Закон за социалните услуги

Описание на категорията

Модератор: bisolnev

Добави отговор
redaktor
Site Admin
Мнения: 62
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Закон за социалните услуги

Мнение от redaktor » Чет Ное 07, 2019 8:58 pm

За насърчаване на социалното включване на уязвимите групи от населението на нашата страна от съществено значение са обхватът и качеството на осъществяваните социални услуги. Действащият модел на социалните услуги те да се отчитат и свързват само със „сградата“ и мястото, в което се предоставят, или по-ясно казано, социалната услуга се отъждествява с капацитет, не съответства на очакванията за постигане на целите за приобщаване и социално включване на потребителите. Специфичните им потребности не се отчитат, тъй като липсва индивидуалният подход при предоставянето на услугите.
Особено уязвима по отношение на достъп до социални услуги е групата на хората с увреждания, които имат много специфични нужди, произтичащи от тяхното състояние и бариери пред приобщаването и социалното им включване.
Сега предизвикателствата пред хората с увреждания във висока степен произтичат от липсата на адекватни за всеки отделен човек социални и интегрирани междусекторни услуги. Ограничени са или липсват в редица населени места възможности за предоставяне и разширяване обхвата на услугите и въвеждане на иновативни форми, което отнема правото на хората с увреждания на равнопоставеност и достъп до тях.
Затрудненият достъп до социални услуги на територията на цялата страна, недостатъчният контрол върху тяхното качество, нарастващите трудности и проблеми пред ефективното и ефикасно управление на системата на предоставянето на социалните услуги, нарастващото недоволство на потребителите от всичко това, наложиха създаването на отделен от социалното подпомагане закон. Възприе се становището, че с него трябва да се промени сега съществуващия модел на социалните услуги и той да бъде съобразен със съвременните европейски практики и тенденции в тази област.
Законът за социалните услуги вече е факт. Приет е от Народното събрание през март 2019 г. и влиза в сила от 01. 01. 2020 г. Съдържа 11 глави, в които се регламентира предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България.

Глава първа. Общи положения
Целите на закона са: гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата; гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги; гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността; насърчаване на интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата; насърчаване и развитие на публично-частното партньорство при предоставянето на социални услуги.
Принципите, на основата на които се организират и предоставят социалните услуги, са:
• наличие на различни видове социални услуги;
• достъпност на социалните услуги;
• индивидуализиране на подкрепата;
• всеобхватност, интегрираност и непрекъснатост на подкрепата;
• превенция на институционализацията;
• зачитане правата на лицата, ползващи социални услуги, и гарантиране на активното им участие при вземането на решения; гъвкавост и прозрачност при управлението на социалните услуги;
• участие на всички заинтересовани страни и използване на всички налични ресурси.
Съгласно закона, социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и преодоляване на социалното им изключване, за реализиране на правата им и подобряване качеството на техния живот. Тези дейности включват социалната работа, индивидуалния подход и индивидуалната оценка на потребностите. Важен момент е, че за първи път освен лицата от уязвимите групи, право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние, като не се допуска пряка или непряка дискриминация на ползвателите на услуги. Не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата. Зачита се правото социални услуги да се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата – деца и възрастни, да изразяват свободно мнението си за начина на предоставяне и ефективността на услугите, възможностите за подобряване на качеството им и за всички въпроси, свързани с тяхното ползване.

