноценен живот. Причините за това могат да са различни – например, възможно е потиснатото състояние да е било налице и преди и да се е отключило сега с настъпването/влошаването на заболяването. Препоръчително е човекът с увреждане да посети лично специалист – психолог, за да се направи консултация и да се установи същността на проблема. Някои хора са склонни да реагират с отдръпване и отчаяние и да насочват огорчението си към околните или към обстоятелствата. По този начин се избягва приемането на ситуацията, отказва се признаването на проблема и поемането на отговорност за справяне с него. Препоръчвам ви да прочетете материала за заучената безпомощност viewtopic.php?f=29&t=2148. Явлението е много често срещано. При много хора се наблюдава консуматорският манталитет - че всички околни са им длъжни и виновни за проблемите им. За съжаление при някои това е дълбоко вкоренено разбиране, залегнало в житейската им философия.
Какво можете да направите вие? На първо място, приемете положението с разбиране и спокойствие. Не влизайте в конфликти и остри спорове с вашата близка, защото в сегашното си състояние тя само ще реагира все по-остро и отхвърлящо на вашите аргументи. Това ще затвърди мнението й, че никой не я разбира и не й влиза в положение. Старайте се атмосферата да бъде спокойна и без напрежение.
Осигурете приятни и разтоварващи занимания според възможностите и предпочитанията. Давайте й възможност за избор – на заниманията или местата, където да ходи и пр. Усещането за загуба на контрол е едно от най- стресиращите и обезсърчаващи състояния, които човекът със скоро влошено заболяване е изпитал. При всяка възможност наблягайте на способността за избор и собствено решение. По този начин насърчавате и поемането на отговорност.
Ако имате възможност, насърчавайте социалните контакти. Човек има нужда от известна доза усамотение и размисъл, но в периода на потиснатост и отчаяние не бива да се допуска да остава прекалено самотен и изолиран. Предложете разходки, ако е възможно настолни игри, достъпни арт дейности, приятни и позитивни филми или аудио книги, музика. Нека това да са занимания, които да споделя с други хора, а не да се затваря вкъщи. Контактите с добре приспособени и успешни хора с увреждания винаги действат положително и обнадеждаващо. Стимулирайте откритостта и активността, нека да не се крие и срамува, да излиза, дори и на съвсем кратки разходки и да се занимава с разнообразни неща.
Насърчавайте самостоятелност като не натрапвате помощта си. Вместо „нека аз да направя това“, казвайте „с какво мога да ти помогна?“, „имаш ли нужда от помощ?“. Много е важно зрително затруднените да могат да обясняват на околните от какво имат нужда и как да им се помогне. Общуването, изслушването и разбирането трябва да заменят дърпането, бутането и направляването на зрително затруднения човек. При добър ред и спазени правила за безопасност дори и напълно слепите се справят отлично и самостоятелно в домовете си, с хигиената и личните си вещи. Уважавайте това лично пространство и нужда от самостоятелност.
Давайте положителен пример. Проявявайте любезност, търпение и благодарност. Благодарността е едно от най-силните „оръжия“ срещу отчаянието и гнева. Бъдете винаги фокусирани върху добрите страни на ситуацията и положителните качества на човека – и ги изказвайте на глас при всяка възможност. Винаги има положителни аспекти – например, зрението може да е влошено, но не е напълно загубено. Зрението може да е напълно загубено, но слухът, тактилността, уменията за ориентиране да са много добре развити. Човекът може преди да е умеел да се движи бързо и безпроблемно без бял бастун, но сега пък може да прави нещо друго или да се научи на нещо ново. Приемайте нещата, които не може да промените и да върнете назад, а работете и се обучавайте на нещата, които можете да развивате. Радвайте се на всеки малък успех.
Ако имате още въпроси или коментари, не се колебайте да ни пишете.

Ива Тонева

Добави отговор

Назад към