Куче водач
Модератор: bisolnev
-
- Мнения: 4
- Регистриран на: Сря Фев 06, 2019 10:24 am
- Име: Мария
- Фамилия: Иванова
- Родител на дете с увреждания: да
Куче водач
Здравейте, предстои ми среща за интервю за работа. До него ще трябва да стигна с помощта на кучето си. Въпросът ми е - трябвали да предупредя предварително, че ще отида с куче, тъй като това веднага ще породи въпросът - Защо. Досега не съм уточнила, че съм незряюа. Ако им го съобщя по телефона се страхувам, че ще ми откажат интервютмо. Моля за съвет.
-
- Site Admin
- Мнения: 63
- Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
- Име: Стоян
- Фамилия: Зайков
- Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да
Re: Куче водач
Уважаема, г-жо Иванова!
За да си отговорим правилно на въпроса за това дали потенциалният работодател да бъде предварително информиран, че даденият кандидат за работа се придвижва с помощта на куче водач трябва да си изясним някои малко по-общи въпроси и формулировки. Погледнато по-общо вашият въпрос всъщност се отнася до това кога и как потенциалният работодател да бъде информиран, че кандидатът е със сериозно зрително увреждане и, или по-точно, че той е практически напълно сляп.
Погледнато формално не би трябвало да имаме никакви проблеми, слепите са равноправни граждани на България, но в реалността нещата не стоят точно така.
Обикновено различните хора, са натоварени с всевъзможни предразсъдъци, илюзии и понякога - абсурдни представи за възможностите на незрящите. Не друг, а самите незрящи трябва да се стараят да им помогнат да преодолеят всички тези бариери.
От това следва, че от значение е не само това каква информация може и трябва да им се подава, а и това кога, как и в каква форма трябва да се подава нужната информация.
От тази позиция мога да кажа, че наистина няма нужда въпросът за кучето-водач да се поставя още в първия телефонен разговор.
Вероятността потенциалният работодател да отреагира напълно негативно на кандидатурата на придружавания от куче-водач незрящ индивид е в пъти по-малка, отколкото когато той е имал възможност сам, лице в лице да се запознае с кандидата и неговото куче. Най-малкото ще прояви характерното за такива случаи човешко любопитство, което ще бъде добър повод за установяване на директен неформален контакт с него. Е, още на това ниво, обаче незрящият кандидат трябва да е наясно с факта, че независимо от неформалния характер на разговора, той вече е в условията на провеждащо се интервю. Сега е най-добрия момент да направи възможното най-добро впечатление.
И все във връзка с това как можем да направим по-добро впечатление на работодателя ще си позволя да изкажа и още едно мое мнение. От многогодишния опит, който имаме от контактите с работодатели съм се убедил, първо, че слепотата не е нещо, което може да се скрие, ето защо за нея не бива да се мълчи.
Съвсем друг проблем е кога този въпрос трябва да бъде поставен.
Без да имам каквито и да било негативни мисли спрямо кучетата водачи ще споделя, че поне на първата среща с потенциалния работодател е добре незрящият кандидат да се яви с придружител, а не сам и не само с куче. Кучето може да присъства, но присъствието на зрящ потребител въздейства силно върху намаляването на излишното напрежение, породено от срещата с невиждащ човек.
Самостоятелното явяване на първа среща в непозната фирма, в непозната сграда, в непозната приемна, в непозната зала или кабинет за разговори е проблем за всеки незрящ посетител.
Кучето водач притежава много полезни възможности, но то не може на сто процента да замени помощта на зрящия придружител. С негова помощ човек може да стигне до съответното място, но ориентацията по коридорите и кабинетите, най-малкото по надписите на вратите не е по неговите сили. На второ място, то не може да заведе придружавания точно до онова място до масата за разговори, което някой от домакините ще му посочи.
В заключение: 1. Няма смисъл да уведомявате потенциалния работодател, че се придвижвате с куче водач още преди първата ви среща. 2. Ако това ви е възможно, за предпочитане е на нея да се явите придружавана от виждащ човек, а не от кучето или поне не само от него.
Психолог проф. Петър Стайков
За да си отговорим правилно на въпроса за това дали потенциалният работодател да бъде предварително информиран, че даденият кандидат за работа се придвижва с помощта на куче водач трябва да си изясним някои малко по-общи въпроси и формулировки. Погледнато по-общо вашият въпрос всъщност се отнася до това кога и как потенциалният работодател да бъде информиран, че кандидатът е със сериозно зрително увреждане и, или по-точно, че той е практически напълно сляп.
Погледнато формално не би трябвало да имаме никакви проблеми, слепите са равноправни граждани на България, но в реалността нещата не стоят точно така.
Обикновено различните хора, са натоварени с всевъзможни предразсъдъци, илюзии и понякога - абсурдни представи за възможностите на незрящите. Не друг, а самите незрящи трябва да се стараят да им помогнат да преодолеят всички тези бариери.
От това следва, че от значение е не само това каква информация може и трябва да им се подава, а и това кога, как и в каква форма трябва да се подава нужната информация.
От тази позиция мога да кажа, че наистина няма нужда въпросът за кучето-водач да се поставя още в първия телефонен разговор.
Вероятността потенциалният работодател да отреагира напълно негативно на кандидатурата на придружавания от куче-водач незрящ индивид е в пъти по-малка, отколкото когато той е имал възможност сам, лице в лице да се запознае с кандидата и неговото куче. Най-малкото ще прояви характерното за такива случаи човешко любопитство, което ще бъде добър повод за установяване на директен неформален контакт с него. Е, още на това ниво, обаче незрящият кандидат трябва да е наясно с факта, че независимо от неформалния характер на разговора, той вече е в условията на провеждащо се интервю. Сега е най-добрия момент да направи възможното най-добро впечатление.
И все във връзка с това как можем да направим по-добро впечатление на работодателя ще си позволя да изкажа и още едно мое мнение. От многогодишния опит, който имаме от контактите с работодатели съм се убедил, първо, че слепотата не е нещо, което може да се скрие, ето защо за нея не бива да се мълчи.
Съвсем друг проблем е кога този въпрос трябва да бъде поставен.
Без да имам каквито и да било негативни мисли спрямо кучетата водачи ще споделя, че поне на първата среща с потенциалния работодател е добре незрящият кандидат да се яви с придружител, а не сам и не само с куче. Кучето може да присъства, но присъствието на зрящ потребител въздейства силно върху намаляването на излишното напрежение, породено от срещата с невиждащ човек.
Самостоятелното явяване на първа среща в непозната фирма, в непозната сграда, в непозната приемна, в непозната зала или кабинет за разговори е проблем за всеки незрящ посетител.
Кучето водач притежава много полезни възможности, но то не може на сто процента да замени помощта на зрящия придружител. С негова помощ човек може да стигне до съответното място, но ориентацията по коридорите и кабинетите, най-малкото по надписите на вратите не е по неговите сили. На второ място, то не може да заведе придружавания точно до онова място до масата за разговори, което някой от домакините ще му посочи.
В заключение: 1. Няма смисъл да уведомявате потенциалния работодател, че се придвижвате с куче водач още преди първата ви среща. 2. Ако това ви е възможно, за предпочитане е на нея да се явите придружавана от виждащ човек, а не от кучето или поне не само от него.
Психолог проф. Петър Стайков