Глава втора. Профилиране на социалните услуги
По нов начин са профилирани услугите като общодостъпни и специализирани.
Общодостъпни са услугите за: информиране, консултиране и обучение за реализиране на социални права и за развиване на умения, които се предоставят за срок, не по-дълъг от два месеца; мобилна превантивна общностна работа. Тези услуги са безплатни и от тях могат да се ползват всички лица в държавата, а не само тези, които са в риск. Освен това не е необходима предварителна оценка на лицето, което желае да ги ползва.
Специализирани са услугите, които се предоставят при: настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето; необходимост да бъде удовлетворена специфична потребност на определена група лица. За тяхното предоставяне е необходимо на лицето да бъде извършена индивидуална оценка.
Според функциите, които изпълняват, социалните услуги са превантивни, подкрепящи и възстановителни:
- Превантивни са социалните услуги, които се предоставят на всички лица или на определена група лица без предварително идентифициран конкретен риск.
- Подкрепящи са социалните услуги, които се предоставят вследствие на идентифициран риск или за задоволяване на специфична потребност.
- Възстановителни са социалните услуги, които предлагат високоспециализирана подкрепа за лица със специфични потребности.
Със закона се премахва определянето на социалните услуги според мястото, на което се предоставят и видовете се регламентират според основните групи дейности.
Видовете услуги са:
1. информиране и консултиране;
2. застъпничество и посредничество;
3. общностна работа;
4. терапия и рехабилитация;
5. обучение за придобиване на умения;
6. подкрепа за придобиване на трудови умения;
7. дневна грижа;
8. резидентна грижа;
9. осигуряване на подслон;
10. асистентска подкрепа.
Регламентира се продължителността на ползването на социални услуги и средата, в която се предоставят. Срокът за предоставяне се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат, като може да бъде : краткосрочно - до шест месеца; средносрочно - до една година; дългосрочно - от една до три години. В зависимост от начина на ползване, социалните услуги могат да са: почасови, полудневни, целодневни и денонощни. Социалните услуги се предоставят в домашна среда, в специализирана среда и/или мобилни услуги. Асистентската подкрепа се съобразява с личните нужди на лицата, като може да бъде в домашна среда и извън нея.
Организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Според начина на управление те могат да се предоставят самостоятелно и като комплекс от различни социални услуги. За финансираните от държавния бюджет социални услуги се прилагат следните принципи: осигуряване на лесен достъп до услугите; осигуряване на комплексна подкрепа чрез различни дейности; осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите; осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности; осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите. Важно е да се знае, че лицата имат право сами да избират доставчика на услуги.

Глава трета. Държавни и местни органи и доставчици на социални услуги
Държавните институции, които отговарят на национално ниво за изпълнението на закона и контрола за спазването му, са Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и новата по закона Агенция за качеството на социалните услуги.
Агенцията за качеството на социалните услуги се създава с цел осъществяване на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги. Тя е изпълнителна агенция на бюджетна издръжка към министъра на труда и социалната политика и се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Основните й дейности са да:
1. осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги;
2. лицензира доставчиците на социални услуги;
3. прави предложения до министъра на труда и социалната политика за разработване на нормативни стандарти и критерии за качество и ефективност на социалните услуги;
4. оказва методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги;
5. разработва критерии за анализ на добри практики за високо качество и ефективност на социалните услуги, извършва подбор на такива практики и предлага утвърждаването им на национално ниво.
На местно ниво отговарящите органи са областните управители на областите и общинските съвети и кметове на общинско ниво. Към всяка община се създава Съвет по въпросите на социалните услуги, който подпомага нейната дейност.
В процеса на планирането, разработването и реализирането на държавната политика за социалните услуги участват държавните органи в сътрудничество с областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.
Доставчици на социални услуги са общините и частни доставчици. Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги.
Общините предоставят и отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет. Общините могат да организират и предоставят социални услуги самостоятелно, могат да създават специални юридически лица за социални услуги; могат да възлагат предоставянето на социалните услуги на частни доставчици.
Частни доставчици на социални услуги могат да бъдат български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица; физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Въвежда се лицензиране на доставчиците на социални услуги. Създадените към общините специални юридически лица за предоставяне на социални услуги и частните доставчици могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Те могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз. Не подлежат на лицензиране лицата, които съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на нашата страна.

Глава четвърта. Планиране и финансиране на социалните услуги
С цел да се осигурява равен достъп до социални услуги на територията на цялата страна, тяхното планиране се извършва на национално, общинско и областно ниво чрез приемане на годишни планове. Тук важен момент е изготвянето на Национална карта на социалните услуги, която да съдържа информация за предоставяните услуги в страната, съобразно потребностите на нуждаещите се и за броя и профила на потребителите. Националната карта на социалните услуги се разработва въз основа на: анализ на общините относно потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет. Друг съществен документ, регламентиран в закона, е Наредба за планирането на социалните услуги. Тя трябва да бъде приета до 3 месеца след влизането в сила на закона.
Социалните услуги се финансират от: държавния бюджет, общинските бюджети и частни доставчици, а също така и от европейски структурни и инвестиционни фондове; европейски и международни програми и проекти, международни финансови институции физически и юридически лица и от други източници. Регламентира се създаването на Стандарти за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет. Стандартът за делегирана от държавата дейност за всяка социална услуга се определя в зависимост от: вида на социалната услуга; начина на ползване и средата за нейното предоставяне, групата потребители, продължителността на предоставяне на социалната услуга; стандартите за качество, изискванията за необходимите специалисти. За социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение, за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, се разработват и допълващи стандарти. Елементите на разходите, които формират размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности за различните социални услуги и услугите, за които се разработва допълващ стандарт, се определят в правилника за прилагане на закона. На основата на стандартите за услугите, които се финансират от държавния бюджет, Агенцията за социално подпомагане изготвя предложение за размера на таксата за ползване на всяка от тези услуги. Размерите на таксите за ползване на социални услуги, които се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, и начинът за формиране на размера на таксите се определя в правилника за прилагане на закона. Размерите на таксите за ползване на предоставяните от общината социални услуги, които не се финансират от държавния бюджет, се определят от общинския съвет съгласно Закона за местните данъци и такси.
Частните доставчици сами финансират социалните услуги, предоставяни от тях, като те определят размера на таксите. Когато предоставянето на услугите им е възложено от общината, финансирането е със средства от държавния и/или общинския бюджет.
Регламентира се смесено финансиране на социални услуги, когато то се осигурява от два или повече източници на финансиране.

