Куче водач

[ivanova]

Здравейте, предстои ми среща за интервю за работа. До него ще трябва да стигна с помощта на кучето си. Въпросът ми е - трябвали да предупредя предварително, че ще отида с куче, тъй като това веднага ще породи въпросът - Защо. Досега не съм уточнила, че съм незряюа. Ако им го съобщя по телефона се страхувам, че ще ми откажат интервютмо. Моля за съвет.

[redaktor]

Уважаема, г-жо Иванова!

За да си отговорим правилно на въпроса за това дали потенциалният работодател да бъде предварително информиран, че даденият кандидат за работа се придвижва с помощта на куче водач трябва да си изясним някои малко по-общи въпроси и формулировки. Погледнато по-общо вашият въпрос всъщност се отнася до това кога и как потенциалният работодател да бъде информиран, че кандидатът е със сериозно зрително увреждане и, или по-точно, че той е практически напълно сляп.
Погледнато формално не би трябвало да имаме никакви проблеми, слепите са равноправни граждани на България, но в реалността нещата не стоят точно така.
Обикновено различните хора, са натоварени с всевъзможни предразсъдъци, илюзии и понякога - абсурдни представи за възможностите на незрящите. Не друг, а самите незрящи трябва да се стараят да им помогнат да преодолеят всички тези бариери.
От това следва, че от значение е не само това каква информация може и трябва да им се подава, а и това кога, как и в каква форма трябва да се подава нужната информация.
От тази позиция мога да кажа, че наистина няма нужда въпросът за кучето-водач да се поставя още в първия телефонен разговор.
Вероятността потенциалният работодател да отреагира напълно негативно на кандидатурата на придружавания от куче-водач незрящ индивид е в пъти по-малка, отколкото когато той е имал възможност сам, лице в лице да се запознае с кандидата и неговото куче. Най-малкото ще прояви характерното за такива случаи човешко любопитство, което ще бъде добър повод за установяване на директен неформален контакт с него. Е, още на това ниво, обаче незрящият кандидат трябва да е наясно с факта, че независимо от неформалния характер на разговора, той вече е в условията на провеждащо се интервю. Сега е най-добрия момент да направи възможното най-добро впечатление.
И все във връзка с това как можем да направим по-добро впечатление на работодателя ще си позволя да изкажа и още едно мое мнение. От многогодишния опит, който имаме от контактите с работодатели съм се убедил, първо, че слепотата не е нещо, което може да се скрие, ето защо за нея не бива да се мълчи.
Съвсем друг проблем е кога този въпрос трябва да бъде поставен.
Без да имам каквито и да било негативни мисли спрямо кучетата водачи ще споделя, че поне на първата среща с потенциалния работодател е добре незрящият кандидат да се яви с придружител, а не сам и не само с куче. Кучето може да присъства, но присъствието на зрящ потребител въздейства силно върху намаляването на излишното напрежение, породено от срещата с невиждащ човек.
Самостоятелното явяване на първа среща в непозната фирма, в непозната сграда, в непозната приемна, в непозната зала или кабинет за разговори е проблем за всеки незрящ посетител.
Кучето водач притежава много полезни възможности, но то не може на сто процента да замени помощта на зрящия придружител. С негова помощ човек може да стигне до съответното място, но ориентацията по коридорите и кабинетите, най-малкото по надписите на вратите не е по неговите сили. На второ място, то не може да заведе придружавания точно до онова място до масата за разговори, което някой от домакините ще му посочи.
В заключение: 1. Няма смисъл да уведомявате потенциалния работодател, че се придвижвате с куче водач още преди първата ви среща. 2. Ако това ви е възможно, за предпочитане е на нея да се явите придружавана от виждащ човек, а не от кучето или поне не само от него.

Психолог проф. Петър Стайков