Глава пета. Създаване, прекратяване и възлагане на предоставянето на социални услуги
Социалните услуги по Националната карта на услугите се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане, а социалните услуги, които не са включени в Националната карта и се финансират от общинския бюджет, се създават и прекратяват с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. Редът за създаването на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги се определя в правилника за прилагане на закона.
След приемането на решението за създаване на услугата се сключват споразумения между общини за услуги на областно ниво и между общини на общинско ниво относно отговорностите, които има всяка една от страните.
Прекратяването от общините на предоставянето на социални услуги, създадени по Националната карта, става с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, когато социалната услуга вече не е включена в Националната карта на социалните услуги след нейна актуализация; констатирана е липса на потребители на социалната услуга за период три месеца; социалната услуга ще се предоставя от друга община. Когато общинският съвет не приеме решение за прекратяване на предоставянето на социалната услуга, нейното финансиране се осигурява от общината. Прекратяване се извършва и когато се установи несъответствие със стандартите за качество, независимо от източника на финансиране на социалните услуги.
Съгласно закона, предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, може да се възложи на частни доставчици на социални услуги. Регламентирани са условия, провеждане на конкурс и подписване на договор за предоставяне на услугите. Публично-частното партньорство за предоставяне на социални услуги между община и физически и юридически лица за предоставяне на социални услуги се осъществява чрез: възлагане на частен доставчик на услуги, които общината няма обективна възможност да създаде; осигуряване на смесено финансиране от физическо и юридическо лице за социална услуга, която се предоставя от общината; съвместно предоставяне на социални услуги чрез осигурено финансиране от общинския бюджет и частен доставчик.
За гарантиране непрекъснатостта при предоставяне на социални услуги кметът на общината е длъжен да организира предоставянето на услугите от общината или провежда конкурс за възлагане на предоставянето на услугите на частен доставчик.

Глава шеста. Предоставяне на социални услуги
Законът гарантира правото на социални услуги на всички лица в страната, които се нуждаят от подкрепа. Ползването на общодостъпни социални услуги е възможност за всички лица, а не само от уязвими групи. Лицата имат право да бъдат информирани и консултирани за тези услуги, но ползването им няма да зависи от насочване, предварителна оценка и сключване на договор. Всички останали услуги са специализирани. Ползването им се осъществява чрез насочване от дирекциите за социално подпомагане и общините, които са задължени да предоставят информация и да консултират лицата с цел информиран избор на услуга. Дирекциите "Социално подпомагане" и общините координират дейностите по насочване за ползване на социални услуги, обменят информация и си оказват съдействие. Редът за насочването за ползване на социални услуги се определя в правилника за прилагането на закона.
Важен текст: “чл. 77 (4) Лице с увреждане, което има издадено по Закона за хората с увреждания направление за предоставяне на социални услуги, има право да ползва тези услуги без насочване от дирекция "Социално подпомагане" или общината и без предварителна оценка на потребностите.“
Право на всяко лице, желаещо да ползва социални услуги, е да избира доставчика на социални услугите. Той може да откаже предоставянето на услугата, само ако не извършва посочената в индивидуалната оценка услуга или няма необходимия капацитет. За това доставчикът е задължен да поддържа списък на чакащите.
Предоставянето на социални услуги е въз основа на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицето, които се изготвят в съответствие с принципите за: обективност и пълнота; всеобхватност на анализа на потребностите на лицето; включване на лицето във всеки етап. Мултидисциплинарен екип от служители, осъществяващи дейност по предоставянето на социалната услуга, изготвя индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа на лицето. Редът за изготвянето и актуализирането на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа се определя в правилника за прилагането на закона.
Въвеждат се и някои особени правила при предоставянето на социални услуги като, например, забрана за отказ на подкрепа за деца, право на заместваща грижа, асистентска подкрепа. Родителите на деца с трайни увреждания, семействата по чл. 26 от Закона за закрила на детето, семействата и лицата, които полагат грижа в домашна среда за пълнолетни лица с трайни увреждания в невъзможност за самообслужване и за възрастни хора в невъзможност за самообслужване, имат право на заместваща грижа при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Тя се предоставя за срок, не по-дълъг от 30 дни в рамките на една календарна година. Може да се предоставя в домашна среда, специализирана среда, в която се осигурява резидентна или дневна грижа, и в домовете на приемни семейства. Финансирането на заместващата грижа от държавния бюджет се извършва съгласно стандарта за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга, чрез която се предоставя грижата, или по реда на Закона за закрила на детето в случаите, когато грижата се осигурява от приемно семейство. Ако лицата получават възнаграждение или финансова помощ, финансирани от държавния бюджет, във връзка с полаганата от тях грижа за децата или за други членове на семейството, те не могат да ги получават за срока, в който заместващата грижа се осигурява без заплащане на такси от лицата.
Асистентската подкрепа е специализирана социална услуга, която включва подкрепа от асистент за:
1. самообслужване;
2. движение и придвижване;
3. промяна и поддържане на позицията на тялото;
4. изпълнение на ежедневни и домакински дейности;
5. комуникация.
Асистентска подкрепа се предоставя за: лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. Насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата и я организира по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда. Контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет.
Законът изисква ползването на социални услуги да се заплаща чрез такса. При неплащане за повече от три месеца на такса за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, от лице, извън освободените изцяло или частично от нея, предоставянето на услугата се прекратява, освен ако в срок до един месец то заплати дължимите такси От заплащане на такси за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се освобождават: лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование; младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето и лицата, които нямат доходи и влогове. Частично освободени от такса са случаите, в които лицата не заплащат пълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Тези случаи се определят в правилника за прилагането на закона.
Ето социални услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща такса:
1. подкрепа за формиране на родителски умения;
2. консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца;
3. превенция на изоставянето на деца и подкрепа на родители за реинтеграция по реда на Закона за закрила на детето;
4. ранна интервенция на уврежданията за деца;
5. спешно осигуряване на подкрепа в случай на кризисна ситуация - до отпадане на спешността;
6. подкрепа и осигуряване на подслон на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица - жертви на трафик;
7. осигуряване на подслон на бездомни лица;
8. заместваща грижа до 14 календарни дни в годината за деца и лица с трайни увреждания с определени вид и степен на увреждане или степен на намалена работоспособност 90 и над 90 на сто и с определена чужда помощ и за деца, настанени извън семейството по реда на Закона за закрила на детето;
9. подкрепа и обучение на членове на семейството, които полагат грижа в домашна среда за лица с трайни увреждания и за лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, за което не получават възнаграждение или финансова помощ;
10. подкрепа и обучение на кандидати за осиновители и приемни семейства;
11. подкрепа на осиновители и на приемни семейства и на семейства на роднини и близки по Закона за закрила на детето;
12. мобилна превантивна общностна работа.

Глава седма. Качество, ефективност, контрол и мониторинг на социалните услуги
Стандарти за качество
Регламентираните в закона стандарти за качеството са: организация и управление на услугата; квалификация и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугата; ефективността на услугата с оглед на постигнатите резултати за лицата, които я ползват, в отговор на потребностите им. Изпълнението на стандарт за качество на социална услуга се оценява по критерии за съответствието между предоставяната социална услуга и стандартите за нейното качество.
Контролът на предоставянето на социални услуги се осъществява чрез проследяване на спазването на нормативните изисквания за предоставяне на услугите и на стандартите за тяхното качество и своевременно предприемане на мерки за подобряването му. Извършва се от доставчика, общината и Агенцията за качеството на услугите. Мониторингът на качеството на социалните услуги е процес на системно събиране, обобщаване и анализиране на информация въз основа на критериите за изпълнение на стандартите за качество на социалните услуги. Той се извършва от доставчиците на социални услуги, от общините и от Агенцията за качеството на социалните услуги. Социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги, която се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Стандартите за качество на социалните услуги, определени в Наредбата, са задължителни за всички доставчици на социални услуги, независимо от източника на финансиране.

Глава осма. Служители, осъществяващи дейности по насочване за ползване и предоставяне на социални услуги
Регламентирани са изискванията към служителите, ангажирани в предоставянето на услуги, които се определят в Наредбата за качеството на социалните услуги. Регламентирано е правото им на обучение и задължението за участие в обучение, правото на супервизия, стандартите за работно натоварване и заплащането на техния труд. Отговорността и изпълнението на тези изисквания са на доставчиците на социални услуги. Министърът на труда и социалната политика утвърждава етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги.

Глава девета. Интегриран подход и интегрирани услуги
Със закона се регламентират интегрираният подход при предоставяне на социални услуги и интегрираните междусекторни услуги. Интегрираният подход включва координацията и взаимодействието с други системи, със системата за социални услуги и с предоставянето на интегрирани междусекторни услуги. Координацията и взаимодействието с други системи е с цел съдействие при насочването от общината и от дирекция "Социално подпомагане" за ползване на социални услуги; при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите от доставчиците; за ползване на социални услуги при интегрирано предоставяне на подкрепа. Въвежда се интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи. Това става, когато лицата се подкрепят чрез дейности и/или услуги от различни сектори, като всяка дейност и услуга се предоставя, организира, управлява, контролира и финансира съгласно установения за нея ред. Интегрираното предоставяне на подкрепа може да се организира от общините, органите, институциите или доставчиците, като се създава обща среда, в която да се осъществяват дейностите и услугите.
Интегрираните междусекторни услуги са услуги за подкрепа на лицата чрез дейности от различни сектори в рамките на обща организация и управление. Те се създават само когато специфичните потребности на лицата, не могат да бъдат посрещнати без подкрепата за тях да бъде предоставяна в рамките на обща организация и управление. Потребители на интегрирани здравно-социални услуги са деца и лица с трайни увреждания; лица с хронични заболявания и лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване. Съгласно закона, интегрираните здравно-социални услуги са единствените интегрирани услуги, които могат да се финансират от държавния бюджет. Интегрираните здравно-социални услуги са услуги за специализирана подкрепа на лицата чрез дейности от сферата на здравните грижи и социалните услуги, които се предоставят в рамките на обща организация и управление. Регламентирани са правила при тяхното лицензиране и контрол. Всички доставчици на социални услуги могат да предоставят интегрирани междусекторни услуги след получаване на лиценз за тях. Стандартите за качество на интегрираните междусекторни услуги се определят в Наредбата за качеството на социалните услуги.

Глава десета. Ред и условия за издаване на лиценз за социални услуги
Лицензирането на всички доставчиците на социални услуги става задължително. Досега то се изискваше само от доставчиците на услугите за деца. Регламентира се съдържанието, срока и условията за издаване на лиценз. За кандидатстване за лиценз лицето подава заявление до изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги по утвърден от него образец, като посочва единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ и представя описание на социалната услуга с оглед на осигуряването на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Към заявлението се прибавят и другите изискуеми документи. В двумесечен срок от постъпване на заявлението изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги издава лиценз или отказва издаването, ако .не отговаря на посочените в закона условия. Със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги се отнема издаден лиценз при неспазване на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги; извършване на дейност в нарушение на издадения лиценз; преустановяване на предоставянето на социалната услуга за повече от три месеца, без да е посочена уважителна причина за това и др.
За разглеждане на документите на кандидатите за издаване и подновяване на издаден лиценз се дължат такси, които се внасят в Агенцията за качеството на социалните услуги. Те се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Агенцията за качеството на социалните услуги в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни води регистър на лицензираните доставчици на социални услуги.

Глава единадесета. Административнонаказателна отговорност
Агенцията за качеството на социалните услуги налага глоби и имуществени санкции при първо и повторно нарушение. Регламентиран е редът за установяване на нарушенията и издаване на наказателните постановления.
В Допълнителни разпоредби са дадени дефиниции и определения по смисъла на закона на използваните понятия и термини.
В Преходните и Заключителни разпоредби се правят изменения и допълнения в законите, които имат отношение към социалните услуги и се привеждат в съответствие със Закона за социалните услуги. В тях се отразява новата регламентация и дефиниране на социалните услуги. Определя се тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет да приеме следните подзаконови актове:
1. Правилник за прилагане на закона;
2. Наредбата за планирането на социалните услуги;
3. Наредбата за качеството на социалните услуги;
4. Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет;
5. Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги;
6. Тарифата за таксите за издаване и подновяване на лиценз за предоставяне на социални услуги;
7. Изменения и допълнения в правилниците за прилагане на Закона за социално подпомагане и на Закона за закрила на детето и в устройствените правилници на Държавната агенция за закрила на детето и на Агенцията за социално подпомагане.
Изброените по-горе документи са много важни за реалното действие на закона, защото е видно, че за изпълнението на не малка част от разпоредбите в него са свързани с тях.

Лиляна Елицина

Добави отговор

Назад към